Къде се намира Улпия Ескус

Ако на картата България е оприличавана на полегнал лъв, древният римски град се намира леко на запад от средата на гърба му, очертан от река Дунав. . От София Улпия Ескус отстои на по-малко от 200 км., като ние взехме разстоянието за около 3 часа. Пътят дотам е съвсем приличен. Малко преди село Гиген има няколко табели, които настоятелно подканват да завиете наляво. Но веднъж стигнали дотам, вероятно и вие ще изпитате леко разочарование. Защото мястото е занемарено и изоставено, а е толкова красиво… Едва една трета от някогашния град е разкрита, а останалата е оставена под земята с идеята да се консервира за идните поколения археолози.

Гледайте видео репортажа

Пренасяме се сред руините на античния Улпия Ескус за да се докоснем до величието на императорските колони и тишината на римския форум край брега на Дунав. Вижте мащаба на този някогашен бляскав град , който днес се крие сред бурените.

Какво знаем за името на Улпия Ескус

Градът възниква през  I век на мястото на военен лагер, който пък е издигнат върху останки от тракийско селище. Получава статут на колония след победоносната победа на император Марк Улпий Траян (98 г. – 117 г.) над тракийското племе даки, обитавали отсрещните брегове на Дунава. Така Улпия Ескус е обявен за град със собствено управление. А Ескус идва от тракийското име на река Искър, който се промъква съвсем наблизо, за да се влее в Дунав.

Истории за възход и разруха

Някога това е била най-важната колония на римската провинция Долна Мизия. Импозантни храмове, красиви сгради и широки булеварди с магазини, оживени по всяко време от минувачи и търговци на стоки, внесени от всички краища на империята …. Жителите на Улпия Ескус били заможни и културни, а животът им не се е отличавал особено от този на столичани в Рим.

Формата на града е един петоъгълник, заграден с много дебели крепостни стени, с порти, с  кули… Въобще внушителна гледка е представлявал античният Ескус! – научавам от  Владимир Найденов – археолог в Плевенския исторически музей. Улпия Ескус се намирал близо до Дунав, който в течение на времето мести коритото си. Наблизо се провира път и река Искър, който навремето също е бил много пълноводен. Най-вероятно край Ескус е имало и пристанище. В околностите са съществували прилежащи селища, където са живеели занаятчии, търговци. Имало  е и няколко некропола.

Малката Сердика на брега на Дунав 

Пресичащи се под прав ъгъл улици в посока Север – Юг и  Изток – Запад оформяли градските квартали. Част от сградите били построени със зелен мрамор, внесен чак от района на днешния град Бреша / Италия/. Улпия Ескус разполагал с две чудесно оборудвани терми. Там народът релаксирал и обсъждал важни дела. Но сърцето на града бил Форумът –  около него врял и кипял общественият и политически живот. Археолози попадат на следи от гражданска базилика с необичайно големи размери /100 м. на 25 м./.  Там е ставала търговията, съдопроизводството и правораздаването в античната колония.

Улпия Ескус се гордеел със своите два храма. Единият е бил нат.нар.  Капитолийската Троица и представлявал комплекс от три отделни храма, посветени на Юпитер, Юнона и Минерва. Другият  е храмът на Фортуна – покровителка на колонията. В него е открита красива женска статуя на богинята,  която е изложена в Националния исторически музей в София.

При проучвания на т.нар. сграда на Менандър, археолози попадат на една от най-изящните многоцветни подови мозайки от античността по нашите земи. На тях е изобразена сцена от комедията „Ахейци” на  древния атински писател Менандър. Предполага се, че самата сграда е била резиденция. През 2018 в нея бе открита глава от скулптура, най-вероятно на висш чиновник и администратор.

Звездният миг на Улпия Ескус

Колонията преживява своя звезден миг при управлението на император  Константин Велики през 4 век, когато столица на римската империя става Константинопол. Последният отблясък на Ескус е посещението на император  Константин . Това се случва на 5 юли 328 г..

А поводът е официалното откриване на моста над Дунав, свързващ Ескус и град Сучидава – на отсрещния бряг, разположен на територията на днешна Румъния. Мостът е бил дървен, но с каменни основи и с дължина над 1 километър –  истинско чудо на проектантската и инженерна мисъл в античността!

Краят на една легенда

Но малко след това започва постепенният разпад на бляскавата колония. В края на 4 век тя става жертва на готски набези, по-късно е нападана многократно от хуни, а след края на 6 -ти век и от авари, и не по-малко свирепи българи и славяни. Постепенно бляскавата Улпия Ескус се превръща в западнала провинциална колония. И дори Фортуна, неговата покровителка, не успява да го спаси от трагичната му гибел!  В края на 6 век, тази част на Балканите е разлюляна от опустошително земетресение.  Това е краят на една легенда, за която днес никой не си спомня!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте още: 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол

The post Улпия Ескус – забравеният град край Дунав appeared first on Пътешествия без край.

Разгърнете някоя  туристическа диплянка за България и навсякъде ще видите кадри от  красиви девойки в носии, накичени с венци от рози, които пълнят преливащи от рози кошници в ранна пролетна утрин. Но това клише определено не изчерпва всичко което ще научите и преживеете ако си подарите няколко дни в  Розовата долина.

Гледайте видео репортажа

Околностите на Павел баня са идеална дестинация за любителите на селския туризъм и хора с откривателски дух. Представям ви някои от по-неизвестните места, където човек на спокойствие да съзерцава природата, встрани от туристическите орди.

Долина с дъх на дамасцена и какво знаем за крехкото растение

Розовата долина се простира от двете страни на Подбалканския път между Средна гора и Стара планина. Ако се движите по шосето от София, ще видите, че първите розови масиви се появяват малко преди село Розино, а последните – малко след град Казанлък.

Долината е идеалното място за отглеждане на маслодайната роза, или сорт Дамасцена. Капчици масло от българска роза влизат в състава на най-реномираните парфюмерийни марки по света. Цената му е изключително висока. Един килограм българско розово масло се търгува между 4 и 5 хиляди евро на международните пазари. Производството на т. нар. „течно злато” се е превърнало в доходоносен поминък за местните хора, както и в търсена туристическа атракция.

1. На розобер в ранни доби

В края на май и началото на юни обширните розови насаждения избуяват в бледо цикламено и са истинска радост за окото. За хората от общините Казанлък, Павел баня,  Калофер, Брезово, Стрелча  и прочие това е най-натовареният период в годината. Тогава започва розоберът. Още в ранни зори към насажденията се стичат розоберачи от близките села. Най-доброто време за бране е от 5 и половина до 10 часа сутринта, или преди слънчевите лъчи да изпарят съдържащото се в цветчетата розово масло. Самото събиране на розовия цвят представлява истински ритуал, който не се е променил съществено през последните 200 години.

Ако по това време попаднете тук, вероятно ще ви връчат найлонов чувал или кошница и ще ви подканят да „нагазите” в ароматното море от полюшващи се на вятъра рози, за да си наберете от тях.   За целта си осигурете гумени ботуши и леко яке , защото утрините тук са хладни.

В местните розоварни се добива „течното злато“ на България

Сезонът на розобера е „звездният миг“ за десетките модерни и по-примитивни розоварни в долината, които работят на пълни обороти .   Сега е моментът да се запознаете с процеса на добив на розовото масло, известно още като „течното злато“ на България. Част от тези обекти посрещат туристи срещу предварителна заявка и минимална входна такса.

На територията на община Павел баня , например, има над 6 хиляди дка розови насаждения и 10 действащи розоварни. Една от тях се намира в село Търничене.  Тя е сред най – старите в района и дори си има малък музей.

Етнографският комплекс в село Скобелево край Павел баня също съдържа малка розоварна и прилежаща към нея музейна сбирка, уютна механа, селскостопански двор, както и великолепна розова градина, в която можете да поседнете на сянка под розовите храсти и да вдишвате до насита пропития с божественото ухание въздух! Наблизо има и ферма за щрауси с широко отворени врати за туристи. С  традициите в розопроизводството можете да се запознаете в Етнографски комплекс „Кулата“ и Музея на розата в град Казанлък и на много други места в района.

2. Усетете полъха на хилядолетията – тракийски гробници и светилища

Розовата долина е осеяна с тайнствени могили, в които бяха открити древни светилища и погребения на тракийски владетели. Така този райски кът от българската природа стана известен и като Долината на тракийските царе.

Около 10-на гробници в района  посрещат туристи, привлечени от митовете, свързани с разцвета на тракийската цивилизация по нашите земи. Най-известната и посещавана е т.нар. Казанлъшка гробница от края на V и началото на  IV век пр. н.е. Въпросният обект се намира в самия центъра на гр. Казанлък, но  е копие на автентичната тракийска гробница, която  е запечатана с цел консервация.

На широка популярност се радва т.нар. Голямата Косматка или гробницата на  Севт III – тракийският владетел  на Одриското царство. Сред гробниците, достъпни за туристите са Оструша, Грифоните, Светицата, Хелвеция и др. Всички те са разпръснати в района на град Казанлък на територията на Розовата долина или т.нар. Долината на тракийските царе.Уникални артефакти открити в околностите са изложени в Историческия музей „Искра“ в Казанлък. Наистина си струва да му отделите поне час, за да обогатите представите си за живота на древните ни предци.

Още за Тракийското наследство в долината вижте в  „Потайностите на Долината на тракийските царе“.

3. Фотосесии в циклама и червено

С цвят на  дамасцена

От края на месец май до средата на юни  Розовата долина се обагря в циклама и всичко ухае на нежното цвете. То  се разстила на ароматни килими с десетки  километри край подбалканския път. И не само. Накъдето и да свиете от шосето, по черни пътища или край малки подбалкански селца, ще бъдете обиколени от розови храсти.  А това е предизвикателство за всеки фотограф.

Оказва се обаче, че е трудно да направиш оригинална снимка на розови масиви на фона на Балкана без да влезеш в капана на изтърканото клише от рекламните брошури.  Лично аз никога не съм доволна от опитите си. Но се надявам, че все някога ще направя мечтаната снимка. Може да откъснете шепа розов цвят /без да прекалявате с количествата, все пак/ и да ги поставите в гардероба, за да ви ухае дълго време на дамасцена…

Макови полета на прицел

Сезонът на розите съвпада с цъфтежа на маковете – това изумително деликатно, любимо мое цвете!! Тогава човек може до безкрай да експериментира със светлината, вятъра и плавно полюшващите се опиумни цветчета в опит да улови в кадър, макар и частица от омайната им красота.

Възможностите за фото импровизации са безкрайни. От безбрежни червени макови полета, разгърнати в полите на Балкана, до отделни усамотени червени островчета в близост до стари, порутени църкви, езерца и рекички и т.н.  Може да си изплетете венец от макове/стъблата им са малко чупливи, но е възможно/ и да направите фотосесия на фона на изпъстрени с диви полски цветя полянки и т.н. и т.н.

Друга опция за фотоемоции са разходките сред обширните лавандулови полета на Розовата долина. Но за нея ще ви разкажа в някоя от следващите ми публикации. ..

4. Тайнствени мегалити в прегръдката на долината

Част от Розовата долина се разгръща в полите на Сърнена Средна гора, която пък е осеяна с забравени от времето  мегалити, кой от кой по-древни и неразгадаеми. А откриването им е истинско приключение. Някои от тях са скрити в гората и са трудно достъпни, други са по-известни и напоследък започват да привличат туристи. Повечето все още не са достатъчно добре проучени.

Най-посещаваният подобен обект е мегалитът край казанлъшкото село Бузовград. В гигантските, струпани на ръба на пропастта каменни структури покойният траколог проф. Александър Фол съзира трон, жертвеник и урва, които били използвани за религиозни ритуали.  До загадъчната структура има чудесна екопътека. Целият маршрут се преминава за около 2 часа и половина и включва и други исторически и природни забележителности.
Вижте още:  Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното.

Друго пропито с мистерия място се е притаило в гората на няколко километра от село Розовец, чийто околности, както подсказва името му, са осеяни с маслодайна роза. Става дума за Кутела . Въпросният обект представлява гигантска чаша. Никой не знае кой, кога и с каква цел е изваял това великанско творение. Предположенията са много.
Вижте още:  Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете.

Люляковото светилище, Правите камъни, долменът Плочата и яйцето на Змейцата и още няколко хилядолетни структури са осеяли склоновете на Средна гора в района на гр. Брезово.

 5. Да се гмурнеш в синевата на язовир Копринка

Докато бродим сред розовите масиви, плетем макови венци, изследваме хилядолетни гробници и катерим чукарите по следите на тайнствени мегалити в Средна гора,  денят неусетно се изнизва.  А любимото ми място за изпращането му е язовир Копринка.

Тук залезите са винаги зрелищни и всеки път различни. Бреговете на язовира предлагат прекрасни възможности за почивка и за риболов. През лятото над копринените му води се организират полети с балон. На северния бряг се намира къмпинг с десетки каравани и палатки. Приятно е да се разхождаш по язовирната стена.
От едната ти страна се разгръща синевата на Копринка, от другата – великолепна гледка към долината и белеещия се в далечината град Казанлък.  Оттук се вижда и значителна част от веригата на Стара планина, заедно с емблематичните върхове Ботев, Шипка и Бузлуджа.  Обиколката на язовира завършва с вкусна вечеря в един от местните ресторанти, предлагащи пържен шаран и уклей.

Западният бряг, т.е. долната част на язовир Копринка е не по-малко живописен и фотогеничен.

 6. Потопената църква „Свети Анастасий“ или последното късче от един изгубен свят

Това е едно от най-красивите, пропити с меланхолия и мистика кътчета на Розовата долина. За разлика от потопения храм на язовир Жребчево, който се превърна в туристическа атракция и в момента се ремонтира, потопената църква на язовир Копринка тъне в самота и забвение.

Намира се на западния бряг на Копринка, там където  са изпускателите на язовира, в района на село Виден – квартал на Павел баня. Преди време семейство щъркели гнездяха на изоставената й камбанария, но гръмотевична буря отнесе гнездото. Някога тук е имало село, в което кънтял детски смях, имало и църква за чудо и приказ. Днес от тези идилични времена са останали само нащърбените сред полето руини
. Още за потопената църква на язовир Копринка вижте тук!

7. Съчетай полезното с приятното в Павел баня

Противно на очакванията не Казанлък, а Павел баня е общината с най-много розови насаждения в България. Така че и тук всяка година се провежда зрелищен празник на розата, предвождан от Царица на розата и Цар на минералната вода. Защото наред със своите  цикламени плантации, подбалканското градче се гордее и с лековитата си минерална вода.  Запазена марка в тукашните балнеосанаториуми е  т.нар. Павелбанска методика за подводна екстензия, която успешно отстранява болежките на дискова херния и т.н.

Градът разполага с безброй квартири, малки семейни хотели и по-луксозни комплекси с модерни спа центрове, плувни басейни, ресторанти и пр. И въпреки строителството на нови почивни бази и увеличаващия се туристически приток, Павел баня все още не е изгубил нищо от някогашния си чар на тихо, провинциално градче.

Още за забележителностите и условията за почивка в него вижте тук

8. Село Габарево и легендата за принцеса Анастасия

Подбалканското селце предлага нещо уникално – възможността да почиваш по едно и също време  в равнина, на планина, край река , близо до язовир и най-вече далеч от туристическите орди . Намира се на 5 км. от Павел баня и е известно още като селото на 100-те чучура , защото тук на всяка крчка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана.

Селото си има музей – това е Джанановата къща. Тук през 1869 г. Левски основава габаревския таен революционен комитет . В околностите, покрай сенчести черешови горички , розови и лаваднулови насаждения и изпъстрени с полски цветя ливади, си провира път река Тунджа.  Имаш чувството ,че си попаднал в Райската градина.  Габарево си има и две къщи за гости.
Вижте още : Габарево свети или идилията на едно подбалканско село

В Габарево и до днес се носят упорити слухове, че тук, в пълна анонимност и забвение е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер. Старите хора още си спомнят за загадъчната г-ца Нора .

Младата жена се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Владеела няколко езика, свирела на пиано и употребявала опиум. На границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си.

Но поредица от улики и странни съвпадения  със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда.

Вижте и публикацията :За тайната на загадъчната Нора

9. Да попаднеш пъстрия свят на Чудомир в село Турия

Турия е малко село, притихнало сред меките склонове на Средна Гора, далеч от динамичното ни съвремие и хорската суета. Селцето е чисто, спретнато и кокетно със запазените си възрожденски къщи и кривите си улички. Непременно се разходете по малката уличка край река Турийска и се насладете на стария каменен мост, огънат над нея като пролетна дъга. Твърди се, че е още от римско време. А под него реката е оформила малък водопад. Местните го наричат „Скока“.

Селото си има и къщи за гости, предлагаща уют и романтика сред живописната природа на Средна гора. Турия е известно  най-вече като родното място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890 -1967 г./, в чийто творчество оживява пъстрият свят на средногорци от началото на XX век. Най-голямата забележителност на литературното село е родната къща на Чудомир. Тя представя бита на средногорци от края на XIX началото на XX век. А прилежащата към къщата картинна галерия ще ви срещне с неповторимите персонажи, населили пъстрия Чудомиров свят.

Още за Чудомировото село Турия вижте тук.

The post Розовата долина или 9 идеи за разходки в райската градина appeared first on Пътешествия без край.

В България можете да откриете не едно или две малки, уютни местенца, където природата щедро е изсипвала своите дарове, а хората от памтивека живеят в хармония с околната среда и патриархалните си ценности. Едно от тези вълшебни кътчета е районът на село Иваново.

Селото е административен център на едноименната община, която граничи с река Дунав. Намира се в Североизточна България на около 300 км. от София и едва на 20-на км. от град Русе.

В околностите криволичат меандрите на река Русенски Лом, заедно с нейните притоци – Бели, Черни и Мали Лом. Провирайки си път в подножието на отвесни каньони и скали, водната стихия е моделирала нереално красиви, изпъстрени с ярки цветове пейзажи! Известен още като Поломието, този край  е магнит за любителите на дивата природа, на културните маршрути и на чревоугодниците.

Вижте 7 причини да посетите района на село Иваново

1. Дивата красота на природен парк „Русенски Лом“

Приятен птичи хор съпътства всеки посетител на това дивно късче земя, сякаш откъсната от рая! Не се учудвайте, ако над главата ви прелети двойка черни щъркели или египетски лешояди. Във високите скални ниши гнездят над 110 вида пернати, някои от които са застрашени в световен мащаб. Част от поречието на Русенски Лом е обявено за природен парк.

Разхождайки се сред горската прохлада, наситена с аромат на цветя, край вас ще пърхат пъстроцветни колонии от пеперуди. А ако имате късмет, наблизо ще видите пробягващата сянка на дива котка или на стадо елени. Една от местните атракции е спускане с кану по течението на река Черни Лом. Районът е магнит за хора с приключенски дух. Но не само!  В селата на Поломието отсядат орнитолози от Великобритания, Германия и Скандинавските страни.

2. Иваново е рай за любителите на селския туризъм

Най-популярните адреси за селски туризъм тук са селата Нисово, Иваново, Кошов, Божичен. Бях силно впечатлена от лукса и екстрите в местните къщи за гости. Някои от тях разполагат с плувни басейни, с битови механи, с просторни и потънали в цветни лехи градини,

Отседнахме в малък хотел в село Кошов, разполагащ с басейн, билярд, напълно оборудвана кухня с трапезария , барбекю. Прекарахме часове в потъналия в цветя двор с изглед към отсрещните скали. Всъщност най-голямата забележителност бяха гнездящите отсреща колонии египетски скални лешояди, мишелови и пр. Имам лични впечатления и от чудесно уредените хотелчета в село Нисово – спокойствие, комфорт и VIP обслужване. Но, подобно на Кошов, и село Нисово си има своите „кукички“ за любознателните пътешественици. А те са:

3.Тамплиерско гробище и скален манастир край село Нисово

В приказната  местност край с. Нисово са разпръснати останките от т.нар. „Конско гробище”, превърнало се в една от тукашните туристически забележителности. Върху старите му надгробни паметници са издълбани тайнствени кръстове, заградени в кръг.  Според някои изследователи те са сходни със символа на Ордена на тамплиерите. Но по-правдоподобна е версията, че навремето в района пламнала епидемия от чума и въпросните гробове са на жертвите.

В околностите  на село Нисово попаднахме на истинско чудо на природата – 700 годишен бял бряст. Това е най-старото дърво в тази част на България.

Но Нисово е най-известно със своя скален манастир „Св. св. Константин и Елена“ от 11 век, разположен на 7 км. от селото. Преходът до него е около час и половина. Движихме се през цялото време покрай реката,  но пътеката беше доста обрасла.

Посетихме района напролет и затова през цялото време бяхме нащрек за змии. Изваяната в скалата обител се вижда отдалеч.  До самия манастир се стига по изсечени в скалата стълби. Но най-известните обители в района отстоят на 26 км. южно оттук. Става дума за:

4. Ивановски скални манастири – мистика и изумителни гледки

Това е задължителна спирка на всички гости на община Иваново. Скалните манастири се намират само на 5 км. от село Иваново и са едно от най-красивите места в България. Високо в скалите, на 40–50 м над земята, се виждат отворите на пещери и зейнали към небето дупки. По време на Второто българско царство те били обитавани от монаси-аскети или т.нар. исихасти. Монасите усърдно са разширявали естествените пещери, превръщайки ги в удобни жилищни помещения и в параклиси и църкви.

В наши дни може да разгледате част от запазените стенописи на църквата „Света Богородица“, датиращи от ХІV век. Определят тези фрески като върхово постижение на българското средновековно изобразително изкуство. А гледките ,които се откриват от църквата към околните скални гиганти и към реката, провираща си път в нозете им, е предизвикателство за всеки фотограф, поет или художник.

5. Импозантната крепост Червен – платото и сгушеното в нозете му село

Близо до село Червен, на около 13 км. от село Иваново, река Черни Лом образува красиви меандри. Те криволичат край високо издигнато над долината плато, увенчано от руините на стара крепост, а в подножието се намира село Червен. Някога то е било средновековен град. Горе на високото плато, в охолство и благополучие, живеели богатите боляри, а долу в низините се бутали бедните селяни

Червен  е наследник на ранновизантийска твърдина от 6-ти век. Но има предположения, че това мястото е било обитавано още от траките. Можете да  разгледате останките от някогашната крепост, от болярския дворец и митрополитската църква.

Последният път ,когато посетих крепостта беше в края на един топъл октомврийски ден , а гледките от платото към ширналата се в подножието долина и разпръснатите, като кибритени кутийки къщи на село Червен, беше страхотна. Както подобава, крепостта е увенчана с  масивна кула  висока 12 метра. Твърди се, че това  е най-добре запазената средновековна кула по нашите земи . Значението на крепостта Червен нараства след 1235 г., когато става седалище на Българската червенска митрополия. През 14-ти век твърдината се налага и като голям занаятчийски център.

 6. Пъстрият фолклор на Поломието и що е то е Татунчо

Местните хора са запазили живи традициите и своя фолклор. Ако попаднете на някой от тукашните събори, ще се насладите на красивите северняшки носии и типичните за този край песни, съпроводени с гъдулка, кавал или гайда. Хорàта в Поломието са темпераментни и с много сложни стъпки.

Невероятно колоритни са и маскарадните игри. В село Кошов, например, те се наричат „Джамал“ и в тях участват само мъже, облечени в овчи кожи и въоръжени с дървени саби.  Главният герой се казва Татунчо – някакво странно същество, приличащо на камила, което обикаля населените места и прогонва злите сили.

Обредът е включен в националната класация „Живи човешки традиции“, защото е  единствен по рода си  в България.

Татунчо си има сътрудници – мъже, с маски от кратуни, с налепени кълчища вместо кичури коса. Те подскачат екзалтирано в ритъм и пеят, размахвайки дървените си саби. Освен това, незнайно защо, се удрят един друг по гърбовете, които пък са покрити с възглавници, за да омекотяват ударите. Доста езическо шествие, напомнящо на първобитни ритуали. Обикновено „Джамал“ се прави по Ивановден, но хората с удоволствие организират възстановката по време на съборих и празници.

Затова Татунчо се е превърнал и в  туристическо лого на Поломието, с идеята да възпламенява въображението и да привлича повече гости в района. Лошо няма!

7.  Добре дошли в  царството на гъбите

Варовиковите скали край село Красен са  убежища на редки видове птици. В миналото те били ценен източник за добив на широко използвания в строителството красенски камък. Към средата на 60-те години на 20-ти век обаче пещерите и скалните ниши, от които се добивала суровината, били преоборудвани в гъбарници ! Това са общо 12 пещери –  някои от тях са по 4 хиляди квадратни метра. По-късно в село Красен бил построен консервен завод за тяхната преработка. Така преди повече от 40 години местните започват да  култивират печурки. Днес предприятието е сред най-големите на Балканите, а продукцията му намира много добри пазари в страната и чужбина.

Така че съвсем логично е гъбата да се превърне в част от местния фолклор и кухня! А въображението на хората от този край няма граници, когато става дума за гъбени специалитети. Гъбени салати, яхнии, баници, погачи, сосове, соленки, сладки и дори солена торта с гъбки изненадват окото  и радват небцето на многобройните посетители на ежегодния фестивал на гъбата в село Красен.

Рай за чревоугодници и гурмета

И въобще пригответе се да качите килограм – два, заради вкусните тукашни баници, сърмички и гъбени яхниики, с които домакините изкушават гостите си. Хората тук имат дългогодишни традиции в екологичното производство на плодове, зеленчуци, мед и гъби, така че освен вкусни, ивановските госби за и здравословни.

The post Иваново – скални църкви, маршрути, природа и кой е Татунчо appeared first on Пътешествия без край.

Градът се намира в район,  известен като Северна Месопотамия. Тук се усеща силно арабско влияние поради близостта на Сирия. По тези земи, заключени между библейските реки Тигър и Ефрат, са открити най-старите следи от човешка цивилизация. Градът е бил владение на асирийци, персийци, византийци. По-късно се заселват арабите и разбира се, турците. От край време в Мардин и околностите живеят различни религиозни общности. Това докоснато от вечността място  е средище и духовен център на православните християни в Турция.   Затова градът е известен още като „турският Йерусалим“.

8 причини да посетите  Мардин и околностите :

Разходете се из Мардин, изгубете се в каменния лабиринт на тесните му улички

Като всеки ориенталски град Мардин е шумен, хаотичен, непредвидим, преливащ от цветове и аромати. Тесните му  улички са стръмни и минават край стъпаловидно разположени каменни къщи с богата декорация. Докато се разхождате по тях губите представа за време и пространство, защото потъвате в друго измерение. На места вместо улици има стълби и въпросните сокаци са недостъпни за автомобили. Затова често ще видите по тях да се движат магаренца, натоварени със стока. Животинките са украсени целите с шарени пискюли и т.н. щото да радват случайно попадналия по тези места турист.

Всъщност районът е все още малко познат на масовия турист, благодарение на което хората не са се комерсиализирали. Те са любопитни, искрени, сърдечни. През лятото тук живакът скача до 40-50 градуса. За да се осигури някакво течение и прохлада, между отделните улици са обособени сенчести тунели. Посетете местните джамии. Най-важният религиозен храм в града е т.нар. Голямата джамия, която извисява минарето си над каменните къщи и се вижда от почти всяка точка на града.

Купете си локум с нар, опитайте сини бадеми, пийте кафе, мързелувайте

Палитрата от сладки изкушения в Мардин е пъстра и неустоима. Нашият гид Енес ни заведе в тясно, изпълнено с ориенталски аромати магазинче, където предлагаха 1001 вида локуми, ядки и всякакви мурафети за небцето и душата. Аз се спрях на локуми с нар и с течен шоколад – божествени!   На централната улица момчета предлагат да опитате местния специалитет – сини захаросани бадеми.  Тук никой не бърза. Времето е разтегливо понятие!  Затова, насладете се на живота и безвремието на чаша черен чай или на силно ароматно кафе. Местните често го поръсват с шамфъстък .

Отбийте се в историческия музей на Мардин

В него са изложени  изумителни артефакти, открити на територията на Северна Месопотамия –  люлка да една от най-древните човешки цивилизации. Това което прави силно впечатление са изящните фигурки на богини майки на няколко хиляди години, както и будеща недоумение детска играчка – малък спортен автомобил с четири колела. Проектиран е с по-големи задни гуми, подобно на днешните състезателни коли.

Запознайте се с малката общност на сирияните

За нас, християните , Мардин е специален, защото тук живее една от най-древните християнски общности в света, за която почти нищо не знаем. Тези хора наричат себе си сюряни или сирияни и твърдят, че са първите християни, защото са приели Христовата вяра още в средата на  I век.  В наши дни потомците им пазят живи своята религия и традиции.  В град Мардин и околностите живеят към 5 хиляди сирияни,  70 на сто от тях са православни. Езикът им е семитски, той е много близък до арамейския и до езика на Исус Христос.

По света има около един милион сирияни – всички те произхождат от района на Северна Месопотамия и Мардин. Но през средновековието голяма част от тях са  прогонен от тези земи.  Около 300 хиляди християни бягат и в Индия, където основават своя  църква. В наши дни сирияните съжителстват в мир и разбирателство с техните мюсюлмански събратя, макар че в миналото са били доста гонени и клани  … Присъствието на тази малка християнска общност придава допълнителен колорит към  атмосфера на ориенталския град.

Посетете храмовете на православните християни

В Мардин има няколко църкви. Най-известната е Кърклар или „Св. Четиридесет Мъченици“. Построена е през  569 г. За жалост не успяхме да я разгледаме отвътре , защото беше затворена , но ми направи впечатление, че отвън е ремонтирана и с добре поддържана градинка.

В околностите на Мардин  се намира старинният манастир „Дейрулзафран“, основан преди 1 500 години. В миналото това бил мъжки манастир. Тук живеели 25 монаси, но в момента  е обитаван само от трима. Посрещна ни отец Габриел, който ни разведе из трите църкви и ни черпи с черен чай. От него разбрахме, че най-древният им  стенопис е на 1200 години.

Най-внушителен е Мор Габриел или манастирът „Свети Гавраил“.

Той се намира на  около час и половина от Мардин и е истинско архитектурно бижу. Основан е през 397 г. от Свети Самуил и Свети Симеон. Но пълен разцвет преживява през 7 век, когато тук пристига Свети Гавраил и се заема лично с управлението на манастира и на населяващите го 1500 монаси и послушници. Те живеели аскетично, отдадени на труд и молитва. А някои прекарвали времето си в тесни килии, като завързвали косите си за тавана , за да не падат на земята и да не заспиват.

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКА, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ МОР ГАБРИЕЛ !

Отвътре най-старата манастирска църква била цялата покрита със златни декорации. Но по време на нашествието на монголците златните покрития и полилеи са плячкосани, а манастирът е унищожен. През 17 век светата обител е възстановена. Днес за сирияните това е най-святото място след Йерусалим.Тук са погребани много светци с техните реликви, както и няколко хиляди свещеници. Манастирът „Свети Гавраил“ е действащ и се посещава от православни християни от цял свят. Ремонтиран е преди няколко години и грее в цялото си великолепие, кацнал на каменист хълм над равнината на Месопотамия.

Пийте сириянско вино в Мидят, яжте сириянска пица в Кафро

Представителите на местната християнска общност са известни със своята сръчност. Те са неподражаеми дърворезбари, каменоделци и бижутери. Град Мидят се слави още като столицата на сирияните, е разположен на 68 км. от Мардин. Тук се произвеждат фантастични сребърни украшения с филигран.  Може да си купите изящно  бижу на многократно по-ниски цени отколкото у нас. Другото с което местните се гордеят е … виното – нехарактерна за мюсюлманския свят напитка. Оказва се, че местните сирияни произвежда вино от векове. А началото на винопроизводството е поставено не къде да е , а  в близкия манастир Мор Габриел.

Но град Мидят е известен най-вече със своите красиви старинни къщи с богата ориенталска декорация. Тук са заснети доста турски сериали. Затова хората от цяла Турция пристигат  само и само,  за да се докоснат до местата, където са се подвизавали любимите им актьори.

В района се намира Кафро – етнографско село с възстановени типични християнски къщи.  Някога то е било обитавано от занаятчии, но в наши дни е местна туристическа атракция. Нашият гид Енес ни заведе в най-популярното заведение в Кафро – пицарията. Пиците ни бяха огромни, с пресни зеленчуци и мнооого  вкусни  !

Насладете се на мистичната и плодородна равнина на  Месопотамия

От  Мардин се открива зашеметяваща гледка към сухата месопотамска степ, която се разстила в подножието на града. Почвата е камениста , тук там зеленеят стръкове храсталаци. Но местните хора от хилядолетия култивират тази земя и отглеждат какво ли не . Докато пътувахме в района на Мардин пред нас се редуваха маслинени гори и култивирани площи с жито, чушки, дини и пр.  И всичко това благодарение на реките Тигър и Ефрат, а в наши дни и на перфектната мрежа от напоителни канали и язовири. Наблизо се намира сирийската граница. Минахме на 10-на метра от двуредната бетонена стена със Сирия. Но нищо не напомня, че отвъд се простира размирна зона и че доскоро /вероятно и все още/ там са шетали бойци на Ислямска държава.  Тази част на Турция е спокойна, мирна, пропита с мистика и екзотика.  Горещо я препоръчвам на любознателните пътешественици.

Помолете местните да ви разкажат легендата за Шахмаран

Докато се разхождате в Мардин ще срещнете на всяка крачка странно изображение, което на пръв поглед ми заприлича на русалка. Но не! Това е Шахмаран –  фантастичен персонаж, който присъства във фолклора на много народи от Близкия изток, но в  Мадрин е на особена почит. Представлява странно същество с лице на красива жена, тяло на дракон, цялото покрито с люспи и змийска опашка завършваща с втора глава.

Шахмаран се счита за повелителка на змиите и пазителка на мъдростта. За нея се носят всякакви легенди – повечето от тях са за противоречивата човешка природа, за любовта и предателството. Местните са убедени, че някога нагиздената мома-змия е живяла в крепостта, която увенчава града. Ето защо от древни времена хората украсявали стените на домовете си с нейни картини. В наши дни образът на Шахмаран ни гледа от килими, бижута,  дърворезби и всякакви сувенири по сергии и по-скъпи магазини.

Как да стигнете до Мардин

800 хилядният Мардин е разделен на стара и на нова част. Модерният град се разстила в подножието на стария и изниква през последните 10-на години. За изграждането на чудесните сгради, паркови пространства, пътища, училища и прочие са вложени милиони. Само на 13 км. се намира модерното летище Мардин с много удобни връзки с цяла Турция. Ние пристигнахме с полет от Истанбул. Повечето хотели са разположени в новата част. /вижте цените на нощувките от линка към Booking.com/ . През последните 3 години туристите значително са се увеличили, дори се говори за истински туристически бум. Цените са малко по-ниски отколкото у нас, така че това донякъде компенсира по – големите транспортни разходи. .

Вместо заключение:

В Мардин прекарах два наситени с впечатления дни по време на едно от най-екзотичните ми пътешествия в Югоизточна Турция.  Градът и околните места ми разкриха непознатото лице на Турция –  древна, мистична, необяснима, белязана от хилядолетното присъствие на различни цивилизации, религии и представи за света и нашето място в него.

Пренесете се в още едно  кътче, пропито с мистика и легенди : Кападокия на древните християни, дервишите и … балоните

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Магнетичният Мардин – по следите на древните християни в Турция appeared first on Пътешествия без край.

Град с дух и история ! На  неустоимия му чар се радваме не само ние, българите. Старопрестолният град често попада в различни международни туристически класации, а италианският вестник „Република“  вече няколко пъти го обяви за „най-красивото място на света“. Изданието провъзгласи Търново като „архитектурно бижу, предизвикващо възторг във всеки посетител“.

Според италианските експерти градове като него, построени на труднодостъпни и дори невъзможни като ландшафт места, се строят бавно и доказват изобретателността и стремежа на човечеството да подчини природата.

Велико Търново – градът с най-неустоимите гледки, най-добрите ресторанти, най-хубавите вина, най-красивите църкви и най-гостоприемните хора. Разгледайте галерия от любимия ми град

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post Велико Търново е шампион по туризъм ГАЛЕРИЯ appeared first on Пътешествия без край.

„Къде ще почиваш, на Север или на Юг ?” е най-често задаваният въпрос в разгара на лятото. Това разграничаване на Севера от Юга обаче не е обикновено географско деление, а своебразно съпоставяне на две различни представи за прекарване на свободното време и на морската ни почивка

Югът  е за ценителите на бирата с пържена цаца, на оживените капанчета и риболова.

На север се разлива добруджанската равнина.

Тук все още може да откриеш полупразни пясъчни плажове или скалисти заливчета само за теб.

Но като цяло почивката на север излиза по-скъпа.

 В ресторантите, на метри от вълните, обслужването е на ниво, а цените са поносими.

 Тук е царството на казината, на бингозалите,  дискотеките,

Малко преди да стигнемдо Приморско, бетонът постепенно започва да отстъпва пред зеленината. 

Затова е по-добре ваканцията по тези места да се планира в началото или в края на сезона, когато е по-малко населено и по-спокойно.

Дали ще избереш дивия север или топлия юг за твоята ваканция, обаче е без значение. Защото едно е сигурно – където и да отидеш, ще прекараш щастливи мигове с много слънце, морски вълни и безгрижие!

The post Дивият Север или топлият Юг за морската почивка? appeared first on Пътешествия без край.

Етъра – един от най-популярните членове на семейство 100 НТО

Вече близо половин век своебразната класацията разпалва фантазията на Те

Те методично трупат печат след печат в своите книжки. Началото на движението е поставено в далечната 1962 г. когато група гимназисти от рилското градче Самоков решава да обиколи  ударно  най- важните забележителности на България.

Скалните манастири край с. Иваново

Няколко месеца по-късно около 20-ина комсомолци тържествено получават своите златни значки не къде да е, а на връх Мусала. Примерът на младите комунисти е заразителен и в следващите години българите започват масово да обикалят из 100-те туристически обекта, по повеля на Партията.

Белоградчишките скали-едно от природните чудеса на България

Посещението им се превръща в нещо като патриотичен дълг за десетки хиляди българи.

Златоград е сред перлите на родния туризъм

В началото на т.нар. демократични промени обаче интересът към движението затихва. Но отливът е само временен, защото през 2003 г. инициативата е възобновена, а списъкът със 100-те туристически обекта е осъвременен и обогатен с нови археологически паметници и природни забележителности. 

Музеят на лодкарството и риболова в Тутракан

Така българи от всички възрасти отново се снабдяват със специалната книжка за печати и се втурват да обикалят страната. Към тях се присъединяват и чужденци. Самите организатори на движението, в лицето на БТС , са изненадани от огромния отзвук, защото не са провеждали специални рекламни кампании

Местността Узана, един от по-новите обекти в списъка

Хит в наши дни са тракийските гробници. Списъкът включва най-доброто, което трябва да се види, като се започне от Перперикон и се стигне до музея на лодкарството в град Тутракан.  От БТС са издали специални карти, брошури и помагала. Най-запалени са младите хора и семействата с малки деца. Всъщност 90 процента от участниците в движението са младежи . 

 

Защитената местност „Пода“ край Бургас

Чужденците, които обикалят родината, за да я обикнат са най-вече от съседните балкански страни, от Германия, Унгария, Македония, Русия и Япония. Покорителите на 100-те обекта участват в томбола с награди, като лека кола, екскурзия в чужбина, уикенд за двама, спортни принадлежности.  БНР

The post 100-те национални туристически обекта – от соца до наши дни appeared first on Пътешествия без край.