Read in English |
Lire en Français

Малко преди да се влее в нея, като талантлив скулптор, Янтра образува спиращи дъха меандри и вае пред зашеметените ни погледи дълбок каньон, набразден от пещери и недостъпни цепнатини. В околностите на селата Новград, Беляново и  Джулюница водите й текат бавно в подножието на отвесни канари. Мястото е магнит за природолюбители и фотографи, както и за фенове на водните спортове.

Гледайте видео репортажа

Янтра има своя тиха, почти мистична красота, която се разкрива най-добре от нивото на водата. Във филмчето споделям усещането от плаването с каяк край скалните брегове на Янтра , където природата е запазила своя див и неподправен облик.

С каяци в каньона на река Янтра

Привържениците на каякинга добре познават района. Речните маршрути са с различна продължителност, като най-краткият стартира от бивака на село Беляново. Той е подходящ и за начинаещи като мен, които дори не могат да плуват. Инструктажът е кратък, нахлузват ти предпазна жилетка и хайде в каяка.

Трасето е с приблизително 8 км. дължина, като в последния си участък навлиза в сравнително по-неспокойните води на река Дунав с крайна спирка рибарското селище на с. Кривина. Преодоляхме го за около 2 часа и половина. Най-популярният маршрут обаче е двудневен с начална точка знаменитият мост на Кольо Фичето в град Бяла. По пътя се преспива в село Беляново, научаваме от Сашо Попов, нашият инструктор и председател на туристическо дружество „Приста“, което редовно организира приключения с каяци в района.

Плаването с каяк ти позволява да се слееш с водата и да се почувстваш като част от природата. Реката е обрамчена отвсякъде с дървета и храсти. И по този начин попадаш в един зелен воден тунел, който те обгръща с тишина и те изолира от останалата част на света. Докато лодката плавно напредва, над теб прелитат сиви чапли, корморани, зеленоглави патици, щъркели и дори морски орли.  Прекрасно изживяване!

Кога е сезонът за каякинг

Студените месеци не са пречка за спускане с каякци по река Янтра. Ентусиастите от ТД „Приста“ закриват сезона чак към Коледа и после бързат да открият новия сезон в средата на януари. През късната есен и зимата се виждат много големи ята птици, включително и пеликани, а ниско над водата се стелят парцали от мъгла и е много красиво, научаваме от председателя на туристическото дружество Сашо Попов. Така че всеки сезон е подходящ за този спорт и има своето очарование, стига през зимата водата да не е замръзнала. Но това се е случвало много рядко през последните години.

Исихасти, монашески килии и църкви високо в скалите …

В района на село Беляново, малко преди да се влее в Дунав, реката си провира път в подножието на отвесна 40- 50-метрова скална стена

„Тези скали са варовикови, те са окарстени, т.е. проядени от водата. Имат интересна структура с пещери и ниши. В някои от тях монаси отшелници през средновековието са издълбали скални килии. Виждате ли ги там, високо горе? Трудно достъпни са, необходимо е алпийско оборудване, за да проникнете вътре.“, разказва Сашо Попов, докато каякът ни тихо пори водата. Вероятно  монасите исихасти са прикрепяли въжени стълби към обителите си или са се катерили с голи ръце по скалите?

Скалната църква на поп Мартин край Беляново

Една от скалните църкви в района е облагородена за туристите. Намира се малко преди село Беляново. Има паркинг, както и удобна алея. Църквата е от 12  век и се предполага че е била част от малък манастирски комплекс. От нея се открива красива гледка към обрасналите в храсти брегове на Янтра. „Навремето исихастите са се ползвали с подкрепата на властта и на местното население. Част от данъците на хората отивали за издръжката на тези скални манастири и техните обитатели“ разказва Сашо Попов.

Скалната църква на Беляново е известна сред местните като църквата на поп Мартин. Според легендата въпросният поп имал изумително красива съпруга. Слухът за неустоимата й красота достигнал до русенския паша, който тутакси поканил свещеника и жена му на гости. Когато съпрузите пристигнали в дома на турчина, той се опитал да убие попа, а попадията прибрал в харема си. Поп Мартин с заклел да си отмъсти, станал хайдутин в дружината на Вълчан войвода и дълги години се борил за свободата на България. А златото, което заграбвал от турските кервани криел в скалите край селото.

Въженият мост на село Беляново

Местните се гордеят със своя въжен мост, който свързва двата бряга на река Янтра. Той е построен през 1968 г. е с дължина 105 м.. Бил е най-дългият въжен мост в България до построяването на моста при родопското село Лисиците през 1975г. Сега вече е втори в класацията.

Но въпреки, че не е толкова известен, като неговия родопски побратим, Беляновският мост не му отстъпва по нищо. Защото гледките към Янтра са неописуеми. Мостът се преминава за две минути, но на нас ни отне доста повече време, докато снимаме и се наслаждаваме на красотата наоколо. Мостът свързва Беляново със съседното село Новград, което отстои на около 8 км. Имайте предвид, че е достъпен само за пешеходци.

Но ако искате да посетите Беляново с автомобил, изберете железния мост. Интересното е, че е построен за три години по проект на белгийска фирма и е открит през 1909 г. Имахме щастието да минем ПОД него с каяците.

Село Новград или назад към соца

Новград е буквалният превод от латинското  Неокастро  – така се е казвала някогашната византийска крепост от 12-14 век, построена на брега на река Янтра и срината от турците. Днес от нея няма и следа, но пък попадаме на друга следа  от една отминала епоха, обагрена в червено– епохата на комунизма.

На селския мегдан ни посреща самият Владимир Илич Ленин и по-точно  единственият оцелял до днес по нашите земи паметник на вожда на Октомврийската революция. Големият монумент е повод за гордост на местните жители. Построен е през 1975 -та с техни дарения. Преди няколко години те отказали категорично да го продадат за близо 30 000 долара на скандинавски бизнесмен, който им предложил да демонтира вожда и да си го отнесе в своята далечна родина. Питам се дали другаде в ЕС  ще откриете непокътнат паметник на Ленин, Хитлер или на Гьобелс ?

Природната забележителност „Марков кръст“

В покрайнините  на село Джулюница, попадаме на още едно красиво природно кътче. Местността „Марков кръст“ е благоустроена с малък паркинг, информационно табло, пейки, парапети и дори чисто нов параклис „Успение на Пресвета Богородица“. В  селото има указателни табели към местността. А от нея се разкрива атрактивна панорама към Янтра, която лъкатуши в нозете ни между високите  скали.

В една от недостъпните канари високо над реката видимо се откроява изсечен в скалата кръст. Около явлението витае предание, свързано с действително съществувала историческа личност, живяла през 16 век. Дели Марко бил известен с храбростта и силата си. Според разказите, по време на неравна битка с турците, в която спасява отвлечени девойки, той силно замахнал с меча си и разсякъл скалата, оставяйки след себе си кръстовиден знак.

Село Мечка – вино и история

По хълмистите брегове на Дунав са разпръснати къщите на село Мечка – любимо място за крайбрежни разходки, риболов и снимки.  Тукашната знаменитост е църквата „Св. св. Петър и Павел“ от 1925 г., считана за една  от най-красивите в околностите. А в местността „Стълпището“, буквално на метри от Дунав, се намира интересна природна забележителност, известна като „Дикилиташ“ или „Побит камък“.

Става дума за две високи каменни образувания, за които се предполага, че датират от Мезозоя (т.e от преди няколко стотици милиони години). В непосредствена близост е израснал скромен къмпинг  с дървени бунгала. В околностите на село Мечка пък има  приятен хотелски комплекс с ресторант , от който се открива феерична гледка към сребристата ивица на Дунав. Собствениците притежават лозя и произвеждат прекрасно вино. Имахме възможност да го дегустираме в специално благоустроената винарна на комплекса.

Вместо заключение

Ние сме свикнали да говорим, че страната ни е малка и бедна. Но така ли е наистина? Фактът, че все още може да попаднеш на неизследвани от масовия туризъм райски места като Беляново и каньона на р. Янтра означава, че България е неизчерпаема съкровищница на исторически и природни дадености. Да не говорим за модерните хотели и къщи за гости, за вкусната храна и не на последно място – за гостоприемството и отзивчивостта на местните хора. И колкото и да я преброждаме надлъж и шир, винаги ще попаднем на ново непознато място, което да ни  очарова и да ни накара чистосърдечно да възкликнем : „Е, няма по-хубава страна от нашата !“

Ако решите да посетите този дивен кът на българската природа, може да се обърнете за съдействие към ТД „Приста“,които организират различни дейности в района на Поломието и каньона на река Янтра.

Статията е изготвена с подкрепата на проекта „Популяризиране на туризма в Северна България”, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Но впечатленията са си лично мои ! 

Вижте също в района : Скално катерене в Долината на Русенски Лом и още – красиви гледки, птици и мистика

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Районът на село Беляново – каньони, каяци и скални църкви между две реки appeared first on Пътешествия без край.

Вижте тук ако желаете да разгледате само снимките от материала.

Какво знаех за Кападокия, преди импулсивно да си направя резервация за екскурзия в случайна туристическа агенция и да се отправя в сърцето на Анадола ? Ами признавам, че почти нищо. Това бе причината да потърся, макар и за кратко, убежище от софийското си битие именно в този удивителен, пропит с хилядолетна история кът, отстоящ на 1600 км. от апартамена ми в кв. Изток.
Когато автобусът навлезе в малкото градче Гюреме посред нощ, всички ахнахме от почуда. Целият град, барабар със стърчащите навред скални образувания, беше феерично осветен и приличаше на илюстрация от „1001 нощ“.

Снимките са придружени с коментари. Влезте в галерия, за да ги прочетете !

Апропо, Гюреме означава „Никой да не ни види“. В продължение на столетия хората по тези краища са се криели в скалите, подгонени от религиозните си врагове, както и от суровите метеорологични условия. Още от София се бях зарекла да направя супер артистични снимки с традиционните местни балони, затова първата сутрин станах по-рано, за да ги заснема. Оказа се обаче, че съм закъсняла. Полетите, организирани за туристи са на изгрев слънце. Тогава небето над Кападокия се изпълва с десетки многоцветни топки. Успях да уловя случайно мъдрещ се  на хоризонта балон.

Цената на полета над долината е над 150 евро. За целта туристите трябва да станат в 5 часа сутринта на минус 8 градуса.

Тази част на Анадола е най-бедната в цяла Турция,

която иначе просперира в качеството си на водеща икономическа сила. Ала част от тукашното население определено мизерства и се чуди как да изкара по някоя лира от стиснатите европейски и американски туристи.

Кападокия е древна земя, населявана някога от от хети, римляни, християни, мюсюлмани и пр. Ранните християни се установяват тук още през 2-3 век . Именно те започват да дълбаят прословутите подземни градове и църкви в местната мека скала /или туфа./ Там те са се крили от гоненията на римляните. По-късно по тези земи се заселват още християни , а след тях пристигат мюсюлманите, които пък се настаняват в туфестите шапки, осигуряващи чудесни условия за живот.

Някои от тези шапки били обитавани до 50-те години на миналия век, други са превърнати в елитни хотели. А трети са обособена като музеи.

Вътре е много уютно. . Лошото е ,че в даден момент скалата започвала да се рони и обитателите на тези приказни жилища са принудени да ги напуснат и да се заселят в някоя далеч по-мизерна скална дупка.

Затова пък въпросната туфа, е чудесен изолатор, тъй като е шуплест и супер лек. Лете, когато живакът скача до 45 градуса, ти осигурява  прохлада, а зиме предпазва обитателите си от кучешкия анадолски студ.

Скалните хора нямат никакво намерение да се лишават от удобствата на съвремения технологичен век, като wi fi и спътникова телевизия. А и как иначе ще проследяват с трепет и вълнение речите на любимия им Ердоган??

Подземните градове на Кападокия

Пътешествието ни по стъпките на ранните християни ни отведе до един от многото тукашни подземни градове. Казват, че са над 3 хиляди. Някои от тях са по на 10-12 етажа надолу в земята. Имали си кухненски помещения, винарни, трапезарии, църкви, затвори, водоеми, включително и училища. А всеки отделен град е свързан с останалите, чрез гъста мрежа от тунели.

Около 4 подземни града са открити до момента в Кападокия. Някога те са били населявани от десетки хиляди жители и са приличали на огромни подземни метрополии /или мравуняци/.Днес тези мъртви градове тънат в мрак, забвение и тишина. Понякога се посещават от туристи.

Въпросният подземен град обаче още не е добре разработен за посещения и е без осветление, за разлика от други подобни обекти.Затова не успях да направя читави снимки.

Добре дошли в Лучената долина

Дойде време за обяд. Хапнахме на теферич край една пресъхнала рекичка в долината Соанлъ или в превод „Лучената долина“, защото отглеждали много лук, който слава богу, не присъстваше в менюто ни. На почит в тази част на Турция са зеленчуковите ястия и най-вече граховата супа, която до края на пътуването ми втръсна.

Жените тук произвеждат т.нар. лучени кукли /но не от лук/ които се опитват всячески да пробутат на туристите, за да оцелеят някак си. На човек му става жал за тях. Една лучена леля ме убеди да й купя куклата за 5 лири на развален италиански. Явно е била гастарбайтерка на Запад.

Долината Саонлъ е известна със скалните църкви от 9 до 11 век и със подземните си складове, в които се съхраняват тонове картофи. Разгледахме църквата „Св. Георги“. Цялата е покрита с уникални стенописи. Ала очите на светците са избодени с шишове по повеля на Исляма. Съвременните вандали пък не са се посвенили да ги донадраскат и изчегъртат както им хрумне. Впрочем никъде в Кападокия не видях и един реставриран християнски храм. Всички са в това състояние.

Посетихме и т.нар. Куполна църква . Интересното е, че куполът й е издялан по подобие на традиционните църкви, т.е. освен отвътре, човешката ръка бая се е потрудила и отвън –  нещо нетипично за тази част на Анадола. Отстрани ми прилича на проядено от червеи швейцарско сирене…

Не мога да приема равнодушно плачевното състояние на тези църкви .

За мен това не са само атрактивни културно-исторически забележителности, това са християнски храмове, макар и изоставени на произвола на природните стихии и на човешката религиозна нетолерантност. Но явно само на мен ми прави впечатление. Никой от групата не изрази възмущение. Може пък да не съм права ???

Навсякъде виждахме издълбани в туфата жилища. Повечето от тях са изоставени и пустеят. Но обитателите им още скитат по пустошта на Кападокия, все така бедни и безпътни и сякаш не искат да се разделят с миналото си. Някои от тези мизерни ниши обаче са превърнати в атрактивни хотели.

Спряхме за малко и в гръцкото село Мустафапаша. Някога то изцяло е било обитавано от гърци. Всъщност целият район е бил с преобладаващо гръцко население. През 20-те години на миналия век обаче Кемал Ататюрк ги прогонва в Гърция. А  тези които отказали да напуснат били избити. Става дума за около 15-на хиляди души сред които и жени и деца! Нищо работа!

Танцуващите дервиши на Кападокия

Анадола  е родината на танцуващите дервиши, а техен кумир и гуру е небезизвестният Мевляна Джелаледин Руми, който се е подвизавал през 13 – век.  Руми е един от най-четените суфийски поети в света. Поезията и философията му надскачат време, пространство, религии и култури. Наричат суфите или дервишите мистиците на Исляма. Те изповядват една от най-либералните форми на отдалечаващото не напоследък се от постулатите на корана вероизповедание.

В малко селище край Гюреме ни заведоха на дервишко шоу изпълнявано не от артисти-шарлатани, както навред из цяла Турция, а от истински набожни суфита. Тези свети хора обаче не се притесняват да изпадат в религиозен транс в присъствието на туристите срещу прилично заплащане. Нали челяд трябва да отглеждат. !

От суфизма и най-вече от поезията на Мевлиана Руми били впечатлени видни западноевропейски интелектуалци, като Шекспир и Андерсен. Суфите казват: „ Истинското себепознание се състои в познаването на следните неща: Какво си ти в себе си и откъде си се появил? Къде отиваш и с каква цел се мотаеш наоколо? В какво се състоят истинското ти щастие и нещастие?” Ама чакай малко,  тези въпроси си ги задавам и аз !

За суфизма и още нещо

На практика всеки уважаващ себе си мюсюлманин копнее да се срещне очи в очи с Бога след кончината си. Да, но не! Суфите не са съгласни да чакат смъртта, те искат да се слеят с Всевишния на момента, тук, на Земята. За целта живеят като аскети и изпълняват този свой толкова фееричен танц, наречен сема.

Докато гледах специфичния им танц, за пръв път през живота си изпаднах в странно състояние. Още на 3-та секунда започнаха да ми се затварят клепачите и да се килвам встрани. Впоследствие се оказа, че голяма част от публиката изпитала същото. Разсъждавайки стигнахме до извода че може би сме изпаднали в състояние на масова хипноза. Но не от друго, а от въртящите им се роби, които изписваха във въздуха монотонни вълнисти движения. Имало и жени дервишки, но те си изпълнявали танците само сред себеподобни от женски пол.

Музеят на открито на Гюреме

Музеят на открито Гюреме е уникален комплекс от скални църкви и параклиси. Казват че са 365 на брой колкото са и дните в годината. А малките дупчици, издълбани в скалните ниши из цяла Кападокия, са всъщност гълъбарници. Някога отглеждали гълъбите, както се гледат крави или овце, за домашни нужди. Използвали акото им 1. за бои, с които изографисвали църквите си,  2. за да наторяват с него насажденията си, 3. а самите гълъби  кръстосвали надлъж и шир небесата над Кападокия в ролята на пощальони. Затова никой не ги ядял !!

Църквите тук са покрити с великолепни изображения на светци и с интересни раннохристиянски символи, които лично аз за пръв път видях.

Купете си грънци, вино и сушени плодове

В гр. Аванос ни показаха предприятие за производство на керамични изделия, тъй като районът е известен в красивите си грънци, изпъстрени с ярки цветове.

Тук се изработват и традиционните им  керамични „стомни“ за вино. Домакинът промушва ръката си в дупката, така че да закрепи съда на рамото си и докато налива на госта местното кисело вино, прави дълбок поклон в знак на почит и уважение (две в едно). В Ориента гостът е поставен на пиедестал.

Заведоха ни да дегустираме прословутото им вино, с което толкова се гордеят. Самите им лозя представляват болнави на вид стръкчета, подаващи се плахо от каменистата почва. Въпросното вино, отглеждано с „кръв и пот“ обаче е тежко и кисело. Но на някои се харесва!!

Затова пък са царе на сушените плодове и зеленчуци!  От Кападокия си купих фантастични сушени кайсии, но не такива светлооранжеви и наблъскани с консерванти и пр., а сухи, сбръчкани, неприветливи на вид, но натурални, ароматни и мн. вкусни.

Лунните пейзажи на Кападокия

В превод Кападокия означава „земя на коне“ . Тук можеш да срещнеш туристи, които  видимо се кефят, яхнали волните си вихрогони. Наред с летенето с балон, това било най-скъпата туристическа атракция в района. Последният ден потеглихме на 4-часов пешеходен тур в околностите на Гюреме, осеяни с шапки, гъбки, къщички и прочие радости за окото и обектива на ненаситните за екзотика фотографки..

Тук на всяка крачка ви дебнат странни, навяващи неприлични асоциации природни формирования на фона на неотменните изсечени в скалите гълъбарници. Само че къде са гълъбите? Освен това долините на Кападокия не са толкова стерилни, колкото може да се очаква. Тук растат овощни градини, а есенно време, докато се скитат сред скалните фигури, туристите берат круши и ябълки …

В течение на хилядолетия човекът се е борел с природните стихии, ваял е камъка,  променял е околната среда, за да може екип от Холвууд да дойде тук , на място и да заснеме 4-та серия на „Междузвездни войни„.

Между скалните образувания има трасирани специални пешеходни маршрути

Те са с различна дължина и степен на натовареност. Българските туристически групи, които посещават района обаче рядко се движат по тях, тъй като отсядат за кратко.

Тук се намира една от знаковите църкви в района – съдържа фантастични фрески, както и масивен издълбан на тавана кръст. Но и тук вандалски пръстчета са драскали и бучили…

Ако попиташ местните защо не реставрират вандализираните стенописи получаваш четири  различни отговора:   1. Така било по-автентично, защото в този си вид фреските отразявали реалното наслагване на различни епохи  2. Как да ги реставрират като не знаели как са изглеждали преди да бъдат избодени с шишове  3. Няма пари и 4. ЮНЕСКО да плати.

Дълго се скитахме из долини и паланки. А гледките ,които се редуваха пред ошашавените ни погледи, ще останат завинаги запечатани в спомените и сърцето ми. Ето някои от тях. Оставам ги без коментар!

Денят преваляше, но ние не усещахме умора, вдъхновени от красотата и срещите с историята. Четиричасовият ни преход от долина на долина ни отведе до съседното на Гюреме село, което пък би могло да е идеален декор за филми, като „The day after tomorrow“,  „The road“ и други продукции за пост ядрената епоха и апокалипсиса.

Но защо да чакаме края на света! Това долу би могло да е кадър и от … Факултута. Въпросната сграда / виж снимката долу/  била изоставена от нещастните си обитатели чак към края на миналия век, а някои наши сънародници още живеят в подобни съборетини.

Шапки, гъбки, комини и ебру …

Последният ден преди да отпътуваме от Гюреме бе благодатен за снимки. Успях да уловя в кадър няколко закъснели балона на фона на издълбаните шапки, превърнати в уютни домове, но не само.. Някои от тях и до днес се използват като хладилни складове за храни. Въпросът е, че в даден момент започват да се ронят и рушат.

Иначе могат да бъдат благоустроени в интересни хотели. Гостите им обаче се притеснявали, че нямат коридор или някакво преходно помещение и отвън направо влизали в спалнята. Това ли им било проблемът !

Посетихме и ателието на местна художничка, която практикува старо изкуство, разпространено в Персия и донесено по тези земи през 16 век.  Нарича се ебру и представлява рисуване върху вода. Художникът никога не знае каква картина ще се получи, затова всяко изображение е уникално.

Изрисуваната водна плоскост се покрива внимателно с лист хартия или пък с копринен плат, върху които рисунката се отпечатва. Така се получават фантастични копринени шалове или картини.

Дойде време да се разделим с Кападокия от специално обособения за целта панорамен кът, надвесен над ширналите се до хоризонта туфести планини.

Със свито сърце се сбогувах със „Страната на красивите коне“ и си обещах, че все някога отново ще се завърна тук, за да се будя сутрин в пет от електрония глас на имама, да гоня реещи се в небето балони и да се гмуркам до насита в дълбините на безбрежното скално море на Анадола.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Кападокия на древните християни, дервишите и балоните appeared first on Пътешествия без край.