Пътешествие по бреговете на Дунав

Veneta Nikolova — Mon, 06 Jan 2014 16:42:00 +0000

Пътешествието по бреговете на Дунав и по-точно на българо-румънския участък на реката може да се превърне в приключение. Долното течение на реката, там, където бавните й води навлизат на територията на двете държави, превръщайки се в естествена граница между тях, е все още terra incognita за туризма. Крайбрежието е диво, обрасло с тръстика и пищна зеленина.

За радост на орнитолози и „редови” туристи, влажните зони на Дунав са сигурни убежища на редки, застрашени в световен мащаб видове птици. А българският бряг е осеян със следи от старинни крепости и селища, преживели своя възход и разруха.

Разгледай галерия от фотоприключение по българското крайбрежие на Дунав

В сравнение с българския бряг на реката, хълмист и населен с градове и селца, румънският е нисък и равен.

Това е едно от най-слабо урбанизираните кътчета на Стария континент, както и един от най-бедните и изостанали райони в рамките на ЕС.

Прави впечатление, че румънският бряг е по-нисък и равен. Тук реката приижда до 20 км навътре към сушата, оформяйки на места пустеещи блатисти местности. Затова пък цяла поредица отдалечени от брега градчета очакват посетителите си с широките си булеварди и със старите, захабени сгради във виенски стил.

Те се открояват на фона на сивия градски пейзаж от пост-социалистически панелки. Любопитство будят и едноетажните схлупени къщурки с клаустрофобично тесни дворове, приклещени плътно една до друга край автомобилния път.

Една от най-големите забележителности в тази част на поречието е проломът „Железни врата”.

Тук, на границата между Румъния и Сърбия, последните възвишения на Карпатите плавно се спускат към равнината, за да се срещнат с водите на Дунав и да образуват най-голямата клисура в Европа.

Следващата спирка на любопитния турист е Крайова – един от най-големите румънски градове с университет, в който се преподава българска филология, с летище и великолепен център с красиви над 100-годишни сгради, недокоснати от социалистическия архитектурен замах на Чаушеско. В град Калафат маршрутът преминава на българска територия през Дунав мост 2 и отвежда право в град Видин.

Нашият бряг е по-висок, хълмист и потънал в зеленина.

Тук почти всяко по-голямо населено място пази следите от старинна крепост или военноотбранителна система, издигнати още от римско време. Във Видин няма как да не съзреш импозантния силует на разположената край реката средновековна крепост Баба Вида – най-голямото подобно съоръжение от тази епоха, съхранено по нашите земи.

„С приятелката ми идваме от Румъния, където посетихме няколко природни резервата” – казва младият французин Валери и добавя: „Северозападна България и дунавското ви крайбрежие са още по-диви и предлагат красиви природни картини. Разбира се, всичко зависи от това какъв туризъм практикуваш. За хора, като нас, които търсят досега с природата, тук е рай!”.

В района на Белоградчишките скали има добри условия за велопреходи сред красивите скални образувания.

И наистина, крайдунавската част на Северозападна България е пълна с изненади.

От двете страни на автомобилния път, като декор от фантастична кинопродукция, се издигат Белоградчишките скали. Те са обявени да едно от чудесата на природата. Маршрутите сред скалните образувания, както и възможностите за велопреходи, ще те накарат да обикнеш този недокоснат от цивилизацията кът.

Решиш ли да продължиш по тясното разбито шосе край реката, което отвежда до българските градове Никопол и Свищов, се приготви за дълго пътешествие, пропито с меланхолични пейзажи.

Някогашните крайречни селца, бликащи от живот и детска глъч, сега пустеят, а обезлюдените къщи с изтърбушени прозорци и покриви са оставени на произвола на равнинните ветрове и забравата.

Катедралният храм „Св. Троица” в Свищов

В Никопол непременно се качи в местността Калето, където са останките от Шишмановата крепост.

Тя е вързан с един от най-трагичните моменти в българската история – падането на България под Османско робство. През 1395 г., след тежки боеве, крепостта е превзета от поробителя.

Крайречното пътешествие ще те отведе и в Свищов. Университетският град ще те спечели с красивата архитектура, типична за западноевропейските дунавски градове и с необичайното младежко оживление.

Но може би най-живописното кътче по поречието на Дунав е каньонът на река Русенски Лом

с огласените от птича песен скални образувания и разпръснатите в подножието им селца и къщи за гости. В миналото скалните ниши край село Иваново били използвани като свети обители от заселилите се в района монаси, завещали ни десетки скални параклиси, манастири и килии.

Приятна изненада е и Тутракан.Намира се сякаш на края на света, крайбрежният градец е запазил някогашния си дух на рибарско селище.

Единственият по рода си Музей на дунавския риболов и лодкарство, обширният, потънал в цветя крайбрежен парк и прословутата тутраканска рибена чорба са само част от туристическата мозайка на района. В района е и биосферният резерват Сребърна. Той е азположен на „Via Pontica” – един от главните миграционна пътища на птиците, прелитащи над Стария континент.

Радка Терзиева от Информационния център на резервата разказва:

„90 вида птици гнездят постоянно в този резерват, 90 вида създават и отглеждат малките си птичета, а общо 220 вида са регистрирани тук,

като повечето се спират временно, преди да продължат на юг. Тази година посрещнахме около 11 хиляди туристи. Идват българи, чужденци… Дори имахме африканец, който заяви, че тук се почувствал като в родната си Африка!”.

Басарбовският скален манастир

Мерки за съживяването и популяризирането на българския и румънския участък на Дунав се предприемат по линия на редица европейски проекти. Една от идеите е да се начертаят и популяризират туристически маршрути в района. Защото той има какво да предложи на хора с широко отворени сетива за красивото и стойностното.

Венета Николова. Пътешествия без край

The post Пътешествие по бреговете на Дунав appeared first on Пътешествия без край.

Свищов Archives • Пътешествия без край