Ако НЕ си падате по старините, ако пустеещите места и рушащите се къщи, превзети от бръшляна и забравата ви отблъскват, ако не се интересувате от история, а разговорите с малкото оцелели възрастни жители на планинските ни селища ви изпълват със скука и отегчение  – излезте бързо от тази статия, село Пирин едва ли ще ви трогне!

Но ако сте от хората, които изпитват особена емоция когато се озоват в подобни кътчета, навяващи меланхолия със зловещата красота на разнебитените, пропити със спомени къщи, притиснати една в друга край призрачни сокаци, село Пирин е вашият адрес!

Гледайте видео репортажа

В това видео ви отвеждам в подножието на една от най-красивите планини, за да ви покажа село Пирин такова, каквото го видях аз – сурово, истинско и неподвластно на времето.

Къде се намира село Пирин

Разположено е в Пирин планина на 200 км. от София и на 30 км. от Гоце Делчев. По-бързо ще стигнете до него ако изберете автомагистрала Струма през Благоевград. След Катунци, пътят става много живописен, като се изкачва нагоре в планината. До село Пирин се стига по 2- километрова отбивка от главния път за Гоце Делчев. Сгушено е в котловина, а къщите му са накацали една върху друга по склоновете на Пирин планина от двете страни на река Пиринска Бистрица.

7 причини да посетите село Пирин 

1. Потопете се в друго времево измерение

Селото е замръзнало някъде през 50-те години на 20-ти век с типичните за тази част на Пирин стари каменни и  кирпичени къщи, с килнати покриви и с дървени порти. Тук няма да откриете заведения, супермаркети, сергии, билбордове, капанчета и други „кукички“ на глобализацията. Село Пирин буквално се е капсулирало в миналото. Не случайно то е търсен декор за филмови продукции.

В него са заснети поне 3 нашенски филма.  Да не говорим, че това е едно от най-фотогеничните български села  – накъдето и да погледнеш ахваш от почуда ! Истински магнит за фотографи, меланхолични души, .любителите на старините и на т.нар. Dark Tourism  (към които се причислявам и аз).

И малко история

Славно и превратно е миналото на село Пирин. През средновековието местните се изхранвали с добив на желязна руда. Пиринчани  стопанисвали 5 самокови и  11 пещи, а от 30- те селски ковачници излизали огромни количества пирони, подкови и земеделски уреди, които тутакси заминавали за пазарите към Беломорието.

Хората от село Пирин открай време били горди и непокорни. Не понасяли те османски ботуш да тъпче нивите им и родното им място. Затова малко преди да избухне Илинденско-Преображенското въстание (1903 г. ), народът тук се вдига на борба срещу нашественика, но въстанието бива потушено в кръв.

2. Запалете свещичка в старата църква „Св. Никола“

Част от жителите на село Пирин обаче се скриват в църквата „Свети Никола“ от 1885г.  и се заключват зад голямата й дървена порта. Когато видели здраво залостената врата и изписания над нея лик на Свети Николай, турците, които са суеверни, се отказали от намеренията си да избият местното население.

Днес църквата е обявена за паметник на културата. Твърди се, че в абсидата й е погребана отсечената от турците глава на Спиро войвода, както и костите на други четници от селото, загинали по време на Илинденско-Преображенското въстание. Храмът се извисява на малък хълм над селските къщи. Ключ за него има клисарката баба Вела и кметът на село Пирин. Струва си да се посети.

 3. Питайте за змея Гинчо и мома Калина

Странен е начинът по който местните разказват змеювата легенда сякаш става дума  за реално случило се събитие на техни роднини. Сюжетът е много дълъг и заплетен, като човешка съдба. Общо взето става дума за следното. Докато се разхождала край реката в един дъждовен ден, мома Калина (или Стана) била отвлечена от Змей. Той я отнесъл в своята пещера край село Пирин. След време Калина му родила мъжка рожба – полу човек, полу-змей, която нарекли Гинчо и се върнала в селото с детето. Змеят им построил красива къща, като домъкнал за основите й огромни скални късове и от време на време идвал да навестява семейството си.

Минали години, но Гинчо, който имал криле, не можел да свикне с хората и когато пораснал, отлетял навръх планината завинаги. До ден днешен жителите на село Пирин вярват, че змеят Гинчо пази нивите им от градушки. Гинчовата къща, която се отличава от останалите, отдавна пустее. Но по-старите хора си спомнят последния й обитател. Става дума за реален човек, починал през 20-ти век с фамилно име Гинчов. Според местните той бил потомък на змея и имал наченки на … криле.

Други пък разправят за починалата през 60-те на 20 век Николинка – още един реален персонаж.  Когато разбрала, че змеят я харесва, красивата девойка намазала лицето си с отровни билки, така че кожата й да изгори и да погрознее и той да не я краде. Змеят се отказал от намеренията си, ала жената останала грозна и самотна до края на дните си!

И не, град Габрово не е основан от Рачо Ковача,  а от 6 пирински родилки  !!!

Село Пирин възникнало на отсрещния хълм в ранното средновековие. Но както обикновено, турците подгонили жителите му. Част от тях се установили в котловината на брега на река Пиринска Бистрица и основали сегашното село Пирин. Но една групичка поела на Север.

И докато хората се скитали из България се случило чудо – за една нощ три жени родили  шест мъжки рожби под един … габър. И групата решила там да се установи!  В резултат на което се появил град Габрово.

4. Селски мегдан като картинка !

За да увековечи легендата за змея, кметът поръчал и платил от джоба си дървена скулптура на изправен в цял ръст змей и коленичила в нозете му девойка, която незнайно защо целува ръката му, но сякаш прави … друго нещо.

Покрай нестандартното творение, селото влезе в медиите и започнали да го посещават туристи. Специално за тях е поставено информационно табло на български и на английски език, което разказва надлъж и шир за легендата. А на мегдана грейнаха още три дървени скулптури – на Спиро войвода, чиято отсечена глава е погребана в църквата, на свети Никола, покровител на селото и най-последната атракция – майка мецана с малко мече, както и чисто нов малък изкуствен водопад, който тихо ромоли.

5. Село Пирин си има къща за гости

Хубавото е че пиринското селце отстои на светлинни години от съвременността. Но това не означава че е скарано с туризма. Открай време ценители на старите български села и автентичните преживявания отсядат в къщата за гости на бившата народна певица Любимка Бисерова. Дядо й – поп Стамат, е бил съратник на Яне Сандански и на Спиро войвода.

Стопанката посреща гостите с домашни гозби и ги запознава с уникални пирински традиции и ритуали. Под нейно наставление, желаещите могат да усвоят тънкостите на т.нар. ложена баница, лятна супа шербет и други тукашни вкусотии.  В околностите пък има няколко маршрута. Единият от тях отвежда до „Змеювата дупка“, т.е. брачното ложе на змея и Калина.

Още за омагьосаното село Пирин и срещата ми Любимка Бисерова Тук

6. Разходете се до манастира „Св. Троица“

На около 3 км. от село Пирин се намира манастирът „Св. Троица“, където било местоположението на старото село Пирин. Местните го наричат „Турица“ и твърдят че до ден днешен районът е осеян с руини от някогашното село. Наскоро т.нар. манастир е бил реставриран.

Пътят до него също е ремонтиран и е сравнително добър. Тясната асфалтова лента, която на моменти изчезва, се вие  нагоре в планината и разкрива прекрасни гледки към Ирин-Пирин. Разбира се, може да се стигне и пеша.

Всъщност става дума за малък параклис, кацнал на едно възвишение в красива местност. Но тук не е имало манастир и не разбрах защо така го наричат. Всяка година на Свети Дух, село Пирин отбелязва своя празник с голям събор именно край  „Света Троица“ , като за целта жените приготвят курбан в над 10 огромни тенджери.

7. Местните, които живеят между два свята

В средата на 20 век село Пирин било едно от най-големите в околията с неговите над 2000 обитатели. Днес то наброява не повече от 80 постоянни жители – предимно стари хора, чийто бит не е много по-различен от този на предците им. И тъй като тук сравнително рядко идват туристи, всеки пришълец бива оглеждан с любопитство и добронамереност. Пиринчани са приветливи и контактни, раздумката с тях върви леко.

Така разбрахме за змея Гинчо, за шестте родилки под габъра и разбира се, за славната история на село Пирин. Навсякъде ви спират и заговарят, радват се че някой проявява интерес към тях. Ако искате да разгледате църквата, потърсете кмета или баба Вела клисарката. Те ще ви я отключат и с удоволствие ще ви разкажат за нея.

Вижте къде се намира другото змейово село на Пирин планина !

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Капсула на времето – 7 причини да посетите село Пирин appeared first on Пътешествия без край.

Вижте видео репортажа от последното ми посещение на село Пирин през юни 2024 г. и срещата ми с местните хора

Какво се е случило ? Къде са хората, защо са изоставили къщите си, градени с толкова труд, любов и надежди?

Сякаш орисница е омагьосала изгубеното в Пирин планина село – да застине във времето, да опустее и да потъне в мълчание, да се сроди с вечността и да омае всеки който случайно замръкне тук. Самотата, бедността, разрухата и дори грозотата понякога придобиват необясним чар, който те хваща за гърлото, а меланхолията неканена се прокрадва в душата.

Срещам тук-там възрастни хора. Някой работи в двора, друг тегли магаренце или се препича умислено на пейката пред къщи.  А някога селото бъкало от живот! В средата на 20-ти век то е наброявало над 2500 жители.  Всяка къща била обитавана от семейства с по 5-6 деца, а тесните класни стаи на училището едва побирали учениците – спомня си Любимка Бисерова.

След 40 -годишна кариера по българските и световните сцени, известната народна певица решава да се завърне обратно в родното село и да се захване с туризъм. В нейната къща за гости отсядат пътешественици от цял свят. И снимачни екипи, защото дивата красота на селото разпалва фантазията на режисьори и сценаристи.

Село Пирин се е превърнало в снимачна площадка на поне 5 нашенски игрални филма

Сред тях е  „Писмо от Америка“ и „Жалейка“. А в актьорския състав на продукциите с готовност се включили и местните баби. Идвали са и телевизионни екипи. Включително и екип на южнокорейската национална телевизия. Корейците луднали по специфичното двугласно пеене и заснели документален филм за него. „Гостите ми искат да знаят повече за пиринския фолклор. Затова им пея. Карам ги да ми държат „исо“, или да влачат долния глас, аз пък наслагвам горния. Имам автентични носии, с които ги обличам и те са щастливи да се въплътят в дрехи на невяста или на лазарка.“- обяснява певицата. Предполага се, че село Пирин съществува от 1150 г. – оттогава датират първите архивни данни за него.

В средновековието село Пирин било един от големите металургични центрове в околията

Някога буйните потоци на река Пиринска Бистрица задвижвали колелата на 5 големи самокова /съоръжение за преработка на добитото в пещите желязо/. Пирин било огласяно от ударите на чукове, прииждащи от 30 -те селски ковачници. В тях се произвеждали подкови, пирони, земеделски сечива и пр.

Но народът бил беден, а животът – тежък и изнурителен. Особено по време на турското робство. “Турците много са безчинствали в нашия край, било е трудно на хората! Взимали са им от стоката – жито, пшеница, ръж, ечемик, картофи, фасул. Населението трябвало да им заделя и голяма част от парите, спечелени с толкова мъка. Отделно и животни са им взимали.“ – разказва Любимка Бисерова. Ала местните били непокорни, с буйна кръв. Не търпели те османски ботуш да ги тъпче.

Именно от село Пирин  тръгва голям бунт, който води до избухване на Илинденско-Преображенското въстание

„Те са си го направили в село Пирин, преди голямото Илинденско въстание. Хората не могли да чакат, защото им преляла чашата. Моят прадядо поп Стамат бил съратник на Яне Сандански и на Спиро войвода и заедно вдигат въстание.“ – разказва народната певица.

 Другият й прадядо пък бил ковчежникът на четата. Но през юли 1903 г. турците подпалват селото, избиват сума ти народ. В метежа намират смъртта и нейните прадядовци. Част от населението се скрива в църквата и оцелява по чудо.

Хората разказват, че Свети Николай, който е патрон на храма, ги спасил. Самата църква била трън в очите на турците. Построена е през 1885 г. без тяхно съгласие. Когато разбира за съществуването й властта изпраща аскер да я събори и да накаже непокорното село Пирин. Ала красивата фасада с турски мотиви размеква сърцето на нашественика и така храмът и селото са пощадени.

В тези размирни времена  тук се подвизавал и Пейо Яворов, който бил сподвижник на Яне Сандански. Поетът се укривал от османците в близка пещера, където пише сбирката си „Хайдушки копнения“. Любимка Бисерова си спомня идиличното детството през 60-те години, когато Пирин било най-голямото село в околията.

През 69 -та докарали първите два телевизора и цялото село се събирало, за да гледа заедно „На всеки километър“

– разказва певицата. Но 90-те години слагат край на този разцвет. Горското стопанство, което по време на соца осигурявало основен поминък на голяма част от семействата, рязко свива дейността си. Хората остават без работа, без перспектива и напускат. Постепенно село Пирин се обезлюдява, училището затваря врати, къщите се разпадат.

В наши дни около 120 – те  негови жители посрещат стоически тежките зими, изолацията, бедността и самотата.  Въпреки това не се оплакват, радват се, че поне децата им са се устроили я в града, я в чужбина. А покрай кинематографичната му слава и къщата за гости на Любимка, селото посреща туристи. Те се скитат по стръмните сокаци, надничат в празните прозорци, заговарят  местните, щракат с фотоапаратите си, охкат, ахкат възторжено и не искат да си тръгнат от това капсулирано в миналото кътче на България. Влезте в галерията, за да разгледате още снимки от омагьосаното село Пирин.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия !

/За да излезете от галерията и да се върнете обратно в сайта, кликнете няколко пъти върху кръстчето в горния ляв ъгъл /

The post Омагьосаното село Пирин appeared first on Пътешествия без край.