Read in English |
Lire en Français

Това е градът на огнените залези, на лодкарите и рибарите и едно от най-магнетичните места по българското поречие на Дунав. Фотографите го обичат заради гледките към реката, особено привечер, когато слънцето обагря водата във всички нюанси на червено и охра. Тутраканци отдават почит на слънцето и реката със специален летен фестивал под наслов „Огненият Дунав“, както и с традиционния рок фест „Джулай морнинг“, когато хиляди се събират на брега, за да посрещнат първия юлски изгрев.

Но жителите на „огнения град“ имат още с какво да се гордеят. Не става дума само за миналото, когато Тутракан е бил балкански шампион по риболов и лодкостроене, но и за настоящето.

Гледайте видео репортажа

Това е моето филмче за Тутракан и неговите забележителности, както и срещите ми със сладкодумната Анка Монева от рибарската махала, майстора на мрежи Румен Тросков и гостоприемния Милен, който ни изпържи риба в 100-годишен тиган.

 Ето 6 причини да посетите Тутракан :

1. Старата рибарска махала

Това е единственото място у нас където можете да попаднете в рибарска махала от 18-19 век и да се запознаете с житието и битието на някогашните дунавски рибари и лодкари.  Срутените рибарски къщички по крайречната улица бяха възстановени по европейски проект и днес посрещат туристи от страната и чужбина.  В двора на работилницата за мрежи се заговарям с Румен Тросков – последният майстор на мрежи и на дървени лодки в града. Наследил е занаята  от дядо  си, а сега синът му поема щафетата.

„Ето, виждате ли тази мрежа? Аз съм я плел. Отне ми цели 4 години. Дали ние, рибарите сме търпеливи хора? Вие как мислите, че се плете това нещо на ръка? Трябва много спокойствие. Започна ли да плета, забравям всичко, успокоявам се.“- разказва бай Румен. Прашната уличка на рибарската махала завършва на малко пристанище, известно като рибната борса. Оттук можете да си купите пресен, току що уловен шаран, сом и други дунавски риби. Както и да направите чудесни снимки на прибиращите се от риболов местни рибари.

Що е то тутраканка ?

Гордостта на местните е т.нар. тутраканка. Този стар модел лодки е конструиран така, че да пори вълните с необичайна скорост, благодарение на перфектната си хидродинамика.

В рибарската махала е имало 7 работилници за производство тутраканка. Майсторите не са смогвали с поръчки както от страната, така и от чужбина , научаваме от сладкодумната Анка Монева – аниматор в архитектурния комплекс „Рибарска махала“, която с удоволствие ни разведе из къщите-музеи.

2. Тутракан – рибарско селище със славно минало

В Тутракан годишно са спирали около 400 кораба. Те са идвали от Австрия и Унгария . Доставяли са стоки от цяла Европа, а местните са изнасяли риба и зърнени храни. Хиляди тонове риба, уловена от тутраканските рибари, са стигали до европейските пазари и чак до Русия и Париж! „Реката – това е един мост към други народи и култури. Някога тутраканчани много са пътували. Затова Тутракан е бил рибарско селище от градски тип“ –  твърди Анка. В това се убедихме, докато разглеждахме експозициите в етнографския музей, съдържащи красиви и модерни за времето предмети на бита и дрехи по последна парижка мода.

И една интересна подробност, която аниматорката на комплекса ни разказа – До  1954 г. Дунав е замръзвал с дебелината на леда метър и половина.  Хората спокойно преминавали от единия до другия бряг, дори играели … хокей. Защото водата била чиста и лесно е замръзвала. През зимата по леда от отсрещния румънски бряг идвали музиканти, т.нар. лаудари и в рибарската махала, е ставало много весело и оживено. Мъжете се завръщали от сезонния риболов и така студените месеци преминавали в плетене на мрежи, в поправка на лодките, на бъчвите с вино и с музиката на румънските лаудари. / Още за славното минало и настояще на Тутракан, вижте тук !  /

3. Архитектура в европейски стил

Докато се разхождахме в центъра на Тутракан, не спряхме да се възхищаваме на красивите фасади на сградите, повлияни силно от европейската архитектура от средата на 19 век. Особено красива е сградата на историческия музей, който проследява хилядолетната история и бойната слава на града. На централния площад се намира бившата прогимназия или т.нар.

Обреден дом с красивата реставрирана фасада.  От 19 век  датира и трикуполният катедрален храм „Свети Никола“, който посреща минувачите в началото на рибарската махала. Сред тутраканските архитектурни шедьоври в европейски стил е и обявената за паметник на културата сграда на

4. Единственият Музей на дунавския риболов и лодкостроенe

Това е най-известната местна забележителност. Още от входа ви посреща лодка тутраканка, превърнала се в символ на града.  Богатата експозиция е подредена в 7 просторни зали, които представят автентични риболовни уреди от дълбока древност до началото на 20 век.

И разбира се, специално място е отредено на лодкостроенето, което се развива още от римско време по тези земи. Музеят е включен в Стоте национални обекти  и е единствен по поречието на Дунав.

5. Огнените залези и крайдунавският парк

Всеки дунавски град има своя красив крайречен парк. Тутракан може да се похвали с една от най-атрактивните крайдунавски алеи. Летен амфитеатър, скулптури, детски площадки, както и един позавехнал торпеден катер, поставен на постамент по време на соца в знак на „нерушимата вечна дружба между НРБ и СССР“. На алеята са монтирани и пейки от които да съзерцавате огнените залези до насита.

Понеже Тутракан е известен като града с най-красивите дунавски залези, е добре да се въоръжите с фотоапарати и всякаква снимачна техника и да се позиционирате на алеята. Яркото зрелище, което се спуска над реката в края на деня е неповторимо. С други думи – простор, тишина, синева и стрелкащи се ниско над водата птичи ята или просто романтика безкрай.

6. Тутраканска рибена чорба и други глезотии

Тутраканци знаят 1001 начин да ловят, да осоляват, да съхраняват и да готвят риба. В тукашните заведения се приготвят най-вкусните рибни чорби и всякакви сладководни рибни шедьоври. Ние избрахме едно симпатично ресторантче в рибарската махала.

Поръчахме си нещо по-семпло – пържен шаран и сом. Собственикът Милен ни ги приготви за нула време в над 100 годишен тиган – така ставали по-вкусни. И наистина това беше истинска радост за небцата ни.

Вместо заключение:

Тутракан е разположен на хълмист терен с лице към реката. Това е малък, топъл , уютен град, който те кара да забавиш крачка и да се насладиш на мига и на малките неща в живота. Тук, зад всеки площад, зад почти всяко кръстовище или уличка, ти намигват сребристите отблясъци на Дунава, а от рибарската махала долита мирис на пържена риба.  Едно от най-вълшебните, неповторими и все още непознати кътчета на България!

Още идеи за крайдунавски приключения вижте тук!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирае за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Огненият Тутракан или да се влюбиш в града на залезите appeared first on Пътешествия без край.

 

 

 

Другото, което впечатлява, са красивите сгради, строени с онзи архитектурен замах, типичен по-скоро за западноевропейските дунавски градове, отколкото за тази част на Балканите.

Фасадите на повечето къщи в Тутракан  гледат към просторната крайбрежна алея, оживена по всяко време на деня. 

 

В началото на ХХ век Тутракан се гордеел с видните си интелектуалци и общественици.

Градът имал много печатници, в които излизали голяма част от вестниците и книгите в страната, а с печелившата и за онези времена издателска дейност се занимавала немалка част от населението. Съдбата на повечето тутраканчани обаче била свързана не с четмото и писмото, а… с въдицата и реката.

„

Господари на дунавската шир” – така османският пътешественик Евлия Челеби, кръстосвал земите ни през XVII век, нарича жителите на речното селище.

 

 

Тутраканчани знаят 1001 начина да ловят риба, да я съхраняват за по-дълго и да приготвят от нея прословутата, неустоимо вкусна тутраканска чорба.

Отбий се в единствения по цялото поречие „Музей на дунавския риболов и лодкостроене” и ще видиш как едно от най-древните човешки занимания е превърнато в истинско изкуство от жителите на малкото речно градче.  А тяхната изобретателност няма край! Даниела Иванова, уредник на музея разказва: „Много интересен е риболовът с устие – подобие на харпун. С него се лови риба нощем. Рибаринът запалва борина със слама на лодката и тази светлина и топлина привлича рибата. Когато тя се издигне към повърхността, той я вижда и я набучва с устието”. 

В музея разглеждаме изложбата с фотоси на чудовищни речни екземпляри, заловени край града. Сред тях е и 400-килограмовата моруна с дължина около пет метра, уловена в края на 30-те години на ХХ век.

Наред с риболова, в Тутракан бурно се развива и лодкарството.

В началото на миналия век на пълни обороти работели десетина лодкарски работилници, а продукцията им завладяла европейските пазари. 

Но гордостта на местните е изобретението на техния съгражданин Петър Чориков. Той конструирал нов модел рибарска лодка, т.нар. „тутраканка”, която пори вълните с необичайна скорост благодарение на перфектната си хидродинамика.

В Тутракан продължават да се произвеждат лодки и до днес в едно от частните предприятия на града.

Лодкарството обаче е далеч по-доходно начинание от риболова – жалват се рибарите в града.

 „Колкото люспи има шаранът, толкова кръпки има по панталона на рибаря” – се казва в една тутраканска поговорка. Колко бедни са били местните хора разбираме, докато се разхождаме в старата рибарска махала. 

Някога накацалите край реката малки къщурки с по две-три скромно обзаведени стаички, едва побирали многобройните рибарски семейства. Днес повечето са изоставени. 

 

Но по европейски проект е започнала реконструкция и възстановка на квартала с цел превръщането му в туристическа атракция. Само че, незнайно защо, на мястото на схлупените бедняшки къщички, растат доста представителни постройки във възрожденски стил, които се разминават с местния колорит.

Хубавото е, че в някои от тях ще има занаятчийски работилници, където ще се демонстрират местни занаяти, като лодкарство, плетене на рибарски мрежи и пр. 
Ще има и туристическо влакче, което ще развежда туристите из рибарската махала и ще стига до градския парк.

Сама по себе си просторната зелена площ, разгърната й речния бряг, е достатъчна причина да посетиш Тутракан, заради екзотичните растения, обособените кътове за отдих, красивите скулптури и най-вече – магнетичната гледка към водната шир. БНР

The post Непознатата България – Тутракан appeared first on Пътешествия без край.