София Archives • Пътешествия без край

На кино като насън или фабрика за мечти в полите на Витоша

Veneta Nikolova — Mon, 15 Jun 2015 12:59:59 +0000

Киното е магия, илюзия, бягство от реалността, водовъртеж от емоции… Но и индустрия за милиарди! Оказва се, че немалка част от хитовете, които се въртят по световните екрани, са заснети не къде да е, а в подножието на Витоша. Тук, на хвърлей от столичния град, се намира най-голямата фабрики за мечти в Източна Европа. Това е киноцентър Бояна известен още като „Ню Бояна“.

Затегни колана, поеми дълбоко дъх и се приготви за поредното шеметно преживяване. Защото в софийския Холивуд всичко е възможно.

Като например да пропътуваш хилядолетия напред или назад във времето, за да станеш свидетел на гладиаторска битка в римски колизеум. Или да се озовеш в центъра на гангстерска престрелка по улиците на Ню Йорк или да прекосиш пустинята Гоби, изнемощял от жажда и глад, в опит да избягаш от сталински лагер… Можеш да срещнеш екзотичната Салма Хайек в някое затънтено близкоизточно градче или пък да се сблъскаш с въоръжените до зъби Силвестър Сталоун и Мел Гибсън.

Редица холивудски звезди като Пиърс Броснан вече познават България, благодарение на киното. Снимка : „Ню Бояна“

През последните години за изграждането на студия, декори и закупуване на техника са били инвестирани над 50 млн. евро. До момента софийският Холивуд е бил снимачна площадка на над 180 световни продукции.

В студията в подножието на Витоша са снимани филми като „300: Възходът на империята”, „Черната Далия”, „Конан Варварина“, „Спартак“ , „Бягство“, трите части на „Непобедимите“ и още, и още хитови продукции, които привличат у нас най-ярките звезди от световния кинонебосклон.

Така неусетно София се превърна и в столица на киното.

„Нашият киноцентър не предоставя само декори и инфраструктура, а целия цикъл от технически и творчески услуги, необходими за създаването на една лента“- казва Ярив Лърнър – изпълнителен директор на „Ню Бояна“. А защо в наши дни големите асове на киноиндустрията избират София за своя снимачна площадка? Явно причината не е само в ниските разходи. Има и друго.

„София има страшно много разнообразни от архитектурна гледна точка сгради от различни епохи – казва Ярив Лърнър. Освен това, хората от бранша да са много добри, така че ако имаш сцени, при които трябва, например да скочиш от влак и да се метнеш на хеликоптер, това е мястото, където да ги реализираш. А иначе има много причини да снимаш филм тук, но главната са българските професионалисти. Те са много талантливи и допринасят за превръщането на съвременното кино в магия. Наскоро открихме обучителен център за кинопрофесионалисти, така че тук нещата тепърва ще се развиват. “

На сета на “Психиатрията Стоунхърст” с Кейт Бекинсейл, Майкъл Кейн и Бен Кингсли. Снимка : „Ню Бояна“

Статисти, асистент-режисьори, каскадьори, гримьори, спецове по визуалните ефекти, техници, а напоследък и все повече актьори

Българската следа е значителна в създаването на световните кинохитове у нас. Само по филма „Непобедимите 3“ са били наети над 2 хиляди души от българска страна.

„Всички специални ефекти се правят тук – това е огромен обем работа, който се дава изключително на местни екипи – казва Александра Цветкова от „Ню Бояна“. Например „Септември в Шираз“с Ейдриън Броуди е международен проект, завършен изцяло тук – от сценарий до екран. Във всички нива, свързани с реализацията му, са били наети български екипи. Повечето копродукции с нашенско участие ползват услугите на студията ни. „Никой не иска нощта“ с Жюлиет Бинош е една такава продукция между България, Испания и Франция.”

В киноцентър Бояна различните епохи съжителстват рамо до рамо, а географските разстояния са без значение.

Пред захласнатия ти поглед се редят лондонски улици, гръцко селище, средновековен квартал, близкоизточно градче, а на крачка встрани се мъдри античен колизеум. „Имаме си и нюйоркско метро, което за съжаление не е свързано със софийското“-шегува се Александра.

Декорите са толкова реалистични, нищо че са направени от стиропор, а отвътре са кухи. Сценографите редовно ги „преобличат“ и приспособяват за нуждите на дадена продукция или пък визуалните ефекти допълнително се дорисуват виртуално.

„Например тази лондонска улица ще бъде префасонирана в мумбайски квартал във връзка с предстояща продукция на Боливуд “ – обяснява събеседничката ми. Вътрешните сцени пък се снимат в оборудваните по последния писък на техниката студия.

В едно от тях попадаме на възстановка на изоставена планинска хижа. Мястото е злокобно, мебелите са разхвърляни, на масата лежат следи от недовършена вечеря, стените са оплискани с кръв. „Не снимай, това е сцена на поредната ни продукция! “ – предупреждава ме Александра. До края на годината „Ню Бояна“ ще реализира 12 проекта – това са все филми с участието на известни звезди, някои от които вече добре познават София. Фабриката за мечт ни готви още изненади !

Пътешествия без край . Венета Николова

The post На кино като насън или фабрика за мечти в полите на Витоша appeared first on Пътешествия без край.

Базиликата „Света София“ или добре дошли в града на мъртвите

Veneta Nikolova — Fri, 20 Mar 2015 20:18:00 +0000

Базиликата „Света София“ е едно от най-енигматичните места на столичния град

Докато се движим забързано по жълтите паветата на София рядко се замисляме, че под краката ни, само на няколко метра под централните столични булеварди и площади, съществува един друг, непознат град, потънал в мрак и забвение, безразличен към човешката суета и страстите, които бушуват на повърхността.

Това е древна Сердика – един от най-значимите градове в пределите на Римската империя. Император Константин Велики често възкликвал „Сердика е моят Рим” и се колебаел дали да не го превърне в столица на обширните си владения.

Основан в средата на І век, градът преживява своя възход при управлението на Константин Велики през ІV век, но и своята разруха и падение в един по-късен период. За превратната му история свидетелстват останки от жилищни и административни сгради, от широки площади и раннохристиянски църкви. Някои от тях са експонирани в централната част на София и не спират да будят удивлението на многобройните гости на столицата.

В подземието на базиликата „Св. София” пък е разкрит и част от източния некропол на древна Сердика.

Находките са консервирани и обособени в подземен музей, превърнал се в една от най-посещаваните забележителности на столицата.

Музеят се разстила на 600 кв. м и е на три нива в зависимост от датировката на разкритите обекти. Входът му е от базиликата „Света София“. Стълби от армирано стъкло отвеждат в този своебразен град на мъртвите, където цари тишина и безвремие. Тук вечността се спотайва зад всеки зид, наднича зад гробници и някогашни абсиди и навява мисли за неумолимия ход на времето и краткотрайността на човешкия живот.

Експонираните до момента гробищни съоръжения, около петдесет на брой, датират от ІІІ до V век и са различни по тип и градеж. Докато се разхождаме край каменните саркофази, зиданите гробници с покритие от каменни плочи или тези с полуцилиндричен свод, придобиваме, макар и бегла представа за погребалните ритуали и вярванията на нашите предци.

Но кои са били погребвани тук?

„Предимно богати хора, със съответната икономическа, финансова и политико-религиозна сила – обяснява археологът Юниан Мешеков от Музея за история на София. – Самите съоръжения говорят, че са стрували много пари и не всеки е можел да си ги позволи. Става дума най-вече за големите фамилни гробници с полуцилиндрично засводяване.

Но за разлика от езическата епоха, когато до покойниците се поставяли гробни дарове, в християнската епоха ритуалът забранява тази практика, като покойникът се погребва предимно с личните вещи, в някои случаи златоткани. Археолозите са намирали следи от златни нишки, от лични вещи като накити, пръстени, гривни и дори монети.

Приятна изненада са холограмите на откритите три златни пръстена

от една по-късна епоха – XII-XIV век, използвани за поставяне на печати с червен восък върху важни документи. Заедно с тях са представени и холограмите на намерените в некропола мощехранителници.

„Виждате ли тази дупка горе? Това е набег на иманяри! Почти всички гробници са били ограбени още в древността“ – обяснява Юниан Мешеков. Намерените останки от раннохристиянска църква-мартирион с великолепна подова мозайка, потвърждават предположението на археолозите, че тук са съхранявани мощи на светец. Това обяснява и желанието на по-заможните и силните на деня да бъдат погребвани именно в тази част на некропола.

В базибиката „Света София „могат да се разгледат руините от три раннохристиянски църкви.

Най-старата е от началото на ІV век. По това време християнството вече се приема като абсолютно официална религия в рамките на Римската империя. Втората църква представлява трикорабна базилика и датира от по-късен етап – края на ІV век. От нея са съхранени малка част от зидовете и ъглови части от два от корабите. Храмът обаче е бил разрушен от поредното варварско нашествие в тази част на Балканите.

Третата църква е от началото на V век. Била е застлана цялата с многоцветна подова мозайка, изпълнена с геометрични и растителни мотиви. Вероятно обаче храмът е бил унищожен при голямото хунско нашествие в средата на V век. Предполага се, че настоящата трикорабна базилика „Св. София”, която е дала името на днешната ни столица, е изградена в края на V, началото на VІ век.

Една от най-интересните находки е на 20-на метра от базиликата „Св. София”. Тук археолозите попадат на гробница с изящни пъстри стенописи с кръстове и розети. “Това е единственото в рамките на България гробно съоръжение от раннохристиянския период, на което е упоменато името на покойника” – твърди Юниан Мешеков. Надпис на латински, който означава „Хонорий, раб Божий” свидетелства за името на човека, положен в нея. Вероятно става дума за висш духовник на Сердика, живял през Vв.

На разположение на посетителите на базиликата „Света София“ са мултимедийните екрани, по които текат кратки филмчета за историята на града и информационните табла. С няколко изключения, засега могат да се разгледат само макети на откритите мозайки, които се реставрират. Но скоро подът на хилядолетните църкви ще грейне с възстановените си многоцветни геометрични фигури, по които някога са стъпвали предците ни.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Базиликата „Света София“ или добре дошли в града на мъртвите appeared first on Пътешествия без край.

Free Sofia Tour или как да опознаеш столицата за два часа

Veneta Nikolova — Thu, 06 Feb 2014 15:16:00 +0000

Можеш ли да придобиеш представа за най-емблематичните столични забележителности в рамките на около 120 минути? Оказва се, че всичко е възможно, стига да се явиш на точното място в точния час.

Мястото е Съдебната палата в центъра на София, а часът – 11 преди обед или 18 следобед. Гидовете на Free Sofia Tour ви очакват

Без значение дали е зима или лято, дали вали пухкав сняг или грее жарко слънце, пред сградата на Темида се събира пъстра разноезична група туристи. Леко дезориентирани, кой нагърбил раница, кой с карта или туристически справочник в ръка, чужденците потеглят на поредния т.нар. Free Sofia Tour.

Това е безплатната пешеходна обиколка на София, организирана от група млади доброволци, посветили свободното си време на едно благородно дело – да накарат чуждите туристи да опознаят и обикнат техния град.

Дежурните шахматисти в градинката пред Народния

театър са се превърнали в атракция за туристите.

Като пътешествие във времето – така гостите определят двучасовата си обиколка на София с опознаване на историческите й паметници

Докато се разхождат из задръстените с автомобили улици и тротоари, те се дивят на останки от стари римски бани, на средновековни църкви и великолепните сгради в стил сецесион от началото на ХХ век, които се оглеждат в остъклените фасади на чисто новите банки, хотели, молове….

Тази еклектика от различни епохи и архитектурни стилове е част от колорита на града, споделят повечето му посетители. А един от начините човек да се потопи в самобитната му атмосфера е да се включи във въпросния Free Sofia Tour.

До момента от тази възможност са се възползвали десетки хиляди туристи от 107 държави. Информацията за тура се разпространява от уста на уста, чрез интернет или на рецепциите в столичните хотели.

Според туристите еклектиката от различни епохи

и архитектурни стилове е част от колорита на града.

Идеята на организаторите е да не се съсредоточават единствено върху сградите и историята

Екскурзоводите въвеждат туристите в града, като по този начин им дават шанс да си изберат какво да видят след това, или ако са тук за малко, да поискат да дойдат отново. Понякога групата наброява един-двама, но в повечето случаи се пред Съдебната палата се събират около тридесет, дори петдесет души!

Често към групата се присъединяват индивидуални туристи, които казват: „Ние не обичаме такива турове, но този страшно ни харесва”. Към столичната обиколка се присъединяват бизнесмени, бек пекъри (пътешественици с раници), участници в международни конференции…

Католическият храм „Св. Йосиф”

Групите, които два пъти на ден обхождат центъра на София, са се превърнали в част от столичния пейзаж.

Маршрутът, като за десерт, завършва пред „Александър Невски

Преди това обаче чужденците разглеждат римските останки край хотел „Шератон”, смяната на караула пред президентството, художествената галерия, градинката пред Народния театър с красивите фонтани и с обособения кът за шахматисти.

Случва се да спрат, за да изиграят партия шах на открито. Чуждоземците са впечатлени от минералните извори, които бликат в центъра на двумилионната ни столица . Втурват се да пият от чешмите и не могат да се начудят, че в сърцето на града има такова богатство !

Според чужденците София е

един от най-зелените градове, в които някога са били.

Оказва се, че всичко, което за нас българите е негативно, за повечето гости на София е екзотично

Често питали гидовете защо има дупки по тротоарите и за други неща, с които сме свикнали. Но пък им допадало, че в София няма толкова много туристи и е сравнително спокоен град . Любопитство буди и наслагването на различни исторически периоди, които съжителстват помежду си.

В същото време София няма обособен исторически център, както в други градове. Навсякъде историята съжителства рамо до рамо със съвремието.

На туристите им харесва и неповторимата комбинацията от планина и минерални води.

Но това което най-силно ги впечатлявало, твърдят доброволците от Free Sofia Tour , били столичните паркове. В очите на чужденците София тъне в зеленина / с което повечето от нас определено не биха се съгласили./ Нещо повече – голяма част от тях споделят, че това е един от най-зелените и чисти градове, в които някога са били! БНР.

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Free Sofia Tour или как да опознаеш столицата за два часа appeared first on Пътешествия без край.