Църквата  „Никола Летни“ – бижуто на Чуковец 

И така, първото нещо ,което ни направи впечатление, още щом прекосихме мегдана на Чуковец и поехме по уличката вляво от него , беше стройният силует на селската камбанария, който се белееше зад занемарените къщи, накацали по склона. Паркирахме автомобила и бързо се насочихме към църквата. А картината, която се разгърна пред нас ни удиви. Няма как да останеш равнодушен пред неочаквано живите стенописи на сцени от Евангелието, които покриват цялата фасада на малката църква подобно на старинен комикс.

Разбира се, основният персонаж тук е дяволът, който постоянно преследва нещастните християни. Ту ги ръчка с вила, ту ги хапе, души или изкушава с лукава усмивка. Лее се кръв, хора ужасени пищят и се молят за прошка, а ангели се опитват с нещо да помогнат, най-вече с наставления и притчи.

С други думи Страшният съд е пресъздаден по възможно най-въздействащия начин, подобно  на картините на Йеронимус Бош.  Някои от по-старите стенописи на църквата датират горе-долу от същата епоха, в която любимият ми нидерландски художник създава своите шедьоври. Вижте: Неразгадаемият Йеронимус Бош 

И малко конкретика за църквата на Чуковец

В миналото църквичката се е казвала  „Света Троица“, но впоследствие, незнайно защо,  е била преименувана на „Св. Никола Летни“. Предполага се, че е построена през средновековието. През 1865 г., е  обновена и разширена допълнително с женско отделение на втория етаж. До него отвеждат дървени стълби. Някъде по това време е издигната и камбанарията от която се открива красива гледка към Чуковец и ширналата се в нозете ви равнина.

Хубавото е ,че в момента текат ремонтни работи за консервация на църквата. Но не и на стенописите! Църквата е изографисана на два слоя. Най-новият е от Възраждането. Част от изображенията са дело на Димитър Зограф от Самоковската школа. В абсидата ще видите най-старите стенописи – за жалост те са в тежко състояние.

И още една подробност. „Св. Никола Летни“ е функционирала през цялото средновековие, оцеляла е през турското робство, дочакала е Освобождението, съхранила се е и през атеистичните години на соца, за да достигне почти непокътната до „демокрацията“. Но уви, през 1990 г. храмът е изоставен и започва да се вандализира и руши. И ето, че напоследък бяха предприети действия за съживяването му с дарения от местната общност. Поздравления на хората, които се грижат за тази светиня и не разчитат на подаянията на Министерството на културата!

 Аристократично село със славно минало

Тази част на Мраката е тясно свързана с българската история и с кръстоносните походи през 13 век.  Местните се хвалят, че във вените им тече не каква да е, а чуждоземска кръв. Според една от тукашните легенди през 13 век в  Мраката се подвизавал рицарят с белгийски произход граф д’ Офре, или на френски le comte d’Offré. Той  бил участник в четвъртия кръстоносен поход и се отличил със своята храброст. Затова бил назначен от цар Иван Асен II за областен управител на Радомирско с идеята да укрепява граничните райони на българската държава. За целта аристократът бил обдарен с обширни имоти в района на днешното село Чуковец и околностите.

Конт д ‘Офре се установил тук, хванал си местна булка и създал многобройна челяд. Не случайно съседното селце Кондофрей /на 2 км. от Чуковец/ е кръстено на него. В хоремага на Кондофрей се заприказвах с негови потомци. Ето техният синтезиран разказ за знатното им потекло: „ Е па некъв белгийски рицар нещо закъсАл тук и останАл. Затуй половината сме с белгийска кръв “. Ти да видиш!!  Наистина, всички мъже в хоремага бяха с млечно бели кожи и сини очи. Същото се отнася и за коренните жители на Чуковец!!

5-те параклиса на Чуковец

Оказва се, че и при Османското владичество чуковци били привилегировани. По това време селото се е казвало Чукофча, а сред жителите му преобладавали т.нар. войнуци или българи на служба на турската власт. Това  били все заможни хора, силно привързани към християнската си принадлежност. Затова изградили множество църкви, оброчища и един манастир.

Нищо чудно, че в наши дни чуковци са дълбоко религиозни и продължават да тачат своите духовни убежища. За поддръжката и реставрацията им не се щадят средства и усилия. Благодарение на което Чуковец е съхранило своите цели пет параклиса. Те са разположени на кръст в различни части на селото на еднакво разстояние един от друг. Издигнати са на мястото на средновековни оброчища или аязми. Хубавото е, че всички са възстановени и допълнително благоустроени със средства на щедри тукашни бизнесмени.

„Свети Георги“ –  най-импозантният параклис, който прилича по-скоро на църква, се кипри накрая на селото по пътя за Кондофрей. Пада се от лявата страна на шосето. Ще го познаете по златния купол. Параклисът е изрисуван целият с ярки изображения като захаросана фигурка от сладкарски магазин. Кръстен е на свети Георги, защото в селото имало много мъже с това име.  В непосредствена близост тече бурно строителство – расте магерница. Тя ще бъде обрисувана в същите пъстроцветни картини и увенчана с подобаващи златни куполи.

В центъра на виртуалния кръст се намира параклисът „Свети Рангел“/Св. Архангел Михаил/. Той се е притаил сред дърветата на малко възвишение съвсем близо до църквата „Св. Никола Летни“ и се отличава със своя модернистичен архитектурен облик.

Успяхме да запалим свещичка и в параклиса „Света Богородица“. Намира се на другия край на селото. Попаднахме на него след като пресякохме площада с кметството и отминахме едно изоставено ТКЗС.

 Мистерията на покрития кладенец

От кмета на Чуковец разбрахме, че селото си има още една забележителност. Тя обаче е скрита в гората, далеч от хорското любопитство. За нея почти никой нищо не знае. Това е покритият каменен кладенец.  Открихме го в  югоизточния край на селото. Отминахме селската църква и стигнахме до една чешма, където пътят свършва.  Паркирахме колата и продължихме по тясна козя пътечка вляво от пътя покрай малък ручей.

За около 5-7 мин. стигнахме до един каптаж. Наблизо, полускрито от шубраците, се намира старинното съоръжение. Местните твърдят, че  кладенецът е изграден още от траките. През средновековието той е бил покрит с каменен свод, а на големия празник Богоявление хората се събирали край него за водосвет. Жалко, че  въпросният културен паметник е забравен от хората и е оставен да се руши на произвола на вековете и природните стихии.

Вместо заключение: Със своята изрисувана църквичка, 5-те параклиса, каменния кладенец и легендите за белгийски рицари, село Чуковец е истинска находка. Само едно нещо му липсва – място където човек да хапне след разходката на чист въздух. Най-близкото капанче се намира на 10 км. оттук в село Кленовик, където само за 15 мин. ни ще ви приготвят вкусен и евтин обяд. Гарантирано от първо лице!

The post Радомирското село Чуковец е пълно с изненади appeared first on Пътешествия без край.

За светата обител бях чела, че дълги години е била безстопанствена, че безценните й стенописи се рушат, но в момента се реставрират и че общината възнамерява да облагороди района, за да привлича туристи.  Така че реших да побързам да разгледам това дивно местенце, пропито с духовност и покой, преди и то да бъде обезличено от хорска суета и амбиции .

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия
/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Историята на Билинския манастир

Преди близо хиляда години край днешното село Билинци били поставени основите на манастир от някой си болярин Милутин. Към 14 век тук вече се разпростирал голям манастирски комплекс, състоящ се от църква, жилищни сгради, стопански постройки и отбранителна кула. За това свидетелстват археологически останки в двора на манастира.  В наши дни само църквата е оцеляла, всичко останало е рухнало.

А иначе първите писмени сведения за съществуването на Билинския манастир са от 16 в.,  когато към него е действало килийно училище. В продължение на почти 3 века тук се обучавали деца на четмо и писмо, а обителта била водещ просветен център в района, като монасите поддържали контакти с манастири от Русия и Атон.

Както при повечето ни храмове, ценното в Билинския манастир  не е архитектурата, а стенописите. Те са изключително живи и въздействащи.  Повечето датират от 16 и 17 век и изобразяват светци и библейски сцени.

Предполага се, че в обителта е отсядал Васил Левски. Преди години в нея било запазено расото на Дякона, както и предмети на монасите, но всичко е заграбено. „Свети Архангел Михаил“ за последно е обновен през 1855 г. , след което бавно започва да запада. Светата обител е изоставена окончателно през 70-те години на 20-ти век, като в даден момент църквичката й била превърната в обор за овце…

Скандалът и какво се случи след това

Преди 7-8 години в полуразрушения манастир без ток и вода се заселил монах с две млади жени, решили да посветят живота си на молитви и богоугодни дела. Те спали в рухналите постройки,  осветявали се със свещи,  вода черпели от близката рекичка, а с какво се хранили – не е ясно. В селото се шушукало, че монахът се разхождал напред-назад с метал-детектор. Вероятно в търсене на съкровище или някакво имане в района.

Междувременно и обитателките на рушащия се манастир не се помайвали. Водени от въображение и творчески импулси, жениците запретнали ръкави и се захванали да „реставрират“ безценните стенописи. Така под четката им изплувал фантастичен свят, населен със светци, кой от кого по-неразпознаваем и странен.  Наслоените върху оригиналните фрески картини наподобявали илюстрации на детска приказка.

Веднъж случайни туристи попаднали в църквата и хубаво нащракали с фотоапаратите си нестандартните творения, след което ги изпратили на Регионалния исторически музей в  Перник. Последвал скандал, проверки, изгонване на обитателите и окончателното обезлюдяване на манастира.

Хората от Билинци се възмущават, че на практика през последните 30 години  манастирът, който е под юрисдикцията на Светия синод, е бил оставен да се руши. При това не само от природните стихии, а най-вече от безхаберие и недобросъвестни стопани…

В момента за Билинския манастир, или по-точно за оцелялата му църква, отговаря лично игуменът на съседния Църногорски манастир. Той държи ключа от църквата и наглежда ремонтните работи. Да, защото от лятото на 2017, със средства от европроект,  започна ремонт. Той ще приключи през 2019 г. , когато църквата ще отвори врати за посетители.

Как да стигнете до Билинския манастир

Билинският манастир се намира край село Билинци на 66 км. от София. След като отминете град Брезник и влезете в с. Билинци паркирайте колата на края на селото.  Манастирът е разположен в живописна местност на около 25 мин. пеш от най-крайните къщи на Билинци. До него се стига по удобен черен път.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post История за възход и разруха – Билинският манастир appeared first on Пътешествия без край.

 За стенописите й казват, че са по-стари с 50 години от тези на Боянската църква. Но за разлика от нея, храмът на Беренде тъне в забрава, изоставен и рушащ се. С неговите  над 700-годишни стенописи „Св.св. Петър и Павел“ никога не е бил реставриран или стопанисван от държавата. Според изкуствоведи и историци това е една от най-значимите ценности в българското художествено наследство от времето на Асеневци.  Но този факт не трогва никого и най-малко отговорните институции, които открай време обещават, че ще предприемат нещо, за да я спасят, но ефект – никакъв.

Църквата се намира на около километър от Беренде, близо до брега на р. Нишава, в трудно достъпна, но много живописна местност и е идеалната цел за някоя пролетна неделна разходка.  

Как да стигнете:

Село Беренде се намира на 55 км. от София. До там можете да стигнете или през пътя за Божурище,  или през пътя за Костинброд. Ние тръгнахме по първия маршрут и на отиване се отбихме да разгледаме Драгоманското блато. След което, за около 30 минути бавно и внимателно шофиране по разбития път, стигнахме до с. Беренде. Селото е възникнало през XIII век, а наименованието му е свързано с „берендеите“, които са кумани, преминали на служба при руските князе.

На влизане в Беренде потърсихме къщата на Филип и Надка – те държат ключа на църквата. Селото наброява около 22 постоянни жители – все приветливи и услужливи хора, които само дето не ни съпроводиха до самата църква. Оставихме колата в края на селото и се спуснахме по стръмния път надолу, следвайки указанията на берендейци и най-вече интуицията си.  След 15-на минути стигнахме до една падина със закътана полянка и с белеещия се миниатюрен еднокорабен храм „Св.св. Петър и Павел“

Отвън той няма никаква архитектурна стойност. Варосан в бяло, без украси, със семпли прави линии, без кръст дори.  И нищо не подсказва за съкровищата, които таи в полумрака вече повече от 7 века.

Има две версии за възрастта на църквата на Беренде:

1. Според някои учени тя е изградена през XIV по времето на цар Иван Александър – стенописите отговарят на стилистиката от този период.
2. Други обаче са категорични, че е изградена през XIII век по времето на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис с неговото име.

Върху външната страна на църквата бил изобразен Иван Асен II. Някои историци твърдят, че това е най-ранният известен ктиторски портрет на владетеля. Защото, според каноните, само светците или ктиторите били изобразявани в църквите.

С течение на времето образът на Иван Асен II съвсем избледнял и към 2007 вече бил едва различим.  Предишното отче на Беренде обаче решило да стори богоугодно дело, като вароса църквата, че да я постегне.  И така унищожило окончателно ктиторския портрет на цар Иван Асен II .

На една от фасадите било изобразено родословно дърво на Асеневци, което също изчезнало.

Местните са убедени, че църквата им е построена през 13 век и била изографисана отвътре и отвън по поръчка не на кого да е, а лично на цар Иван Асен II.

Легендата за църквата е следната:

След битката в Клокотница Цар Иван Асен II омъжва дъщеря си, княгиня Белослава за сръбския крал Стефан Владислав Първи с идеята да постави сръбското кралство под българско влияние. За да уреди въпросния брак владетелят поема по някогашния римски военен път по долината на река Нишава край днешното село Беренде. В гробищната църква на селцето той решава да остави атрибутите на царската си власт, както и военен отряд, който да ги пази. Защото отивал в Сърбия и не искал при евентуално покушение срещу него  да лиши държавата от атрибутите на държавност. След сполучливото сключване на брака, цар Иван Асен II провожда зограф да изпишат царски малкия Божи храм. 

В негова чест върху храма били изписани ликът му, заедно с надпис „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържавец всем българом и гръком“.  В последствие този стенопис е бил свален за да бъде съхранен, но следите му се изгубии.

  Какво още знаем за църквата:

1. Няма категорична датировка за построяването на храма – дали е от XIII – XIV век или е още по-стар
2. Стенописите не принадлежат на един автор. Дори не са създавани по едно и също време. За това говори разнородното стилистично изграждане на образите по стените
3. Била е гробищна църква, в средновековието в нея опявали за последен път покойниците.
4. За жалост лицата и най-вече очите на светците са избодени с шишове от нечии проклети ръчички / османски най-вероятно/
5. За пръв път храмът на Беренде се споменава през 1890 от братя Шкорпил, които го описват като „малка запустяла църквица край бреговете на р. Нишава“.
6. През 20-те години на 20-ти век оттук  минава художникът Михаил Георгиев, който прави цветно копие на изписания образ на цар Иван Асен II. Въпросното копие би трябвало да се намира в археологически музей на София, но май е изчезнало.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

7. Стенописите въобще не са пипани от времето, когато са нарисувани, няма абсолютно никаква реставрация. В Беренде се изправяте очи в очи с изпитите лица на светци, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди повече от 7 века !
8. Всеки камък е така, както са го оставили старите строители – църквата никога не е била разрушавана, опожарявана или реставрирана.

9. Има цял сектор, където стенописите липсват. Твърди се, че били свалени и прибрани незнайно къде и от кого
10. През 2007 г. безбожници нападат медения обков на покрива –  разглобяват го за вторични суровини и така покривът започнал да натича. Това още повече влошило състоянието на 7 – вековните стенописи
11. Църквата се прочу покрай идеята на проф. Божидар Димитров да бъде пренесена в София, за да бъде реставрирана, стопанисвана и популяризирана. Но предложението му срещна яростния отпор на местните хора, които за нищо на света не си дават църквицата.
12. Въпреки обещанията на държава и институции, че ще осигурят средства за ремонт на храма и на безценните му стенописи, „Св.св. Петър и Павел“ продължава да се руши, изоставен на произвола на времето, природните стихии и човешкото безхаберие.

В района можете да посетите още едно магнетично и свято място. Вижте: Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна appeared first on Пътешествия без край.

 Каменната църква  с 400-годишните й стенописи.

Сред тях има две удивителни фрески на Исус Христос в… космически кораб.

Още през 70-те години на XX век за църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и загадъчните й стенописи станаха известни.

За тях споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си филм „Спомени от бъдещето”.

 Много туристи, включително и летци, и космонавти посещават  Добърско

Не така обаче мислят уфолози и любители на теориите за извънземен разум и НЛО.

Ярките изображения на библейски сцени и одухотворените лица на светци са толкова живи и съвършени, че напомнят на шедьоврите на ренесансовия художник Джото.

Уникални са стенописите на двамата светци войни Св. Димитър и Св. Георги в цял ръст

В средния купол проследяваме сюжети от живота на Спасителя. Тук съзираме и прословутия стенопис „Преображение“, в който Исус е представен в готов за излитане космически съд. В южния дял на храма пък, пред изумените ни погледи, се нижат сцени от свалянето на тялото на Христос от кръста, надгробното ридание и… емблематичната фреска „Слизане в Ада”.

В нея Спасителят се спуска в преизподнята с нещо като огнена ракета, за да отвори отново за хората райските двери.

 Според мнозина подобни църковни стенописи потвърждават хипотезата, че в миналото Земята е била посещавана от извънземни, а зографите просто са пресъздали това знаково библейско събитие . Ала дали стенописите изобразяват исторически факт, или тълкуването им е плод на развинтената ни фантазия ? Нека всеки сам прецени за себе си!!!

  

Вижте още : Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте долу  как да стигнете до Добърско и уникалната му църква !

The post Добърско – църквата с тайни космически стенописи ? appeared first on Пътешествия без край.