Read in English |
Lire en Français

В село Бръшлян цари тишина и безвремие. През лятото обаче населението му набъбва, предимно от виладжии и все повече  туристи.  Въпреки това странджанското селце упорито не се променя.

Превратната история и несломимият дух на местното население

В миналото, когато е попадало в пределите на Османската империя, селото се казвало Сърмашик, което на турски означава бръшлян. Но дали защото носи името на жилавото и вечнозелено растение, оцеляващо и на студ и на жега, или защото е захвърлено на края на България, далеч от хорското любопитство и всепроникващите пипалца на глобализацията, село Бръшлян упорито не се предава на времето.

В зората на XX век странджанското селце попада в центъра на борбите за освобождение на тази част на Балканите от османско иго. Тук избухва въстание още преди Преображенското, в резултат на което голяма част от населението е било избито.

Местните още разказват легенди за безстрашни войводи, посечени от поробителя, за плячкосани къщи и разбити съдби. В наши дни село Бръшлян притежава истинско архитектурно съкровище – над 80 автентични къщи на повече от 200 години. Нищо чудно, че е обявено за архитектурен резерват.

Гледайте видео репортажа

В тези кадри ви каня на разходка между старите странджански къщи и вековните дъбове. Вижте защо това място е обявено за архитектурен резерват и как тук природата и архитектурата живеят в съвършен синхрон.

Вижте 7 причини да се влюбите в село Бръшлян

1. Село Бръшлян е с непокътнат архитектурен облик от преди два века

Оказва се, че повечето от тези двуетажни постройки, които от столетия стоят непоклатимо, напук на земетресенията и свирепите планински ветрове, са били издигнати без каквито и да е основи, вкопани надолу в земята. Затова пък първият им етаж представлява солиден каменен зид. В изграждането му обаче е бил приложен нестандартен строителен трик, който да осигури неговата стабилност и надеждност.

Особеното в него е, че на всеки 50-60 см има поставена дървена греда, която образува своеобразен пояс. Така че при земетресение тази греда се огъва, приемайки вибрациите на земята и не позволява на зида да рухне, а оттам и на цялата постройка. Долният етаж е бил приспособен за животните, а горният – за хората. Отвън е облицован с дебели дъбови дъски, които са били цепени в сурово състояние, още преди дървото да изсъхне. Така нишката се запазва здрава. Освен това тези дъски никога не са били мазани с какъвто и да е импрегниращ препарат, нито пък са използвани пирони. Просто са били сглобявани една в друга, а не са мръднали от 300 години.

2. Насладете се на старовремски уют и тишина в къщите за гости на село Бръшлян

В наши дни немалка част от тези дървени къщи са превърнати в  прекрасни семейни хотелчета, предлагащи всички екстри. Ние прекарахме 5 дена в една от тукашните къщи, оборудвана с абсолютно всичко необходимо за спокойна почивка.

НО внимание ! В село Бръшлян няма ресторанти и механи, така че ни се наложи да отскачаме до близкото Малко Търново, където има достатъчно заведения. Освен това, част от къщите за гости разполагат със самостоятелни кухненски боксове, оборудвани с цялата необходима посуда. Нашата имаше и съдомиялна машина ! Така че не е проблем човек сам да си приготви някой аламинут за вечеря.

3. Етнографската експозиция в Балювата къща разкрива типичния странджански бит от 18 век

Една от типичните странджански къщи в селото е превърната в етнографски  музей. Става дума за Балювата къща. На приземния  й етаж някога се е разполагал обора и работилницата със стана. Разглеждаме с любопитство втория етаж, където е обособена етнографската сбирка с типичното огнище, вкопано в стената.

Вниманието ни привлече „прадядото“ на съвременните детски проходилки – дървено пособие, в което се поставяло бебето, за да не попадне в огнището. От уредничката научихме още, че някога момите се обличали в груби, черни дрехи, за да не предизвикват мераците на турския поробител. И един куриозен щрих – само в Бръшлян къщите били оборудвани с външен коридор – закрита тераска, в края на която има …тоалетна на етажа – уникална екстра за онези сурови времена.

4. Килийното училище на село Бръшлян и някои интересни щрихи към възрожденската образователна система

Още с влизането в Бръшлян ни посрещна старата църква „Св. Димитър“ с килийното училище, превърнато в музей. На входа ни посреща Станка Буклева, която сладкодумно занарежда историята на старото школо. Така научихме, че тук, през 1871 г. даскал Петър Киприлов започнал да преподава на своите ученици – само момчета от 9 до 13-годишна възраст. Обучението продължавало две години. Първата година била задължителна за всички. Втората била по желание и който остане, се смятало, че е вече по-образован и можело да заема свещеническа длъжност .

Даскалът карал децата да си носят помощни материали като орехи, лешници, бадеми, за да навлязат в смятането и много държал пред всеки един да има сандъче с пясък. Ала когато трябвало да се изписва някаква думичка, той изобретил восъчна дъска. Тя се нагрявала на огнището, за да омекне и с гвоздей децата пишели на нея. И още: Непослушните били изпращани за наказание в ъгъла с гръб към останалите да седят на колене върху … орехови черупки. Освен това в ученическите си торбички малчуганите не носели тетрадки и писалки, а картофи, боб и леща. Всеки ден, в класната стая се палело огнището и на него слагали голямото гърне, в което къкрил обядът. Учебният ден продължавал от сутринта до вечерта, научаваме от леля Станка.

5. Запалете свещичка в църквата „Свети Димитър“

Църквичката е вкопана в земята и датира от края на XVIII. Предполага се че е издигната върху руините на тракийско светилище.

„Свети Димитър“ е известна най-вече с античния си мраморен жертвеник под формата на олтар, посветен на бог Дионис – представлява мраморен блок с надпис на старогръцки. Преди години храмът бе реставриран и обявен за архитектурен паметник. Съдържа ценни икони, заради което на туристите им е забранено да снимат отвътре, че да не предоставят информация на крадците…

6. Да отидеш в село Бръшлян и да не присъстваш на седянка е като да отидеш в Лисабон и да не видиш изпълнение на фадо !

Дворът на т.нар. Балюва къща е превърнат в нещо като … сцена на открито. Тук бръшленските баби редовно изявяват своите артистични способности, като изнасят своеобразни колоритни спектакли, по време на които демонстрират местния фолклор и занаяти и подканват зрителите да се присъединят към тях. Насядали на трикраки столчета или миндери, пременени в носии и закичени с цветя, бабките с вдъхновение споделят истории и легенди от техния край.

Репертоарът им включва още изпълнение на странджански песни, чепкане на вълна, плетене, тъкане, въртене на вретено и други, наследени от майките и бабите им местни практики.

7. Село Бръшлян като изходен пункт към потайностите на Странджа планина

Село Бръшлян се намира в сърцето на Странджа, на около час с автомобил от Бургас и на 10-на минути от граничното градче Малко Търново. В района са разпръснати тракийски светилища, руини на крепости, малки, забравени от времето селца, стари  параклиси с аязма и екопътеки, които се промушват под сянката на вековни гори и отвеждат до най-потайните кътчета на планината .

Идеи и информация за маршрути и забележителности в околностите на село Бръшлян ще откриете в публикацията :

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Разгледайте галерията от Бръшлян по-долу.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

Вижте къде се намира село Бръшлян и как да стигнете до него!

The post Странджанското село Бръшлян или бягство в миналото appeared first on Пътешествия без край.

 Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия

1. Изкачете се на върха на Марков камък и зарейте поглед в надиплената до хоризонта снага на Странджа

Намира се в околностите на село Долно Ябълково в община Средец. До  него можете да стигнете с по-висока кола, тъй като пътят е разбит.  Паркирате пред църквата Рождество Богородично /за която ще стане дума по-долу/ и продължавате около 2 -3 км. пеш нагоре  по стръмния път, обозначен с жълта маркировка. Мегалитната структура представлява гигантски 8-метров камък, обвеян с притчи и легенди.

Според една от тях, когато минавал през Странджа на път за Истанбул, Крали Марко взел камъче и го метнал зад гърба си. И то взело, че паднало назад и там си останало завинаги. Хората го нарекли „Марков камък“. Според учените това е тракийско светилище от ранно желязната епоха, свързано с култа към слънцето и Богинята майка. Ако се изкачите на върха му по монтираната желязна стълба ще видите две продълговати вдлъбнатини, които местните оприличават със стъпките на Крали Марко. Всъщност това са жертвени ямки от тракийско време. Нашите предци ги  пълнели с течности за свещените си ритуали.

Въпросната течност /може би вино?/ се стичала надолу по специални улейчета и оттам се вливала в земята. Вярвало се, че така се оплождала Богинята майка. Хората до ден днешен са убедени, че въпросните ямки се пълнят с лековита вода, която предотвратява безплодие и проблеми с очите. Изкачете се на върха на камъка и се насладете на приказната панорама към вълнистите била на Странджа.

2. Надникнете в черната паст на Змейовата дупка, за да усетите смразяващия полъх на вечността – Долменът в местността Корубата

Територията на днешната община Средец е център на мегалитна култура и изобилства с древни структури.  Долмените са най-ранните тракийски гробници. В структурата разположена в района на село Долно Ябълково са открити следи от 7 погребения. Това е един от най-добре съхранените долмени по нашите земи. Той е  с предверие, дромус и камера, в която са погребенията.

Предполага се, че долменът Корубата е от 8-7 век пр. Хр. Отпред е имало оградено дворно пространство, по подобие на къща на мъртвите. Някога народът наричал долмените змейови дупки или къщи. И до днес в този край се носят легенди за  змея, който обладава най-хубавата девойка. В светлите части на деня тя губи своите сили, а вечер се разкрасява и става прелъстителна. Така момичетата залиняват от любов по змея. А имало и змейовици, които прелъстявали овчари и други нищо неподозиращи жертви от мъжки пол.

 3. Запалете свещ и потърсете уединение в църквичката „Рождество на Пресвета Богородица“ на село Долно Ябълково

Селото отстои на 7 км. от турската граница, а жителите му са потомци на  изселници от село Алмали в турската част на Странджа.  Алмали означава ябълка, оттам и Долно Ябълково. Селото се гордее със своята църква от 1892 г. , която е с типична за този край възрожденска архитектура. За нея са характерни изобразеното нощно небе в корабно-централната част и пухкавите облачетата по стените. Повечето църкви в района са били рисувани от зограф Никола. Негова е и великолепната икона на Рождество Христово. Църквата е действаща.

4. Отбийте се в изпъстрения, като детска илюстрация Голямобуковски манастир и се отърсете от тривиалните си мисли и грижи

Странджа има една  единствена света обител, разположена в може би в най-трудно достъпния за туристи, но затова пък изумително живописен район на планината – Голямобуковския манастир. Светата обител отстои на 4 км. от село Голямо Буково, славещо се с лъскавите си митничарски къщи

За единствения действащ манастир в Странджа прочетете тук

5. Замръкнете в село Голямо Буково, за да се насладите на кадифено-синьото небе, озарено от Млечния път

Голямо Буково е малко крайгранично село в община Средец, характерно с няколкото си богати митничарски къщи на фона на типичните неизмазани тухлени къщурки, повечето от които изоставени от стопаните им. И насред нищото ненадейно изниква чудно имение – голям туристически комплекс от 10-на вилички край зарибените води на изкуствено езерце.

Добре дошли във вилно селище „Вили Буково“. Фонтани с формата на мегалити, римски легионери, шарени каручки, изрисуван с цветчета трабант, шофиран от препарирана лисица, мини зоологическа градина,  басейн и подскачащи по моравата зайчета и сърнички посрещат изненадания турист. В ресторанта се предлага вкусна храна, а цената на нощувката е 20 лв. И най-важното- околностите изобилстват с мегалитни структури, с останки от антични пътища, калета и могилни некрополи. Тук въздухът е кристален, нощем небето е прозрачно, а звездите са на една ръка разстояние.

6.Пренесете се в епохата на древен Рим, като разгледате археологическия резерват „Деултум – Девелт”

Разкопките разкриват останките от античния град, който бил част от обширна колония в пределите на Римската империя. По онова време територията на днешен Бургас била на дъното на Черно море. Морските води се разстилали навътре в сушата и стигали близо до крепостните стени на някогашен Деултум – пристанищен град и важен търговски център. Разгледайте останките от крепостните стени, от някогашните римски бани, от жилищни и обществени сгради. Обърнете внимание на модерната водопроводна мрежа, на която могат да завидят някои съвременни наши селища.

  А после се отбийте в музея към резервата, където са изложени част от находките, открити на територията на археологическия резерват. Там ще научите подробности от хилядолетното му минало. Най-старото запазено име на селището е Довелт от преди 2 4000 г.. По тези места процъфтявал един от най-богатите градове на провинция Тракия. По-късно идват римляните, а след тях районът е възкресен от хан Крум. През 812 г. той превзема крепостта и градът става граничен пункт между България и Византия с митница и със своите 160 км гранично съоръжение или Еркесия /гигантският защитен вал, използван като граница на българската държава от VII до XIV век/. Според местните, въпреки, че някогашните защитни стени са разрушени, съоръжението е видимо дори от Космоса.

И друг повод за гордост имат хората от община Средец Именно тук през 865 г. княз Борис-Михаил  посреща делегацията от Константинопол, дошла в земите ни, за да покръсти българите. Предполага се, че още тогава, на място българският владетел приема християнството.

Обърнете внимание на изложената в музея бронзова глава на Септимий Север /римски император от  193 до 211 г./, който бил знатен гост на античния град Деултум.  В чест на височайшата му визита, била изваяна негова скулптура, от която до нас е достигнала великолепната глава, както и ръката му. Открити са още и три бронзови леви крака, незнайно на кого…

 7. Усетете духа на малкия провинциален град Средец с повяхваща военна слава

В годините на соца градът се е наричал Грудово и  попадал в строго охраняемата гранична зона между България и Турция . В  Грудово и околностите властта  разположила мотострелкови, танков и артилерийски полк, както и ракетен дивизион, които трябвало да поемат евентуален удар от страна на тогавашния ни натовски враг-  Турция. Тези поделения, всъщност определили културата и икономическото развитие на града. През 80-те години на 20-ти век гарнизонът на града наброявал над 30 000 войници и офицери.  Днес за  възхода на Грудово, като гарнизонен град, свидетелстват единствено руините на бившето поделение № 22 210, превърнато в сметище. Отбийте се в Геймановата къща, за да разгледате постоянната изложба „Военните сандъци говорят“ и да усетите някогашния военен дух на Средец.

Материалът е изготвен със съдействието на Община Средец  и Министерството на туризма

Разгледайте галерия „Непознатата Странджа“

Пътешествия без край . Венета Николова

The post 7 начина да прекарате незабравим уикенд в община Средец appeared first on Пътешествия без край.

Разбит чакълест път пъпли нагоре по чукарите на местността Осман баир и отвежда право пред оградата на Голямобуковския манастир. В двора, до паркирания стар трактор, е опната дълга дървена маса с разпръснати по нея четки за рисуване, бои и скицник.

Оказва се, че обителта се стопанисва от възрастен художник – забегнал преди години от София в търсене на покой и уединение далеч от хаоса и хорската лошотия. Той отключва църквата за редките посетители, които се сещат да се отбият в това отдалечено от света кътче.

„Свети Животоприемни източник“-така се казва старата църква на Голямобуковския манастир.

Кръстена е на лечебния извор, който блика под нея. Историята му е свързана, както обикновено в такива случаи, с Богородица, която се явява насън на болен местен жител.

Светата майка му нарежда да се измие с вода от аязмото над селото, той оздравява и така се ражда идеята да се издигне храм на това място. Народът събира средства, запретва ръкави и съгражда църквичка. И естествено я кръщава на лечебния извор, сиреч „Свети Живоприемни източник“. Това се случва  през 1873 г. с  възстановяването на Българската екзархия.

И до ден днешен хората са убедени, че това е жива вода с вълшебни свойства и твърдят, че ако я поставиш в стъклен съд, тя никога не зеленясва. Приема се, че лекува болести, предимно свързани с кожата и очите.  А храмовият празник на църквата и манастира е Светли петък т.е. петъка след Великден.

След като осветили „Свети Живоприемни източник“, жителите на Горно Буково и околните села построили каменна сграда с идеята да я превърнат в метох.

През 1903 г. пристига отец Рафаил. Той започва да изкупува земи и имоти от хората в района с идеята да разшири манастира. До 1933 година в него живеели 4 монахини, след което манастирът става мъжки.

Но идва 9 -ти септември 1944 г. и животът на местното крайгранично население коренно се променя. Голямобуковският манастир е изоставен от своите обитатели. При соца  в жилищните му сгради се помещавал пионерски лагер.

По време на ремонт на църквата на Голямобуковския манастир майсторите попадат на странни кости в задната част на абсидата. На място са повикани археолози, които откриват следи от погребения от 14 век. Вероятно в това няма нищо случайно!

Според изследователи през 13-14 век районът бил люлка на т.нар. исихастко движение, а близо до днешната света обител се намирал прословутият Парорийски манастир „Св. Григорий Синаит“, в който се подвизавали светците Теодосий Търновски и Ромил Видински. Предполага се, че църквата на Голямобуковския манастир била построена още през 12 в. върху основите на  тракийско светилище. Но до момента няма доказателства за тази хипотеза.

Към края на 80-те години на 20-ти век  църквата на Голямобуковския манастир е в руини, а сградите са превърнати в свинарници от местните жители.

Но през 90-те в него се нанася отец Янко. Предприемчивият свещеник решава да възстанови старата църква. Той събира пари за ремонти и дори се захваща да строи хотелска част, та да идват туристи.  Специално внимание отделя на „Свети Живоприемни източник“. Без да иска специални разрешения от институциите или поне да се допита до експерти, отчето кани ентусиазирани ученици от школа по иконопис в Бургас. Предоставя  им пълна свобода да творят по стените не само на жилищните сгради, но и на самия храм.

В резултат на което стенописите доста се разминават с каноните на православието.  В полумрака на църквата, пред удивения поглед на посетителя, изневиделица изпъква образът на Христос в подобие на космическа капсула /вероятно вдъхновен от небезизвестния стенопис на църквата в с. Добърско, в Рила планина/. Колоните би докарани нявга с 4 волски каруци чак от странджанското село Дебелт. По тях са избуяли рози и ориенталски орнаменти, достойни за кардарашки дом .

Запазени са няколко автентични икони от иконостаса, но повечето изображения в централната част на олтара са възстановки.

Отчето дори накарало рисувачите да го изографисат като ктитор. Въпреки това, църквата  искри с пъстрите си стенописи, а престъпиш ли прага й  те обзема усещане за покой. Защото мястото е свято и пропито с мистика.

Днес отец Янко вече не стопанисва манастира, свещеник идва само по празници. Построените и недовършени от отчето къщи за гости в манастирския двор пустеят. Руши се макетът на възрожденската странджанска къща, замислен като туристическа атракция.

Но въпреки това редките  посетители, които се отбиват в манастира са очаровани от това живописно, застинало във времето кътче на Странджа планина.

Материалът е изготвен със съдействието на Министерството на туризма  и на  Община Средец  

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Голямобуковският манастир – красота, покой и духовност appeared first on Пътешествия без край.

Едва ли ще откриеш по-диво и откъснато от съвременността място от Странджа.

А решиш ли да поемеш по пътищата, които едва се промушват сред гъстата растителност, можеш и да се изгубиш.

Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията и репортажа.

The post Непознатата Странджа appeared first on Пътешествия без край.