Става дума за общо 11 маркирани пешеходни маршрута, които  пресичат някои от най- емблематичните планински вериги и природни забележителности на Европа. На пътя на три от тях се намира и България.

В България маршрутите следват билата на няколко планини, криволичат край пенливи водопади, бистри езера, сенчести гори, просторни пасища и отвеждат до някои от най-богатите ни природни резервати и защитени зони.  Общата дължина на маршрутите у нас е 1 600 км., което за малка страна като България си е своебразен рекорд.

Освен това предимството ни, според познавачи, е, че тези пешеходни трасета са отлично маркирани, а гъстата мрежа от хижи и заслони  са гаранция, че няма да замръкнете без покрив в планината.

Е- 3, Е- 4 и Е -8 –  това са названията на  трансевропейските пешеходни магистрали

Те пресичат и територията на страната ни. Описани са подробно в съответните карти и пътеводители, които се разпространяват у нас и в чужбина. За да ги обходите, ще са ви необходими добра екипировка и солиден опит в планинарството.

На територията на България завършва най-известният и най-дългият  трансевропейски пешеходен маршрут – Е 3. 

Трасето е дълго над 10 хиляди километра и стартира от Скандинавия, за да завърши на българското Черноморие.  У нас минава през старопланинския връх Ком в северозападна България, криволичи по  „гръбнака” на Балкана и стига до нос Емине, в който се разбиват вълните на Черно море.  Маршрутът е популярен още преди 90-те години на миналия век, когато Европейската асоциация по пешеходен туризъм започва маркирането на тези трасета на наша територия.

У нас общата му дължина надхвърля 700 км. Той минава през близо 100 –на планински върха.  Едно от предимствата му е, че от двете страни на Стара планина са изградени около 30-на хижи на най-малко един ден разстояние пеша една от друга.

Така че туристите могат в края на всеки преход да отседнат в тях, за да се нахранят и да възстановят силите си за следващия ден. Маршрутът минава и през първенеца на Стара планина – вр. Ботев /2376 м./ и  пресича Национален парк „Централен Балкан”, както и други защитени природни зони.  Цялото трасе може да се премине за 20-25 дни без човек да се пренатоварва особено.Струва си човек отвреме навреме да „кривне” встрани от тези строго начертани трасета и да се спусне в по-ниските части на планината, за да посети някои от потъналите в зеленина населени места, запазили старинния си облик.

Трявна, Боженци, Априлци, Троян, Калофер и още цяла плеяда от китни старопланински селища посрещат гости в местните фамилни хотелчета. След продължителните преходи насаме с природата досегът с цивилизацията  ще ви се отрази добре, преди да се „гмурнете” обратно в напрегнатото си градско битие!

От планината Витоша край София пък стартира другата популярна пешеходна магистрала – Е-4

Тя пресича най-красивите места на Рила и Пирин, а оттам се прехвърля към граничната планина Славянка, за да продължи на територията на южната ни съседка Гърция. Маршрутът е чисто алпийски и разкрива очарованието на най-високите български планини заедно с първенците на Балканите като вр. Мусала /2925 м/ , вр. Вихрен / 2914 м. / и пр. Общо 100 планински върхове, сред които и десетки двухилядници  провокират търсачите на силни усещания да пробват своето постоянство и издръжливост.

Но ако все още не сте придобили така необходимата за по-екстремните маршрути туристическа закалка, вероятно ще изберете Е -8

Пешеходната магистрала пресича югоизточна България. А там се разпростират меките извивки на Родопите– една от най-живописните ни планини.  На наша територия Е-8 започва от Боровец, изкачва се на вр. Мусала и оттам се прехвърля  в Родопите.  Той пресича най-интересните места в тази част на България-  язовири, ждрела,  пещери като Ягодинската, Дяволското гърло и пр.  В източните Родопи пешеходната магистрала минава покрай  най-новите археологически разкопки, датиращи от дълбока древност.
Това е една  по-мека, по-обла планина. Затова маршрутът  е достъпен през по-голяма част от годината. Може да се премине за две седмици. По отношение на хижите не е толкова добре обезпечен. Но планината е осеяна с малки старинни селца, където ще откриете чудесни къщи за гости и фамилни хотели. След като напусне територията на България, Е- 8 продължава в Турция.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Трансевропейските пешеходни магистрали пресичат и България   appeared first on Пътешествия без край.

За него няма информация в интернет, туроператорите го игнорират, затова е и terra incognita за туризма. Но озовеш ли се тук, накрая на разбития път, пъплещ като змиорка нагоре към билото на планината, ахваш от изненада.

Защото пред неподготвения ти поглед изниква не поредната изоставена махала с изтърбушени, навяващи тъга постройки, а село за чудо и приказ с добре поддържани къщи и окосени дворове с грижливо обработвани цветни лехи.

Сякаш няма край тясната асфалтирана ивица, която се промушва сред планинските чукари на ръба на бездната с ширналата се в подножието й долина. Тихо и безлюдно е наоколо. Поглеждам недоверчиво към GPS-а – този път въобще има ли край? Едва 14 км. отделят село Селце от най-близкото населено място – град  Мъглиж, но ето че вече повече от 30 минути мъчително се изкачваме нагоре.

Автомобилът спира най сетне на малък площад с местния хоремаг, заключен с катинар, разбира се.  Затова пък ни посреща низ от спретнати къщурки в старинен стил.

Повечето постройки в село Селце са по на 100-150 години, но не се предават на времето.

Други пък са прясно ремонтирани и се кипрят кокетно насред тучната зеленина. Има и чисто нови вили, но трудно ще ги различиш от останалите къщи във възрожденски стил с типичните дървени чардаци и каменни основи.

Жужат пчели, пеят птички, а от далечината долита бръмчене на косачка. Двама старци, седнали на припек, мълчаливо проследяват разходката ни, разминаваме се с двойка дезориентирани като нас германски туристи.

Оказва се, че селото си има туристически комплекс с басейн и ресторант, както и няколко къщи за гости. Те обаче не се рекламират, а посрещат „ само отбрани приятели и близки“- уверява ме Куман Тотев, който от 5 години стопанисва една от тях.

Научаваме още че Селце наброява едва 7 постоянни жители, все възрастни хора, но през лятото населението набъбва до 20-на, заедно със случайно попадналите гости и с виладжиите. Мълви се, че сред щастливите собственици на вили има и наши държавници, които отдъхвали тук в пълна анонимност. А иначе обезлюдяването на Селце започва още през 50-те години на 20 век.

По време на „развития социализъм“ решили че ще правят язовир в средата на пътя между гр. Мъглиж и село Селце

Населението се опасявало, че селото ще остане под водата. За щастие строителите установили, че основите на скалата, която трябвало се използва за изграждане на  язовирната стена, са нестабилни и се отказали. Но първоначалните им намерения вероятно подплашили хората и те започнали да се изселват .

В наши дни туристите започват да откриват това миниатюрно късче от рая, ревниво пазено в тайна. Наскоро дори българка и германец се венчали в ресторанта на туристическия комплекс, за радост на местните. Според тях  от 50 години в село Селце не е имало сватба. Но оживлението е само през лятото.

Зимата в този край е сурова и …самотна

Ресторантът затваря, вилите опустяват, в Селце остават 10-на души, които разчитат на домашното стопанство и натрупаната в мазето зимнина. Защото тук хоремагът отваря само вторник и петък, а стоките се доставят по предварителна заявка – предимно олио, ориз, захар, безалкохолни напитки и хляб. Покритие има само един от мобилните оператори и то от точно определено място.

Хората се жалват, че с въвеждането на цифровизацията вече не ловят и телевизия. А новините си предавали от уста на уста в пазарен ден, когато се събират в хоремага. Не хващат ни звук, ни стон и от радиоприемниците си.

„Направих си  8 – метрова мачта, на която вдигнах антена и използвам автомобилен приемник, който е по-чувствителен, за да слушам програмите БНР “ – споделя Куман Тотев. Но не се оплаква. Защото и зимите тук си имат своя чар.

Разказва как  понякога, пътят става по-хубав отколкото през лятото, защото снегът и ледът така запълват дупките, че си като в бобслей – не можеш да излезеш от улея – караш смело надолу. „А като падне големият сняг сме оставали по 7 дена без  ток, без път и без телефон! Веднъж оцеляхме с едно червено вино. Как гласуваме ли? Нямаме бройка за кмет, нито за кметски наместник и от Мъглиж ни пращат бусче за да слезем до урните в града „ – обяснява Тотев.

Такъв е днешният ден на Селце. Покрай виладжии и туристи селото постепенно се събужда за нов живот. Миналото му обаче е обвеяно в мъгла и забвение. Знае се само, че първоначално се е намирало на друго място, но впоследствие жителите му се пренесли тук, на брега на Селченска река.

Разказват още, че през 18 век чума тръшнала населението

Затова изолирали заразените в местността, която и до днес се казва „Чумави колиби“. Най-голямата забележителност е църквата „Св. Иван Рилски“. Не е ясно кога точно е изградена, но се говори, че тук са пренощували мощите на светеца – небесен покровител на българския народ. Храмът е изоставен на произвола на времето и се руши.

Сега обаче местните събират средства за ремонт. Покривът е вече подменен. Предстои измазването на дуварите и реставрация на стенописите. Вярата се завръща, а с нея и надеждите за по-добро бъдеще.

Материалът е изготвен със съдействието на Таня Апостолова от община Мъглиж.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Да избягаш на края на света в приказното село Селце appeared first on Пътешествия без край.

 Национален парк „Централен Балкан”, разположен в сърцето на Стара планина, е „златна мина” за хора с приключенски дух, способни с часове да бродят по стръмни планински пътеки, за да стигнат до някой изумително красив водопад, до нащърбено в небето убежище на скални орли или до мрачното гърло на непристъпна пропастна пещера.

Като част от европейската екологична мрежа PAN Parks„Централен Балкан” опазва най-доброто от природата между Атлантика и Средиземно море.

Това е една от най-непокътнатите и най-строго защитените от закона територии в България. Не случайно през 2003 г. „Централен Балкан” стана част от европейската екологична мрежа PAN Parks, която опазва най-доброто от природата, намиращо се между Атлантика и Средиземно море. Критериите за членство в мрежата са изключително строги. Най-важното изискване е свързано с наличието на добре запазени природни богатства. А в това отношение „Централен Балкан” е истинска съкровищница.

Тук все още можете да срещнете мечка, вълк, дива котка и други животински видове, които отдавна са изчезнали в западноевропейските страни. Да не говорим за птичия свят, представен от 130 редки и застрашени в световен мащаб вида или за обширните букови гори. Те  покриват, като зелени килими, целия масив.

Ако човек реши да грабне раницата и да поеме нагоре в планината срещата му с дивата природа е 100% гарантирана. Малко хора подозират за безценните богатства, стаени сред диплите на Стара планина.

Онова, което е опазило тази природа в почти първичния й вид, е трудната достъпност

Ако имаше пътища и лесен достъп до тези диви места с изключително сложен релеф, цялото това богатство едва ли щеше да оцелее от набезите на масовия туризъм! Теренът не е от най-лесните.

Иска се усилия , за да покориш Стара планина! Но след като човек е вървял 4-5 часа, за да стигне до набелязаната от него точка, усилията му се възнаграждават с уникална среща с непокътнатата природа.

Политиката на Национален парк „Централен Балкан“ е да не превръща защитената територия в забранена зона.

Там където човек може да влезе, за да й се наслади, се опитваме да му създадем удобства. Така че туристите са добре дошли, стига да уважават природата и да се съобразяват с правилата.

 През „Централен Балкан” преминават цели 80 км от трансграничната пешеходна магистрала Е-3.

Тя е добре позната сред любителите на трекинга от цяла Европа.

Маршрутът започва от връх Ком в Западна Стара планина, криволичи по билото на Стара планина, напуска пределите на националния парк и стига до черноморския нос Емине

А това е най-източната точка на планината и на страната ни. Гъста мрежа от хижи и добре поддържани пътеки със съответната маркировка улеснява любителите на трекинга.

„Ръководството на „Централен Балкан“ поддържа  общо 430 км пешеходни пътеки и 47 маршрута. Те отвеждат  до различни природни забележителности.

В парка са „начертани” и тематични маршрути. Движейки се по тях, туристите могат да се запознаят с определен растителен вид, да стигнат до някое природно явление или до панорамна площадка, от която се разкрива фантастична гледка към близките върхове.

По тези пътеки са поставени информационни табла, има изградени дървени мостове, стълби, навеси, заслони и пр.

Но най-зрелищната атракция на „Централен Балкан” са водопадите

За парка са характерни високите водопади .

 Тук се намира и най-високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало с височина 124,5 метра.

Бавското пръскало пък е водопад, който не е толкова висок, около 54 м. Но хубавото е, че пътеката отвежда посетителя на едно страхотно място – там, където той се ражда, на самия скок на пръскалото, където реката се превръща във водопад. На много малко места човек може да стигне до такова вълшебно място! Освен тази екопътека, изключително популярна е Бяла река край Калофер, която отвежда до много красиви каньони. Популярна е и екопътеката до Видимско пръскало в района на гр. Априлци. Водната каскада е с височина на пада 80 м и се спуска по отвесна каменна стена, дълга 500 м!”

Венета Николова. Пътешествия без край

The post „Централен Балкан” е част от еко мрежата PAN Parks appeared first on Пътешествия без край.