фестивал Archives • Пътешествия без край

Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана

Veneta Nikolova — Mon, 23 Feb 2015 15:18:00 +0000

Село Жеравна е едно от най-романтичните местенца в България. Но за да усетиш автентичния му дух е добре да го посетиш извън летния туристически сезон, когато гъмжи от народ.

Едва на 20-на минути от главния автомобилен път, свързващ София с южното ни Черноморие, попадаш в друго измерение. След плавен завой в ляво напускаш шосето и пред теб изниква пъстра картина, като нарисувана от неуверена детска ръка.

Сред ширналите се в подножието на планината ливади, се е сгушило симпатично селце със семпли дървени къщурки и червенеещи покриви .

Ако случайно станеш свидетел на тази пасторална гледка, значи си се озовал не другаде, а в

Жеравна – едно от малкото ни напълно съхранени до наши дни етнографски селища!

Архитектурният резерват е с над 200 добре запазени възрожденски къщи. Някои от тях са на повече от 300 години и нашепват спомена за техните обитатели и изпълнените им с превратности съдби.

Изградени са от дъбови дъски и са с широки веранди, а дълбоките им до 2 метра стрехи, заедно с дървените капаци по прозорците и до днес пазят както от жарко слънце, така и от сняг и студ.

Жеравна е известно още със своите чешми, коя от коя по-красиви с причудливи чучури.

Така че тук, на всеки ъгъл, можеш да утолиш жаждата си с бистра, ледена водица от Балкана.

Според някои названието на селото е с гръцки произход. Някога потокът, който пресичал този дивен кът, се казвал “Зервона” и от там – Жеравна. Във всеки случай селото не е кръстено на птицата жерав, която никога не е виждана да прелитала в околностите!

Местна легенда разказва, че тукашните земи били собственост на сестрата на цар Иван Шишман, която била омъжена за турски султан, благодарение на което селото получило привилегиите на свободна територия.

В Жеравна турчин не можел да пренощува. Освен това бил длъжен ,веднъж попаднал в селото, да слезе от коня си и смирено да се движи по улиците.

Някога главният поминък бил овчарството. Мъжете отсъствали почти през цялата година ,за да ходят да пасат стадата си в Добруджанската равнина и се прибирали само за месец-два през зимата.

Освен да раждат, да отглеждат многобройна челяд и да поддържат покъщнината, задълженията на жените били да преработват вълната от овцете. Така от чевръстите им ръце се раждали приказни губери, черги, килими и прочие пъстри тъкани. Да не забравяме, че Жеравна се намира на хвърлей от гр.Котел .

Но през август Жеравна е домакин на Фестивала на народната носия.

В продължение на 3 дни тук се стичат хиляди ценители на традициите и фолклора. Допускат се само хора в народни носии. Забранен е достъпът на коли, както и внасянето на GSM-и, компютри, ръчни часовници, раници, пластмасови изделия, храни и напитки отвън … И нещо непоносимо – снимането е абсолютно забранено !

Идеята е ясна – да се върнем назад в миналото. За жалост, както всичко у нас, родолюбивият замисъл отдавна се е комерсиализирал. За да си позволиш подобна атракция ще се наложи дълбоко да се бръкнеш за входни такси, наем на носии, раздути цени в местните хотелчета и механи и пр. Да не говорим, че селото се превръща в гигантски мравуняк. Така че ако искаш да усетиш чара му, заповядай в друго време!

Когато не е нападнато от туристически орди , Жеравна тъне в романтика. Тук всяко кътче, всяка уличка приковава вниманието със собствения си колорит.

Всичко е малко, но приветливо. Напоследък се появиха нови механи и ресторантчета, а къщите за гости са вече около 20-на !

Туристите ги предпочитат заради старинната атмосфера и предлаганата от домакините автентична жеравненска кухня.

Разходка с магарешка каручка или покоряване на близките върхове с планинско колело ще разнообразят ваканцията ти в Жеравна. А от местната конна база можеш да си наемеш кротък жребец, с който да обиколиш околностите и да отскочиш до гр. Котел.

Booking.com

The post Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана appeared first on Пътешествия без край.

Кукери в община Павел баня

Veneta Nikolova — Fri, 24 Jan 2014 16:53:00 +0000

Предполага се, че са дошли до нас от езчески времена. Християнството се е примирило с тях и ги е приобщило към своята обредност. Вижте кукери от селата на община Павел баня

Натиснете върху някоя от снимките, за да влезете в галерията.

Снимки: Венета Николова .

Пътешествия без край

The post Кукери в община Павел баня appeared first on Пътешествия без край.

Троян – меката на сливовата ракия ви очаква

Veneta Nikolova — Mon, 06 Jan 2014 16:24:00 +0000

Който казва Троян, казва и троянска сливова ракия! В сърцето на Стара планина огнената вода със специфичен аромат е издигната в култ. Дотам, че за нея се носят легенди, посвещават й се песни, вицове и дори цял фестивал. Тук почти всеки си вари домашна ракия в специални казани на двора и не изпуска повод да се похвали с дъхавата си продукция.

Да отидеш в Троян и да не опиташ троянска сливова ракия е като да отидеш в Рим и да не видиш папата, шегуват се местните хора.

Първото нещо, с което те посрещат, прекрачиш ли прага на домовете им, е чашка сливовица. Омайната течност се лее навред по ресторанти и механи, повишавайки градуса на настроението и… апетита.

А троянските мезетата са от вкусни по-вкусни и неусетно отварят глътка, така че човек може и да се забрави. Салати от пресни зеленчуци, домашно козе и овче сирене, сланина, оваляна в дъхави треви, луканки и суджуци от закланото по Коледа прасенце и още, и още гъделичкащи небцето и въображението вкусотии превръщат дегустациите на троянската сливовица в уникално преживяване.

Производството й следва вековни традиции, превръщайки се в самобитно изкуство.

Неслучайно на кехлибарената напитка е посветена специална сбирка в двора на местния музей за художествени занаяти и приложни изкуства. Оттам научаваме, че през 1871 г. унгарският пътешественик Феликс Краниц споменава в хрониките си за уменията на троянци да варят ракия от местен сорт сливи, характерен с високото си съдържание на захар и лесно отделящите се костилки.

Предполага се, че първи с производството й се захванали монасите на Троянския манастир още през XVI век, а рецептата се пазела в тайна и се предавала от игумен на игумен. Знае се обаче, че манастирското питие съдържало 40 билки. Музейната експозиция представя подробното им описание.

Документална снимка от „сливобер” край Троян, където от край време се отглежда специален сорт сливи.

През 1882 г. троянската сливова получава и първото си световно признание – диплом и бронзов медал на изложението в белгийския град Анверс.

Достойнствата на алкохолния еликсир са били оценени от емблематични личности. Сред тях са папа Йоан Павел ІІ и бившия американски президент Бил Клинтън. Всъщност, ценителите трудно устояват на магическото му въздействие. Това обяснява и един любопитен анекдот от по-далечното ни минало. Разказва ни го Елеонора Авджиева – директор на музея:

„През 1928 г. в троянското село Ломец бил проведен референдум за затваряне на кръчмите.

Логично е, след като се произвеждало такова голямо количество ракия, тя да бъде щедро консумирана, както в домашни условия, така и на публични места. В референдума 115 гласа били за затваряне на кръчмите и само 7 – против.

Резултатите обаче се оказали краткотрайни, защото се появил неочакван за организаторите ефект. Заклетите консуматори на обществени места, след като нямали възможност да го правят в родното си село, започнали да обикалят в съседните села и понякога не се прибирали с дни.

А това се превърнало в повод за сериозни семейни скандали. Както става ясно, традициите не се заличават с партийни кампании”.

Всяка есен в Троян пристигат хиляди туристи от страната и чужбина, за да присъстват на фестивала на сливовата ракия.

Програмата на алкохолната фиеста включва фолклорни изяви, дегустации на троянски мезета, турнири по разказване на вицове за ракията и не на последно място състезания по надпивания с троянска ракия. А веднъж опиташ ли я, ще ти се иска още и още.

Коя е тайната на хубавата троянска сливова ракия ?

Едно от условията е размерът на съда, в който се извършва ферментацията – разкриват местни експерти. Колкото е по-голям, толкова по-качествена ще е сливовицата. Но най-важното условие да се насладиш пълноценно на лютата напитка е доброто настроение. И приятната компания сред диплите на Троянския Балкан.

The post Троян – меката на сливовата ракия ви очаква appeared first on Пътешествия без край.