Казва се „Въведение Богордично“  и е една от двете действащи скални църкви у нас, заедно с тази на Бесарбовския манастир…   Може би именно фактът , че мястото е отдалечено от известните туристически забележителности, го спасява от свистенето на гуми по асфалт, цвърченето на кюфтета на скара и потоците шумни туристи по джапанки.

Гледайте видео репортажа

Моето филмче за скалната църква, вкопчена в небето над р. Нишава. Водя ви по призрачните жп релси до тази светиня, пропита с легенди за отшелници и комити.

Как да стигнете до манастира

Намира се в околностите на гр. Годеч близо до границата ни със Сърбия в Долината на река Нишава, която извира от вр. Ком. Спираме автомобила в края на село  Разбоище на малка поляна и поемаме надолу по дерето. Няма как да се изгубите. Маршрутът е много добре обозначен с продължителност около  20 мин. И ето че стигаме до леко стръмен наклон, а след него –  кратък преход с повишено внимание по призрачни ж.п. релси. Някога тук е имало пътническа спирка. В наши дни трасето обслужва товарни влакчета. Два пъти на ден те огласят околността с веселите си подсвирквания.

Съвсем близо до релсите, се мъдри Разбоишкият манастир с варосаните му в бяло стени.  От 2019 г. за него се грижи от сестра Агнеса, която любезно посреща гостите, кани ги да разгледат магерницата с одаята, след което ги напътства как да минат по мостчето над реката, за да стигнат до скалната църква отсреща.

Разбоишкият манастир често приютявал Левски и неговите съратници

На тяхно разположение била малката килия с тайник, откъдето, подгонят ли ги заптиета, бунтовниците се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите.  Това обяснява защо дървените вътрешни врати на килията, по-ниски от човешки бой, имат по три резета.

Разказват как в скалните ниши край църквата, Дяконът и Матей Преображенски приготвяли барута за опълчението от 1876 г. Не щеш ли веднъж се случила авария – гръмнал барутът,  пострадали няколко монаси.  А пещерата и до днес се  чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира – Разбоишки. А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”.

Но по време на турското робство Разбоишкият манастир бил  поне три пъти плячкосван и опожаряван, заедно със скалната му църквица.

Твърди се също, че при последното нападение 40 монаси били изклани от турците, а манастирът- сринат до основи.

Какво знаем за скалната църква „Въведение Богордично“

Точни сведения за възникването на църквата не са запазени. Но се знае ,че още от ранното средновековие пещерите в околността стават убежище на отшелници.

Сред тях бил и Свети Сава. Та тръгнал той веднъж на път за Божи гроб. Ала не щеш ли, именно тук, в околностите на днешното с. Разбоище, го заварили Великите пости.

Решил Свети Сава да се установи в малка пещера, разположена на 50-на метра в скалите над р. Нишава и тук прекарва 40 дни в постене и молитви. Оттогава лековита вода бликнала от скалата. По-късно, върху площадката пред нишата изникнал скален скит. Монасите просто зазидали входа с грубо обработени камъни, споени с хоросан и така обособили малък параклис в скалата. В подножието му пък спретнали манастир.

За стенописите на църквата

В наши дни са запазени следи от много красиви стенописи върху външната фасада  със сцени от страшния съд. Затова пък вътрешните стенописи са напълно унищожени. Едната версия е, че те са така от турското робство. Знаем, че последователите на исляма открай време имали навика да дращят по икони и човешки изображения. Ала по-вероятна е другата версия – по време на ремонт нашенски „сръчни майстори – умници“ се престарали, като добре изчегъртали уникалните културно-исторически ценности, та да „фане мазилката“.

Вместо заключение :

Разбоишкият манастир е идеалната дестинация за еднодневна разходка през почивните дни. Още едно кътче в България, духовно, уютно, което ще те приласкае в обятията си и ще те дари с хармония и покой.

Наблизо се намира и още един обвеян в мистика храм  Вижте : „Храмът на село Беренде пази 7-вековна тайна“

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия и да прочетете репортажа !

галерията е от месец април 2016 г.

The post Разбоишкият манастир не е място за разбойници appeared first on Пътешествия без край.

През 2001-ва пещерняци случайно попадат в тази недостъпна част на планината в района на село Ненково. Поглеждайки нагоре към скалните венци, ахват от изненада. Високо над тях се откроила черната паст на зейнал към небето отвор на пещера. По-късно на място пристига проф. Николай Овчаров с негов екип и започва проучването на скалната ниша. Заключението на видния археолог е че става дума за тракийско светилище от 11-10 в. преди н.е.

Какво знаем за пещера Утробата ?

Култовият комплекс е с формата на вулва, затова местните го нарекли Утробата. Първоначално скалната цепнатина била далеч по-малка и тясна. Но древните хора са я доизваяли  така, че да придобие формата на въпросния женски орган. По този начин, според изследователите, дълбочината й от първоначалните 16 м. станала 22 м.

В дъното на пещерата предците ни са издялали олтар, който  да наподобява матка. Всяка година в деня на пролетното слънцестоене през входния отвор попада слънчев лъч, който опложда вулвата, т.е. стига до дъното на пещерата и осветява „матката“.  Според учените Утробата е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. Близо до входа й те са издълбали и серия от трапецовидни скални ниши.

Как да стигнете до Утробата ?

Култовият комплекс се намира на 23 км. от Кърджали по пътя за село Ненково. Вторачени в GPS- навигацията за малко да подминем село Дъждовница без да  забележим трапецовидни ниши, издълбани високо в скалите край селото. Виждат се вдясно от пътя. След това отминахме х-л Боровица, разположен на брега на язовир Кърджали и започнахме да се оглеждаме за пътеката към Утробата, която се пада вдясно на пътя. На около 1 км. от хотела видяхме указателна табела за Утробата и няколко паркирани автомобила. Спряхме до тях и поехме нагоре към заветната цел.

За да стигнете до това чудо на природата и на човешкия съзидателен устрем, ще трябва да положите сериозно усилие. До самата пещера има добре маркирана пътека, но тя е стръмна, на места ронлива. Преходът в едната посока е около час или малко повече. За целта е добре да се екипирате с подходящи обувки и да си носите вода. Оказва се, че Утробата е добре разработена туристическа атракция. Въпреки горещия пролетен ден, десетки туристи – млади и стари, плувнали в пот, но решени да достигнат целта, пъплеха упорито нагоре-надолу но склона . Усилията си струват, защото веднъж стигнали до подножието на тъмния отвор на вулвата, човек изпитва необяснимо страхопочитание към това

природно творение, обвеяно с мистика

Но докато се изкачвах нагоре по желязната стълба, която води до отвора на Утробата, получих сърцебиене. Зави ми се свят от височината и от необятната гледка към хоризонта, която се разгърна пред ошашавения ми поглед.

Вътре, в полумрака на пещерата, имах чувството, че съм попаднала в утробата на гигантско извънземно същество. По стените се стичаха миниатюрни капчици вода, подобни на някакви секрети. Изведнъж, от навлажнената „матка“ в дъното на кухината, ме лъхна … едва доловимо дихание. Но долу, в подножието на пещерата, вече се беше заформила опашка от нетърпеливи туристи в очакване да освободим терена.

Затова побързахме да направим снимки и потеглихме обратно по пътеката, като внимавахме да не се подхлъзнем на някой сипей. Но как да гледаш непрекъснато в краката си, когато си заобиколен от такава красота! Пред нас, като на длан, се ширнаха родопските хребети, а между тях сребристите води на язовир Кърджали подканващо ни намигваха.

В село Ненково времето е спряло

Отдавна си го бях набелязала – обезлюденото родопско селце, застинало във времето, в което рядко стъпва туристически крак. А се намира само на 5 км. от Утробата! Привлече ме въженият му мост, който е единствената му връзка с цивилизацията.  Признавам – въжените мостове са ми слабост. Виж: „Голдън Гейт“ ли?Не, мостът на село Лисиците  . Оказва се обаче, че Ненково си има не един, а цели два моста. И то какви!

Малко преди да стигнем до селото, от лявата страна на пътя, видяхме стария мост, огънат над  река Боровица. Мостът е с 5 каменни свода и е дълъг 58 метра, т.е. с два метра повече от прословутия му побратим Дяволския мост край Ардино. Не е ясно от кога е. Според някои източници Ненковският мост е изграден още от римско време. Но по-разпространената версия е, че датира от средновековието и че по него са минавали кръстоносците и т.н. За съжаление в наши дни е полу-разрушен. Най-вече от иманяри, привлечени от легенди за скрито съкровище в основите му.

Затова пък въженият мост на селото си е цяла атракция! Нищо, че е с поизгнили дъски и съвсем леко се поклаща! Хората разчитат на него за връзка с останалия свят. В горещия следобед видяхме възрастен човек, натоварен с 20-на комата хляб да се движи бавно моста. „Ами те не са само за мен, а и за съседите, помагаме си!“- заяви човекът и добави, че най-близкият магазин отстои на 15 км. Веднъж на няколко дена до моста спирало микробусче с най-необходимите стоки. Всичко се пренасяло на ръце или с магарета по моста.

 Каменните къщи на Ненково 

Но това което прави най-силно впечатление са старите каменни къщи с тиклени покриви. Зидовете на повечето от тях са  „сглобени“ като конструктор „Лего“. Просто строителите са домъкнали речни камъни от близката река Боровица и са ги наставили един върху друг. Така, лесно и бързо, са стъкмили домовете си по подобие на къщите от каменната ера.

Същата техника са използвали и за изграждане на дуварите си. И се е получила истинска каменна приказка! Липсата на автомобили е съхранила непокътнати старите селски улички. За жалост почти нищо не се знае за историята на Ненково. Освен, че повечето му къщи са от 1912 г., че някога тук е имало смесен магазин с пивниц, както и училище. Единствено поддържаната миниатюрна джамия с тенекиеното минаре навежда на мисълта, че няколкото му възрастни жители все още не са изгубили вярата си. Както и надежда, че животът, макар и труден, все пак има смисъл !

Хилядолетни скални ниши

Видяхме ги на отсрещния бряг още докато пресичахме въжения мост. Въпросните ниши са били изсечени от човешка ръка върху скалните венци край река Боровица съвсем близо до днешното село Ненково.  Разхождайки се в крайните му квартали, успяхме да разгледаме отблизо тези издълбани в ронливите скали кухини. Но за разлика от други подобни творения в Източните Родопи, тези са почти заличени от хилядолетията и природните стихии.  Предполага се, че датират от II – I хилядолетие преди Хр. И се свързват с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по нашите земи долмени, менхири и скални светилища, а вероятно и близкият култов комплекс Утробата. Вижте: Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи

Вместо заключение:

Пролетта и есента са най-удачните сезони за разходки в Източните Родопи. Ние отседнахме в малък хотел в центъра на Кърджали и за един ден успяхме да разгледаме тези две магнетични късчета, скрити в планината. В района обаче останаха още неизследвани места – следи от ранни християнски църкви, мегалитни структури, тракийски светилища и най-вече – удивително красиви и недокоснати от човешка ръка местенца, които предстои да посетим в съвсем скоро време.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде точно се намира село Ненково и как да стигнете до него.

The post Пещера Утробата и каменното село Ненково – далеч от времето appeared first on Пътешествия без край.

Вижте видео от разходката ни в Глухите камъни от миналото лято, когато в най-големите августовски жеги, потънахме в прохладната прегръдка на омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим.

Някои от тези древни скали, пропити с мъдрост и тайнство, са сякаш проядени от молци или надупчени като швейцарско сирене. Други са с прилежно издялани кухини, подредени  в стройни редици. Приличат  ми на разкривени панелни блокове с малки прозорчета с изглед към вечността.

Но времето не прощава. На много места слънцето, вятърът и дъждовете са „изгризали“ съвършено изваяните вдлъбнатини в безуспешен опит да ги изтрият от лицето на скалата.

Най-много скални ниши има в долината на река Арда

Подобни трапецовидни творения са характерни само за Източните Родопи. Има ги на малки групи най-вече  в района на язовирите Кърджали и Студен кладенец – там където срещаме недостъпни скалисти местности. Някои от най-известните  са “ Глухите камъни“, нишите край селата  Ночево и Лисиците. Но не само!

Ако пътувате с повишено внимание и с широко отворени очи в долината на река Арда, ще видите много такива образувания. За пръв път видях тези удивителни човешки творения преди години в района на село Долно Черковище, близо до един от меандрите на Арда. /вижте : Меандрите на Арда – кои са най-красивите и как да ги откриете/

Гигантският каменен блок, известен още като „Кован кая“ се вижда от шосето

Тук, на голяма височина са издялани 100 -на скални ниши, а на върха личат следи от изсечена гробница. Според някои изследователи става дума за тракийски култов център, тъй като наблизо са открити и следи от тракийско селище.

Повечето древни скали с издълбани от човешка ръка кухини се намират близо до  хилядолетни светилища и мегалити. Такъв е случаят със скалните ниши в района на село Дъждовница.

Нишите се виждат от самия път.  Издялани са високо в скалите на възможно най-недостъпните и опасни места. Да се чуди човек какво е налагало предците ни да се подлагат на такива изпитания!! Старите хора в Дъждовница си спомнят разказите на техните баби, за странни създания , наречени „Джинавис пенджери“ които бродели в околността. Уфолози пък твърдят, че става дума за извънземни…

Въпросният скален комплекс се намира в района на небезизвестната пещера „Утробата“, която е била тракийско светилище. И познайте – край нея също откриваме скални ниши. Защо ли?

А на няколко километра северно от „Утробата“ попадаме в  каменното село Ненково, свързано с останалата част на света чрез симпатичен въжен мост. Близо до крайните му квартали,  попаднахме на поредна серия скални ниши. Там  природните стихии и хилядолетията почти са успели да ги заличат, но не съвсем. В района на град Ардино посетихме

скалния комплекс „Орлови скали“

В отвесните каменни стени са издълбани 100 ниши /но три от тях са унищожени/ . Всяка е с височина 70 см и дълбочина 34 см..

За разлика от повечето подобни обекти, обаче, „Орлови скали“ са лесно достъпни благодарение на специален маршрут, известен като „Пътека на Ардинската поезия“ . Спирате колата на малък паркинг и след 15-на минути изкачване и четене на изписани върху дървени табели стихове, стигате до заветния обект. Гледката е удивителна! Според стара легенда в подножието на скалите живеел змей, който пазел древно съкровище и т.н.

Скалните ниши най-вероятно не са творение на траките

До момента в района на Източните Родопи са открити около 3 200 ниши. В разговор с Пенко Добрев – директор на Регионалния историческия музей в Хасково разбирам, че тези образувания са от II – I хилядолетие пр. Хр., т.е. те са на повече от 3000 години, а може би и още по-древни. Не се знае дали скалните ниши са дело на траките или на друга цивилизация. Свързват ги  с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по земите ни  долмени, менхири, гробници, кромлехи, скални светилище и пр. /Още по темата : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки/

Въпросната култура е подобна на тази от Стоунхендж, макар че е малко по-късна. Колкото и да е странно, липсват следи от нея в останалата част на Балканите. За жалост траките и предците им по нашите земи са нямали писменост, така че можем само да гадаем какво е било предназначението на тези необясними творения.

4 научни хипотези за скалните ниши

1. Най-разпространената , която се отхвърля от много историци и археолози е, че в нишите древните хора са съхранявали урните с прахта на мъртвите. Но тя отпада, понеже никъде не е запазена керамика в близост до самите ниши. Т.е. няма доказателства.
2. Втората теория е че във въпросните кухини предците ни са отглеждали кошери с мед . „Това е странно, защото се изисква много усилия, за да се издълбаят тези дупки и лично за мен тази теория също отпада“- твърди Пенко Добрев
3. Според проф. Валерия Фол тези отвесни каменни стени са свързани с обреден ритуал. На тях момчетата ставали мъже. Как ли?  Като ги спускали с въжета отвисоко и висейки във въздуха, те  издялквали въпросните ниши. Така младежите доказвали своите ловкост и мъжество. Но пък някои ниши са на нивото на гърдите. „Т.е. Какво се получава – едните са били връзкари, а другите трябвало да рискуват да се катерят по чукарите. Също не ми се вижда правдоподобна тази версия!“- шегува се моят събеседник.
4. Най-правдоподобната теза е на проф. Ана Радунчева. Според нея скалните ниши в Източните Родопи представляват входове на човешката душа към отвъдното. Те символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. /Още по темата: Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното /„Това нещо го подсказва трапецовидната им форма. За нея знаем ,че идва от Египет. Т.е. египетските храмове и техните входове имат подобна форма. Първите пирамиди са трапец върху трапец върху трапец … и така те отвеждат душата в отвъдното.“ – заключава Пенко Добрев.

Вместо заключение:

Хилядолетните човешки творения, спотаени в най-красивите и диви местенца на планината, разпалват фантазията не само на учени, но и на обикновени пътешественици като мен, например!!

The post Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи appeared first on Пътешествия без край.