Село Долен е етнографско бижу, застинало във времето, което и до днес е съхранило автентичния си дух. За разлика от близките Ковачевица и Лещен, Долен не е комерсиализирано, не е преобразено от бетона и бизнеса.

 Read in English |
Lire  en Français

Да, вярно е че голяма част от къщите са изоставени и се рушат, а тесните улички на места са обрасли в храсталаци, осеяни с ями и трудно проходими. Тук няма да откриете нито една асфалтирана улица, няма сергии за сувенири, ресторанти, магазини, кафенета… А и за какво са ви тези съвременните „екстри“! Нали посещаваме подобни места, именно за да се откъснем от битието си на стресирани граждани?!

Гледайте видео репортажа

В тези кратки кадри се опитах да уловя тишината на каменните улици на Долен и онова особено усещане, което струи от вековните му дувари. Пуснете си видеото, за да се разходим заедно из този архитектурен резерват,застинал във времето.

Няколко къщи за гости посрещат туристи, но през повечето време са празни. И това е! Останалото е истинско и непокътнато от времето и от човешката суета. И понеже в самото село местата за настаняване са ограничени, можете да съчетаете разходката си тук с комфорта на минералните басейни в близкото Огняново.

Има къщи, които са закупени и възстановени с много вкус и усет за мярка с цел да се ползват като ваканционни имоти, но собствениците им рядко се отбиват в селото и те пустеят. Мястото те омайва с кристалния си въздух, птичата песен и непокорната си красота. А заради уникалните му стари къши е обявено заархитектурен резерват.

Какво да видите в село Долен накратко:

• Църквата „Св. Никола“ (построена през 1837 г.)

• Автентичните каменни къщи с тиклени покриви

• Амфитеатъра в края на селото

Стария мегдан, където времето е спряло

Как да стигнете до село Долен и какво да очаквате?

Долен е част от община Сатовча в Западните Родопи. Докато пътуваме към селото постоянно спираме автомобила, за да снимаме невероятните панорами. И ето че стигаме до село Долен. Но бързам да уточня – то си има нова част, разположена по-ниско в планината, където цивилизацията отдавна се е настанила, заедно с всички нейни удобства. Ние обаче сме се запътили към старото село Долен с накацалите по баирите каменни къщурки и стръмните улички.

Тесният път, който лъкатуши в планината ни отвежда право на селския мегдан с насядалите пред къщите баби и дядовци. Заговаряме се с тях и сме тутакси уведомени за славното миналото на Долен, когато училището се е пукало по шевовете от деца, а родилният дом работел на пълни обороти. Имало е ветеринарна служба и поща. Сега сградите стърчат изоставени, училището и детската градина отдавна пустеят, а 30-ната постоянни жители са предимно пенсионери, които с любопитство  проследяват случайните туристи. Към февруари 2026 година село Долен остава все така магично и непокътнато, притихнало сред дивата природа на Западните  Родопи .

Архитектурата на Долен – каменни къщи и тиклени покриви

Изгубеното в Западните Родопи село като по чудо е съхранило почти непроменен облика си отпреди повече от 200 години.  Изградени изцяло от камък, дърво и кирпич, тези къщи излъчват достолепие и носталгия. Неслучайно в селото са заснети няколко български филма.

Първото нещо, което привлича погледа са тиклените покриви

Тиклите са майсторски подредени като рибени люспи, които обхващат, подобно на пипала, цялата къща. По този начин те я държат, образно казано, в ръцете си, за да не падне. Ако не бяха тези покриви, повечето постройки отдавна щяха да са рухнали. Интересни са комините. Едните са кръгли и скосени отгоре като кардиналски шапки, другите са четвъртити и се разширяват в горната си част, подобно на царска корона.

На долния етаж били разположени оборите за добитъка, който имал задачата да отоплява горните помещения. Дървена стълба отвежда до първия етаж в стаите за спане. Там семейството спяло направо на пода, застлан с дебели меки халища.

Какво знаем за миналото на село Долен

Близо 60 години след падането на България под турско иго, няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата и непроходима част на Родопа. Тук те полагат основите на село Долен. Някога селото наброявало над 2 500 души, а по близките ливади пасяли около 40 хиляди овце и 15 хиляди говеда. През зимата жените тъчали дебели халища. Напролет мъжете обикаляли из турската империя и ги продавали.

В село Долен имало и примитивни фабрики за тъкане на гайтани, които също намирали добър прием на пазарите в тази част на империята.

Как доленци се сдобили с църква 

С хитрост, разбира се, както подобава на онези времена. За да издейства разрешение за строеж от кмета, който бил турчин, местният чорбаджия дядо Коста заровил икона на Св. Николай в една ливада насред селото. После отишъл при кмета и му казал, че имал пророчески сънища. В тях някаква “външна сила” настоявала, че в средата на селото е заровен знак от Всевишния. Кметът накрая склонил да се копае там. И не щеш ли – иконата тутакси се появила и Долен получило разрешение да строи храм.

През 1837 г. завършва строежът на църквата “Св. Никола”. Тя е трикорабна, имала е и женско отделение.  Най-старата й икона е на 700 години. Камбаните й били ляти 7 пъти докато се постигне идеалният звук, който отеква на 8 км. в планината. Наскоро е започнат ремонт на църквата.

Доленското високо пеене – наследство от ЮНЕСКО

И до днес местните баби се славят със своя автентичен фолклор и най-вече със старинния стил на пеене „на високо”, който се използва и в съседното село Сатовча. В миналото тези песни, известни още като „летни песни”, са се изпълнявали на открито от жени, работещи на полето. По този начин от единия хълм те са общували с посестримите си на отсрещния хълм. Едните се провиквали, а другите им отговаряли с „икане“. Доленското високо пеене е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Амфитеатър в планината

Попадаме на нетипична за едно родопско село забележителност … амфитеатър. Да, правилно сте прочели. Дори в селото има упътваща табела, която отвежда до него. Структурата е построена преди 10-на години, за да приюти публиката на един невероятен фестивал за джаз етно и фюжън музика, който получи силен отзвук навремето. През 2015 и 2016 г., в малкото изгубено в планината селце, се стичат музиканти от цял свят, за да свирят, импровизират, експериментират и да слеят музиката, извираща от душата им с природата на Родопа. На сцената се качват световно известни изпълнители, а публиката … остава без дъх.

Организаторите на феста все още живеят в  Долен в стара къща на края на селото. Мъжът е музикант, но собственоръчно е възстановил къщата и е построил към нея амфитеатъра. Понякога тук се провеждат арт събития с идеята да има изяви, които да привличат интелигентна публика, да се развива устойчив туризъм и селото да се съживи. В момента собствениците са се захванали с ремонт на амфитеатъра. Както се досещате –  без помощ от държавата.

Вместо заключение:

Наричат село Долен скритото съкровище на Родопите, защото все още не е засегнато от масовия туризъм. Местните ни обясниха, че преди години, предприемачът, който в началото на 21 век закупи няколко къщи в близкото Лещен, поставяйки основите на масовия туризъм в района, се насочил първо към архитектурния резерват. Но тогавашният кмет го изгонил и така селото било подминато от бизнеса и инвеститорските апетити, благодарение на което е запазило родопския си дух непокътнат. Днес Долен е истински оазис на тишината и хармонията насред безумния свят, в който живеем.

Какво да видите наблизо : Исторически парк „Градище“- скални скулптури пазят тайни на 7 000 години
Вижте галерия от село Долен : Изгубени във времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България.  Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Омайното село Долен – на светлинни години от хаоса на 21 век appeared first on Пътешествия без край.

Ето 9 от най-емблематичните забележителности на Югозападните Родопи :

1.  Здравословна почивка в село Огняново

Ако обичате спокойствието и уединението – това е вашето място. Селото, сгушено в Югозападните Родопи, се прочу с лековитите си води, каптирани и използвани още от римско време. Според местните, водата от тукашните 40 минерални извори лекува над 100 болести.

През последните години и тук кипи строителство на нови хотели – от малки семейни хотелчета до луксозни комплекси. Част от тях работят целогодишно и разполагат с модерни спа центрове. Освен това, цените са приемливи, за разлика от други наши спа курорти. Да не говорим за множеството открити и закрити басейни. Огняново е идеалното място да избягате от ежедневието и да презаредите в лечебните минерални води. Когато се охлади, тукашната вода е питейна и твърдят, че има благотворно въздействие върху стомашно-чревния тракт. Курортното село е начална точка за разходки в планината и близките забележителности. Така че, освен да се топите в топлите води на басейните, непременно си отделете време да опознаете околността !

2. Село Долен или бягство от съвременността – на 28 км. от Огняново

 До селото се стига по тесен криволичещ път, от който се откриват спиращи дъха гледки към ридовете на Югозападните Родопи. Долен също е обявено за архитектурен резерват, подобно на съседните му „побратими“ Ковачевица и Лещен.

Докато се скитате безцелно по прашните улички ще се почувствате като пришелец от друго време. Изградени изцяло от камък и дърво, къщите нашепват спомена за някогашните им обитатели. Някои от тях са превърнати в семейни хотелчета, но повечето са изоставени и тънат в забрава. Първото нещо, което привлича вниманието, са наредените с математическа прецизност тиклени покриви. Интересни са и комините – едните са кръгли и скосени отгоре като кардиналски шапки, другите са четвъртити и се разширяват в горната си част, подобно на царска корона. В Долен човек може спокойно да отседне за един уикенд, за да се потопи в миналото и да се разходи в планината.

Вижте : Омайното село Долен – на светлинни години от хаоса на 21 век

Гледайте видео репортажа

В тези кратки кадри се опитах да уловя тишината на каменните улици на Долен и онова особено усещане, което струи от вековните му дувари. Пуснете си видеото, за да се разходим заедно из този архитектурен резерват,застинал във времето.

3. Ландшафтно-исторически парк „Градище“- една загадка на 7000 години на 20 км. от Огняново

Човешки лица, скални костенурки, жертвеници и провиралки – местността „Градището“ край село Долно Дрянове е осеяна със скални силуети на хора и животни, които са били дооформени от човешка ръка преди близо 7 хиляди години. В наши дни тези загадъчни скулптури са достъпни благодарение на туристически маршрут, а мястото е известно като Ландшафтен-исторически парк „Градище“.

Мегалитните структури се разпростират на 500 декара и са достъпни благодарение на изграден от общината маршрут с беседки, предпазни парапети, платформи за наблюдение и пр. Най-впечатляваща е т.нар. „Главата“ – съвсем ясно очертано гигантско каменно лице в профил, зареяло поглед към вечността. На върха на главата има следи от култово огнище. Тези скални силуети са сред първите протоскулптури в историята на човечеството, а за светилището се твърди, че е по-старо и от Перперикон.

Любопитни подробности за това мистично късче от Родопа планина  ще откриете Тук:

4. Ковачевица, където времето е спряло – на 17 км. от Огняново

Едно от най-красивите етнографски селища в България посреща гости целогодишно. Няма посетител, който да не ахне пред чара на старинните къщи, изградени изцяло от камък и дърво.

Тук ще се откъснете от съвременната цивилизация и ще се потопите в друга епоха, докато се скитате по тесните калдъръмени улички. Приказното село неслучайно е обявено за архитектурен резерват и отдавна е популярна атракция, при това не само за туристи.

Наши режисьори, общественици и други представители на интелектуалния ни хайлайф закупиха хубави местни селски къщи на по 100-200 години, превръщайки ги в артистично средище за отбрани ценители.  Местните семейни хотелчета предлагат автентична селска обстановка, но със всички модерни екстри, а в механите и ресторанти ще се насладите на неустоими родопски гозби. Романтика, тишина и кристален въздух!  В Ковачевица  човек попада в друго измерение.

Вижте : Ковачевица без тълпи – наръчник за автентично преживяване

5. Каменното село Лещен – на 9 км. от Огняново

Лещен се намира близо до Ковачевица и, подобно на него, предлага разходка във времето. Селото впечатлява с архитектурните шедьоври на някогашните самоуки дюлгери. Голяма част от старите му каменни къщи са превърнати в приятни хотели, които предоставят старовремска атмосфера.

Сред местните атракции е и глинената къщичка на Флинстоун, където можете да прекарате уникална праисторическа нощ сред родопските хребети. А нпри ясно време, обсипаният със звезди небосвод е на една ръка разстояние.

6. Рибново в сезона на сватбите – на 20 км. от Огняново

Село Рибново е известно със своето българо-мохамеданско население, което ревностно пази традициите си. Ако попаднете тук през зимния сезон, можете да станете свидетели на колоритните местни сватби. Те продължават два дни и са наситени с древни ритуали, някои от които се коренят още в езически времена.

Най – атрактивната част е излагането на чеиза пред дома на младоженката, както и ритуалът „лепенето на гелината“, при който лицето на младоженката се покрива с пъстроцветна маска от пайети.
За жалост през последните години тази стародавна традиция започва все повече да се комерсиализира, превръщайки се в туристическа атракция и вече софийски туроператори предлагат пакети, включващ разходка до Рибново с посещение на рибанска сватба. Струва си да посетите селцето и през топлите месеци, защото е разположено сред много красива местност, а хората са общителни и гостоприемни.

Вижте : Рибново или една паралелна реалност
А също и : Писаните булки не плачат 

7. Шествековният Гърменски чинар – на 3 км. от Огняново

В непосредствена близост до църквата „Свети Георги“ на село Гърмен, ще попаднете на уникален жив паметник.

Става дума за чинар на шест века, представител на т.нар. platanus orientalis – дървесен вид, който в далечното минало е образувал гъсти гори в тази част на Балканите. Дървото е с 10-метров ствол, а протегнатите към небето клони достигат 24 метра височина. През 2020 г. Гърменският чинар се нареди на второ място в конкурса „Европейско дърво на годината“.

8. Античният римски град Никополис ад Нестум – на 3 км. от Огняново

Това е единственият в Родопите град от римско време. В превод името му означава „Град на победата край (река) Места“, защото е основан през 106 г. от император Траян в чест на победата му над даките.

Днес, от някогашното му великолепие са останали руини, разпръснати в околностите на село Гърмен. Но все още личат следи от крепостните стени, култовите сгради и термите. През 577 г. Никополис ад Нестум  е разрушен от славяни и авари, за да се възроди отново през IX–X. Градът просъществувал чак до XIII век, но е унищожен от кръстоносните походи.

 9. Село Делчево – на 18 км. от Огняново

Делчево НЕ е в Родопите, затова се чудих дали да го включвам в тази класация. Но пък се намира на някакви си 18 км. от курортното селище Огняново и горещо го препоръчвам на хората с пътешественически дух. Делчево е кацнало като скален орел по суровите пирински склонове, обрасли с букови гори близо до град Гоце Делчев. Но попаднете ли тук, ще ви се стори, че сте се върнали поне 100 години назад във времето.

Тук все още можете да видите натоварено със сено магаренце или притичващи домашни животни по прашните дворове. Улиците са тесни, понякога преминават в пътеки, които се вият нагоре по чукарите между старите къщи. Някои от тези постройки са обновени, накипрени, украсени с цветя, оживени от човешко присъствие, други са рухнали под тежестта на времето, изоставени, самотни. В селото има чудесни къщи за гости, където ще хапнете вкусни домашни гозби.

Вижте : Делчево – змейовото село на ръба на Пирин

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 забележителности около село Огняново – среща с миналото в Югозападните Родопи appeared first on Пътешествия без край.

 1.Пътешествия в село Нисово и Поломието

Разположено по поречието на един от притоците на река Русенски Лом, селото е заобиколено от непокътната природа. Разполага с приветлив семеен хотел и къщи за гости. Близкият скален манастир от 11 в. е съхранил изумителни фрески и се намира в недокосната от човешка ръка местност, над която се носят пъстроцветни облаци от пеперуди.

Отбийте се в т.нар. конско гробище с разкривените средновековни каменни кръстове. Според една версия тук били погребани рицари тамплиери, преминали по нашите земи. Местните обаче настояват, че под кръстовете лежат останките на покосени от чума българи. На 10 -на км. са и т.нар. Ивановски скални манастири. През 13 век монаси издълбали в ронливата скала стъпала, килии и дълбоки ниши надвесени високо над поречието на река Бели Лом, където пък в наши дни се организират спускания с канута.

2. Остров Света Анастасия

Известен е още като Българския Алкатраз, защото в даден момент тук са заточавали политически затворници. В миналото на тази педя земя е имало мъжки и женски манастир. По време на соца пък Болшевик, както се наричал тогава, бил любимо място на т.нар. „творческа интелигенция“, сред която се откроявал известният поет Христо Фотев, възпял в красивите си стихове Бургас и морето.

Тук е заснет и филмът „Островът“ на Камен Калев с френската дива Летиция Каста. Дълго време обаче „Св. Анастасия“ тънеше в забрава с рушащите се манастирски сгради и църквицата от 15 век. През 2014г. обаче община Бургас решава да възстанови откъснатото от света късче и да го превърне в малко туристическо бижу. Днес реставрираните сгради помещават мултимедиен музей, ресторант, чил аут кът с безбрежна гледка към хоризонта, билкова градина, както и няколко хотелски стаи, резервирани с месеци напред най-често от младоженци.

3. Село Долен 

Източните Родопи са рай за любителите на пътешествия.Етнографският резерват скатан в сърцето на планината, разпалва фантазията с автентичния си, неподвластен на вековете облик. Къщите са много стари с типичните покриви с тикли, подредени по много специален начин, така че да държат като в клещи цялата постройка да не падне. Характерното за домовете е, че таваните са облицовани с дъбово дърво и са изографисани със слънца.

А най-хубавото е, че туристите тук са рядкост и човек може егоистично да се наслади на това дивно местенце.  Възможности да отседнеш в селото не липсват. Отвън къщите за гости с нищо не се отличават от останалите старинни постройки, но пък предлагат всички стандарти на съвременния туризъм. Освен това домакините постоянно ще ви изкушават с домашно приготвени родопски вкусотии. А тук, както се досещате, всичко е био, т.е. с пресни продукти от  домашното стопанство, питателно и неустоимо…

4. Село Солища 

Селото, отстоящо на 4 км. от архитектурния резерват Широка лъка,  примамва колекционери на красиви гледки и любители на пешеходните преходи. Някога в този благословен природен кът пасяли големи стада овце. Местните хвърляли на това място буци каменна сол за животните и така възникнало името на селото – Солища. Разположението му е уникално.

Наблизо се намира вр.Турлата, увенчан в миналото от римска крепост. В околностите се очертава и величественият силует на родопския първенец Перелик- привилегировано място за сноубордистите. Районът изобилства с удобни пътеки, които криволичат нагоре в планината.

Един от тези маршрути отвежда до село Гела.  Жителите му са убедени, че това е родното място на Орфей, а те са неговите гласовити потомци. Не случайно тук почти всеки може да пее или да свири на нещо – най-често на гайда. Така е и в Солища, известно и със своите сърцати гайдари.

5. Село Дорково

Още един туристически бисер, търкулнал се в Родопа, близо до  Велинград, тъне в неизвестност, но не за дълго. Напоследък Дорково се прослави с единствения по рода си т.нар. Плиоцен парк, обособен на мястото на най-голямото палеонтологично находище в Европа. В музея е изложена 4,50 метровата скулптурата на мастодонта Ананкус анвернезис, бродил по тези земи преди милиони години.

Възможности за пътешествия в района – колко щеш! Отбий се и в църквата „Св. Пророк Илия“, за която твърдят, че е проектирана от архитекта на столичния храм „Св. Александър Невски“ и затова представлява умаленото й копие.

Приятна пътека отвежда във високата част на планината, където пък лежат останките от средновековната крепост Цепина. Дорково разполага с прилични къщи за гости, а на 3 км. е спирката на гара Костандово, където може да се качиш на единствената у нас теснолинейка и да си подариш незабравимо пътешествие сред гори тилилейски.

6. Екоселище Азарея  

Намира се край троянското село Горно Трапе и представлява ансамбъл от двуетажни дървени къщурки с конусовидни покриви, сглобени така, че да усилват космическите сили с цел неутрализиране на вредните биогенни и технологични излъчвания, на които сме подложени в големите градове. Тук се провеждат семинари по здравословно хранене и начин на живот, като за целта се канят лектори от страната и чужбина.

Под тяхно наставление гостите се подлагат на специален режим. Обучението включва, разбира се, и общуване с природата на Троянския Балкан, като източник на позитивна енергия и… незаменим лечител. Повишаването на адреналина също има позитивен ефект, смятат специалистите. Затова в местността Айдушко сборище край село Балканец ще ви предложат да стреляте с лък, да яздите кон, а по предварителна заявка, и да ви отвлекат хайдуци. С една дума районът е пълен с изненади.

7. Чинията на вр. Бузлуджа 

Не, това не е близка среща от 3-ти вид. Летящата чиния, кацнала на вр. Бузлуджа е творение човешко, и по-точно на архитектурния „гений“ на БКП. Издигната е през 1981 г. по повод 100-годишния юбилей от основаването на Българската социалдемократическа партия точно на това благословено от природата място. Вътрешността на съоръжението е покрито с избледнелите ликове на някогашни, развенчани от историята величия.

Някогашният „Дом- паметник на Партията“ е обявен е за едно от 33-те най-красиви изоставени места в света в американска класация под наслов :„Нямам търпение да дочакам края на света и всичко да изглежда така“. Е, краят може би се задава, но още не е дошъл! Затова пък попаднеш ли тук, в подножието на разпадащата се конструкция, изградена със сизифов труд насред нищото, ще се почувстваш като последния представител на човешкия род, оцелял след планетарен апокалипсис.

8. Мегалитът край с. Бузовград

„Вратата на Богинята“ – така се нарича обособеният правоъгълен отвор в централната част на хилядолетната каменната конструкция, надвесена над Розовата долина. Мегалитът край с. Бузовград е обвеян с тайнственост и легенди.

Предполага се, че датира от времето на траките, които са го използвали като астрономическа обсерватория. Не случайно в деня на лятното слънцестоене, последните слънчеви лъчи пронизват с перфектна прецизност скалния „прозорец “. Скептиците обаче настояват, че това е просто игра на природата и на развинтената ни фантазия.

Хубавото е, че удивителният паметник е вече достъпен за непредубедения пътешественик. Неотдавна община Казанлък изгради екопътека. Тя криволичи край останките от антична крепост и разпръснатите руини на раннохристиянски храмове, отвеждайки до подножието на въросната мегалитна структура. Сенчестият маршрутът е перфектно обозначен с табели и карти и се изминава за около два часа и половина.

9. Град Тутракан

Построен е със замах, типичен за западноевропейските дунавски градове. Наслади се на красивите фасади във виенски стил, обърнати с лице към широката и добре поддържана крайбрежна алея и се пренеси във времето когато Тутракан се славел, като център на лодкостроенето и речния риболов. Разходи се в красивия крайречен парк и в т.нар. „Рибарска махала“ с рушащите се схлупени къщурки и се отбий в единствения по рода си „Музей на дунавския риболов и лодкостроене“.

Там ще научиш всичко за някогашния бит и поминък на местните хора. А за тях казват, че владеят 1001 начини да ловят, осоляват и приготвят рибата. Ще се убедиш в това когато опиташ прословутата тутраканска рибена чорба, приготвяна със зеленчуци и няколко вида прясна речна риба. Хората тук се гордеят и със своите красиви залези, придаващи нереална красота на реката. Дори са си направили ФБ група „Тутракан – градът на залеза“.

10. Село Бръшлян

Някога се е казвало Сармашик /в превод от турски означава бръшлян/. Намира се едва на 5 км. от границата с Турция. Обявено е за архитектурен резерват заради старите къщи в типичен странджански стил с характерните облицовки от дъбови дъски. Бръшлян наброява едва 50 жители, но през лятото набъбва от туристи.

Идват и чужденци, очаровавани от девствената природа и семплите къщурки с килнати покриви и потънали в зеленина дворове. Селото изобилства с музеи и къщи за гости, предлагащи уют и домашна кухня. Посетете етнографския музей с въстановка на типичния странджански дом и Балювата къща, където е отсядал Левски. В наши дни в двора й се организират седенки с пеещи, тъчащи, предящи и бродиращи местни бабки.

Отбийте се и в  килийното училище, където в миналото децата пишели на восъчни плочки и надникнете във вкопаната дълбоко в земята каменна църквица. Селото е тера инкогнита за масовия туризъм и е изходен пункт към потайностите на Странджа.

Още за тези приказни дестинации ще научите от участието на „Пътешествия без край“ в предаването „Десет“ на телевизия Bulgaria on air.

Вижте видеото:

Пътешествия без край . Венета Николова

The post 10 идеи за приказни пътешествия в България appeared first on Пътешествия без край.

Има места в България, пропити с носталгия и усещане за безвремие, в които човек се влюбва от пръв поглед. Село Долен е едно от тях.

The post Изгубени във времето – село Долен /галерия/ appeared first on Пътешествия без край.