Гледайте видео репортажа

Кадрите, които заснех на Белинташ, са опит да предам особената енергия , която струи от древното светилище, Кръстова гора и село Борово.

Как стигнахме до  Белинташ

На около 30 км. от Асеновград се намира едно от най-мистичните кътчета на България. Асфалтираният път ни отведе в село Врата, което напоследък бързо се разраства с нови хотели и комплекси. В слънчевия пролетен преди обед обаче нямаше жива душа, благодарение на което успяхме пълноценно да се насладим на тишината и песента на птичките, да не говорим за потъналите в тучна зеленина родопски хребети с разпилените по тях каменни къщурки с тиклени или керемидени покриви. Истинска феерия!

Указателна табела вдясно от пътя ни отведе до закътана полянка с неотменното избеляло от времето информационно табло. Там паркирахме автомобила и потеглихме по пътеката към светилището. От импровизирания паркинг на село Врата до Белинташ разстоянието е малко повече от 1 км. Пътеката е удобна и полегата и пресича малка горичка, която осигурява живителна сянка през горещите летни дни.

Храмът „Свети кръст“

Някъде по средата на пътя пред нас изникна чисто новата църква „Свети кръст“. Както повечето ни храмове обаче, и тя беше заключена, а и нямаше жива душа наоколо. Бегъл поглед в интернет разкрива, че храмът е завършен през 2016 г. и е построен от пловдивски бизнесмен в знак на благодарност за чудодейното изцеление на съпругата му. Към него признателното семейство възнамерявало да прикрепи и …хотелска част, ала последвала своевременна реакция от община, прокуратура и пр.. Така че в подножието на култовото светилище, обявено за археологически резерват, засега се извисява единствено белият силует на „Светия кръст“, която пък е умаленото копие на църквата на Кръстова гора наблизо. И двата храма са проектирани  от един и същи архитект.

Близо до храма се издига и голяма бетонена арка насред гората,

нещо като порта към платото на Белинташ. Да си призная, целият този бетон изникнал ненадейно сред дивата природа на Родопите ми дойде малко в повече. В разгара на сезона тук е пълно с народ, съдейки по разхвърлените наоколо сергии за горски мед, домашни сладка , рекламни пана и други кукички за масовия турист. Малко по-нагоре пък има приятен кът за отмора с беседки и фантастична гледка към възвишенията на планината.

Дървото на желанията

След като преминахме през бетонената арка , започна краткото изкачване до самото плато по горската пътечка. А тя минава покрай т.нар.

Дървото на желанията – превърнато в местна атракция. В ствола му хората оставят бележки с техни желания или парички. Вярва се, че ако докоснете дънера  и си пожелаете нещо наум, желанието ви ще се сбъдне тутакси. Така постъпих и аз. Продължихме пътя си и след малко се изправихме пред …

Ликът на бог Сабазий

От южната страна на платото Белинташ се откроява ясен, изваян в скалата човешки профил. Най-вероятно той е издялан не от природата, а от човешка ръка преди хиляди години. Вижда се челото, носа, устата. Това е лицето на Сабазий, богът на тракийското племе Беси, обитавало тези земи в дълбока древност. Според преданията ликът му пази хилядолетното каменно плато от иманяри и недоброжелателни посетители. В подножието на скалата е открита сребърна оброчна плочка на Сабазий. Тя изобразява  божеството на фона на  пълзящи нагоре змии, олицетворяващи  възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.

Малко след това, пътеката ни отведе до хлъзгав скалист участък. Успяхме някак си да го изкатерим и поемехме нагоре по добре обезопасена желязна стълба, която ни отведе до самото плато на 1 260 м. надморска височина.  Пред нас се ширна космическа гледка към отсрещните била на планината и към сгушеното долу  в позете ни село Врата.

 Белинташ – светилището на бесите

Горната площадка на каменната грамада е равна и гладка, с дължина 300 м. На нея са издълбани поредица от улеи, ниши и стъпала, както и дълбоки щерни /резервоари/ с почти съвършена окръжност. Съхранени са десетки ямки и други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци.

Според учените това е може би единственото светилище в България, свързано с тракийския бог Сабазий. Издълбаните улеи били използвани за религиозни ритуали, жертвоприношения и пророкувания.

Свещените ритуали на древните

Древните вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните  когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса. Така те придобивали необичайни мощ и познания. На издълбаните в южната част на скалата стъпала, били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени  за Сабазий. Божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години, смятат учени. Те обаче все още не са разгадали напълно тайната на светилището.

Според една хипотеза това било едно от главните светилище на траките , което си съперничело по известност с Делфийското. Тук , сред възвишенията на Родопа, били съсредоточени познанията на  бесите по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици „белинташ“ означавало камък на познанието.

И още любопитни теории за Белинташ

Други изследователи твърдят, че осеяното с щерни и улеи плато, представлява една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години.

Но някои стигат още по-далеч в твърденията си. Те смятат, че в дълбока древност Белинташ бил площадка за кацане на космически кораби, а изсечената  в скалата „координатна мрежа“ е  служила за ориентир на извънземните пилоти.  В тази теория перфектно се вписват твърденията на местните, че често ставали свидетели на НЛО , както и на  явления на паранормален магнетизъм, каквото и да означава това !

Немалко привърженици има и още една теория. Според нея именно тук,  акостирал Ноевият ковчег. Той бил закотвен на голямата каменна халка, изсечена в скалите и т.н. и т.н.

Село Борово и най-фотогеничният параклис в България

На път за Кръстова гора пред нас се занизаха фантастични картини. Очаквах с нетърпение да видя параклиса на село Борово. Досега го бях снимала само през зимата. Навремето дори сме се пускали с шейна по възвишението, на което е кацнал. Но сега, през месец април, когато природата тържествуваше, параклисът ни посрещна потънал в зеленина.

Храмът е сравнително нов, осветен е през 2008 г. и е изграден с дарения и доброволен труд на мястото на старо оброчище. А каква панорама – 360 градуса зеленина.

Покрай близостта на Кръстова гора и малкия параклис, превърнал се в магнит за фотографи и пътешественици, село Борово развива успешен религиозен туризъм.   Отскоро селцето се е пръкнала екстравагантна симбиоза между бизнес и религия – параклис и хотел в едно.

Конструкцията даже си има вграден църковен магазин. Предполагам, че е благоустроена с механа, а защо не и с бинго зала за най-вярващите.

Къстова гора е светиня за православните християни

Това е едно от най-почитаните места в България. Вярва се, че на близкия Кръстов връх е заровена частица от кръста на Христос. Хиляди поклонници идват, водени от вярата, че тук Бог е най-близо и чува всяка тяхна молитва. Спокойствието, природата и цялата околност те карат да се почувстваш различно, да притихнеш. Стига разбира се, да попаднеш извън туристическия сезон . Най-оживено е на 14 септември, когато десетки хиляди вярващи се стичат в местнотта, за  да отбележат Кръстов ден. Вярва се, че ако прекараш нощта тук под звездите и отправиш искрена молба към Бога, той ще ти помогне да се излекуваш или да преодолееш терзанията си.

„Покров на Пресвета Богородица”

е знаковият храм, превърнал се в емблема на Кръстова гора. До него се намира чешмата на Седмочисленици –  седемте светци почитани като създатели и разпространители на глаголицата  и кирилицата.

И още – 12 параклиса ,посветени на 12-те апостоли, съставят приятен комплекс, който завършва с Чудотворния железен кръст. Той е поставен тук, по нареждане на цар Борис и тежи 99 кг. или триждий възрастта на Христос. Хората вярват, че Кръстът носи изцеление и утеха затова го докосват, молят се и оставят дрехи или пари.

Манастирският комплекс

За жалост и това свято място, притихнало сред запазената природа на Родопите, не е пощадено от бетона, който се излива в изобилие под формата на … гигантски манастир за няколко стотин монаха от Балканите. Строителството ври и кипи от доста време. На мястото на някогашната опожарена от турците обител „Света Троица“ днес никне огромен комплекс с обширна хотелска база, магазин и пр.

В двора пък се е свила другата църквичка на Кръстова гора – „Света Троица“. Тя е построена върху руините на някогашен храм през 1956 г., най-дивите и атеистични години на соца.

Вместо заключение :

Не ни остана време да посетим Караджов камък, третият елемент от т.нар.  Свещена родопска триада. Но пък успяхме да усетим особената енергия която струи от Кръстова гора и Белинташ. На тръгване дълго се взирах в зелените извивки на планината с  желанието да полетя високо над тях, нагоре, към светлината. Защото Родопа е планина с душа – мъдра, потайна, непреходна.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Белинташ, Кръстова гора, село Борово – енергийни места в Родопите appeared first on Пътешествия без край.

Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.

Други датират находката от по-късен период – 9 век. Версиите са много. Но никой не знае каква е истинската възраст на  Кутела, нито за какво е служел. Едно е сигурно – находката е уникална за Европа и има само няколко аналога по света.

Вижте краткото видео от последната ми разходка до Кутела и до други скрити в сърцето на Сърнена Средна гора загадъчни структури:

Какво представлява Кутела 

Названието Кутела идва от думата „котел“ –  голям домашен съд за затопляне на вода с разширено дъно и дръжка за пренасяне. Кутел означава също и вид ханаванче, в което с помощта на чукало нашите баби  счуквали сухи растения, които ставали на подправки.  Дали във въпросния съд  са се съхранявали билки или някаква течност, като вода, вино или жертвена кръв, не е ясно. Но това което ненадейно изникна пред изумения ми поглед напомня на илюстрация от „Алиса в страната на чудесата“ – имах чувството, че съм попаднала в паралелен свят.  Сюрреалистичната чаена чаша, изгубена в храсталаците на вековната гора, е съвършено изработена и сякаш очаква всеки момент притежателят й, я някой гигантски заек или горски дух, да дойде да си я прибере.

Чашата на Боговете – така наричат още мегалита, висок 1,5 метра и дълбок към метър. Стените му са с дебелина около 40 см. Имал е дръжки, както и похлупак. Ала типично по нашенски, още през 19 в. жител от съседното село Розовец, откъртил огромния воденичен камък, служещ за капак, за да го вгради в дворната си настилка от чисто естетически подбуди.

Какво знаем за гигантската чаша

Първата научна публикация за Кутела е на братя Шкорпил от 1898 г. В нея те разказват как в землището на село Розовец , край развалините на средновековния манастир „Свети Никола“, попаднали на  „жертвен кутел“. Братята изследователи били силно впечатлени от находката. Те описали огромния съд като „един от най-любопитните жертвени камъни на територията на страната“.

Интересното е, че  края на 19 в., когато чешките археолози го видели за първи път, Кутелът бил счупен на части.  Но през 70-те години на 20 век уникалният артефакт  бил възстановен и днес лесно могат да се различат слепените парчета. Учените са смаяни от съвършенството на изработката му . Тя далеч надминава всички изсичания от този род в Източните Родопи, осеяни с мегалити и трапецовидни скални ниши. Чашата в Сърнена Средна гора е изваяна така, сякаш с нож се реже стиропор или торта.

Как да стигнете до Кутела

От години прекарваме пролетната си ваканция в района на гр. Павел Баня, но едва преди няколко месеца разбрахме, че наблизо се намира това уникално човешко творение. Разклонението, което води към археологическата забележителност се намира между пътя, свързващ красивото средногорско селце Розовец със село Турия – родното място на Чудомир.

Ако се движите от с. Розовец в посока Павел баня, разклонението се пада вляво от пътя на около 1 км. след една крайпътна чешма. Ние, разбира се, се изгубихме, както винаги !  Открихме мегалита с помощта на един местен човек, който предложи да ни заведе до въпросния разклон. Паркирахме автомобила в началото на черния път, който се вие в планината и отвежда до хижа Братан. Потеглихме нагоре пеша и след около 1 км. попаднахме на указателна табела с надпис “ Кутела „. Гигантската чаша се пада вляво от черния път. Вижте картата в най-долу в края на публикацията!

Теории и хипотези за произхода на древната чаша

Тракийска шарапана за направа на вино на 3000 години, „чаша на Дионис“ – използвана в ритуалите на Дионисиевите мистерии, съд за мелене на зърно, урна, щерна за вода, огнище, силоз и какви ли не още предположения се свързват със загадъчния археологически обект, притаен сред диплите на Сърнена Средна гора. Една от най-разпространените теории е, че датира от 9 век и в него се кръщавали християни. Някои изследователи твърдят, че през средновековието Кутела  бил използван от шамани за техни тайни и доста зловещи обреди. Те набутвали жертвата в чашата, вътре я разсичали на парченца и после я сварявали, за да й осигурят безпрепятствен път към отвъдния свят и т.н. и т.н.

Най-ексцентричната хипотеза свързва паметника с цивилизация, много по-древна от тракийската, която обаче била далеч по-развита в технологично отношение от нас.  А някои  дори са убедени, че Кутела е артефакт от извънземна цивилизация.

Кутела има други аналози по света

Да, признавам, Кутела разпали фантазията ми. Не може нашенската чаша да е единствената в света.  Вероятно тя е дело на  цивилизация,  свързана по някакъв начин с други древни култури.

Ето на какво попаднах в мрежата:

Подобни гигантски съдове са открити сред останките на Угарит, известен още като Рас-Шамра. Угарит бил процъфтяващ космополитен град в древна Сирия през второто хилядолетие пр. н.е. . Една от теориите е, че тези големи каменни чаши служели за ритуално производство на бира.

Долината на гърнетата в Лаос е осеяна с хиляди огромни каменни съдове, които напомнят на Кутела край Розовец.  Древните делви са високи от 1 до 3 м. Никой не знае защо и от кого са създадени. Според една хипотеза те служели за погребални урни преди хиляди години. Според друга – в тях се складирало огромно количество вино.

Вместо заключение

Сърнена Средна гора е земя свещена и мистична, осеяна с десетки мегалитни съоръжения, разпръснати сред най-потайните й части. Тези обвеяни със загадки обекти все още не са достатъчно добре проучени и затова, когато човек успее да стигне до тях, се чувства като откривател. В списъка ми има още поне 3 местни мегалита, които възнамерявам да открия за себе си в най-скоро време. Очаквайте в следващи публикации.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

В района на Кутела можете да посетите още  :

• Габарево свети или идилията на едно подбалканско село
• Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното
• Да попаднеш в пъстрия свят на Чудомир – село Турия
• Павел баня – съчетайте полезното с приятното

Вижте къде се намира Кутела и как да стигнете до него

The post Мистерия в Средна гора – Кутела и как да го откриете appeared first on Пътешествия без край.

Вижте видео от разходката ни в Глухите камъни от миналото лято, когато в най-големите августовски жеги, потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.

Някои от тези древни скали, пропити с мъдрост и тайнство, са сякаш проядени от молци или надупчени като швейцарско сирене. Други са с прилежно издялани кухини, подредени  в стройни редици. Приличат  ми на разкривени панелни блокове с малки прозорчета с изглед към вечността.

Но времето не прощава. На много места слънцето, вятърът и дъждовете са „изгризали“ съвършено изваяните вдлъбнатини в безуспешен опит да ги изтрият от лицето на скалата.

Най-много скални ниши има в долината на река Арда

Подобни трапецовидни творения са характерни само за Източните Родопи. Има ги на малки групи най-вече  в района на язовирите Кърджали и Студен кладенец – там където срещаме недостъпни скалисти местности. Някои от най-известните  са “ Глухите камъни“, нишите край селата  Ночево и Лисиците. Но не само!

Ако пътувате с повишено внимание и с широко отворени очи в долината на река Арда, ще видите много такива образувания. За пръв път видях тези удивителни човешки творения преди години в района на село Долно Черковище, близо до един от меандрите на Арда. /вижте : Меандрите на Арда – кои са най-красивите и как да ги откриете/

Гигантският каменен блок, известен още като „Кован кая“ се вижда от шосето

Тук, на голяма височина са издялани 100 -на скални ниши, а на върха личат следи от изсечена гробница. Според някои изследователи става дума за тракийски култов център, тъй като наблизо са открити и следи от тракийско селище.

Повечето древни скали с издълбани от човешка ръка кухини се намират близо до  хилядолетни светилища и мегалити. Такъв е случаят със скалните ниши в района на село Дъждовница.

Нишите се виждат от самия път.  Издялани са високо в скалите на възможно най-недостъпните и опасни места. Да се чуди човек какво е налагало предците ни да се подлагат на такива изпитания!! Старите хора в Дъждовница си спомнят разказите на техните баби, за странни създания , наречени „Джинавис пенджери“ които бродели в околността. Уфолози пък твърдят, че става дума за извънземни…

Въпросният скален комплекс се намира в района на небезизвестната пещера „Утробата“, която е била тракийско светилище. И познайте – край нея също откриваме скални ниши. Защо ли?

А на няколко километра северно от „Утробата“ попадаме в  каменното село Ненково, свързано с останалата част на света чрез симпатичен въжен мост. Близо до крайните му квартали,  попаднахме на поредна серия скални ниши. Там  природните стихии и хилядолетията почти са успели да ги заличат, но не съвсем. В района на град Ардино посетихме

скалния комплекс „Орлови скали“

В отвесните каменни стени са издълбани 100 ниши /но три от тях са унищожени/ . Всяка е с височина 70 см и дълбочина 34 см..

За разлика от повечето подобни обекти, обаче, „Орлови скали“ са лесно достъпни благодарение на специален маршрут, известен като „Пътека на Ардинската поезия“ . Спирате колата на малък паркинг и след 15-на минути изкачване и четене на изписани върху дървени табели стихове, стигате до заветния обект. Гледката е удивителна! Според стара легенда в подножието на скалите живеел змей, който пазел древно съкровище и т.н.

Скалните ниши най-вероятно не са творение на траките

До момента в района на Източните Родопи са открити около 3 200 ниши. В разговор с Пенко Добрев – директор на Регионалния историческия музей в Хасково разбирам, че тези образувания са от II – I хилядолетие пр. Хр., т.е. те са на повече от 3000 години, а може би и още по-древни. Не се знае дали скалните ниши са дело на траките или на друга цивилизация. Свързват ги  с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по земите ни  долмени, менхири, гробници, кромлехи, скални светилище и пр. /Още по темата : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки/

Въпросната култура е подобна на тази от Стоунхендж, макар че е малко по-късна. Колкото и да е странно, липсват следи от нея в останалата част на Балканите. За жалост траките и предците им по нашите земи са нямали писменост, така че можем само да гадаем какво е било предназначението на тези необясними творения.

4 научни хипотези за скалните ниши

1. Най-разпространената , която се отхвърля от много историци и археолози е, че в нишите древните хора са съхранявали урните с прахта на мъртвите. Но тя отпада, понеже никъде не е запазена керамика в близост до самите ниши. Т.е. няма доказателства.
2. Втората теория е че във въпросните кухини предците ни са отглеждали кошери с мед . „Това е странно, защото се изисква много усилия, за да се издълбаят тези дупки и лично за мен тази теория също отпада“- твърди Пенко Добрев
3. Според проф. Валерия Фол тези отвесни каменни стени са свързани с обреден ритуал. На тях момчетата ставали мъже. Как ли?  Като ги спускали с въжета отвисоко и висейки във въздуха, те  издялквали въпросните ниши. Така младежите доказвали своите ловкост и мъжество. Но пък някои ниши са на нивото на гърдите. „Т.е. Какво се получава – едните са били връзкари, а другите трябвало да рискуват да се катерят по чукарите. Също не ми се вижда правдоподобна тази версия!“- шегува се моят събеседник.
4. Най-правдоподобната теза е на проф. Ана Радунчева. Според нея скалните ниши в Източните Родопи представляват входове на човешката душа към отвъдното. Те символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. /Още по темата: Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното /„Това нещо го подсказва трапецовидната им форма. За нея знаем ,че идва от Египет. Т.е. египетските храмове и техните входове имат подобна форма. Първите пирамиди са трапец върху трапец върху трапец … и така те отвеждат душата в отвъдното.“ – заключава Пенко Добрев.

Вместо заключение:

Хилядолетните човешки творения, спотаени в най-красивите и диви местенца на планината, разпалват фантазията не само на учени, но и на обикновени пътешественици като мен, например!!

The post Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи appeared first on Пътешествия без край.