Един зимен уикенд в село Кюлевча

Veneta Nikolova — Fri, 07 Feb 2014 16:36:00 +0000

Само на 3 километра от защитения от ЮНЕСКО релеф на Мадарския конник се намира поредното райско кътче за селски туризъм в Североизточна България. Добре дошли в село Кюлевча !

Църквата „Св.Пророк Илия“ в с. Кюлевча, построена през 1836 г. на мястото на стар унищожен храм по време на турското робство.

Ако копнеете за тишина, красиви пейзажи, за разходки сред природата, домашна кухня и уют, стягайте багажа и поемете в посока Шумен. На двайсетина километра от града се намира село Кюлевча!

По това време на годината село Кюлевча е притихнало под пухкавата си снежна завивка и единствено димящите комини на къщите му напомнят, че те са обитавани

Близкият язовир, под чийто замръзнали води кипи невероятно гъмжило от сладководни риби, пустее.

Няма ги обичайните лодки, нито дежурните рибари, опънали въдица в очакване на успешен улов. По всичко личи, че селцето е потънало в своя зимен сън.

В подножието на платото има и следи от раннохристиянски

параклис.

Но решите ли ли да надникнети в един от фамилните му хотели, ще останете изненадани. Оказва се, че въпреки мъртвия туристически сезон, те са пълни с туристи. В една от тях ни посреща домакинът бай Руси.

Механата му е оживена а край камината е топло и уютно. В глинено гърне, поставено на огъня, къкри боб с букет от диви треви. А по масите плътно са насядали гостите – няколко семейства, решили да прекарат зимния уикенд далеч от смога и шумотевицата на големия град.

Докато навън снежната вихрушка набира сила, бай Руси ни налива по чашка домашна ракия.

Подобно на много хотелчета в района, и неговото представлява възстановена стара къща от края на 19-ти век. Всичко е запазено в автентичния му вид. От домакина ни научаваме, че селото е много старо.

Първите сведения за село Кюлевча са от 1480 г. Било е на два пъти опожарявано от турците. Времето неусетно се изнизва край камината, а навън бурята е отминала и е изгряло слънце. Лекият ветрец постепенно разкъсва мъглата, обвила като пашкул надвесените край селцето каменни грамади.

Подобно на пищен театрален декор, пред очите ми изплува загадъчният силует на Мадарското плато.

Особена енергия струи от нащърбените във висините скални дантели. Местните твърдят, че имали тонизиращо въздействие върху човешкия организъм.

Зимните студове са направили чудеса с процеждащите се през скалните процепи води. Дълго съзерцаваме прозрачните ледени висулки, преди да се отправим към подножието на прословутия релеф с изображението на Мадарския конник.

В епохата на ранното средновековие неизвестен прабългарски майстор е издълбал високо в отвесната 100 метрова скала забележителната композиция. А тя зобразява триумфиращ конник – символ на мощта на Първата българска държава.

След като разглеждаме разпръснатите наблизо останки от езически светилища, средновековни дворци и раннохристиянски църкви, потегляме обратно към село Кюлевча в къщата за гости.

Направили сме предварителна заявка и сме посрещнати с вкусен обяд – домашни сармички с крехки парченца от дивечово месо.

Става ясно, че нашият домакин е запален авджия и предишния ден, заедно с приятелите от местната ловна дружинка е уцелил млад глиган.

Подобно на него, на успешен улов се радват и гости от Италия, Германия и Швейцария, които отсядат в района. На почит сред местните туристи е делтапланеризмът. Навитаците скачали направо от платото, а денивелацията е над 100 метра. Някои се пробвали и с мотопланери, други се отбивали до близкия конезавод “Кабиюк.

А за Кабиюк прочети Тук !

The post Един зимен уикенд в село Кюлевча appeared first on Пътешествия без край.

село Кюлевча Archives • Пътешествия без край

Един зимен уикенд в село Кюлевча

По това време на годината село Кюлевча е притихнало под пухкавата си снежна завивка и единствено димящите комини на къщите му напомнят, че те са обитавани

Докато навън снежната вихрушка набира сила, бай Руси ни налива по чашка домашна ракия.

Подобно на пищен театрален декор, пред очите ми изплува загадъчният силует на Мадарското плато.