За стенописите й казват, че са по-стари с 50 години от тези на Боянската църква. Но за разлика от нея, храмът на Беренде тъне в забрава, изоставен и рушащ се. С неговите  над 700-годишни стенописи „Св.св. Петър и Павел“ никога не е бил реставриран или стопанисван от държавата. Според изкуствоведи и историци това е една от най-значимите ценности в българското художествено наследство от времето на Асеневци.  Но този факт не трогва никого и най-малко отговорните институции, които открай време обещават, че ще предприемат нещо, за да я спасят, но ефект – никакъв.

Църквата се намира на около километър от Беренде, близо до брега на р. Нишава, в трудно достъпна, но много живописна местност и е идеалната цел за някоя пролетна неделна разходка.  

Как да стигнете:

Село Беренде се намира на 55 км. от София. До там можете да стигнете или през пътя за Божурище,  или през пътя за Костинброд. Ние тръгнахме по първия маршрут и на отиване се отбихме да разгледаме Драгоманското блато. След което, за около 30 минути бавно и внимателно шофиране по разбития път, стигнахме до с. Беренде. Селото е възникнало през XIII век, а наименованието му е свързано с „берендеите“, които са кумани, преминали на служба при руските князе.

На влизане в Беренде потърсихме къщата на Филип и Надка – те държат ключа на църквата. Селото наброява около 22 постоянни жители – все приветливи и услужливи хора, които само дето не ни съпроводиха до самата църква. Оставихме колата в края на селото и се спуснахме по стръмния път надолу, следвайки указанията на берендейци и най-вече интуицията си.  След 15-на минути стигнахме до една падина със закътана полянка и с белеещия се миниатюрен еднокорабен храм „Св.св. Петър и Павел“

Отвън той няма никаква архитектурна стойност. Варосан в бяло, без украси, със семпли прави линии, без кръст дори.  И нищо не подсказва за съкровищата, които таи в полумрака вече повече от 7 века.

Има две версии за възрастта на църквата на Беренде:

1. Според някои учени тя е изградена през XIV по времето на цар Иван Александър – стенописите отговарят на стилистиката от този период.
2. Други обаче са категорични, че е изградена през XIII век по времето на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис с неговото име.

Върху външната страна на църквата бил изобразен Иван Асен II. Някои историци твърдят, че това е най-ранният известен ктиторски портрет на владетеля. Защото, според каноните, само светците или ктиторите били изобразявани в църквите.

С течение на времето образът на Иван Асен II съвсем избледнял и към 2007 вече бил едва различим.  Предишното отче на Беренде обаче решило да стори богоугодно дело, като вароса църквата, че да я постегне.  И така унищожило окончателно ктиторския портрет на цар Иван Асен II .

На една от фасадите било изобразено родословно дърво на Асеневци, което също изчезнало.

Местните са убедени, че църквата им е построена през 13 век и била изографисана отвътре и отвън по поръчка не на кого да е, а лично на цар Иван Асен II.

Легендата за църквата е следната:

След битката в Клокотница Цар Иван Асен II омъжва дъщеря си, княгиня Белослава за сръбския крал Стефан Владислав Първи с идеята да постави сръбското кралство под българско влияние. За да уреди въпросния брак владетелят поема по някогашния римски военен път по долината на река Нишава край днешното село Беренде. В гробищната църква на селцето той решава да остави атрибутите на царската си власт, както и военен отряд, който да ги пази. Защото отивал в Сърбия и не искал при евентуално покушение срещу него  да лиши държавата от атрибутите на държавност. След сполучливото сключване на брака, цар Иван Асен II провожда зограф да изпишат царски малкия Божи храм. 

В негова чест върху храма били изписани ликът му, заедно с надпис „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържавец всем българом и гръком“.  В последствие този стенопис е бил свален за да бъде съхранен, но следите му се изгубии.

  Какво още знаем за църквата:

1. Няма категорична датировка за построяването на храма – дали е от XIII – XIV век или е още по-стар
2. Стенописите не принадлежат на един автор. Дори не са създавани по едно и също време. За това говори разнородното стилистично изграждане на образите по стените
3. Била е гробищна църква, в средновековието в нея опявали за последен път покойниците.
4. За жалост лицата и най-вече очите на светците са избодени с шишове от нечии проклети ръчички / османски най-вероятно/
5. За пръв път храмът на Беренде се споменава през 1890 от братя Шкорпил, които го описват като „малка запустяла църквица край бреговете на р. Нишава“.
6. През 20-те години на 20-ти век оттук  минава художникът Михаил Георгиев, който прави цветно копие на изписания образ на цар Иван Асен II. Въпросното копие би трябвало да се намира в археологически музей на София, но май е изчезнало.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

7. Стенописите въобще не са пипани от времето, когато са нарисувани, няма абсолютно никаква реставрация. В Беренде се изправяте очи в очи с изпитите лица на светци, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди повече от 7 века !
8. Всеки камък е така, както са го оставили старите строители – църквата никога не е била разрушавана, опожарявана или реставрирана.

9. Има цял сектор, където стенописите липсват. Твърди се, че били свалени и прибрани незнайно къде и от кого
10. През 2007 г. безбожници нападат медения обков на покрива –  разглобяват го за вторични суровини и така покривът започнал да натича. Това още повече влошило състоянието на 7 – вековните стенописи
11. Църквата се прочу покрай идеята на проф. Божидар Димитров да бъде пренесена в София, за да бъде реставрирана, стопанисвана и популяризирана. Но предложението му срещна яростния отпор на местните хора, които за нищо на света не си дават църквицата.
12. Въпреки обещанията на държава и институции, че ще осигурят средства за ремонт на храма и на безценните му стенописи, „Св.св. Петър и Павел“ продължава да се руши, изоставен на произвола на времето, природните стихии и човешкото безхаберие.

В района можете да посетите още едно магнетично и свято място. Вижте: Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна appeared first on Пътешествия без край.

Днес много от тях са преустроени в магазинчета за сувенири, битови механи или семейни хотели. През лятото туристическият наплив, който се щура безцелно нагоре-вадолу по улиците, може да ви дойде в повече.  Няма как, и тук, в дебрите на Балкана, съвременната цивилизация удобно се е настанила.

Въпреки това всяка къща пази спомена за своите обитатели. Външното стълбище води до чардака, през който се влиза в гостната и в кухненското и спалното помещение. А пристъпите ли прага им, ще ви завладее странното усещане, че някогашните им обитатели току-що са излезли за малко.

Стаите са застлани с пъстри черги,  стените  са почти изцяло с букова облицовка, а таваните – украсени с  фантастични дърворезбовани мотиви. Така са обзаведени и голяма част от местните семейни хотелчета. Впечатление правят големите ъглови камини и многото вградени дървени долапи.

Боженци  предлага романтична разходка в миналото

По време на турското робство жителите на Боженци се занимавали със занаятчийство и с търговия на вълна, кожи, восък и мед. Селото било близо до главния път, свързващ Константинопол с дунавския град Никопол, благодарение на което натоварените със стоки кервани на местните търговци кръстосвали цяла Европа и стигали чак до Близкия Изток. Така, за нула време, боженкалии натрупали злато и несметни богатства

В пределите на османската империя обаче, българинът векове наред бил принуден да симулира бедност и да заравя дълбоко в земята спечеленото с къртовски труд. Чак след Освобождението този „мъртъв капитал“ влиза в действие.

Богатите вадят златото си и заедно с него напускат Боженци, за да се установят в големите градове.

Там строят фабрики и започват да търгуват с промишлени стоки. Заможните напускат, но селото със стоте си къщи остава, заедно с по-бедните му жители.  И до днес нищо не се е променило тук. Затова през 1964 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. Включено е и в списъка на 100-те Национални туристически обекта.

Сред забележителностите на Боженци е къщата-музей на известния търговец Иван Карадимитров. През 1872 г. той финансира изграждането на първото училище в селото. След Освобождението наследниците на Карадимитров продължават дарителското му дело.  Те превръщат къщата му в безплатен пансион за учениците от околните села.

При събаряне на плевнята в двора били открити 217 жълтици. Както подобава, въпросната сума била тутакси използвана за построяването на още едно училище в селото.

 В средата на XX век в Боженци се установяват художници, писатели и хора на изкуството, влюбени в романтичното кътче.

Трикорабната църква „Пророк Илия“ от 1835 г. е една от емблемите на Боженци. Тя е известна с красивия си дървен иконостас. Колорит на селото придават и каменните мостове над река Боженка, както и  старинните чешми, които клокочат на всеки ъгъл.

                         Музеи:

• В къщата музей „Баба Райна” е представена етнографската експозиция от ХVІІІ век.
• Битът на местните хора от ХІХ в. може да бъде разгледан в къща музей „Дончо Попа”.
• В Менгемата – работилница за пречистване на восък, е изложена автентична преса за пречистване на восък от началото на ХІХ в.
• Килийното училище – тук може видите типичната подредба на класна стая от ХІХ в.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

The post Боженци – село с дух и история appeared first on Пътешествия без край.