Който казва вино, казва и култура, история, кулинария и… туризъм.

От Мария Йорданова – председател на Българската асоциация на сомелиерите (БАС), научаваме, че в зависимост от почвата и климатичните особености, страната ни е разделена на пет лозаро-винарски района. И почти навсякъде откриваме малки изби и дори шата със собствени лозя, по подобие на френските. А попаднеш ли в тези кътчета, няма как да не пожелаеш да опиташ от местния сорт вино в дегустационната зала.

Кои са най-благоустроените от туристическа гледна точка винарски региони в България?

„В последните години като че ли фокусът се изтегли към Централна и Южна България – твърди Мария Йорданова. Там са изградени много изби, при това не само с производствени мощности, но и със специални дегустационни зали за туристи и посетители.

Около градовете Пловдив, Стара Загора и Сливен ще откриете най-много винарски изби.

Може би защото там се наляха и много чужди инвестиции поради интерес към този район. Характерното за него е, че е по-плодороден и благодатен от гледна точка на климатичните и почвените условия. Напоследък хотелите по Черноморието и някои планински курорти предлагат еднодневни посещения до близките изби. Става дума обаче само за еднодневни турове в рамките на един регион.

„В България виното и историята вървят ръка за ръка” – казва Мария Йорданова. 

 

 Освен това любителите на винарските турове са и любознателни.

Те използват случая, за да научат нещо повече за местната история, култура и традиции. Така е в района на  Старосел, например. Там заедно с винарския комплекс, ценителите на  виното посещават и тракийския култов храм „Четиньова могила” от V-IV век пр. Хр. 

Чудесна изба има и в Родопите недалеч от Перперикон – скален археологически комплекс от преди осем хиляди години. 

В дегустационните зали често се провеждат възстановки на тракийски обреди, свързани с виното и почитта към бог Дионис

Из цяла България има разпръснати винарни. Близо до тях ще откриете етнографски комплекси, старинни манастири, тракийски могили, забравени от цивилизацията кътчета на дивата природа…

Да не говорим за различните фестивали и селски събори, където наред с традиционните носии, кръшните хора и доброто настроение, задължителна част от програмата е леещото се в изобилие от бъчви и дамаджани плътно пивко българско винце. Е ха наздраве!

Траките от племето одриси, обитавали преди повече от 2 хилядолетия тези плодородни земи, били изкусни майстори винари. Днес техните потомци продължават тази традиция, омайвайки гостите си с божествения еликсир, приготвян по стари технологии. Наред с ширналите се край Старосел лозя ще откриеш и насаждения с маслодайна роза, които добавят ярък щрих към колоритния местен пейзаж.

Селото разполага и с  къщи за гости, които всеки уикенд посрещат туристи. Местните приканват гостите си да поемат по стъпките на древните Одриси и да изживеят една необикновена ваканция.

 Предлагат конна езда, ловен туризъм с водачи или с аниматори.

Изживяването било невероятно !Ловува се предимно едър дивеч – дива свиня, елени, сърни и пр. Правят се и демонстрации на местни традиции, обичаи и всичко, което е свързано с бита на местното население, като се започне от празника на розата в края на месец май, откриването на гроздобера през септември, Трифон Зарезан, или подрязване на лозите през февруари и пр. БНР

Венета Николова. Пътешествия без край !