Солницата край Провадия била монетният двор на Европа

Veneta Nikolova — Sun, 19 Jan 2014 15:46:00 +0000

Статията е обновена през август 2021 г.

Някои я наричат „бялата смърт”, макар че е жизнено необходима за човешкия организъм. Оказва се обаче, че солта е свързана с развитието на най-ранната цивилизация на Стария континент! Следи от нея се открити край град Провадия!

Благодарение на добива на сол преди повече от 6500 години в околностите на Варненското езеро възниква най-древният открит до момента град на Стария континент.

Проучвайки солниците край езерото, археолозите вадят на бял свят късче по късче от хилядолетното ни минало, обогатявайки представите ни за една малко позната култура, белязала началото на европейската цивилизация.

3000 години преди построяването на първата пирамида в Древен Египет край днешна Провадия се издига внушителна каменна крепост

Не паричните знаци, не златото, а солта е била основната „разменна монета” на хората в продължение на хилядолетия. Затова всеки, който в далечното минало е имал достъп до големи количества сол, е бил считан за богат и влиятелен.

А най-големият и най-старият солодобивен център в Европа се заражда не къде да е, а в района на днешния град Провадия край Варненското езеро

Именно благодарение на добива на т.нар. бяло злато тук се оформя културно и търговско средище. За това говорят останките от внушителен праисторически град, възникнал край езерото преди близо 7 000 години.

Според проф. Васил Николов силно земетресение преди 7000 години разрушава най-старата крепостна стена на халколитната цивилизация от Провадия

“Той е бил укрепен с огромни каменни стени с дебелина над 2 метра и височина над 3 метра – нещо невиждано от периода на дълбоката праистория, поне до момента” – обяснява проф. Васил Николов, ръководител на разкопките.

През V хилядолетие пр. Хр. районът успява да се наложи като водещ икономически фактор в тази част на континента.

Провадийските солни „кюлчета”, използвани като паричен еквивалент, достигат далечни земи

Те осигурявали на местното население богатства и охолен живот. По това време селището вече било гъсто застроено с красиви и функционални двуетажни къщи. От едната му страна се е намирал производственият център за сол, а от другата – религиозен център с ямно светилище. Преди време екипът на проф. Николов попадна и на некропола – мястото, където са били погребвани мъртвите. Ето какво разказва той:

Снимка : http://muzei-provadia.com/

„В гробовете са били поставяни медни предмети. А в този район няма добив на мед. Тя е била внасяна от север. Става дума за откритите медни брадви, шила, двуспирални игли. Всички те са белег на висок социален статус.“

Находките край Провадия ни дават основание да считаме, че има връзка на древното солно находище и местното население с близкия Варненски некропол от V хилядолетие пр. Хр., Той придоби известност с откритото в него най-старо обработено злато в света. През 2015 екипът на проф. Николов се натъква изящно бижу от злато – красива висулка от 23-24 карата. Украшението е уникално постижение на ювелирното изкуство подобно на златните накити от Варненския халколитен некропол.

Предполага се че погребаните заможни хора във Варненския некропол всъщност са забогатели именно от солницата край Провадия

Счупен съд от древно земетресение, разрушило част от селището преди 7000 години

„Търговията с този продукт позволява да се развие една икономическа общност с видимо социално разслоение – нещо, което за пръв път се наблюдава в границите на древна Европа! Затова можем да наречем селището край солницата „праисторически град” –твърди проф. Николов.

Но може би това, което предизвиква най-голямо любопитство, са хилядите открити фрагменти от т.нар. брикетажи. Това са керамичните съдове, в които нашите предци са изварявали соления разтвор до получаване на суха субстанция .

Екипът на проф. Николов попада и на калъпите за производство на „солените пари”.

Въпросните древни пари са кубчета от изсушена и запечена по примитивни технологии сол, които били с различна големина. „Това са първите пари в района на т.нар. Източно Средиземноморие” – казва проф. Николов. И добавя, че на практика провадийските солници са били „монетният двор” на Балканите.

Xopaтa издигнали високи отбранителни стени , за да опазят несметното си богатство – солта, защото те били единствените му производители в целия регион. Зaтoвa изгpaдили cлoжнa paдиaлнa ĸaмeннa oтбpaнитeлнa cиcтeмa. Съдейки по откритите върхове на копия, кремъчни и костени стрели и т.н. селището е било сцена на многобройни военни действия. Предполага се ,че в периода между 4700 – 4 200 г. пр. Хр. в селището живеели около 350 заможни хора. Счита се, че това е най-древната каменна цитадела в Европа.

А какви са причините за загиването на праисторическия град в солницата край Провадия ?

Същите, които прекъсват развитието на първата европейска цивилизация! – твърди археологът. И добавя, че вероятно става дума за засушаване на климата към края на V хилядолетие пр. Хр. Условията за земеделие стават невъзможни, хората се „номадизират”, т.е. започват да отглеждат стада и да се движат след тях . Така се заличава тази цивилизация, а заедно с нея и градът край Провадия. Постепенно солените му извори пресъхват и производството на сол замира. Това поставя края на една процъфтяваща епоха в древността!

Каменосолното находише край Провадия продължава да се експлоатира и днес. Това са коритата , в които се изпарява водата от солта. Намират се на метри от археологическите разкопки.

Как да стигнете до солницата край Провадия

Археологическият обект се намира на 5 км. от град Провадия в обширния двор на компанията „Провадсол“ – предприятие за добив на каменна сол, което стопанисва каменосолното находище. Добитата каменна сол се изпраща по тръбопровод до завода „Соди“ в съседния град Девня за производството на калцинирана сода. За да влезете и да разгледате обекта трябва да се обадите на охраната на портала. Любознателните гости са добре дошли на разкопките. Предстои обособяването на специален коридор през терена на „Провадсол“, който да осигурява пряк достъп на туристите до разкопките. Проф. Васил Николов търпеливо отговаря на въпросите на гостите и дори ги развежда из обекта.