За първи път видях Сицилия преди доста години, но тогава островът още не беше такава популярна дестинация, по улиците звучеше предимно сицилианска реч, градчетата бяха с една идея по-бедни и опърпани, но пък в повечето туристически обекти се влизаше без вход т.е. безплатно. Но в наши дни, въпреки глобализацията и свръхтуризма, Сицилия е запазила своя дух и колорит. Екзотична растителност, стари барокови градчета, следи от древни култури, пъстро многолюдие от всякакви раси и религии, невероятна кухня…

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море.

Това е земя на митове, целуната от вечността. Трудно се описва с думи – трябва да я видиш, да я обходиш, вкусиш и преживееш лично, от първо лице! И ако навремето пристигнах в Сицилия с ферибота, който акостира в пристанищния град Месина, сега кацнах със самолет на летище  Fontanarossa, което е на 20-на мин. път с автобус от центъра на Катания.

Катания – град от лава и мрамор

Избрахме да отседнем в Катания и да използваме града като изходен пункт за еднодневни разходки до най-интересните кътчета на източното крайбрежие.  За целта си резервирахме малък апартамент в центъра близо до автобусната спирка с удобна връзка до ж.п. гарата.

Посветихме два дни, за да опознаем този калеидоскопичен, изтъкан от контрасти град, сгушен в подножието на Етна. Това е перфектният изходен пункт към Етна и околните градчета.

Катания е бил унищожаван от вулканични експлозии, чудовищни земетресения и епидемии цели 7 пъти /а според някои източници са 9/ и всеки път е възкръсвал от гибел !  В настоящия си облик градът е от края на 17 век, когато е бил възстановен след поредното силно земетресение. По нареждане на главния архитект на Катания, градът е реконструиран в модерния за времето бароков стил, като сградите са построени от лава и бял мрамор. Всъщност лавата допринесла за здравината на конструкциите, благодарение на което, въпреки честите изригвания на Етна и земетресения, са оцелели до наши дни.

Почти в идеалния център на Катания се намира Stazione Centrale (Централната им ж.п. гара ) и Piazza Borsellino (централната им автогара) . Оттам потеглят автобусните линии и влаковете, които отвеждат до най-красивите местенца на острова.
За забележителностите на Катания и друга полезна информация как да си организирате сами пътуването, вижте публикацията : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако сте запалено гурме и искате да се запознаете подробно със сицилианската кухня и местните вина, може да се включите в организираните гастрономически турове в Катания

Таормина – перлата в короната на Сицилия

Това е райско място с нереална красота. Отстои на около час с влак северно от Катания. Градът е стъпил на ръба на огромна скала с лице към Йонийско море. А в далечината се вижда бялата шапка на вездесъщия Етна. Извадихме късмет с времето и със светлината, която беше перфектна за снимки. Първо разгледахме най-голямата забележителност на Таормина – Античният театър построен през 3 век пр. Хр. на 200 метра надморско равнище. Билетът за Античния театър и за  достъпа до изумителния пейзаж струваше около 10 евро на човек. Гледката от него е … главозамайваща, а цветовете – контрастни и живи сякаш излезли от моята фотошоп програма, при която винаги прекалявам с функциите Vivid и Highlights !

На Юг погледът се рее към сгушения в нозете на вулкана залив

Наксос и старата част на Таормина. На Север  пък се очертава цялото калабрийското крайбрежие.  Попаднахме на междинно ковид затишие, беше спокойно, нямаше я кошмарната човешка гмеж, способна да обезличи и най-райското кътче на планетата.

Самото градче Таормина е не по-малка атракция

Центърът е изпълнен с романтични площади и малки дворци, строени между 15 и 19 век. Градът е смесица на римска, гръцка и средновековна архитектура и открай време разпалва въображението на хора с поетични души – писатели, художници, фотографи .. И всеки възпява красотите му. Така например френският писател Guy de Maupassant възкликнал: „Тук сякаш всичко е създадено, за да пленява духа и въображението!“. Еми да,  напълно съм съгласна с него!

В наши дни Таормина е най-туристическото място в Сицилия. Кабинков лифт от стария град отвежда до морския курорт в подножието на хълма, където са се разгърнали някои от най-известните плажове на острова.  Хотели, заведения, магазини, туристически автобуси, през лятото градът е като мравуняк , затова е препоръчително да го посетите в ранна пролет или късна есен.

Оттук можете предварително да закупите билет за Античния театър на Таормина, за да не чакате на километрична опашка.

Сиракуза – градът на Архимед

Старият град или Isola di Ortiggia

От Катания си взехме влака и за час и половина се озовахме на юг, в Сиракуза . Железопътната гара се намира в новата част на града, но ние се насочихме директно към историческия център, където са скупчени основните забележителности.

От ж.п. гарата до т.нар. centro storico стигнахме пеш за около половин час. Старата част, известна още като Ортиджа, представлява малък полуостров вдаден в морето, който е свързан със сушата чрез моста Умбертино. На това място, през 735 г. пр. Хр. гърците основават една от най-бляскавите колонии на античността, която си съперничела с Рим и Картаген.

Това е родният град на математика и философ Архимед. На него е кръстен най-красивият градски площад, както и поредица от градски ресторанти, хотели, спортни центрове и пр. И разбира се, в Сиракуза има музей на Архимед и на неговите изобретения. Твърди се, че тукашната Piazza del Duomo е един от най-елегантните площади в цяла Италия. Самото дуомо /катедрала/ някога е било гръцки храм, за което подсказват импозантните 26 дорийски колони. Приятно е да се разхождаш из малките тесни улички, изпъстрени със сувенирни магазинчета, кафенета, занаятчийски работилници и джелратерие /сладоледжийници/.

А какво да кажем за крайморската алея или Lungomare. Остров Сицилия е бил владение на араби, гърци, нормани, шведи.  И този пъстроцветен миш-маш от влияния се усеща на всяка крачка.

Археологическият парк Неаполис

Това е задължителна спирка в Сиракуза. Струва си да му отделите поне 2 часа. Намира се в новата част на града. От Ортиджа до Неаполис стигнахме с автобус за 10-на минути. Билетът за  археологическия парк струваше около 15 евро на човек.  Невероятен музей на открито с екзотична растителност и находки още от бронзовата ера.

Най-популярната атракция е пещерата „Ухото на Дионис“ (L’Orecchio di Dionisio).  Сводът й е висок 25 метра, дълбока е около 65 м. Предполага се че в миналото на това място се намирало водохранилището на Сиракуза. Ала опустошително земетресение срутило част от скалата и образувало въпросния отвор, през който водата изтекла.

Според една легенда местният тиранин, злият и отмъстителен Дионис Първи, настоявал на всяка цена враговете му да бъдат изтезавани именно в тази пещера. Причината ? На тавана има малък отвор, така че злодеят можел в захлас да наблюдава издевателствата и да се наслаждава на писъците на жертвите си и т.н.

В парка Неаполис се намира вторият по големина древногръцки театър на острова /след този в Таормина/ . Построен е през 5 в. пр. Христа и е побирал 15 хиляди зрители.

Разходка с теснолинейката около вулкана Етна

Вулканът Етна доминира източната част на Сицилия и всява респект със своята  внушителна осанка и … непредвидимите си настроения. Препоръчаха ни да опознаем тази непокорна рожба на Сицилия по един нестандартен начин – с тестолинейка. Линията е открита през 19 век. Общата й дължина е 110 км. , изминава се за около 4 часа.

La Сircumetnea – така се нарича теснолинейката, която потегля от Катания и обикаля за по-малко от 4 часа разпръснатите в подножието на Етна населени места. Влакчето криволичи нагоре през  гъсто култивираната сицилианска провинция. През това време край възторжените  пътници се нижат цитрусови горички, маслинови дръвчета, тук-там някоя лозя и любимите ми кактуси с бодливи круши и дори цели кактусови горички. Най-високата точка на маршрута е около 1000 м.

И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-мрачно и мъгливо ставаше, защото Етна не обича да разкрива прелестите си току-тъй! Докато теснолинейката пъплеше нагоре по набраздени от лава полета, пред нас се разкри леко зловещ лунен пейзаж. Личи си как лавата неумолимо е погълнала всичко по пътя си… Слязохме в планинското градче Рандацо, където се разходихме за около час -два  и после взехме последния влак, който ни откара обратно на Йонийския бряг.

Вижте как да си организирате сами едно незабравимо ретро пътешествие извън отъпканите туристически пътеки на Сицилия :  С теснолинейката около Вулкана Етна – другата Сицилия

 Ното – Бароковото сърце на Сицилия

От централната автогара на Катания, разположена близо до Stazione Centrale (централната ж.п. гара) си взехме автобуса за еднодневна разходка до градчето Ното. През 17 век Ното е бил сринат със земята от опустошителното земетресение, което унищожило  кажи-речи половината остров. Но градът възкръсва по-красив от всякога. За целта били поканени най-талантливите художници и занаятчии от цяла Сицилия. Те превръщат Ното в истинско архитектурно бижу. В наши дни Ното е под егидата на Юнеско.  Наричат го също „ каменната градина“.  Защо ли ? Заради камъка от който са построени,  дворците и църквите му са в златистожълт оттенък и на залез градът излъчва особено сияние.

Местната катедрала Сан Николо ди Мира се счита за ярък представител на сицилианския барок. Шест модерни скулптури, сред които и една глава „търкулнала се„ по стълбите, красят катедралата. Те са дело на полски скулптор, но са поставени там временно.  Жалко, защото много ми допадат и смятам че добре пасват на барока !! Отсреща е общината на Ното. Срещу няколко евро, човек може да се качи на терасата на сградата , откъдето се открива приятна гледка към „каменната гора“.

Ачитреца и Циклопските острови

В последния ни ден в Сицилия решихме да отскочим до разположеното на няколко километра от Катания курортно градче Ачитреца. До него стигнахме  с катанския градски транспорт за около 20-на минути.  През лятото тук гъмжи от народ, но в дъждовния октомврийски преди обед мястото пустееше. Докато се разхождахме по дългата крайбрежна алея, съзерцавахме забуления в облаци Етна и разтревоженото Йонийско море, което се плискаше в стените на разхвърлените близо до брега големи базалтови късове. Наричат ги Циклопските острови и  са свързани с легенда от митологията. Според нея циклопът Полифрен, който бил пазител на Етна, хвърлил тези гигантски късове по кораба на бягащия от него Одисей. В наши дни въпросните скални блокове са част от туристическото лого на Сицилия.

Всъщност Ачитреца , заедно с още няколко малки градчета, са част от т.нар. Ривиера на циклопите – Това е 12-километрова крайбрежна отсечка в полите на вулкана, кръстена именно на тези плуващи в морето късове. Ачитреца си има приятна църква, пристанище, ресторанти и много хотели. Обикновено през лятото българските туроператори настаняват туристите си именно тук заради плажовете и заведенията.

Вместо заключение:

Сицилия е тържество на багри, светлини и аромати –  истинска наслада за сетивата ! Веднъж опознал това изумително късче земя, на човек му е трудно да се раздели с него. Оставих частица от сърцето си в Сицилия. Завинаги. Защото който веднъж е видял тази красота, ще я притежава за цял живот!

Вижте тук за организирани еднодневни пътувания от Катания до близките градчета и забележителности.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми  по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Къде в Сицилия оставих сърцето си appeared first on Пътешествия без край.

 Етна доминира източната част на острова и всява респект със своята внушителна осанка, непредвидимия си нрав и избухливост. Интересното е, че улиците на Катания са покрити не само с прах, но и с фина вулканична пепел. Това важи за повечето населени места в полите на вулкана, като някои от тях, подобно на самата Катания или на град Рандацо, са построени от лава. Решихме да опознаем тази непокорна рожба на острова по един нестандартен начин – с теснолинейката или т.нар. La Circumetnea.

За теснолинейката La Circumetnea

 Влакчето потегля от спирка Catania Borgo в град Катания, обикаля за около 3-4 часа полите на Етна, като се изкачва на около 1000 м. надморска височина и после се спуска надолу към морето и към последната гара Giarre, разположена на 28 км. северно от Катания. Оттам си взехме обикновен влак, с който за около 30 минути се прибрахме обратно в Катания. Въпросната железница не е популярна сред туристите и се използва най-вече от местните, за да се придвижват по работа между планинските градчета, подобно на нашата родопска теснолинейка Септември-Добринище. La Circumetnea е била открита през 1898 година, дължината й е 110 км..

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море. От 06:02 минута вижте разходката ни с теснолинейката около Етна !

За жалост информацията за сицилианската теснолинейка в интернет е оскъдна, а разписанието на влакчетата е качено само на едно място в мрежата и то на италиански език и е грешно. Наложи се да отидем на самата гара Catania Borgo, за да се информираме. Влакчето има три дневни курса – рано сутрин, по обед и вечер. Билетите на пълния курс на трасето Catania Borgo –  Riposto струваха около 8 евро (към октомври 2021). Някои от вагончетата са добре поддържани, други са позахабени. Освен това не всички са оборудвани с климатик.

И още: Можете да вземете железницатаа в обратна посока, т.е. от крайните гари Riposto или Giarre в случай, че сте отседнали в Таормина.

Приключението с теснолинейката около Етна започна по тъмни доби

Станахме в 6 сутринта, за да стигнем навреме на гара Catania Borgo и да вземем влакчето от 8 часа.  Идеята беше да слезем на междинна спирка в някое градче, да се пошляем за 3 часа и после да продължим обиколката със следващия, втори и предпоследен влак за деня. Речено сторено!

В купето бяхме само ние и една немска туристка. Докато напускахме доста мизерните предградия на Катания, пред нетърпеливите ни погледи изплува Етна в цялото си великолепие, увенчан с белоснежна шапка, сияещ на фона на лазурното безоблачно небе. Влакчето бавно пресичаше сицилианската провинция, докато край нас се занизаха цитрусови горички, маслинови насаждения, тук-там някоя лозя и цели плантации с любимите ми кактуси, окичени с бодливи круши.

Започна изкачването нагоре. И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-удивителни гледки се разгръщаха пред ошашавените ни погледи. Появиха се облаци, но слънцето си пробиваше път през малки пролуки и осветяваше, като прожектор, разпръснатите в далечината каменни градчета с щръкналите камбанарии. Но в района на градчето Bronte

Етна промени изражението си, стана суров, намръщи се

Върхът на планината се забули с гъста сива мъгла или дим. Истината е, че вулканът никога не спи. Постоянно бълбука, ръмжи, трепери, изригва. Дори докато го обикаляхме, от кратера му се носеха някакви изпарения. Но най-мощното му изригване било през 17 век. Тогава в продължение на 4 месеца Етна бълва огън и жупел и погребва 50 града, заедно с 20 000  души.Малко след като напуснахме Сицилия, през октомври 2021, вулканът отново изригнал, макар и слабо. През февруари 2022 е последната му зрелищна и най-силна изява. (Вижте видеото в края на публикацията). Но хората тук са му свикнали на изблиците и не се впечатляват особено, когато лава залее пасищата им и дори погълне някоe животно или къща. Теснолинейката минава край вкаменена  полета от лава, които на места ми приличаха на разорана нива.

Има особена, зловеща красота в тази лунна долина, набраздена от застинали вкаменени потоци. Вижда се как огнената стихия неумолимо е заличила всичко по пътя си.

Рандацо – град, построен от лава

Слязохме в град Рандацо, разположен на около 1000 м. надморска височина. Температурата там беше с 10 градуса по-ниска, отколкото долу, в Катания, където грееше слънце и беше топло. В Рандацо, обаче ръмеше. Над главите ни се стелеше ниска облачност, а ние треперехме от студ.

Това естествено, не ни попречи да се разходим из калдъръмените улички, които отвеждат до потайните кътчета на тъмно-сивия, почти черен исторически център със средновековните барокови сгради и малки магазинчета.

Рандацо е най-близкото нселено място до кратера на Етна. Въпреки това градчето, поне до момента, е било пощадено от изригванията му, благодарение на което е запазило автентичния си облик от средновековието. До 16 век това е било най-големият град в целия регион.

В миналото тук е звучала реч на три езика – гръцки, латински и нормански

Съответно градът има и три основни квартала, както и три великолепни църкви, използвани от представителите на тези три етноса. Най-впечатляваща в наши дни е църквата Santa Maria, която принадлежи на норманската общност.

Църквата е построена през 13 век в готически стил – истинска каменна дантела, застинала във времето! Разположена е на главния площад.

Град Рандацо е изваян целият от вулканичен камък, който оформя великолепните барокови фасади на местните сгради, наподобяващи захаросани фигурки от сладкарски магазин.

 И една любопитна подробност – през 80-те години на 20-ти век, Рандацо бил разтърсен от силно земетресение, след което вулканът внезапно изригнал. Опустошителни потоци лава тутакси плъзнали към градчето, унищожавайки всичко по пътя си – махали, къщи, насаждения и пр. Изплашили се хората, хукнали да бягат. Но лавата ненадейно спряла пред самия град и за пореден път го пощадила от разруха. Засега!

И още: Рандацо е изходен пункт за пешеходен туризъм. Един от маршрутите, които тръгват от Черното градче, отвеждат до кратера на Етна.

Как да стигнете до Етна по класическия начин

Тук бързам да вметна една особеност на италианския туризъм, основан най-вече върху стремежа на властите да подкрепят местния бизнес, като усложнят до максимум свободния обществен достъп на туристите до най-популярните забележителности. В случая става дума за транспорта до Етна.

Без организиран от местните агенции тур до подножието на вулкана и после плащане на нова такса за извозване с джипове и лифт до по-високите части, плюс допълнителни разходи, е трудно човек самостоятелно да стигне до Етна.

Да, има обществен автобус до подстъпите на вулкана. Но той тръгва от Катания в тъмни доби и обратният курс е по никое време. Освен това, за да стигнете до по-високите части, така или иначе трябва да разчитате на джип, лифт и т.н.. Базовата цена на организирания еднодневен тур до Етна, без допълнителните такси, е средно около 80  – 130 евро на човек.

Но си струва приключението, стига да имате късмет и вулканът да не се е скрил напълно в гъста мъгла с видимост не повече от метър- два, което е обичайното му състояние. Може би в едно от следващите ми посещения на острова, ще опозная Етна и с джип!
Защото Сицилия е пълна с изненади!

Вижте още : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

Препоръчваме ви да отседнете в Катания или в Таормина. Вижте цените на нощувките. За по-изгодни цени, използвайте филтъра :

Последното зрелищно изригване на Етна

То започнало на залез слънце на 10 февруари 2022 г., когато вулканът забълвал фонтани от лава.  Между 21.00 и 23.00 часа настъпил пароксизмът, т.е. най-мощният и драматичен етап от изригването.

Вулканичният взрив се издигнал на 10 хиляди метра височина. Гигантски облак от пепел се понесъл над острова и стигнал чак до Палермо, като междувременно дъжда от пепел и камъни се стоварил над градчета и селца, в т.ч. и над Рандацо, за което ви разказах по-горе. Местните медии съобщават, че изригването на Етна било посрещнато с радост от туристите, които не спали цяла нощ, за да го снимат. Но не така мислят жителите на десетките населени места, осъмнали, покрити целите с дебел черен вулканичен слой. Ето и видео :

The post С теснолинейката около вулкана Етна – другата Сицилия appeared first on Пътешествия без край.

Пристигнахме в Катания в топъл октомврийски следобед и едно от първите неща, които ми направиха впечатление бе екзотичната растителност. Летището Fontanarossa е на някакви си 20-на минути от центъра и докато се движихме с градския автобус, край пътя се нижеха цъфнали в бяло и циклама олеандрови храсти, кактуси, палми, пинии, маслинени и бананови дръвчета, а тревата беше ярко зелена, сякаш току-що е поникнала и всъщност е пролет, а не есен. Сякаш бях попаднала на друг континент!  Но в това няма нищо чудно – остров Сицилия е едва на около 150  км от бреговете на Африка. Южният африкански полъх тук се смесва с невероятната сплав от различни култури и влияния, превръщайки този космополитен град в неповторимо преживяване.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в автентичната атмосфера на рибния пазар, на бароковите катедрали и старинните площади, за да усетите енергията на този град от пепел и лава, който разказва истории за възкресение и величие.

По-долу в статията съм включила някои практически съвети как да организирате пътуването си до Катания. А иначе градът е рай за любителите на изкуството и на историята. Ето някои по-любопитни подробности, свързани със съдбата на сгушения в сянката на Етна град.

„Възкръсвам от пепелта, още по – красив!“ – това е мотото на Катания

Настоящият архитектурен облик на втория по големина град на остров Сицилия е от преди повече от 3 века.  Основан е през 8 в. пр. Хр.  като гръцка колония. Миналото  му е превратно, а бъдещето – непредсказуемо.  Защото откакто съществува, Катания зависи изцяло от капризите на близкия вулкан Етна. Не случайно  градът е бил изграден от …лава в съчетание с мрамор. Наричат го още черно-белият град.

Катанци са кръстили главния градски булевард Via Etnea на своя вулкан – Етна, чийто начумерен силует наднича от дъното на булеварда, макар че в повечето време е скрит в изпарения и облаци, да не говорим, че постоянно нещо пуши, мърмори и се заканва.

Катания е унищожаван от вулканични експлозии, чудовищни земетресения и епидемии 7 пъти,

а според някои исторически източници – 9 пъти ! Като капак и за последно, градът е бомбардиран от съюзническите войски през 1943, в резултат на което са заличени доста местни архитектурни шедьоври.

Днешният му облик е от последната реконструкция през 1693 г. , т.е. след поредното земетресение, което изравнява града със земята, заедно с повечето населени места в тази част на острова. Всъщност … дали пък българският глагол „разкатавам“ не произлиза от името на Катания ? През 18 в. с реконструкцията се заема главният архитект на града Джовани Батиста Вакарини, който решава да го изгради в модерния на времето бароков стил и създава великолепни архитектурни шедьоври. Затова Катания е под егидата на  ЮНЕСКО, заедно с други барокови градчета, които са част от т.нар. Val di Noto (Долината на Ното).

Но преди да се потопим в атмосферата на Катания, трябваше да свикнем с … мърсотията.

 Вярно е, че кофите за боклук преливат, а улиците, тротоарите и красивите площади като че ли никога не са били чистени.  Да, мръсничко е, подобно на повечето северно-африкански градове, понякога и понамирисва. Има и изоставени, рушащи се сгради, като у нас.  Но човек бързо свиква с тези малки подробности и започва да се абстрахира от тях. Защото Катания ни очарова с леко зловещото изящество на черно-белите си фасади от лава, с великолепните църкви, широките булеварди, екзотичната зеленина и звучащия навред мелодичен сицилиански диалект… Градът притежава особен чар, защото излъчва артистичност и аристократизъм.

Катания си оспорва титлата на мафиотска столица на Сицилия, заедно с нейния-по-голям побратим Палермо, където вилнее всеизвестната Cosa Nostra.  Въпреки това, историческият център е напълно безопасен. До късно вечерта по него се шляят туристи и за миг не сме се почувствали несигурни или застрашени. Все пак е препоръчително човек да е бдителен и да пази чантата или раницата си най-вече от хвърчащи мотористи. Но това важи за цяла Италия, а и не само!

Как пътувахме до Катания

До Катания летяхме с Wizzair, възползвайки се от ударните им есенни намаления и преодолявайки проблемите и стреса с чекирането на билетите на отиване и на връщане, заради телефонната апликация на Wizz , която не работи.

Вместо хотел,  предпочетохме да си наемем супер уютно апартаментче в сърцето на града. Така разполагахме с добре оборудвана кухня, където сутрин можехме да си правим кафе, а понякога вечер да си „врътнем“ някой аламинут. Летище Catania–Fontanarossa е на някакви си 20-на минути от града. Редовната линия на автобусите Alibus осигурява на всеки половин час превоз до центъра срещу 4 евро. Спирката е пред терминала на летището.

В Катания прекарахме една вълшебна седмица. Освен че неуморно се шляехме по улици и музеи, успяхме да обиколим половин Сицилия. За целта използвахме обществения транспорт – автобуси, метро и влакове. Оказаха се сравнително редовни!

Относно обществения транспорт в Катания и Сицилия

Билетът за автобус или метро, покриващ 90 минути, струва 1 евро. Еднодневният комбиниран билет е 2,50 евро. Catania Centrale – тяхната Централна ж.п. гара, е разположена близо до центъра.

Оттам има редовни /но покрай коронавируса с редуцирани курсове/ линии към забележителностите в околностите. Цените се различават в зависимост от часа и скоростта на влаковете или неясно от какво още. Имайте предвид, че покрай пандемията, графиците и цените на ж.п. и автобусните линии, посочени в транспортните им сайтове, често се разминават с реалността.

На паркинга до Catania Centrale се намира автобусната спирка на основни линии до околните градчета. Но самата градска автогара е разположена на Piazza Paolo Borsellino. Там спират повечето автобуси, свързващи Катания с останалата част на острова.

Какво да хапнете

Катания е известна кулинарна дестинация с неустоимо вкусна сицилианска храна. Ресторантите работят до късно и преливат от народ. Цените са малко по-високи от тези в нашите заведения. На почит тук е т.нар. street food. Навсякъде се продава местна топла храна.

Човек може на крак да хапне примерно тяхната кулинарна знаменитост аранчини (arancini) – панирани оризови топки, пълнени с рагу или със всякакви зеленчуци – често с патладжан или тиквички и със сирене. Традиционната сицилианска пица носи името сфинчоне  (sfincione). Тя е с доста дебел блат, поръсена е с аншоа, лук и моцарела. Популярният десерт тук е каноли (cannoli)  – хрупкави фунийки, натъпкани с извара или маскарпоне и поръсени с шамфъстък или шоколад.

Ако сте запалени гурмета и искате подробно да се запознаете със сицилианската кухня и местните вина, може да се включите в някои от организираните кулинарни турове в Катания

Катаня като изходен пункт за еднодневни отбивки до околните забележителности

Градът е разположен близо до цял набор от кневероятно красиви кътчето на острова, които можете да разгледате за един ден без да си давате много зор. Така успяхме да посетим Сиракуза, Ното, Таормина и дори да обиколим Етна с влакче.

Тук ще откриете възможност за организирана екскурзия до Етна, която препоръчвам, тъй като е доста по-трудно човек да се придвижи дотам с обществения транспорт.

Кои са основните забележителности на Катания

Катедралата Sant ‘Agata на piazza del Duomo

Това е туптящото сърце на Катания и най-красивият и просторен градски площад. На него се издига внушителната барокова катедрала, посветена на мъченицата и патрон на Катания, Света Агата. Катедралата е създадена от прословутия Джовани Батиста Вакарини  през 18 в.. В нея се намира гробът на композитора Винченцо Белини – друг свиден син на сицилианския град.

Фонтанът със слончето или Fontana dell ‘Elefante

На най-голямата забележителност на Катания е въпросното слонче от лава с бели бивни и очички. Твърдят, че е било открито непокътнато в руините на града след голямото земетресение през 1693 г. и по настояване на Джовани Батиста Вакарини, е поставено на пиацата като символ на Катания – градът който всеки път възкръсва като феникс от пепелта. Египетският обелиск,  който се издига над него, пък е покрит със символи, свързани с култа на Изида – египетската богиня на плодородието, магията и семейството и какво ли не още… Местните наричат слончето Liotru. Навсякъде из градските сергии се продават слончета от лава, както и всякакви други фигурки от лава. А благодарение на това, че са построени от лава, сградите са по-стабилни и устойчиви на земетресения и вулканични изригвания.

Fontana dell ‘Amenano

Красивият фонтан се намира също на piazza del Duomo. Изграден е през 1867 г. от мрамор, донесен чак от италианския град Карара (континентална Италия) и пресъздава чрез образа на млад мъж,  река Аменано, която тече под днешния град. В ръцете си Аменано държи рог на изобилието, от който водата се излива, създавайки усещането за ефирен течен воал. Красиво е !

Рибният пазар или Mercato di pesce

Всеки италиански крайбрежен град си има рибен пазар, ала катанският е ненадминат! Намира се в непосредствена близост до пиаца дел Дуомо , зад Fontana dell ‘Amenano. Всеки делничен ден целият площад ехти от гръмогласните подвиквания на продавачите и безкрайните пазарлъци с клиентелата. Атмосферата много напомня на арабските сукове, но в това няма нищо чудно – нали районът е бил дълго време под господството на арабите! Рибният пазар е мястото където ще усетите истинския дух на Катания. Търговците са застанали зад своите щандове с надлежно подредените, между ледени блокове стока и нямат нищо против да позират за снимки.

Тук ще откриете от „риба мляко“- аншоа, миди, стриди, скариди, морски таралежи, риба меч, октоподи и всякакви хрилати и люспести същества, които са част от местната кулинария. Уникална амалгама от цветове, миризми, шумове и емоции всякакви! А най-любопитното е, че около 14 часа, народът вдига сергиите и тутакси се изнася, площадът надлежно се измива и излъсква и към 15 часа вече няма и помен от дънданията, с изключение на леката миризма на … море !

 Паркът Белини или Giardino Bellini

Едно от най-приятните места в централната част града, чиято свежа растителност контрастира със сиво-черните вулканични сгради. В миналото на това място се простирала частна градина-лабиринт. Ала общината на Катания закупува терена от собственика. Така през 1864 г. започва приспособяването на градината в обществен парк. За радост на местните хора, тук се завъждат елени, крави, лебеди, гъски и дори няколко любопитни маймунки, от които няма и помен в наши дни! По-късно паркът е наречен на Винченцо Белини, чийто бюст от бял мрамор е поставен на централно място, заобиколен от цветя, палми, бананови дървета и пинии… В парка има серия от скулптори на видни сицилиански творци и общественици.

Anfiteatro Romano

Останките от  един от най-големите амфитеатри в римската империя се намират на piazza Stesicoro. Лесно ще го откриете докато се разхождате по Via Etneа. Датира от II в. Една малка част от огромната структура е реставрирана и достъпна за туристи. По-голямата част се простира под днешните улица и сгради. Побирал е над 15 000 -на публика!  Днес руините му са разположени в исторически център на Катания, но в древността амфитеатърът е бил в покрайнините на града.

Porta Garibaldi

Черно-бялата конструкция е издигната в чест на Гарибалди, който има сериозен принос за обединението на Италия в средата на 19 век. Портата е построена от лава и от докаран от Сиракуза мпамор. На нея има надпис  „Melior de cinere surgo“,  или „Възраждам се от пепелта още по-красив“! Така си е !

Замъкът Урсини или Castello Ursini

Построен е като укрепителна система на сицилианския бряг през 13 в. Замъкът е запазен и добре поддържан, а в наши дни е приютил богатата колекция на Историческия музей на града. Разгледахме го с любопитство, макар че …ние, българите сме доста разглезени в това отношение, тъй като почти всеки голям нашенски град си има чудесен исторически музей, съдържащи подобни експонати от същите епохи и т.н.

 Манастирът на бенедектинките с църквата San Nicolo All’Arena

Манастирът паметник на късния барок и един от най-големите манастири в Европа. Строителството му започва през 1500 г. и продължава до днес. Архитектурата с съчетава по един хармоничен начин стилове от различни епохи. Затова е под егидата на ЮНЕСКО. Тук се помещава и катедрата по хуманитарни науки на университета в Катания.

До манастира се издига великолепната църква San Nicolo All’Arena с богата история и пищен интериор. В нея попаднахме на уникална изложба на много интересни старинни свещници.

Teatro Romano

Човек като нищо може да го подмине, защото е скрит сред 200-годишните сгради на ул.  Via Vittoria Emanuele. Всъщност това са най-добре запазените руини на Катания от римско време. Римският театър, заедно тунелите за гладиатори е импозантен. Предполага се, че е над 7000 зрители и е бил построен през II в. н.е. върху съществуваща структура от гръцката епоха.

Вместо заключение:

 Катания е пълен с изненади. За да опознаете основните му забележителности ще са ви необходими не повече от два дена. И все пак,  трескавото обикаляне по обекти по предварителна програма едва ли ще ви разкрие истинското лице на града!

Ако искате да усетите духа на Сицилия, изгубете се из тесните неугледни улички, заприказвайте се с местните хора, отделете си време за нищоправене, или както казват италианците dolce far niente, наблюдавайте света и се  наслаждете на момента и на красотата около вас !  Защото Катания е преживяване, спомен, който ще отнесете завинаги в сърцето си!

Вижте още : Полиняно а маре или любов от пръв поглед

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна appeared first on Пътешествия без край.