Италианският град е най-известната атракция в област Пулия. Изумителните бели къщи са осеяли цялата долина Итрия, но в Алберобело те са най-многобройни и най-добре съхранени. Затова градчето е включено в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство.

Тези странни постройки са много стари – някои от тях датират от 15 – 16 век.  Изградени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.

Алберобело означава буквално „красиво дърво“

А на местния неразбираем диалект името му се произнася  Aiarubbédde .  Странно, защото в градчето почти няма дървета…. Един ден е достатъчен, за да се потопите в атмосферата му и да видите основните забележителности. Имахме късмета да го посетим извън активния туристически сезон. Така си спестихме пълчищата туристи и гъмжащите като мравуняк улички. Но пък част от музеите и ресторантите бяха затворени, а и не случихме на слънчево време.

Как да стигнете до Алберобело ?

Най-близкото летище до Алберобело е летище Бари – столицата на Пулия. От летището има редовни автобуси и влакове за трулското градче. Имайте предвид, че Алберобело отстои на 55 км. от Бари. От Централната ж.п. гара на крайморския град също потеглят редовни влакчета за Алберобело. Еднопосочният билет е 5 евро. Стига се за два часа. Можете да съчетаете разходката си до царството на трулите с посещение на близките барокови градчета Мартина Франка и Локоротондо.

Кръглите къщички, накачулени с островърхи шапки всъщност са разположени в два отделни квартала на Алберобело . В квартал „Монти“ те са най-многобройни – около 1030 . В  Aia Piccola  / Ая Пикола/откриваме 590 от тях .

Кварталът „Монти“ е по-туристическата и комерсиална част на Алберобело

Тук ще попаднете на кокетни трули – възстановени и излъскани. Някои са превърнати в магазинчета за сувенири, други – в  ресторанти, предлагащи домашна кухня и превъзходни  вина. Местният специалитет е орекиете с … листа на ряпа /орекиете – местен вид паста/.

В района ще откриете и приятни труловидни хотелчета с всички съвременни удобства. Обикновено за целта се съединяват по няколко къщички с идеята да се осигури повече простор и комфорт на туриста. Твърди се, че трулите  притежават перфектна изолация. Така през лятото, когато живакът неудържимо пълзи нагоре, вътре е прохладно и приятно. Освен това, ако предварително си направите резервация по Airbnb можете спокойно да си наемете подобна мини къщурка на прилична цена. След като се разходите сред гората от трули в квартал Монти,

влезте в трулската църква „Сан Антонио“ от 1927 г.

Подобно на повечето къщички, и храмът е изграден от варовиков камък. 20-метровият му купол се извисява  над близките конусовидни покриви. Иначе отвътре не се отличава съществено от останалите католически храмове.

Сред атракциите на квартал „Монти“ е „Сиамският трул“ – двойна къщичка с два сраснали покрива и с два изхода към различни улици. Заради кошмарните летни жеги, постройките са с малки прозорци.А камината,  печката, шкафовете и местата за сядане са вкопани в стената с идеята да се пести място. Покривите са построени с два слоя, за да осигуряват изолация. Освен това повечето трули разполагат със сложна система за събиране на дъждовна вода.

Подобно на най-красивите градчета в Италия и Алберобело си има своето Белведере /панорамна площадка/. Намира се в по-новата част на града. Оттук погледът се рее към  морето от сиви конусовидни покриви с изрисувани по тях мистериозни знаци – перфектното място за снимки и селфита!

Кварталът Aia Piccola  е съхранил автентичния си дух от преди повече от 200 години 

Тук няма сергии, ресторанти. Хотелите са по-скоро рядкост, туристите – също. Не е за вярване , че тези едноетажни постройки, наподобяващи колибки на елфове,  са толкова стари. А още по-невероятно е, че са все още обитавани.

Повечето трулски домове в  Aia Piccola са добре поддържани – имат си интернет, телевизия, малки дворове с цветя, както и паркиран отпред автомобил. Разбира се тук-там попадаме на пустеещи и дори на рушащи се трули – все пак времето си казва думата. Хората обаче се гордеят с наследството си и искат да го покажат на чужденеца.  Затова са оставили

свободен достъпът до няколко изоставени трули, обзаведени преди 60-70 години.

Пристъпвате прага им и попадате в друга епоха. Трулските апартаменти представляват тунел от преходни помещения – от дневната се влиза в кухнята, оттам в спалнята, после в  детската стая и т.н. Хората съединявали къщичките, за да си осигурят простор и уют. Голямо легло, дървен скрин, разкривен гардероб с оксидирало от времето огледало, проядени от молци черги, захвърлена детска тротинетка… Миг безвремие и после – пак навън по криволичещите улички, които ни отвеждат до историческия музей.

Историческият музей „Casa Pezzolla”- представлява комплекс от 15 трули, свързани помежду им. Уви – беше затворен! В квартала Aia Piccola се намира още една забележителност : Труло Соврано или Върховното труло – единственото двуетажно труло в целия град. Не случайно е превърнато в музей . Ала работното време на италианците е съобразено с неотменното им право на следобедна почивка. От  13:15 до 15:30 музеят е затворен.

Алберобело не е единственото населено място, характерно със симпатичните бели постройки, увенчани от островърхи качулки.

Целият регион е осеян с трули

Откриваме ги навсякъде – не само в съседните градчета Мартина Франка, Чистернино, Локоротондо и пр., но и извън населените места. Стари трули се белеят в полето от двете страни на ж.п. линията. Хората възстановяват тези къщички, за да складират в тях стока, други ги използват като… летни вили. Видяхме и чисто нови, току-що построени трули.  Явно да живееш в полумрака на кръгло помещение си има своите предимства. Сто пъти съжалих, че не останахме да нощуваме в някой местен трулски хотел!!! Но това ще е повод да се завърнем отново в Алберобело – градът на белите островърхи къщички от детските приказки.

Разгледайте галерията !

Още за миналото на Алберобело

Предполага се, че в долината Итрия е имало подобия на трули още през 9 век. За първи път светът научава за Алберобело от National Geographic през 1920 г. Списанието публикува обширна статия за трулското градче в Пулия, илюстрирана със снимки.  През 70-те години американските туристи откриват първи това благословено местенце, но чак през 1996 трулите са включени в списъка на ЮНЕСКО.

Кои други забележителности да посетите в Пулия ?

Вижте статията Бари и област Пулия – барок, скални църкви, трули и орекиете

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Алберобело – да се изгубиш в царството на трулите appeared first on Пътешествия без край.