На борда на пътническия лайнер имало и български пасажери от троянския Балкан

Един от тях обаче успява по чудо да избегне гибелта . След години той се завръща жив и здрав в родното си село, за да построи великолепен дом. Днес къщата му в село Бели Осъм е реставрирана  и съдържа уникална музейна сбирка.

„Открийте новия свят на Земята!”, „Тръгнете за Америка – люлката на благоденствието” – тези призиви, разлепени из троянския край променят съдбите на десетки наши сънародници. Годината е 1912. На дългата опашка пред кантората на пътническата агенция се нарежда и 16-годишният Кальо Ненов.

Подобно на много българи в началото на 20-и век Кальо от Бели Осъм заминава за Америка в търсене на щастието и лесни пари. В ръцете си младежът стиска малка кесийка, съдържаща 30 жълтици – толкова струва пътят към лелеяната мечта Америка. Заедно с още 50-на негови сънародници млаежът заминава за пристанищния град Саутхемптън в Англия, откъдето трябва да отплува на борда на „Титаник”. „Хората от троянския край били широко скроени, с авантюристичен дух. Затова мнозина се отправили на задокеанско пътешествие в търсене на щастие и лесни пари” – разказва Цветан Димитров – собственик на някогашната къща на Кальо в с. Бели Осъм.

Но не всички българи, сдобили се с билет за „Титаник”, се качват на злощастния кораб.

Вечерта преди отплаването, обзети от еуфория, някои от тях безпаметно се напиват и така избягват гибелта си в ледените океански води. Други пък, подобно на нашия герой, решават да продадат билета си в последния момент за главозамайваща сума и да вземат следващия рейд до „Обетованата земя”. Предполага се, че всичките 40-на българи, пътували в 3-та класа, са срещнали смъртта на борда на кораба.

„Сред тях – 7 души от съседното село Гумощник – разказва Цветан. – Сега там има паметник в тяхна чест и ние често водим туристите там. Загинали са и двама души от близкото село Сенник, а един е оцелял. Но най-много жертви – 11, е дало с. Садовец край град Плевен. Когато „Титаник” потъва, много от сънародниците ни, които продали билетите си, се отказват да пътуват за Америка. Но не и Кальо от Бели Осъм! Той все пак заминава и прекарва там 9 години.”

В Новия свят нашият човек работи като дърводелец, зидар и преуспява във всяко свое начинание.

Печели и огромни суми на комар и през 1921 г. се завръща в родното си село Бели Осъм, където издига великолепна къща, близо до бащиния си дом. Хората от селото и до днес си спомнят за несметните му богатства, но и за щедрото му сърце.

„Когато купихме двете къщи от наследниците на Кальо Ненов, за да ги превърнем в семеен хотел, не подозирахме, че ще попаднем на тази вълнуваща история. Открихме един стар дървен куфар, запратен в килера.  На него пишеше „Варна – Ню Йорк”. Така попаднахме на снимки, документи и писма.  Намерихме и спестовната му книжка, която съдържала огромната за времето сума от 350 щ.д.”– разказва Цветан. Новите собственици решават да запазят непокътнат възрожденския стил на къщите. В  една от тях подреждат и музейна сбирка, проследяваща живота на Кальо. Прекрачите ли прага на комплекса, ще попаднете в друго времево измерение.

Тук всичко е от дърво и камък, с автентични старинни черги и долапи. „Хората са впечатлени от българската следа в трагедията „Титаник”.

Разпитват ни за подробности, разглеждат снимките на Кальо, карат ни да им четем кореспонденцията му… Въобще цялата тази история се превърна в голяма туристическа атракция!” – разказва Цветан Димитров. Според него духът на Кальо все още витае в някогашния му дом, изпълвайки всеки ъгъл със спомена за един българин, дръзнал да осъществи мечтите си!

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Следи от трагедията „Титаник“ и в троянското с. Бели Осъм appeared first on Пътешествия без край.