Магнетична и тайнствена е Сакар планина. В района на Свиленград, съвсем близо до Турция, човек се чувства на края на света. През соца това е била забранена  крайгранична зона. Затова се е съхранила непокътната от времето.

Пътят в тази част на Сакар е надупчен като след бомбардировки. Това е една от причините районът да се отбягва от масовия туризъм, но не и от приключенци и хора с „широко отворени очи“.

Гледайте видео репортажа

Пътешествие до самия край на света по разбитите пътища на Сакар. Стигаме до две скални църкви, обвеяни с мистика и до самотната кула на Букелон – място, застинало в миналото сред легенди за императори и змии-пазителки.

Движехме се бавно по разбитото шосе край безлюдни махали и изоставени вишки близо до граничната бразда с Турция. Необходим ни беше повече от час, за да преодолеем 38-те км. от Свиленград до село Маточина. По пътя няма жива душа.  Не щеш ли,  точно на входа на селото изскочи автомобил на гранична полиция. Като разбраха, че сме безобидни туристи, граничарите тутакси ни предложиха да ни заведат до

Скалната църква на село Маточина

Наричат я още “Свети дух“. Намира се на по-малко от километър от селото.  От главното шосе вдясно има отбивка. Нашият автомобил е сравнително висок, въпреки това едва успяхме да последваме джипа на граничарите по неравния коларския път. Те паркираха пред входа на скалната църква, а ние  – около 200 метра по-надолу.

През 10 век монаси отшелници  издълбали църквата в скалата. Оформили я като правоъгълно помещение със свод. Стената над олтара е облепена цялата с парички. От край време хората допирали монети до камъка с молитва за изцеление и благоденствие. И до днес тези парички блещукат в полумрака , все така залепени за стената – най-вероятно от влагата и восъка по нея.

Храмът бил използван чак до 20-ти век

До 1935 г. скалната църква край Маточина обслужвал вярващите от 3 околни села.  Хората се молели тук в продължение на столетия. И чак когато построили нова църква в центъра на Маточина изоставили храма.

Граничарите ни разказаха, че на около 3 км. оттук, на турска територия имало подобен скален храм от същия период. Тесен тунел, свързвал и двата. Но го зазидали, защото деца влизали в него. Подът на скалната църква край Маточина е надупчен целият от иманяри. Според мълвата тук било скрито имането на Вълчан войвода, който се подвизавал по тези краища.  Вляво от входа са изсечени стъпала.  Те отвеждат до обширно плато. И … невероятно! Оттук в далечината видяхме град Одрин. И тънките като иглички минаретата на Селимие джамия! Но заради маранята, обективът ми така и не можа да ги улови!  Благодарихме на нашите гидове от гранична полиция и продължихме към следващия обект, набелязан в програмата

Крепостта Букелон, която не се предава на времето

В далечина изплува призрачният силует на Букелон – самотната кула. Обвеяна от ветрове и митове, кацнала на върха на платото. А в нозете й – селото със старата църква „Свети Константин и Елена“, безмълвна, забравена от хората.

В миналото в селото е имало туристически център. Но днес сградата пустее. Изоставена е подобно на съседната църква и притихналия в околностите скален храм. А кулата на Букелон ? Тя се вижда от цялата долина.

Калоян разгромява Балдуин Фландърски тук

Някога крепостта е била част от команден пункт на българското царство срещу Византия – свидетел на обсади, съдбоносни сражения, победи и разруха. Край Букелон, през 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, се сражават с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Кръстоносците са сразени, а техният предводител, император Балдуин IX Фландърски, е пленен и отведен в крепостта. Там той прекарва първата си нощ като затворник. След което е отведен в Търновград.

Днес от някогашното величие на Букелон е оцеляла единствено  3-етажната му кула, същата която доминира долината.  Руините й се извисяват на цели 18 м. височина. А крепостната стена ? Тя отдавна е съборена. Но пък ако обърнете внимание на къщите в Маточина ще видите, че в  тях са вградени камъни от близката крепост. В течение на столетия хората ги използвали като строителен материал за жилищата си.

Предполага се, че основите на крепостта са поставени още през римско време. Някога тя е охранявала периметъра на Адрианопол или днешен Одрин.

Чудодейната скална църква край село Михалич 

Селото се намира на около 10-на км. от Маточина в посока Свиленград. Разклонението към храма се пада вдясно от главния път. До него стигнахме за около 10 мин. пеш, след като паркирахме автомобила близо до указателната табела.

Предупредиха ни, че църквата си имала две змии пазителки. Дойде ли някой с недобри помисли, усойниците тутакси го нападали. Затова внимавахме да не нарушим покоя им.

„Свети Панталеймон“ – така се казва скалната църква, издълбана преди повече от хиляда години в подножието на малко плато в Сакар планина. Всъщност тя е съвременник на съседния храм в село Маточина и също е дело на монаси отшелници. 14 стъпала отвеждат надолу във вътрешността й . „Свети Пантелеймон“ е трикорабна, отвътре по нищо не личи, че е изваяна в камъка.

Защото майсторите са се постарали да изглежда така сякаш са използвали строителен материал. Истинска подземна катедрала!! Църквата претърпява земетресение, в следствие на което са се получили цепнатини в стените, но те са били запълнени с ломен камък.

Наричат я още Айпандо

на името на варовиковия масив, в който е издълбана. Местните са убедени, че Айпандо има магически сили и че ги пази от беди. А влагата, която се стича по стените й е чудотворна.

В полумрака откривам издълбан в стената кръст, който много ми прилича на малтийски кръст. Нищо чудно оттук да са минавали и тамплиерите от Малтийския орден.

В по-ново време скалната църква край село Михалич, както и нейната посестрима в съседното Маточина, били използвани като складове за боеприпаси. Причината е, че се намират в размирна гранична зона, осеяна с бункери, траншеи, окопи и т.н..

В непосредствена близост до Айпандо видяхме изоставена траншея, издълбана в терена и скрита във високите треволяци. Но не посмяхме да отскочим до нея, заради сновящите наоколо защитнички с раздвоен език.

Вместо заключение:

Крепостта Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич са най-добре пазената тайна на българския Югоизток . Защото Сакар е загадъчна планина, пропита с поезия, белязана от историята. Опитах се да запечатам в спомените си този съвършен миг на хармония. И си обещах, че отново ще се завърна тук, на края на света, за да усетя полъха на вечността.

Вижте и още скални църкви в Източна България

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде как да стигндо ете скалните църкви и крепостта от Свиленград

The post Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич – чудесата на Сакар appeared first on Пътешествия без край.

Охридското езеро е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров / 288 м./. Това е един от най-големите биорезервати в Европа. Предполага се , че около 46 на сто от водите му идват от разположеното на по-голяма надморска височина Преспанско езеро, чийто води се оттичат по подземен път в  него.  Две трети от площта на Охридското езеро е в Македония, а останалата част – в Албания.

Охридското езерото, заедно с град Охрид, са  включени в списъка за световно природно и културно наследство на ЮНЕСКО.  Крайбрежието му е дълго 88 км.

Един ден е достатъчен, за да го обиколите и да се запознаете с по-интересните му забележителности. Македонската част на езерото е по-населена и благоустроена. А Албанската е дива, живописна, непозната!  Но и замърсена с найлони и прочие неестетични отпадъци. Удобен автомобилен път следва крайбрежната ивица на езерото.

1. Разходете се в Охрид, обогатете познанията си за българската история

Охрид е една от любимите дестинации на българите. Всеки уикенд или празник, с повод и без повод,  сънародниците ни отскочат до красивия крайезерен град, за да се разхождат по романтичните му улички и да  похапват вкусно и евтино.

Градът е любима гурме дестинация за ценители на автентичните вкусове и обилните трапези. Цените са по джоба на всеки, а обслужването – на ниво.

И още:  Десетки храмове,  възрожденски къщи и паметници на културата приканват да ги посетите и да обогатите познанията си за българската история.  През 8 век Охрид влиза в пределите на България, а между 10 и 11 век е столица на Българското царство и престолен град на Българската патриаршия.

Така че Охрид и околностите са  белязани дълбоко от българско присъствие. При това не само в миналото, но и в наши дни,  когато българите са най-многобройните  и ухажвани туристи в това дивно местенце, кацнало на смълчаните езерни брегове.

Тук-там се чува и сръбска реч. Понякога ще срещнете двойка русоляви западняци или  бекпекъри, щракащи трескаво с камерите си, очаровани от фантастичните гледки към синевата с открояващите се на фона й църкви и каменни къщи.

А ние решихме да посетим Охрид извън туристическия сезон. Отседнахме в града за 4 дни, като си резервирахме приятна хотелска стая в центъра чрез  booking.com,

Разходихме се по крайбрежната алея, опознахме стария град,  изкачихме се на Самуиловата крепост и се наситихме на местната кухня.  След което  решихме да обиколим цялото Охридско езеро,  за да се запознаем със забележителностите му , като отскочим и до съседна Албания.

2. Насладете се на залеза над Охрид и езерото от манастира на село Велгощи

Село Велгощи се намира на около 2, 5 км. от центъра на Охрид. То е кацнало на първите възвишения на т.нар. Петрина планина. До 19 век  е било обитавано изцяло от български християнски семейства и шепа българомохамедани.  През 1903 г. обаче е опожарено от турците, а през 1911 г. отново е опустошено – този път от силно  земетресение. В наши дни Велгощи  вече се води квартал на град Охрид.  А над него, с лице към града и езерото, е кацнал малкият манастир „Св. Петка“.

Еднокорабната му църква е от края на 19 век. Ако искате да изпратите наситения с впечатления ден както подобава, направете го от терасата на манастира. Залезите тук са  красиви и всеки път различни. Гледката е приятна дори в усойните зимни вечери, когато градът притихва под ефирната си пелена от … смог…

3. Върнете се в зората на човечеството в Залива на костите

Ако продължите по автомобилния път, който се вие край  бреговата ивица на Юг от град Охрид, пред вас ще изникнат сламените покриви на малко наколно селище, построено в закътан залив на Охридското езеро. Това е Заливът на костите. Звучи зловещо, но не е! Просто в района археолози попаднали на кости от древни животни, както и на следи от първобитно селище. Чудесен повод за туризъм и популяризиране на македонската история! Малко след разкопките тук изниква възстановка на наколно селище с прилежащ  към него Музей на водата, който представя бита и културата на първобитните езерни обитатели.

Според историци преди повече от 3 хилядолетия точно на това място имало около 60 наколни къщи, свързани помежду си чрез подвижни мостове и дървени платформи.  В наши дни са възстановени 24  примитивни жилища от кал и преплетени клони. Извадихме късмет – бяхме единствените посетители. Дъждът и студът не ни попречиха да се насладим пълноценно на това магнетично място. Хареса ми наситеният цвят на водата и спусналото се ниско над нея оловно небе с наколните сламени къщички. Като рекламен кадър на екзотично еко селище в тихоокеански остров …

4. Запознайте се с македонското Сан Тропе и по-точно със село Трапезица !

Продължавате все на Юг. На 20-на км. от гр. Охрид се намира курортното селище  Trpejca или Трапезица. Местните го наричат /незнайно защо/  Македонското Сан Тропе. Селото е основано още през 16 век, а в наши дни е вилна зона на местния хай лайф. Разположено е терасовидно над езерото,  а част от къщите му са превърнати в семейни хотели или ресторанти, в които се набляга най-вече на рибните специалитети.

Наред с добрата кухня, македонското Сан Тропе предлага малък чакълест плаж и възможности за водни спортове през лятото. Ние обаче го посетихме в дъждовна зимна утрин. Разходихме се по смълчаните улички, слязохме на брега на езерото, насладихме се на меланхоличната гледка към водната шир, надникнахме в затворените крайбрежни капанчета и се отправихме към следващия обект от обиколката ни.

5. Запалете свещичка на гроба на Св. Наум

Манастирът „Свети Наум“ е задължителна спирка за всеки български турист. Разположен е на брега на езерото на около 30-на км. от град Охрид близо до границата с Албания. В по-топлите месеци туристически корабчета сноват нагоре-надолу, за да превозват пълчища туристи от Охрид до манастира и обратно. Но през студения сезон комплексът пустее.

Светата обител е била построена между 893 и 900 г. от Наум Охридски /един от първите ученици на Светите Кирил и Методий /, който прекарва тук последните години от живота си. Мощите на светеца са погребани именно в манастирската църква. Затова за нас, българите, мястото е свято !

Манастирът се намира в приятен парк с чудесна гледка към езерото. В близост извират водите на река Черни Дрин, които се вливат в т.нар. Македонско море. През лятото тук гъмжи от народ, който плъзва по сергии и капанчета за бира скара. Благодарение на това, че посетихме „Свети Наум„ извън туристическия сезон,  успяхме да оценим тишината и достолепието на това мистично място.

6. Обиколете албанския бряг, почувствайте се пришълци от друго измерение

За всеки който иска да пътува в Албания, но не знае какво да очаква имам добра новина – Албания е гостоприемна, живописна държава, която е пълна с изненади. Освен това тук е много евтино ! И най-важното – не са ви необходими виза или задграничен паспорт, за да прекосите границата. Достатъчно е да представите личната си карта и сте добре дошли! Малко след като влязохме на територията на Албания, се озовахме в

курортното градче Поградец

Първото нещо, което прави впечатление е просторният пясъчен плаж на брега на езерото. Тук през лятото ври и кипи от туристи. Сега обаче духаше леден вятър и народът се беше изпокрил по ресторанти и кафенета. Разходихме се на завет по централните градски улички, където бъкаше от живот. Поградец  не е лишен от чар и предполагам, че през лятото е приятно място за почивка.

Хората ни гледаха с голямо любопитство и сърдечно ни се усмихваха.Искаха много да комуникират с нас и да ни упътват, но не можеха по никакъв начин. Въпреки че Поградец се води международен курорт, тук никой не знае друг език освен родния си албански. Това доста ще ви затрудни ако се наложи да обмените пари, да пазарувате или да си поръчате храна в ресторант, която всъщност се оказа доста вкусна.

Докато пътувахме с автомобила по крайбрежното шосе, видяхме няколко бункера, оцелели от времето на великия Енвер Ходжа. Един от тях беше изрисуван като… калинка – шеговито намигване към тоталитарното минало на този изстрадал от диктатури и експерименти народ.

Решихме да посетим село Лин

със старинната му църква. Бях чела че в околностите е открита и ранно-християнска базилика с много добре запазени мозайки. НО ! В Албания , или поне в тази нейна част, не съществуват указателни табели. Човек прелита през населените места без да знае къде се намира – сякаш се рее безцелно в пространството. Колкото и да се взирах в GPS навигацията, това не ни помогна особено. Разбрахме, че сме изпуснали завоя за селото чак след като се отдалечихме твърде много и го видяхме сгушено долу на брега на езерото. Всъщност Лин бе последното албанско населено място преди пътят да ни отведе до границата с братска Македония. А когато за втори път преминахме ГКПП през този ден, имах чувството, че се завръщам обратно в… Европа след далечно пътешествие ! ? .

7. Потопете се в мистиката на скалните църкви в селата Радожда и Калища,

Краткият зимен ден бързо се изнизваше, светлината все по-слабо се процеждаше между натежалите ниско над земята облаци. Задуха силен вятър, дъждът се засили.  А ние бързахме да „покорим“  още 2 обекта от програмата. Край Охридското езеро, близо до град Струга, има няколко скални черкви и манастира. Най-близката до границата с Албания / на 2 км. от нея/ е

  скалната църква на село Радожда

Намира се високо в скалите над езерото. До нея се стига по стръмни стълби, които отвеждат нагоре по трудно достъпните чукари . Но си струва усилието, дори в дъжда и полумрака. Защото гледката  е … зашеметяваща. Скалната църквата е заключена през повечето време. За да влезете и да разгледате великолепните й стенописи, поискайте ключа от заведението, разположено на малък паркинг в началото на село Радожда. Храмът е изографисан на два пъти. Първият слой е от 13 век, а вторият – от 14-15 век.  В близкото крайбрежно село Калища се намира още едно от чудесата на Охридското езеро –

женският скален манастир „Успение Богородично“

Стенописите на църквата му са от 15 век. Предполага се, че манастирът е издълбан в скалата през 14 век. Дървена стълба отвежда до двата етажа, където са разположени монашеските килии. В пещерната църква е открита иконата на Пресветата майка Богородица известна още като Черната Богородица, на която се приписват чудотворни и целебни свойства. Жалко, че снимките на това свято място са забранени.

Прибрахме се по тъмно в Охрид. Не успяхме да се разходим в град Струга, но си обещахме отново да се върнем тук, за да разгледаме градчето, заедно с останалите скални манастири, както и да отделим повече внимание на албанския бряг на Охридското езеро

И още еднопредложение и за крайезерни пътешествия :
Дворци, потънали кораби, ягоди и вино – вижте 3 езера близо до Рим 3 езера

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

Препоръчвам ви да отседнете в района на град Охрид, където ще откриете чудесни места за настаняване. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра!

The post Обиколка на Охридското езеро – вашето македонско-албанско приключение appeared first on Пътешествия без край.