Тунис Archives • Пътешествия без край https://pateshestvia.net/tag/тунис/ Авторски сайт за пътешествия и фотография по света и у нас. Wed, 01 Apr 2026 12:57:56 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.9.6 https://pateshestvia.net/wp-content/uploads/2023/06/cropped-Patashestvia-favicon-32x32.png Тунис Archives • Пътешествия без край https://pateshestvia.net/tag/тунис/ 32 32 Синьо-белият Тунис https://pateshestvia.net/%d1%82%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%81-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0-%d0%b2-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be-%d0%b8-%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%be/ https://pateshestvia.net/%d1%82%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%81-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0-%d0%b2-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be-%d0%b8-%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%be/#comments Tue, 16 Feb 2016 19:54:02 +0000 http://pateshestvia.net/?p=3493 Тунис е най-малката държава на Магреба, но пък изобилства с екзотични изненади. Безбрежна пустиня,  осеяна тук -там с фантастични оазиси, извънземни пейзажи, превърнали се в сцена на десетки холивудски продукции, бели градове , изумрудено синьо море,  плажове, нажежени от безмилостното слънце и навсякъде – човешка глъч. Преди арабската пролет Тунис...

The post Синьо-белият Тунис appeared first on Пътешествия без край.

]]> Тунис е най-малката държава на Магреба, но пък изобилства с екзотични изненади. Безбрежна пустиня,  осеяна тук -там с фантастични оазиси, извънземни пейзажи, превърнали се в сцена на десетки холивудски продукции, бели градове , изумрудено синьо море,  плажове, нажежени от безмилостното слънце и навсякъде – човешка глъч.

Преди арабската пролет Тунис беше една от най-туристическите северно-африкански дестинации. Поредицата атентати  в най-демократичната и западно ориентирана африканска държава обаче са на път да охладят туристическия ентусиазъм на милиони.

Но тунизийците са приветливи хора и разчитат  на туризма, за да дръпне икономиката .

Затова повече от всякога се стараят да угодят на гостенина с надеждата да го привлекат и задържат. Като цяло населението е лошо настроено към всякакви прояви на фанатизъм и агресивен ислям, обича да се весели, да флиртува и да пийва местното винце, бира и ракия от фурми .

Според едно проучване всеки пети тунизиец упортебява алкохол, а след арабската пролет броят на надигащите чашката се е увеличил значително.

Жителите на Тунис се гордеят с космополитните си корени и люто се обиждат, когато ги наречеш араби.

Подобно на България, в течение на хилядолетия, Тунис е бил на кръстопът между различни култури и цивилизации. Преди арабите да се установят тук и да заличат почти всички следи от християнското му минало, районът е бил във владение на финикийците, на римската империя, на Византия и на Османската империя.

Много силно влияние върху местната култура са оказали и французите, които през 1881 г. колонизират малката африканска страна. До средата на 20-ти век Тунис е бил протекторат на Франция. Въпреки всичко, хората са запазили добри спомени от тези времена.

До ден днешен тук всички говорят много добър френски език и страдат че френските туристи вече ги игнорират. Така че всеки път, когато се обръщахме на френски  към някое камиларче или таксаджия, засияваха с думите „Ма вие французи ли сте?“.

И въпреки че ги убеждавахме,че сме си българи, получавахме „traitement spécial“, а усмивките не слизаха от лицата им. Тунис ме спечели със синьо-белите си градове, с пикантните ястия с дъх на harisa, с хипнотичната красота на Сахара и наивната доброта на неговите жители. 🙂 .

За приключението ни в тунизийската част на Сахара кликнете Тук

Click on image to open Gallery 

Кликнете върху снимка, за да влезете в галерията и да проследите коментарите
Отседнахме в град Сус /Sousse/- един от най-старите в Тунис, основан още от финикийцитеКакто може да се очаква, Медината на Сус е под егидата на ЮНЕСКОПовечето сгради тук са от средновековието. Тогава исляма се настанява по тези земиПромъкнахме се в едно берберско магазинче сгушено накрая на един сокак.Но противно на очакванията ни не ни нападнаха за бакшиши и продажбиВсичко е пъстро и живописноОбичат да бездействат по цял ден по кафенетата, докато жените им опъват каиша вкъщи. Позната картинкаТипичните тесни, претрупани с ненужни джунджурии улициЧовек като нищо може да се изгуби в този лабиринт от улички, където всеки втори местен жител ти се струва съмнителен...И те си имат тъкачки на килимиПристанищното градче Ел Кантануи на Сус, където беше хотелът ниПлажът на Сус е с фин като брашно пясък. И нищо не вещае, че 2 години по-късно при терористичен атентат тук ще намерят смъртта си 37 души. Било е кървава баня.Царе са на маслините и на всякакви пикантни мазила. Типична тяхна подправка е harisa. Добавят я на почти всичкоКус-куса беше обилен и вкусен.Керуан - първият мюсюлмански град в Северна Африка, основан през 15-16 векТова е четвъртата по значимост светиня в мюсюлманския свят след Мека, Медина и Йерусалим Има си крепост и стара джамия. Достъпът за немюсюлмани като нас обаче е забраненНе, това не е Колизеумът в Рим, а амфитеатърът на гр. Ел Джем ! Построен е през 3 векПобирал е 3 500 души! Ave Caesar, morituri te salutantВ района на градчето Ел Джем са открити най-внушителните останки от римската империя на територията на Африка.Гледка от амфитеатъра, който е втори по големина в света след римския Колизеум Подарихме си и разходка с пиратско корабче,А най-хубавата част беше, когато ни пуснаха да плуваме в открито море. В далечината се очертава град Сус Прекарахме един мързелив следобяд на плажа пред хотела. Не липсваха и ханъми, които за нищо на света не се лишават от прохладната прегръдка на морето, въреки здравите си морални устои...Не успях да заснема в лице нито една жена. Имат самочувствие на европейки и не им е приятно да гледат на тях, като на ориенталски експонати. В Северен Тунис се ширят плодородни земи, които раждат божествено вкусни зеленчуци и плодове. Водещи производители са не само на маслини, фурми и пр., но и на по-студенолюбиви плодове, като ягоди например. Заведоха ни в покрайнините на град Тунис/столицата на Тунис/, за да ни покажат останките от легендарния Картаген- градът на славните финикийци, кръстосвали надлъж и шир морета и паланки. За жалост почни нищо не е останало от един от от най-могъщите градове в древността. Като изключим тези надгробни камъни на дечицата и девойките, убивани, за да омилостивят боговете...На този камък били отсичани главитеКрай град Тунис са разпиляни останките на едни от най-големите и добре запазени римски бани до наши дниАло, сега остава да ме ме забравите тук, че да ме осинови джихадистки клан и да стана камикадзе !!Ето я и синьо-бялата перла на Тунис -Сиди Бу Саид -Намира се на хвърлей от столицата Тунис. Приказната му атмосфера се дължи на белите къщури с боядисаните в андалуско синьо балкони, еркери, врати и пр., по настояване на френски барон , живял тук през 20-те години на 20 векСелцето било много на мода сред френския интелектуален елит в началото на 20-ти век. Тук се подвизавали Гюстав Флобер, Колет, Андре Жид, Симон дьо Бовоар и компания...Оставиха ни да се разходим из града без досадни екскурзоводи за два часа, които неусетно се изнизаха, без да успеем да се наситим на цялата тази синьо-бяла феерияЕдин от малкото тунизийци, когото успях да уловя в кадър. Не обичат да ги снимат. Горди са. А и малко намръщени - като нас!Градът е толкова сияен,че се слива с небетоВратите на Сиди Бу Саид са се превърнали в туристическо лого за Тунис. Нещо като българската роза за България. Има ги под формата на всякакви сувенириКато тези заснети врати-огледала /вляво в снимката/ Има ги във всякакви цветове. Аз си купих в червено!Сбогом Сиди Бу Саид. Дали някога отново ще ти се радвам?Последни часове в Тунис. Туристическият ни пакет включваше светкавична автобусна разходка из центъра на столицата От мръсния прозорец се очертава силуетът на православния им храм. Това е техният Народен театърВсъщност центърът е трогателно копие на Champs Elysees в Париж. Няма нищо общо с останалата част на страната. А това е тяхната кула MontparnasseФранцузите са си построили католически храмНе можем да повярваме че ваканцията ни се изниза така бързо и коварно. Не ни се тръгва от този вълшебен, толкова различен от нашия свят. Сбогом Тунис. Ще оставя завинаги едно топло местенце в сърцето си за теб...

Пътешествия без край . Венета Николова

 



Booking.com

The post Синьо-белият Тунис appeared first on Пътешествия без край.

]]> https://pateshestvia.net/%d1%82%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%81-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0-%d0%b2-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be-%d0%b8-%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%be/feed/ 2 Приключение в Сахара https://pateshestvia.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b0/ https://pateshestvia.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b0/#comments Thu, 05 Mar 2015 19:29:00 +0000 http://pateshestvia.net/?p=94 Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара  ! Да зарееш поглед в далечината. Там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие. И  да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая...

The post Приключение в Сахара appeared first on Пътешествия без край.

]]> Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара  ! Да зарееш поглед в далечината. Там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие. И  да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая и да опознаеш … себе си.

 

Съзерцанието и философските разсъждения насред пясъчните ширини  на Сахара обаче вървят ръка за ръка с приятните емоции и приключенията. Тунис е много добре уредена туристическа страна с чудесни традиции, от които ние българите, бихме могли да почерпим опит.

А тунизийците  са идеалните аниматори, организатори и екскурзоводи, които не те оставят и за миг да бездействаш с идеята алъш веришът да върви и да капят бакшишите. Ако искаш да кривнеш от утъпканите туристически пътеки , за да се гмурнеш в дълбините на тази уникална култура и да опознаеш истинското лице на арабския свят, е по-добре сам да си организираш пътуването, на автостоп например.

Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията.

А дали подобно начинание не е малко рисковано в тези размирни времена е въпрос на лична преценка. Ние избрахме стандартния, но по-сигурен вариант – организираната от бг туроператор екскурзия. И останахме доволни.Потеглихме в една ранна октомврийска утрин от старинния крайбрежен гр. Сус, където бяхме отседнали и след дълго пътуване се озовахме в симпатичен оазис пред входа на Музея на палматаПочерпиха ни със сладко от фурми в комбинация с лимонени или портокалови кориКъносването е хилядолетна традиция по тези земи. Съжалих, че не си направих временна татуировка с къна в традиционни тунизийски мотиви. Разходка с каручка из оазиса. Някои от тези кончета бяха доста измършавели А вонята на застояла вода, която се носи от реките и локвите им е неописуема. В Тунис навсякъде мирише на тиня и на изгнило, но се свиква нали е Африка! А понякога надделява аромат на жасмин и други екзотични растенияЦивилизацията с всичките й джаджи удобно се е настанила и в най-отдалечения сахарски оазис. Всяко от тези пустинни деца, освен че владее компютърните технологии, говори на приличен френски.Стигнахме до малка палмова плантация с над 120 годишни дръвчета. Е това се казва екзотика !Каква живителна сянка насред нажежените пясъци. Това да не е райската градина?Атракционният пакет включваше и демонстрация на катерене на палма и събиране на фурми. Слизането не е по ствола на дървото а по самите „листа“. За всяко нещо вадехме по един динар бакшишПлантацията си има и туристическа ферма. Камила пие кола. Дай един динарМилото бебче на мама и татко. Та то е едва на един ден!Един отровен гущер разбуни духовете в туристическата ни групаПясъчна риба – изчезва под пясъка и дим да я няма!Аниматорът беше много артистичен. След като ни заплаши със змии и отровни скорпиони, ми метна тези два саламандъра, които си впиха ноктенцата в кожата ми и не искаха да ме пуснат. Най-дългоочакваният момент настъпи . Потегляме на сафари с високопроходими возила. Средната скорост с която се движим е 80-100 км. , като в програмата са предвидени лупинги и спускания от 70 -80 градуса наклон по дюните, съпроводени с ужасени писъци и молби да намалят скоростта. Придвижваме се по трасето на ралито Париж-Дакар, прославило се най-вече с инцидентите и нещастните случаиПясъчният Еверест зове ненаситния за гледки турист. Хайде след тълпата и ний да снимаме!Спряхме на един check point в пустинята. За разлика от египтяните например, тунизийците са по-сдържани и мрачни хора. Освен това се обиждат, когато им кажеш,че са араби. Обикновено отговорът е "Какви араби, ние сме европейци!"Тунизийската част на Сахара е истинска снимачна площадка. Тук са заснети цяла поредица холивудски продукции, сред които "Индиана Джоунс-похитителите на изчезналия кивот" и любимия ми "Английския пациент"А това познато ли ви е?Ами да, точно така! Това е звездното градче от култовата продукция Star wars, което за жалост тъне в разруха. В момента се обсъждат начини за набиране на средства с които да бъде възстановено.Незнайно защо отвътре някои от къщичките са изградени с тези подобия на кошери от които всеки момент ще изскочат извънземни осиА тези симпатични съоръжения са всъщност от дървоДиви камили. Водачът им е без глава!!!Нощувахме в много приятно хотелче в оазиса Touseur, който е толкова популярен сред туристите, че си има летище. Калин е гроги.С болка и недоумение детето установи, че майка му отново се е проявила, като е забравила банския му. Вместо това бе напълнила куфарите с дебели якета и шалове, защото чела някъде, че нощем температурите в пустинята падат до минус 10. Наложи му се да се утеши с една фурмаНа следващата сутрин потеглихме към 3 и половина за да посрещнем изгрева край соленото езеро на около 150 км от размирния АлжирМоже би така ще изглежда земята след глобалната промяна на климата?Шот ел-Джерид - така се казва второто по големина солено езеро в Сахара след Чад. Дълго е 120 км. и е широко около 60 км.Част от него се простира в централен Тунис и стига до бреговете на Средиземно море.Соленият слой, покриващ езерото може да издържи тежестта на автомобил, но може и да се срине под краката ти и тутакси да потънеш на дъното на мрачния пустинен търбух. Недалеч от езерото е обособен специален наблюдателен пункт за посрещане на изгрева с изваяни от ветровете пясъчни образувания. Навсякъде в по-туристическите части на пустинята са опнати следните възстановки на шатри щото да радват туриститеЕто я и огнената топка! Ще има да ни пърли цял ден. Кадърът не е лош, като се изключат кабелите на фона, напомнящи за настъпващата и тук цивилизация.Който казва пустиня, казва и камили. Какво е Сахара без нейните камили и какви туристи щяхме да сме ако не се бяхме записали за най-популярната местна атракция – разходка с камила в пясъка. Продължи час и половина, но ми се стори цяла вечност.Както подобава организаторите на експедицията въдворяват строг ред и финансова дисциплина.Не съм предполагала,че е толкова неудобно да яздиш това гърбаво създание! Моето беше безобразно нервно и зло. Не спря да подскача и да хапе околните животни. Истинско чудо, че не ме метна на земята и не ми счупи гръбнака! Някои хора обаче случиха на по-кротки създания, благодарение на което успяха да направят нелоши снимкиКато тази, например.Камиларите са пекани аниматори. Грижат се за животинките, забавляват те и те снимат. И всичко за един динар бакшиш. По принцип тунизийците не обичат да ги снимат, но този се оказа истинска находка.Малкият принц си потърси приятел в пустинята, но никой не му обърна внимание.Когато не ги яздиш излъчват мъдрост и достолепие!Голям бизнес пада. Камили, делтапланери, бугита – всички ресурси са впрегнати в туризмаПустинята, подобно на България, се обезлюдява. Често минавахме покрай изоставени селища ghost towns. Тъжна гледка.Казаха ни, че това село било опустошено от… наводнение. Чудовищен порой изневиделица се изсипал от небето и унищожил всичко наоколо. Не знам дали това е истина, но ми харесва библейското послание..И насред пустошта се е пръкнал този 5-звезден хотел възстановка на берберска къщаА това вече е автентична берберска къща. Живеят под земята, за да им е прохладно и сенчесто. Забележете обаче спътниковата антенаИмат си ток, вода и телевизия. Както и автомобил паркиран в пясъка. Какво повече му трябва на човек!Това е Matmata - едно от най-древните населени места в районаБерберите са най-древното население в Сахара. Някои от тях са със сини очи и руси косиНикой не знае откъде са дошли. Някои казват, че това са варварски племена, нахлули от СеверРибката изобразена, на балдахина на леглото е мюсюлмански символ за благополучие и се среща в повечето пустинни къщиА нашата екскурзоводка, която е рускиня, заяви, че берберите са КАЗАЦИ. Така или иначе нашите домакини бяха доста мургавиСлънцето е ослепително, нажежава нервите до краен предел и размеква мозъка ми. Чудя се как тези хора са способни да живеят и да мислят в тази жегаПоредната заловена в пустинята твар е впрегната в местния поминък-туризмаВсичко се терасира, за да спира свлачищата, но нашата руска екскурзоводка така и не можа да ни обясни как и защо точно се прави. Аз лично не видях да се отглеждат някакви култури в пясъкаТази жега не се търпи. През цялото време се потиш и лепнеш. Бързо в автобуса при климатика.Време за обяд. Попадаме на следния берберски туристически ресторант.Храната е скромна , но вкусна. Това е берберска баница. Пълнежът е с яйца и някакви пустинни треви или храсталаци.И насред горещите пясъци изниква чудо на чудесата. Амфитеатърът или колизеумът, както му викат, е от 3 век и е вторият по големина в света след римскияНамира се в днешният град Ел Джем и е една от археологическите гордости на Тунис.Тук са снимани филми като „Гладиатор“ с небезизвестния Ръсел Кроу. Не сме очаквали че ще видим толкова импозантно и добре запазено съоръжение от древносттаС което одисеята ни в тунизийската част на Сахара приключи за всеобщо съжаление, но и с усещането, че сме преживяли приключение, което ни разкри невиждани пейзажи и друга, колкото близка, толкова и далечна култура . Дали отново някога ще се скитам сред пясъците на Сахара ? Пожелавам си го час по-скоро.
Пътешествия без край . Венета Николова



Booking.com

The post Приключение в Сахара appeared first on Пътешествия без край.

]]> https://pateshestvia.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b0/feed/ 2