Read in English |
Lire en Français

В село Бръшлян цари тишина и безвремие. През лятото обаче населението му набъбва, предимно от виладжии и все повече  туристи.  Въпреки това странджанското селце упорито не се променя.

Превратната история и несломимият дух на местното население

В миналото, когато е попадало в пределите на Османската империя, селото се казвало Сърмашик, което на турски означава бръшлян. Но дали защото носи името на жилавото и вечнозелено растение, оцеляващо и на студ и на жега, или защото е захвърлено на края на България, далеч от хорското любопитство и всепроникващите пипалца на глобализацията, село Бръшлян упорито не се предава на времето.

В зората на XX век странджанското селце попада в центъра на борбите за освобождение на тази част на Балканите от османско иго. Тук избухва въстание още преди Преображенското, в резултат на което голяма част от населението е било избито.

Местните още разказват легенди за безстрашни войводи, посечени от поробителя, за плячкосани къщи и разбити съдби. В наши дни село Бръшлян притежава истинско архитектурно съкровище – над 80 автентични къщи на повече от 200 години. Нищо чудно, че е обявено за архитектурен резерват.

Гледайте видео репортажа

В тези кадри ви каня на разходка между старите странджански къщи и вековните дъбове. Вижте защо това място е обявено за архитектурен резерват и как тук природата и архитектурата живеят в съвършен синхрон.

Вижте 7 причини да се влюбите в село Бръшлян

1. Село Бръшлян е с непокътнат архитектурен облик от преди два века

Оказва се, че повечето от тези двуетажни постройки, които от столетия стоят непоклатимо, напук на земетресенията и свирепите планински ветрове, са били издигнати без каквито и да е основи, вкопани надолу в земята. Затова пък първият им етаж представлява солиден каменен зид. В изграждането му обаче е бил приложен нестандартен строителен трик, който да осигури неговата стабилност и надеждност.

Особеното в него е, че на всеки 50-60 см има поставена дървена греда, която образува своеобразен пояс. Така че при земетресение тази греда се огъва, приемайки вибрациите на земята и не позволява на зида да рухне, а оттам и на цялата постройка. Долният етаж е бил приспособен за животните, а горният – за хората. Отвън е облицован с дебели дъбови дъски, които са били цепени в сурово състояние, още преди дървото да изсъхне. Така нишката се запазва здрава. Освен това тези дъски никога не са били мазани с какъвто и да е импрегниращ препарат, нито пък са използвани пирони. Просто са били сглобявани една в друга, а не са мръднали от 300 години.

2. Насладете се на старовремски уют и тишина в къщите за гости на село Бръшлян

В наши дни немалка част от тези дървени къщи са превърнати в  прекрасни семейни хотелчета, предлагащи всички екстри. Ние прекарахме 5 дена в една от тукашните къщи, оборудвана с абсолютно всичко необходимо за спокойна почивка.

НО внимание ! В село Бръшлян няма ресторанти и механи, така че ни се наложи да отскачаме до близкото Малко Търново, където има достатъчно заведения. Освен това, част от къщите за гости разполагат със самостоятелни кухненски боксове, оборудвани с цялата необходима посуда. Нашата имаше и съдомиялна машина ! Така че не е проблем човек сам да си приготви някой аламинут за вечеря.

3. Етнографската експозиция в Балювата къща разкрива типичния странджански бит от 18 век

Една от типичните странджански къщи в селото е превърната в етнографски  музей. Става дума за Балювата къща. На приземния  й етаж някога се е разполагал обора и работилницата със стана. Разглеждаме с любопитство втория етаж, където е обособена етнографската сбирка с типичното огнище, вкопано в стената.

Вниманието ни привлече „прадядото“ на съвременните детски проходилки – дървено пособие, в което се поставяло бебето, за да не попадне в огнището. От уредничката научихме още, че някога момите се обличали в груби, черни дрехи, за да не предизвикват мераците на турския поробител. И един куриозен щрих – само в Бръшлян къщите били оборудвани с външен коридор – закрита тераска, в края на която има …тоалетна на етажа – уникална екстра за онези сурови времена.

4. Килийното училище на село Бръшлян и някои интересни щрихи към възрожденската образователна система

Още с влизането в Бръшлян ни посрещна старата църква „Св. Димитър“ с килийното училище, превърнато в музей. На входа ни посреща Станка Буклева, която сладкодумно занарежда историята на старото школо. Така научихме, че тук, през 1871 г. даскал Петър Киприлов започнал да преподава на своите ученици – само момчета от 9 до 13-годишна възраст. Обучението продължавало две години. Първата година била задължителна за всички. Втората била по желание и който остане, се смятало, че е вече по-образован и можело да заема свещеническа длъжност .

Даскалът карал децата да си носят помощни материали като орехи, лешници, бадеми, за да навлязат в смятането и много държал пред всеки един да има сандъче с пясък. Ала когато трябвало да се изписва някаква думичка, той изобретил восъчна дъска. Тя се нагрявала на огнището, за да омекне и с гвоздей децата пишели на нея. И още: Непослушните били изпращани за наказание в ъгъла с гръб към останалите да седят на колене върху … орехови черупки. Освен това в ученическите си торбички малчуганите не носели тетрадки и писалки, а картофи, боб и леща. Всеки ден, в класната стая се палело огнището и на него слагали голямото гърне, в което къкрил обядът. Учебният ден продължавал от сутринта до вечерта, научаваме от леля Станка.

5. Запалете свещичка в църквата „Свети Димитър“

Църквичката е вкопана в земята и датира от края на XVIII. Предполага се че е издигната върху руините на тракийско светилище.

„Свети Димитър“ е известна най-вече с античния си мраморен жертвеник под формата на олтар, посветен на бог Дионис – представлява мраморен блок с надпис на старогръцки. Преди години храмът бе реставриран и обявен за архитектурен паметник. Съдържа ценни икони, заради което на туристите им е забранено да снимат отвътре, че да не предоставят информация на крадците…

6. Да отидеш в село Бръшлян и да не присъстваш на седянка е като да отидеш в Лисабон и да не видиш изпълнение на фадо !

Дворът на т.нар. Балюва къща е превърнат в нещо като … сцена на открито. Тук бръшленските баби редовно изявяват своите артистични способности, като изнасят своеобразни колоритни спектакли, по време на които демонстрират местния фолклор и занаяти и подканват зрителите да се присъединят към тях. Насядали на трикраки столчета или миндери, пременени в носии и закичени с цветя, бабките с вдъхновение споделят истории и легенди от техния край.

Репертоарът им включва още изпълнение на странджански песни, чепкане на вълна, плетене, тъкане, въртене на вретено и други, наследени от майките и бабите им местни практики.

7. Село Бръшлян като изходен пункт към потайностите на Странджа планина

Село Бръшлян се намира в сърцето на Странджа, на около час с автомобил от Бургас и на 10-на минути от граничното градче Малко Търново. В района са разпръснати тракийски светилища, руини на крепости, малки, забравени от времето селца, стари  параклиси с аязма и екопътеки, които се промушват под сянката на вековни гори и отвеждат до най-потайните кътчета на планината .

Идеи и информация за маршрути и забележителности в околностите на село Бръшлян ще откриете в публикацията :

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Разгледайте галерията от Бръшлян по-долу.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

Вижте къде се намира село Бръшлян и как да стигнете до него!

The post Странджанското село Бръшлян или бягство в миналото appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Решихме да се гмурнем в това спокойно море от зелени хълмове, притаило в дълбините си села с дървени къщи, параклиси, аязма и тайнствени светилища от древността. Направихме си резервация в село Бръшлян около Малко Търново в една типична странджанска къща на повече от 100 години с всички съвременни екстри. Селото беше изходен пункт към набелязаните забележителности в Странджа. Прекарахме 4 прекрасни дни, наситени с толкова много преживявания и впечатления, че имах чувството че съм пребивавала там цял месец !

Гледайте видео репортажа

Представям ви мистични мегалити, вековни гори и странджански села, за да усетим заедно магията на тази древна земя, която все още пази своите най-дълбоки тайни.

9 забележителности в Странджа, които си струва да видите поне веднъж в живота

1. Село Бръшлян – разходка в миналото

Защо избрахме Бръшлян ли ? Защото се намира сравнително близо до повечето забележителности в Странджа. Селото е запазило автентичния си облик от преди повече от 150 години. Докато се разхождахме по живописните му улички, се спирахме на всяка крачка за да се дивим на приказни дървени къщурки, потънали в цветя.  Няма и следа от чалга и простащина. Нито от бетон, рекламни билбордове, сергии и бира-скара. Тук времето е спряло. За последно бях идвала в Бръшлян през 2015 г. Нищо не е мръднало оттогава.

Покрай ковид пандемията обаче църквата, килийното училище и етнографската къща са затворени. Но пък на входа им е посочен мобилен телефон, така че се обадихме, за да ни отключат и дори ни изнесоха беседи.  Единственият минус е, че няма къде да хапне човек, а продавачът в хоремага е на повикване. Но пък разполагахме с чудесно оборудвана кухня. Освен това в близкото Малко Търново има няколко ресторанта. Още з вижте Тук: Село Бръшлян – сън или реалност

2. Разгледайте 4-те музея на Малко Търново

Малко Търново, отстои на около 10 км. от границата ни с Турция. Бяхме приятно изненадани от зеленината, чистия въздух и спокойствието, типични за провинциалните градчета. Посетихме храмът „Успение Богородично”, който съхранява невероятно богатство от икони. Казаха ни, че в зидовете са вградени антични фронтони, открити в околностите, които пък изобилстват с тракийски и римски светилища. Малко Търново си има и католическа църква – „Света Троица”, издигната през 1931 г. на мястото на предишен храм, в основите на който пък лежат следи от древно езическо светилище.

Местните определено се гордеят с историческото и природното си наследство. А то е представено подробно чрез богатите сбирки, подредени под административната шапка на т.нар. Общински музей. На практика обаче музеите в градчето са не един, а четири, тъй като експозициите им са подредени в четири различни къщи – коя от коя по-старинна и красива. Намират се в самия център на града и представляват изящни образци на характерната странджанска архитектура от края на 19 в..

3. Заредете се с отрицателни йони край водопада Докузак

Най-големият водопад в Странджа е лесно достъпен.  Намира се на около 7 км. северно от Малко Търново. Обозначен е с табелка, има и място за паркиране. Докузак е висок 10 метра и е изключително красив и пълноводен, дори през горещите летни месеци. Намира се в сенчеста горичка на няколко метра от шосето.

Наблизо е изграден заслон с огнище за барбекю. Всъщност думата докузак означавала 9 извора. Името на водопада идва от едноименната река, оформена от 9 карстови извора. Приятно е да се разхладиш от пръските му и да вдишваш до насита отрицателни йони, които оказва се, имали позитивно влияние върху организма /нищо че се водят „отрицателни“/.

4. Местността „Пропада“ – усетете полъха на вековете в могилния некропол

От Малко Търново продължихме по пътя към границата с Турция. На около 4 км. след града, вдясно от шосето, видяхме леко разклонение. Тесен черен път отвежда почти до началото на пътеката, която криволичи през некропола. Това е една от знаковите исторически забележителности в Странджа планина.

Маршрутът е лек и приятен. Местността се намира в сенчеста вековна гора, осеяна цялата с погребални съоръжения от различни епоха. Мястото е тайнствено и леко злокобно. Било е използвано като град на мъртвите в продължение на 8 века. На площ от около един километър са разпръснати над 70 могили и гробове, обрасли в храсталаци и дървета. Но повечето са били разграбени от иманяри. Най-интересни са римската гробница от II – III век и двете тракийски гробници.

Много добре съхранена е тракийската куполна гробница от V-III в. пр. Хр.. Открихме я в западната част на некропола накрая на пътеката, оградена с метална ограда. За конструкцията  казват, че е без аналог в тази част на Балканите. Изградена е от големи каменни блокове, а куполът е  майсторски сглобен с трапецовидни камъни опряни един в друг.

5.  „Света Троица“ – загадъчният параклис и неговата лечебна пещера

Странджа е планина духовна и мистична. Никъде другаде няма да видите такава концентрация на параклиси и свети места. Те излъчват особена сила и спокойствие. Между село Граматиково и Визица, на около 30 км. северно от Малко Търново,  попаднахме на един от най-интересните и мистични храмове в Странджа. До него стигнахме след  30-минутен преход по почти равна горска пътечка.

Параклисът „Света Троица“ е изграден от дялан камък върху пещера, за която се предполага, че е била използвана като тракийско светилище, най-вероятно от племето асти, населявало в древнотта тази част на планината. Според историци, през ранното средновековие тук е имало манастирски комплекс, основан от монаси исихасти. В продължение на векове храмът е бил духовен център на Странджа. Скрито в дълбините на гората, и до днес това свято място излъчва покой и достолепие.

Разгледахме параклиса, а после се опитахме да покорим и пещерата по тесни каменни стъпала, които започват от пода на църквата и отвеждат до два подземни коридора. Единият е срутен и, слава богу, някой го е заградил с дървена решетка. Другият коридор отвежда до малко подземна ниша. По стените й се стича вода, за която казват, че е свещена и лековита, а в дъното имало и икона. Но признавам, при мен клаустрофобията надделя, стигнах до средата на стълбите и се върнах обратно. Край параклиса растат 500 вековни дъбове.

6.  „Петрова Нива“ – меандрите на р. Велека от птичи поглед

Има едно място в Странджа, което е магнит за ценители на природата и колекционери на речни меандри.  В района на местността „Петрова нива“ е изградена наблюдателна площадка, от която се открива спираща дъха гледка към един от най-живописните меандри на река Велека, под формата на сърце. Разклонението към наблюдателницата се пада вдясно от шосето. Има обозначителна табелка, която се вижда от пътя. Пред ошашавените ни погледи, на фона на залеза, се разгърна следната гледка:

Самата местност „Петрова нива“ е райско кътче – идеално за почивки и съзерцание на природните красоти. Това е и една от най-популярните забележителности в Странджа. Мястото е историческо. Тук през 1903 г. се провел конгрес на вътрешната македоно-одринска революционна организация на който се изработва план за присъединяване към Илинденското Преображенското въстание, което избухва на 19 август в същата година.

По този повод в местността е издигнат паметник, църква, музей, амфитеатър, както и поредица от беседки за отдих и съзерцание на красивите панорамни гледки.  И всяка година на 19 август хиляди се стичат на „Петрова нива“,  за да  почетат паметта на илинденци и преображенци.

7. Потърсете изворите на река Младежка и се изкачете на върха на „Замъка“

Една от най-живописните забележителности в Странджа се намира в околностите на село  Младежко на 30-на км. от Малко Търново. На това благословено от природата място посветихме цяла сутрин, през която се лутахме нагоре надолу по сенчести  пътечки в търсене на изворите на река Младежка. Параклис, чешма,  заслон, дървени мостчета и парапети, обозначителни табели и две наблюдателни кули… Маршрутът определено не е скучен, а красивите гледки се редуват една след друга.

Стигнахме до т.нар. „Замъка“. В подножието са нахвърлени обрасли с мъхове следи от градеж. Стръмна пътечка отвежда до скала, увенчана с изградена по европроект наблюдателна кула. А от върха й се разкрива чудна панорама към билата на Странджа и към отсрещната наблюдателница, където са разпилени следи от ранновизантийска крепост.

След около 20-на минути, разходката ни сред дебрите на Странджа ни отведе до изворите на река Младежка. Серия от дървени мостчета осигурява достъп до това нереално красиво кътче, недокоснато от времето. Водите на Младежка са кристално чисти. Твърдят, че били полезни за ревматизъм и за болни нерви. Тук-там прехвърчат водни кончета. Пътеката стига до няколко пещери, ала беше непроходима заради изгнилите парапети и решихме да не рискуваме по хлъзгавите камънаци. Но пък се заредихме с позитивна енергия и куп впечатления !

8. Минете през Провиралката на скалната гъба в тракийското светилище Камъка

Докато се движихме по пътя Малко Търново – Царево, преди село Граматиково, в дясно от шосето, видяхме табела с информация за светилището. Паркирахме автомобила на малката полянка до табелата и се шмугнахме на сяна в гората по приятна полегата пътечка. След около 30-на минути пред нас изникнаха тайнствени камъни, безразборно нахвърлени, като от сърдито дете и обрасли целите в храсталаци и мъхове.

Според учените това е древно светилище на 3-4 хиляди години. В издълбаните щерни нашите предци възливали вино, вода или кръв, за да омилостивят боговете. Вероятно мястото е било използвано и като астрономическа обсерватория от траките. Те дълбаели върху камъните соларни кръгове и улеи в чест на Бога Слънце. Но понеже са обрасли с мъхове, не успяхме да ги открием с изключение на някой друг по-дълбок улей.

Разбирасе, най-атрактивна е скалната гъба, за която също се счита ,че е била използвана като светилище. В подножието й има процеп или провиралка, вероятно дооформена от нечия сръчна тракийска ръка. Хората и до ден днешен се промушват оттук за здраве през цялата година.

9. Светилището в местността „Мишкова нива“ – една загадка на 4 хиляди години

Това е едно от чудесата на Странджа, но не го включих в маршрута си, тъй като, вече съм го посещавала преди време. Дотам съм стигала с високо проходим джип, организиран от Природен парк Странджа. Но има и удобен път, достъпен и с обикновен автомобил. В „Мишкова нива“, непосредствено до граничната бразда, са разпилени останките на най-древното странджанско светилище. Някои дори се изсилват, като го сравняват със Стоунхендж, защото е  древно и с кръгла форма.

Представлява внушителен култов комплекс, в който първоначално бил погребан висш жрец, а после бил превърнат в светилище на Аполон. Съоръжението е използвано от второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. И една препоръка – преди да се отправите към „Мишкова нива“, е желателно да се сдобиете с разрешително за преминаване на граничното съоръжение, за да нямате излишни главоболия. За целта се свържете с Музея в Малко Търново, с ТИЦ-а  или с Гранична полиция.

Пътищата в Странджа

Избягваме да се движим по магистрали, предпочитаме винаги страничните шосета, които криволичат край малки населени места и красиви гледки. В случая избрахме Подбалканския път, който ни отведе до Бургас. Оттам до Бръшлян, се стига за един час по пътя за Малко Търново. За жалост това е единственото сносно двулентово шосе в района. Пътищата в Странджа са доста тесни и с разбити настилки. Но хубавото е, че през повечето време се движихме в зелени сенчести коридори от дървета и храсти, така че дори не усетихме летните жеги. Внимавахме на завоите, защото шосето е тясно и разминаването на два автомобила е на косъм. Повечето забележителности в Странджа са добре обозначени с малки табелки, на самия път, така че няма как да ги пропуснете.

Как се ориентирахме в Странджа ?

За целта използвахме Google maps, който този път ни подведе само веднъж. Информирахме се и от този сайт , който съдържа ценна информация и съвети и разбира се, се допитвахме до местните хора. Останах приятно изненадана от доброто покритие на интернет в района. Благодарение на което успяхме да посетим уникални кътчета и да се почувстваме като истински Индиана Джоунси, попаднали в друго време и измерение. Странджа е истинско откровение !

Разледайте фоторепортажа ми от Приморска Странджа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 спиращи дъха забележителности в Странджа (около Малко Търново) appeared first on Пътешествия без край.

 1.Пътешествия в село Нисово и Поломието

Разположено по поречието на един от притоците на река Русенски Лом, селото е заобиколено от непокътната природа. Разполага с приветлив семеен хотел и къщи за гости. Близкият скален манастир от 11 в. е съхранил изумителни фрески и се намира в недокосната от човешка ръка местност, над която се носят пъстроцветни облаци от пеперуди.

Отбийте се в т.нар. конско гробище с разкривените средновековни каменни кръстове. Според една версия тук били погребани рицари тамплиери, преминали по нашите земи. Местните обаче настояват, че под кръстовете лежат останките на покосени от чума българи. На 10 -на км. са и т.нар. Ивановски скални манастири. През 13 век монаси издълбали в ронливата скала стъпала, килии и дълбоки ниши надвесени високо над поречието на река Бели Лом, където пък в наши дни се организират спускания с канута.

2. Остров Света Анастасия

Известен е още като Българския Алкатраз, защото в даден момент тук са заточавали политически затворници. В миналото на тази педя земя е имало мъжки и женски манастир. По време на соца пък Болшевик, както се наричал тогава, бил любимо място на т.нар. „творческа интелигенция“, сред която се откроявал известният поет Христо Фотев, възпял в красивите си стихове Бургас и морето.

Тук е заснет и филмът „Островът“ на Камен Калев с френската дива Летиция Каста. Дълго време обаче „Св. Анастасия“ тънеше в забрава с рушащите се манастирски сгради и църквицата от 15 век. През 2014г. обаче община Бургас решава да възстанови откъснатото от света късче и да го превърне в малко туристическо бижу. Днес реставрираните сгради помещават мултимедиен музей, ресторант, чил аут кът с безбрежна гледка към хоризонта, билкова градина, както и няколко хотелски стаи, резервирани с месеци напред най-често от младоженци.

3. Село Долен 

Източните Родопи са рай за любителите на пътешествия.Етнографският резерват скатан в сърцето на планината, разпалва фантазията с автентичния си, неподвластен на вековете облик. Къщите са много стари с типичните покриви с тикли, подредени по много специален начин, така че да държат като в клещи цялата постройка да не падне. Характерното за домовете е, че таваните са облицовани с дъбово дърво и са изографисани със слънца.

А най-хубавото е, че туристите тук са рядкост и човек може егоистично да се наслади на това дивно местенце.  Възможности да отседнеш в селото не липсват. Отвън къщите за гости с нищо не се отличават от останалите старинни постройки, но пък предлагат всички стандарти на съвременния туризъм. Освен това домакините постоянно ще ви изкушават с домашно приготвени родопски вкусотии. А тук, както се досещате, всичко е био, т.е. с пресни продукти от  домашното стопанство, питателно и неустоимо…

4. Село Солища 

Селото, отстоящо на 4 км. от архитектурния резерват Широка лъка,  примамва колекционери на красиви гледки и любители на пешеходните преходи. Някога в този благословен природен кът пасяли големи стада овце. Местните хвърляли на това място буци каменна сол за животните и така възникнало името на селото – Солища. Разположението му е уникално.

Наблизо се намира вр.Турлата, увенчан в миналото от римска крепост. В околностите се очертава и величественият силует на родопския първенец Перелик- привилегировано място за сноубордистите. Районът изобилства с удобни пътеки, които криволичат нагоре в планината.

Един от тези маршрути отвежда до село Гела.  Жителите му са убедени, че това е родното място на Орфей, а те са неговите гласовити потомци. Не случайно тук почти всеки може да пее или да свири на нещо – най-често на гайда. Така е и в Солища, известно и със своите сърцати гайдари.

5. Село Дорково

Още един туристически бисер, търкулнал се в Родопа, близо до  Велинград, тъне в неизвестност, но не за дълго. Напоследък Дорково се прослави с единствения по рода си т.нар. Плиоцен парк, обособен на мястото на най-голямото палеонтологично находище в Европа. В музея е изложена 4,50 метровата скулптурата на мастодонта Ананкус анвернезис, бродил по тези земи преди милиони години.

Възможности за пътешествия в района – колко щеш! Отбий се и в църквата „Св. Пророк Илия“, за която твърдят, че е проектирана от архитекта на столичния храм „Св. Александър Невски“ и затова представлява умаленото й копие.

Приятна пътека отвежда във високата част на планината, където пък лежат останките от средновековната крепост Цепина. Дорково разполага с прилични къщи за гости, а на 3 км. е спирката на гара Костандово, където може да се качиш на единствената у нас теснолинейка и да си подариш незабравимо пътешествие сред гори тилилейски.

6. Екоселище Азарея  

Намира се край троянското село Горно Трапе и представлява ансамбъл от двуетажни дървени къщурки с конусовидни покриви, сглобени така, че да усилват космическите сили с цел неутрализиране на вредните биогенни и технологични излъчвания, на които сме подложени в големите градове. Тук се провеждат семинари по здравословно хранене и начин на живот, като за целта се канят лектори от страната и чужбина.

Под тяхно наставление гостите се подлагат на специален режим. Обучението включва, разбира се, и общуване с природата на Троянския Балкан, като източник на позитивна енергия и… незаменим лечител. Повишаването на адреналина също има позитивен ефект, смятат специалистите. Затова в местността Айдушко сборище край село Балканец ще ви предложат да стреляте с лък, да яздите кон, а по предварителна заявка, и да ви отвлекат хайдуци. С една дума районът е пълен с изненади.

7. Чинията на вр. Бузлуджа 

Не, това не е близка среща от 3-ти вид. Летящата чиния, кацнала на вр. Бузлуджа е творение човешко, и по-точно на архитектурния „гений“ на БКП. Издигната е през 1981 г. по повод 100-годишния юбилей от основаването на Българската социалдемократическа партия точно на това благословено от природата място. Вътрешността на съоръжението е покрито с избледнелите ликове на някогашни, развенчани от историята величия.

Някогашният „Дом- паметник на Партията“ е обявен е за едно от 33-те най-красиви изоставени места в света в американска класация под наслов :„Нямам търпение да дочакам края на света и всичко да изглежда така“. Е, краят може би се задава, но още не е дошъл! Затова пък попаднеш ли тук, в подножието на разпадащата се конструкция, изградена със сизифов труд насред нищото, ще се почувстваш като последния представител на човешкия род, оцелял след планетарен апокалипсис.

8. Мегалитът край с. Бузовград

„Вратата на Богинята“ – така се нарича обособеният правоъгълен отвор в централната част на хилядолетната каменната конструкция, надвесена над Розовата долина. Мегалитът край с. Бузовград е обвеян с тайнственост и легенди.

Предполага се, че датира от времето на траките, които са го използвали като астрономическа обсерватория. Не случайно в деня на лятното слънцестоене, последните слънчеви лъчи пронизват с перфектна прецизност скалния „прозорец “. Скептиците обаче настояват, че това е просто игра на природата и на развинтената ни фантазия.

Хубавото е, че удивителният паметник е вече достъпен за непредубедения пътешественик. Неотдавна община Казанлък изгради екопътека. Тя криволичи край останките от антична крепост и разпръснатите руини на раннохристиянски храмове, отвеждайки до подножието на въросната мегалитна структура. Сенчестият маршрутът е перфектно обозначен с табели и карти и се изминава за около два часа и половина.

9. Град Тутракан

Построен е със замах, типичен за западноевропейските дунавски градове. Наслади се на красивите фасади във виенски стил, обърнати с лице към широката и добре поддържана крайбрежна алея и се пренеси във времето когато Тутракан се славел, като център на лодкостроенето и речния риболов. Разходи се в красивия крайречен парк и в т.нар. „Рибарска махала“ с рушащите се схлупени къщурки и се отбий в единствения по рода си „Музей на дунавския риболов и лодкостроене“.

Там ще научиш всичко за някогашния бит и поминък на местните хора. А за тях казват, че владеят 1001 начини да ловят, осоляват и приготвят рибата. Ще се убедиш в това когато опиташ прословутата тутраканска рибена чорба, приготвяна със зеленчуци и няколко вида прясна речна риба. Хората тук се гордеят и със своите красиви залези, придаващи нереална красота на реката. Дори са си направили ФБ група „Тутракан – градът на залеза“.

10. Село Бръшлян

Някога се е казвало Сармашик /в превод от турски означава бръшлян/. Намира се едва на 5 км. от границата с Турция. Обявено е за архитектурен резерват заради старите къщи в типичен странджански стил с характерните облицовки от дъбови дъски. Бръшлян наброява едва 50 жители, но през лятото набъбва от туристи.

Идват и чужденци, очаровавани от девствената природа и семплите къщурки с килнати покриви и потънали в зеленина дворове. Селото изобилства с музеи и къщи за гости, предлагащи уют и домашна кухня. Посетете етнографския музей с въстановка на типичния странджански дом и Балювата къща, където е отсядал Левски. В наши дни в двора й се организират седенки с пеещи, тъчащи, предящи и бродиращи местни бабки.

Отбийте се и в  килийното училище, където в миналото децата пишели на восъчни плочки и надникнете във вкопаната дълбоко в земята каменна църквица. Селото е тера инкогнита за масовия туризъм и е изходен пункт към потайностите на Странджа.

Още за тези приказни дестинации ще научите от участието на „Пътешествия без край“ в предаването „Десет“ на телевизия Bulgaria on air.

Вижте видеото:

Пътешествия без край . Венета Николова

The post 10 идеи за приказни пътешествия в България appeared first on Пътешествия без край.