Пещера „Венеца“  се намира край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали.

Открита е на мястото на каменна кариера  още през 1973 година. Но отваря врата за посетители чак през 2015 г, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр.

С помощта на цветното светодиодно осветление пещерата оживява в цялото си великолепие пред погледа на ошашавения от красота й турист. Засега са разкрити 5 огромни зали, а общата дължина на коридорите й е около 300 м.  „Корали, кристали, сталактони, сталагмити , сталактити,  хелактити. От всичко има в  пещера „Венеца“. Да не говорим, че голяма част от образуванията са от полускъпоценния камък оникс. И всяка зала е различна! “- обяснява разпалено водачът ни Бори Борисов, който посреща групите на входа на пещерата.

Но за да надникне  в подземното царство на пещера „Венеца“, любознателният посетител ще трябва да се провре през много тесен отвор

А стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е над 90%. Така че преживяването не се препоръчва за хора с клаустрофобия или с физически затруднения. А това което се разкрива пред погледа си струва усилията.

Уж си под земята, а имаш чувството че гледаш филм на Нешънъл Джиографик за сътворението на Вселената или пък някоя холивудска продукция за извънземни форми на живот. Ей онова образувание там, което току-що преля от охра в тъмно лилаво не прилича ли на гигантска отровна медуза, носеща се в безтегловността на фона на изящен будистки храм ? Наблизо пък се мярват тъмно-сините очертания на молеща се Богородица.

Силуетът й бавно потъва в мрака преди отново да се появи, този път осветен в златисто от прожекторите. През това време на заден план изпъкват многоцветните силуети на галактически мъглявини, на ококорени чудовища и плачещи девойки. Всеки вижда онова което въображението рисува в полумрака на подсъзнанието му.  А иначе образуванията си имат официални названия, като „главата на пеликана“, „нощната лампа“, „лалето“, „ръката на Бог“ и пр.

Подземните съкровища на пещера „Венеца“

„В пещерата има образувания които на други места ги няма. Например ще видите   сталактити, които растат настрани против всички закони на гравитацията. В другите пещери повечето са конусовидни. Това е изключително рядко природно явление„ – хвали се Бори Борисов.

И още една уникална атракция отличава пещера „Венеца“. Стопаните й твърдят, че е приютила най-голямото пещерно образувание у нас. “ Най-големият сталактит се намира в „Магурата“ в Северозападна България и е  с обиколка 6 метра. А във „Венеца“ имаме 25-метров сталактон. И целият е от оникс“- гордо заявява водача ни.

Разказва как когато открили пещерата през 70-те години на 20-ти век, тя била пуста, но сега вече може да се похвали със собствена фауна. „Прилепи преди не е имало, тъй като тя е била капсулирана.  Но когато отворихме процеп, за да правим пътеките,  в нея се нанесоха 9 прилепа . Сега вече те са 25“ .  В недрата на залите пък пъплят миниатюрните представители на т.нар. троглобионтна колембола.

Целогодишната температура на пещерата е 10 градуса. Има и великолепна акустика, но заради високата влажност на въздуха озвучителната техника отказва да работи, което прави невъзможно провеждането на концерти в иначе просторните й зали.

Уникалното осветление на пещера „Венеца“ е на стойност 80 хил. лв. и е дело на проектант от Израел. „Но системата ни на два пъти вече гръмна в следствие на гръмотевична буря. Затова пещерата е затворена за посетители при лоши метеорологични условия“- обяснява водачът ни.  Иначе обиколката на „Венеца“продължава  около час, а работното й време е от 9 до 17. Понеделник е почивен ден.

                                                                                                                                                                                                                     Материалът е изготвен със съдействието на проекта „За Балкана и хората“ и WWF – България

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Пещера „Венеца“- тайнствена и феерична appeared first on Пътешествия без край.

Годишно десетки хиляди негови почитатели потеглят по следите на близкото минало, за да се потопят в злокобната атмосфера на обезлюдени градове, изоставени магистрали, концлагери и затвори, превърнати в музеи, и прочие непонятни за масовия турист атракции.

„Фабриката е рожба на българо-съветската дружба“ гласи избледнелият лозунг на  призрачна постройка в родопския град Рудозем

Не е необходимо да ходиш чак до Чернобил, за да попаднеш на призрачно място – достатъчно е да отскочиш до Северозападна България.

Там те очакват навяващи тъга и меланхолия села и градове, тънещи в самота и разруха с изоставените им заводи, разпадащите се панелки, пустеещите селскостопански постройки и… избледнелите символи от комунизма! Подобни паметници на рухнали комунистически идеали откриваме из цялата страна.

Северозападна България или „The day after tomorrow“

Язовир Копринка или бившия яз. Георги Димитров, погълнал няколко села, заедно с останките от древния Севтополис

Цвети се чуди как така в експозицията не е отразен цял един съществен 45-годишен период, времето на тоталитаризма.

„Къде е социалистическият отрязък от историята ви?” питат хората

“А обясненията, че е още рано да го експонираме, защото трябва да минат поне 80-100 години, докато го осмислим, буди недоумение.”-обяснява младата собственичка на туристическа агенция.

Ленин и Маркс са на почит  в старопланинското село Селце!

Да не говорим за Северозападна България. Развитият индустриален регион по време на соца беше буквално опустошен в годините на прехода. Доколко тези „забележителности” обаче са символ на 45-годишната тоталитарна държава или са по-скоро белег на последвалите 25 години мъчителен, несъстоял се демократичен преход, е въпрос на лично тълкуване.

В соцмаршрутите на чужденците се вписва Паметникът на съветската армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век язовири, „погълнали” цели селища, заедно с църквите им.

Пътешествениците разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка, отбиват се в оцелял през годините на демокрацията хоремаг, за да си купят лимонени резенки и да видят какво означава празен магазин.

Но когато любителите на т.нар мрачен туризъм настояват да посетят някой музей на комунизма, остават разочаровани. Защото се оказва, че  в България няма такива. „Питат ни как така всички бивши соцстрани си имат музеи, които разобличават тоталитаризма, но не и България” – разказва Цвети и добавя, че често й задавали следния въпрос: „Не можем ли да посетим бившия концлагер на дунавския остров Белене?”.

Някогашният най-голям завод за електромери на Балканите стърчи самотен и ненужен в местността Калето над град Никопол.

За жалост от концлагера няма запазени сгради и помещения. Защо ли?

Истината е, че  по света хората са свикнали,  такава информация да не се крие. “В останалите посткомунистически страни е широко разпространено виждането, че историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Тези страни се опитват да запазят места, които напомнят за близкото минало.”-казва Цвети.

 Хората, живели отвъд Желязната завеса, продължават да ни възприемат като „бивша социалистическа страна”. Те искат да разберат как българите са оцелявали 45 години в еднопартийно общество със забрана на частната собственост, политически репресии, цензура, планова икономика, ДС и пр. Оказва се обаче, че не само комунизмът буди любопитство, но годините на преход, опустошили цели райони на България.

Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи, някогашни фабрики, превърнати в руини…

 Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка за феновете на dark tourism  и да донесат пари на държавата. Стига да успеем най-сетне да се дистанцираме от годините на социализма и да проявим щипка въображение и… чувство за хумор.

А иначе България отдавна присъства в най-популярните специализирани сайтове за мрачни пътувания. Просто е въпрос на време да преосмислим близкото си минало. Дано това не ни отнеме 80-100 години!

Вижте изповедта на един любител на dark tourism, който е влюбен в България

The post България – мечтана дестинация за dark tourism ? appeared first on Пътешествия без край.

Най- безнадеждно изостаналият регион в ЕС – с тази нерадостна слава се е сдобил северозападният дял на страната, наричан Бедният Северозапад. Въпреки че съживяването му е един от приоритетите на държавата, безработицата и липсата на перспектива са причина за масовото му обезлюдяване. Затова пък туризмът е златна мина, на която тук никой не обръща внимание.

 Северозападна България обхваща някои от най-живописните дялове на Стара планина

Сред планинските грамади на Северозападния Балкан си прокрадва път проломът на река Искър

Фолклорен празник в Монтана.

Какво могат да видят хората, ако изберат да прекарат един уикенд в българския Северозапад?

Чипровските килими са от чиста вълна и с  естествени багрила.

Клисурския манастир

Днес от католическото минало на града са останали следите от катедралата „Успение Богородично”, построена през 1371 г.

Белоградчишките скали-едно от чудесата на България

Снимка: Венета Николова  Праисторически рисунки в МагуратаП

Какво могат да предложат местните хотелиери на гостите си?

The post Бедният Северозапад таи неподозирани съкровища appeared first on Пътешествия без край.