За стенописите й казват, че са по-стари с 50 години от тези на Боянската църква. Но за разлика от нея, храмът на Беренде тъне в забрава, изоставен и рушащ се. С неговите  над 700-годишни стенописи „Св.св. Петър и Павел“ никога не е бил реставриран или стопанисван от държавата. Според изкуствоведи и историци това е една от най-значимите ценности в българското художествено наследство от времето на Асеневци.  Но този факт не трогва никого и най-малко отговорните институции, които открай време обещават, че ще предприемат нещо, за да я спасят, но ефект – никакъв.

Църквата се намира на около километър от Беренде, близо до брега на р. Нишава, в трудно достъпна, но много живописна местност и е идеалната цел за някоя пролетна неделна разходка.  

Как да стигнете:

Село Беренде се намира на 55 км. от София. До там можете да стигнете или през пътя за Божурище,  или през пътя за Костинброд. Ние тръгнахме по първия маршрут и на отиване се отбихме да разгледаме Драгоманското блато. След което, за около 30 минути бавно и внимателно шофиране по разбития път, стигнахме до с. Беренде. Селото е възникнало през XIII век, а наименованието му е свързано с „берендеите“, които са кумани, преминали на служба при руските князе.

На влизане в Беренде потърсихме къщата на Филип и Надка – те държат ключа на църквата. Селото наброява около 22 постоянни жители – все приветливи и услужливи хора, които само дето не ни съпроводиха до самата църква. Оставихме колата в края на селото и се спуснахме по стръмния път надолу, следвайки указанията на берендейци и най-вече интуицията си.  След 15-на минути стигнахме до една падина със закътана полянка и с белеещия се миниатюрен еднокорабен храм „Св.св. Петър и Павел“

Отвън той няма никаква архитектурна стойност. Варосан в бяло, без украси, със семпли прави линии, без кръст дори.  И нищо не подсказва за съкровищата, които таи в полумрака вече повече от 7 века.

Има две версии за възрастта на църквата на Беренде:

1. Според някои учени тя е изградена през XIV по времето на цар Иван Александър – стенописите отговарят на стилистиката от този период.
2. Други обаче са категорични, че е изградена през XIII век по времето на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис с неговото име.

Върху външната страна на църквата бил изобразен Иван Асен II. Някои историци твърдят, че това е най-ранният известен ктиторски портрет на владетеля. Защото, според каноните, само светците или ктиторите били изобразявани в църквите.

С течение на времето образът на Иван Асен II съвсем избледнял и към 2007 вече бил едва различим.  Предишното отче на Беренде обаче решило да стори богоугодно дело, като вароса църквата, че да я постегне.  И така унищожило окончателно ктиторския портрет на цар Иван Асен II .

На една от фасадите било изобразено родословно дърво на Асеневци, което също изчезнало.

Местните са убедени, че църквата им е построена през 13 век и била изографисана отвътре и отвън по поръчка не на кого да е, а лично на цар Иван Асен II.

Легендата за църквата е следната:

След битката в Клокотница Цар Иван Асен II омъжва дъщеря си, княгиня Белослава за сръбския крал Стефан Владислав Първи с идеята да постави сръбското кралство под българско влияние. За да уреди въпросния брак владетелят поема по някогашния римски военен път по долината на река Нишава край днешното село Беренде. В гробищната църква на селцето той решава да остави атрибутите на царската си власт, както и военен отряд, който да ги пази. Защото отивал в Сърбия и не искал при евентуално покушение срещу него  да лиши държавата от атрибутите на държавност. След сполучливото сключване на брака, цар Иван Асен II провожда зограф да изпишат царски малкия Божи храм. 

В негова чест върху храма били изписани ликът му, заедно с надпис „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържавец всем българом и гръком“.  В последствие този стенопис е бил свален за да бъде съхранен, но следите му се изгубии.

  Какво още знаем за църквата:

1. Няма категорична датировка за построяването на храма – дали е от XIII – XIV век или е още по-стар
2. Стенописите не принадлежат на един автор. Дори не са създавани по едно и също време. За това говори разнородното стилистично изграждане на образите по стените
3. Била е гробищна църква, в средновековието в нея опявали за последен път покойниците.
4. За жалост лицата и най-вече очите на светците са избодени с шишове от нечии проклети ръчички / османски най-вероятно/
5. За пръв път храмът на Беренде се споменава през 1890 от братя Шкорпил, които го описват като „малка запустяла църквица край бреговете на р. Нишава“.
6. През 20-те години на 20-ти век оттук  минава художникът Михаил Георгиев, който прави цветно копие на изписания образ на цар Иван Асен II. Въпросното копие би трябвало да се намира в археологически музей на София, но май е изчезнало.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

7. Стенописите въобще не са пипани от времето, когато са нарисувани, няма абсолютно никаква реставрация. В Беренде се изправяте очи в очи с изпитите лица на светци, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди повече от 7 века !
8. Всеки камък е така, както са го оставили старите строители – църквата никога не е била разрушавана, опожарявана или реставрирана.

9. Има цял сектор, където стенописите липсват. Твърди се, че били свалени и прибрани незнайно къде и от кого
10. През 2007 г. безбожници нападат медения обков на покрива –  разглобяват го за вторични суровини и така покривът започнал да натича. Това още повече влошило състоянието на 7 – вековните стенописи
11. Църквата се прочу покрай идеята на проф. Божидар Димитров да бъде пренесена в София, за да бъде реставрирана, стопанисвана и популяризирана. Но предложението му срещна яростния отпор на местните хора, които за нищо на света не си дават църквицата.
12. Въпреки обещанията на държава и институции, че ще осигурят средства за ремонт на храма и на безценните му стенописи, „Св.св. Петър и Павел“ продължава да се руши, изоставен на произвола на времето, природните стихии и човешкото безхаберие.

В района можете да посетите още едно магнетично и свято място. Вижте: Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна appeared first on Пътешествия без край.

Петропавловският манастир e преживял вражески нападения, пожари, земетресение, бил е използван за непривични цели по време на соца, но въпреки това е оцелял до наши дни и продължава да привлича вярващи от цялата страна.

 В средновековието районът бил във владение на търновсите братя Асен и Петър

Те издигнали на платото солидна крепост върху развалините от римски кастел от II  век. Предполага се, че съдбините на българската държава се решавали именно тук, на мястото на днешния манастир „Св. Св. Петър и Павел“, известен още и като Лясковския манастир:

Петропавловският манастир е основан, според повечето източници, през 12 век на мястото на съществуваща преди това крепост. В тази нея са се събирали сподвижниците на болярите от Търново – братята Асен и Петър.  Те са организирали възстанието срещу византийското робство.  Възстанието успява и в крайна сметка  решават да основат този манастир.

С падането на България под османското иго, близо два века по-късно, Петропавловският манастир е бил многократно плячкосвана и опожарявана. Но след всеки вражески набег е възкръсвал от пепелта, благодарение на усилията на местното население.

Дълго време манастирът бил управляван от гръцки владика, тъй като търновската епархия била подвластна на гръцката цариградска патриаршия.

Гръците изгонили нашите монаси и на тяхно място назначили техни си духовници.

Чак през 1870 година, с провъзгласяването на самостоятелната българска църква, монасите ни отново влизат във владене на манастира.

Петропавловският манастир бил „сборен пункт“ на хора, свързани с борбите за национално освобождение от османско иго в региона на Велико Търново през 17-18 век – разказва София Божкова. По онова време манастирите ни били закътани, отдалечени, скрити от окото на поробителя.

В тези места се е извършвала просветна дейност, тук се е  съхранявал българският дух. Затова през Възраждането Петропавловският манастир е бил средище на национално освободителните борби Тук обсъждали дейността на революционните комитети и пр.

През 70-те години на 19 век в манастира отваря врати първата българска семинария, но малко след Освободжедието тя е закрита и превърната в … лудница. През 1913 г.манастирът е застигнат от нова беда – опостушително земетресение унищожава всичко с изключение на няколко постройки. По-късно е възстановен и превърнат в девически манастир. Петропавловският манастир също така е приютявал глухонеми девойки и църковно – певческо училище. А по време на соца между стените му били интернирани т.нар. „жени с леко поведение“ от София.

Всъщност сегашният му облик е от 60-те години на 20-ти век, когато е изцяло възстановен. В момента тук живеят 3 монахини и една млада послушница.

Църквата е реставрирана, но от старите стенописи няма и помен.

Над 30 –метровата камбанария, която била срината от земетресението, е възстановена през 1980, а часовникът под нея е подарък от родолюбива лясковчанка, която живее в чужбина.

Прекрачвам прага на малкия параклис „Св. Троица“ и усещам полъх на безвремие.  В задушния полумрак трепкащите пламъчета на свещите рисуват по стените мимолетни сенки от други светове и епохи. Предполага се, че параклисът е издигнат на мястото на езически олтар, който по-късно е превърнат в малък храм. Именно тук търновските братя Асен и Петър дават клетва, че ще освободят народа си от византийския нашественик, а след това ще въздигнат в близост манастир в прослава на свободата.

Така и става. Затова, според поверието, ако напишеш желание на хартийка и успееш да го напъхаш в някоя от цепнатините между грубо дялъните камъни, то ще се сбъдне. Подобно на мен, стотици посетители са покрили стените на параклиса с най- съкровените си надежди. А на излизане светата обител ме изпраща с надписа:

 “Мен не ме докосна меч и робство,

ни огън и земетръс.

Била съм и ще продължавам да съм

дух и опора на християните.“

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Петропавловският манастир -„Мен не ме докосна меч и робство, ни огън и земетръс“ appeared first on Пътешествия без край.