Високо над автомобилния път, в покрайнините на село Крепча, е издълбан скален манастир, основан още през 9-10 век. Една от най-ранните скални обители на територията на България, открита от Карел Шкорпил в началото на 20 в., и до ден днешен не е разбулила всичките си тайни. Но едно е сигурно – средновековният скит пази най-старите надписи на кирилица в света.

Как стигнахме до Крепчанския скален манастир

Намира се на около 60 км. южно от Русе и на 21 км. от град Попово, в покрайнините на село Крепча. До него стигнахме по добре поддържан път. Лесно го открихме, тъй като се вижда от шосето. Манастирът е донякъде възстановен и достъпен за посещения. Разположен е на три етажа, като някога се е състоял от църква, монашески килии и църква-гробница. Имал е и подобие на чардак, вероятно покрит с дървена конструкция и с каменен градеж. В момента отворена за посещение е средната тераса, където се е намирала манастирската църква. Останалите етажи са недостъпни за туристите. От манастира се открива чудесна гледка към околните хребети и тънката лента на шосето в нозете ви.

Но  имайте предвид, че е заключен. За да го посетите през делнични дни, се обърнете към кметството, където ще ви предоставят ключ, с който да си отворите портата. Входът е 2 лв. на посетител. На входа на манастира е посочен и телефонен номер, на който да се обадите ако решите да го разгледате през почивните дни.

Какво знаем за Крепчанския скален манастир?

Най-голямото богатство на скалната обител край Крепча са надписите. Те са около 20 на брой и са на кирилица. Сред тях има и на староеврейски език – загадка, която и до днес поражда дискусии в научните среди. Най-удивителната находка, обаче е старият надпис на входа на църквата, разчетен от проф. Казимир Попконстантинов още през 1971 г., , който в осъвременен превод гласи:

 „В 921 година почина раб божий Антон през месец октомври“.

Надписът е 9 – редов, от него се разчитат относително добре първите три реда, а следващите съдържат отделни букви и думи. Предполага се, че те носят информация за самата дата на кончината на този монах, а може би дори и часът на настъпилата смърт, научавам от Мирослав Георгиев, уредник на Регионалия исторически музей в Търговище, към когото се обърнах за повече информация.

Ние обаче не успяхме да открием какъвто и да е надпис, макар че доста време ги търсихме. За жалост, скалната църква е цялата издраскана с графити. Това е причината общината да я държи под ключ. Но се оказва, че освен съвременни драсканици на вандали, по стените има и доста по-стари графити, някои – още от средновековието. Хората от край време дълбаели имената или инициалите си по  светилища и скални обители за здраве и късмет.

Какво научаваме от най-стария надпис на кирилица в света?

Монах на име Антоний или Антон е основал Крепчански скален манастир в края на 9-ти началото на 10 в.. Покрай въпросния Антоний се сформирало братство от между 5 и 10 монаси. Монахът умира през 921 г. Това е отразено на един от надписите в Крепчанския скален манастир. Именно той се счита за най-ранно датираният надпис на кирилица в света, открит до момента. Това означава, че Антоний е починал 25 години преди свети Иван Рилски и 6 години преди цар Симеон I. От което следва, че въпросният монах е бил техен съвременник. Така че надписът от Крепча събужда дискусии кога всъщност започва монашеството по нашите земи и кой е основоположникът му.

И още един много интересен надпис в Крепчанския скален манастир

Пред входа на църквата-гробница на височина 8 метра, изследователите попадат на още една удивителна находка, недостъпна за туристите. Това е относително добре запазен 5-редов надпис с добре врязани в камъка букви с големина между 2 и 3 см., В осъвременен превод той гласи следното:

„В името на Отца и Сина и Светаго Духа.Тук почива светият отец Антоний †. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.

Интересното е ,че в този надпис, Антоний е наречен „свят“. Възможно е, след кончината му, той да е бил обявен за светец, предполага Мирослав Георгиев. В наши дни, дори има дискусия в Българската православна църква дали Антоний да бъде обявен за светец, въпреки че до нас не е достигнало негово житие.

Една любопитна историческа подробност

Става дума за наличието на клетва във втория надпис, намерен в църквата -гробница, който гласи: „А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога.“ Оказва се, че няма друг подобен документ в българската епиграфика. Вероятно тази клетва с предупреждение е била насочена срещу монаси които са си позволявали да използват помещенията на манастира за стопански нужди, а не за богослужение или църковна дейност. Съществува и друга теория, подплатена със свидетелства. Според нея, по време на войните в Тракия, Цар Симеон I наредил да се съхранява житото за изхранване на войската му в църквите и в подобни скални обители.

Вместо заключение :

Разходката до Крепчанския скален манасир няма да ви остави безразлични, дори само заради красивата панорама от площадката на скита. Самото място има особено излъчване. В наши дни манастирът е обявен за паметник на културата. А епиграфското богатство, което пази, е скъпоценен диамант в короната на българската история и книжовност, с което можем само да се гордеем.

Вижте още един интересен скален манастир на час и половина от Крепча  Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post За Крепчанския скален манастир, който всеки българин трябва да посети appeared first on Пътешествия без край.