В един хубав пролетен ден решихме да посетим за няколко часа Неапол с влак от Рим и да се гмурнем в екзотичния чар на един от най-обичаните и възпявани от поети, артисти и художници италиански градове.

След дълги проучвания на сайтовете за резервация на билети  преценихме, че най-добре ще се ориентираме като отидем рано сутринта на Централната ж.п. гара Roma Termini и закупим билети на място.

Ето 12 съвета за онези от вас, които искат да пътуват с влака от Рим до Неапол и обратно, а и за всеки, решил да ползва италианските ж.п. линии.

1. Основното правило за всеки ж.п. пътник в Италия е да се въоръжи с бдителност, търпение и смирение. Италианците се гордеят със своята артистична небрежност и неорганизираност и с удоволствие ги демонстрират. Не очаквайте, че служители на гарата ще се втурнат да ви обясняват, когато ви видят да се лутате безпомощни сред целия хаос. Оправяйте се сами.

2. Другото условие е да владеете добре италиански или английски език. НЕ разчитайте на карти, GPS-и, указателни табели и др. за да се придвижвате в правилната посока. Питайте, винаги питайте, по всяко време, всекиго за всичко.

3. Веднъж пристигнали на гара Roma Termini /както и на повечето големи италиански ж.п. гари/ ще видите опашки пред гишетата за билети. Дори пред бюро за информация винаги се вият неприятни опашки с объркани пътници. Преди да се наредите и вие, си изтеглете номерче и си изчакайте чинно реда. Тук никой не бърза !

4. Разстоянието от Рим до Неапол е около 200 км.

и се преодолява за около 1 , 2 или 3 часа в зависимост от вида закупения от вас билет и бюджета, с който разполагате.

5. Ако сте предприели нискобюджетно пътуване, помолете служителката да ви намери билети Economy . На отиване пътувахме до Неапол за 2 часа и платихме по 27 евро на човек. На връщане към Рим взехме линията Regionale . Пътуването ни отне 3 часа и струваше 12 евро на пътник.

6. Питайте служителите дали трябва да валидирате билета си. Автоматите за валидиране са на самия перон и ако не  валидирате може да отнесете солената глоба. Понякога обаче не е необходимо да се валидира, а понякога никой не се сеща да ви провери билета.

7. Инсталирайте програмата Here maps на GSM- а си. Не разчитайте на Wi Fi или че високоговорител ще обявява спирките. Вечерно време  пътуването може да се окаже тягостно, защото трудно ще се ориентирате коя е вашата спирка и къде да слезете. Питайте хората около вас и проверявайте  GSM-a

8. Влакът спира на Централната гара в Неапол – Stazione Centrale , която е на площад Гарибалди. Оттук тръгват автобусите и метрото към града. Отбийте се на гишето,  разположено на видно място на гарата  Informazione turistica и се снабдете с безплатна карта на Неапол.

9. Неапол има две метролинии – Linea 1 и Linea 2 .

Те са чудесни и отвеждат почти до всяка желана точка на града. Билетът за метрото или автобуса е 1,10 евро.

10. Можете да закупите еднодневна карта Biglietto giornaliero от 3,50 евро, но най-добре е да се придвижите някак  до центъра и оттам пеш да обходите колкото се може повече града, за да попиете артистичната му атмосфера.

11. За да разгледате старата част на Неапол, където са концентрирани повечето му забележителности, слезте на една от спирките Municipio, Università, Toledo, Dante или Cavour.

12. И не забравяйте, че въпреки екзотичния си чар и романтика, Неапол е все пак столицата на престъпността. Озъртайте се за мотоциклетисти, дръжте здраво чантата и фотоапарата си и не се отдалечавайте много от главните улици и площади.

Вижте по-долу в статията какво да видите в Неапол за един ден

А това е видео от  последното ни пост ковид пътешествие (от април 2022 г.) в хаотичния Неапол и регион Кампания. Капри, Помпей, шареният остров Прочида и Позитано на Амалфийското крайбрежие – това е най-туристическата част на Италианския юг, както и най-комерсиалната. Но ако човек си организира сам пътуването, ще се зареди с букет от впечатления и емоции. Ето няколко идеи как да прекарате 6 незабравими дни в Неапол и околностите.

А това са забележителностите, които успяхме да разгледаме в Неапол

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Piazza del Municipio е най-близкият изходен пункт за разходки из града от ж.п. гарата

Piazza del Municipio / Площадът на кметството/

е един от най-големите площади на Европа с лице към пристанището, в което обикновено са акостирали гигантски лайнери, наподобяващи високи сгради в пълен дисонанс с околната старинна архитектура. В центъра на площада се намира фонтанът на Нептун, преместен тук през 2014 г. от друг площад заради строителството на метрото. Фонтанът е от 16 век и е дело на швейцарски архитект. И разбира се тук се намира сградата на кметството, откъдето идва и името на площада.

Castel Nuovo /Кастел Нуово – новият замък

/На площад Муничипио се намира един от символите на Неапол – Кастел нуово. Построен през 1279-82г. от някой си  Карл I Анжуйски, замъкът не е особено красив, нито пък е нов. В даден момент той  се превръща в културно средище, в което се изявявали величия като Бокачо, Петрарка, а през 1332  Джото  изрисува неповторимата капела Палатина на замъка. В наши дни палацото продължава да изпълнява ролята си на културен център. Тук се помещава и музей със скулптури, картини и стенописи на видни неаполитански артисти от 17-20 век

Галерия Умберто 

Приятно кътче за отдих или шопинг. Галерията е построена между 1887 и 1891 година по подобие на прословутата галерия Виторио Емануеле II в Милано. Предназначена е за офиси, кафенета, магазинчета , а на горните етажи има и частни апартаменти. Освен това е под егидата на ЮНЕСКО, като част от историческия център на Неапол.

Piazza del Plebiscito   /Площад на плебисцида/-

друг символ на Наполи. Тук редовно се провеждат концерти на италиански звезди с многохилядна публика и фестивали. На площада се намират Кралският дворец, църквата „Сан Франческо ди Паола“, дворецът „Салерно“ и операта „Сан Карло“. Това е най-просторното и чисто място в целия град. Насладете му се

Palazzo Reale /Палацо Реале/  

е кралският дворец, построен за испанския крал Филип III, а в сегашния си вид датира от 17 век. През 19 век обаче голям пожар почти унищожава сградата и в последствие е реставрирана. През 1925 г. тук се премества Националната библиотека. Но бомбардировките по време на Втората световна война нанасят сериозни щети на сградата. Днес освен  библиотеката, тук се помещава музей и офисът на неаполския туристически борд.

Castel Sant ‘Elmo. 

Високо над площада се намира замъкът Кастел Сант Елмо. До него се стига с удобен фуникуляр. Пред ошашавения туристически поглед се открива спираща дъха гледка към града и необятната средиземноморска шир.

                                                 Разходете се безцелно по улиците на Неапол

Спаканаполи– така неаполитанци наричат главната улица, която разделя историческия център на града на две. 

Всъщност няколко пъстри и хаотични улички съставят или се вливат в тази главна артерия, от която тръгват десетки отклонения отвеждащи до потайностите на града. Човек може с часове да се скита по неаполитанските улици, гъмжащи от народ, мърсотия и всякакви аромати. Насладете се на красивите фасади на монументалните дворци, на великолепните църкви, на симпатичните площади с някой фонтан или скулптура на поредния велик син на Наполи, издигната в непосредствена близост до неотменната преливаща кофа с боклук.

Испанският квартал е особено колоритен,

но с лоша слава заради високата престъпност. Изграден е през 16 век по време на испанското владичество и е характерен с плетеницата от клаустрофобични улици без тротоари и със старите  очукани бедняшки къщи. Тук слънчев лъч трудно си пробива път.  Затова  пък всякакви знаменца, рекламни банери и веещото се пране от балконите добавят цветен щрих към всеобщата атмосфера.

                            Купете си фигурка Пулчинела – любим персонаж на неаполитанците

Улиците на Неапол изобилстват с ресторанти, магазинчета за сувенири и опнати на тротоарите сергии с какво ли не. А най-продаваният сувенир са  фигурките  на емблематичния Пулчинела– любим персонаж от италианската комедия дел арте. Героят му се заражда през XVI век в Южна Италия и олицетворява образа на средния италианец / нещо като бай Ганьо за българина/ . Пулчинела /името ми идва от pulcino – пиленце/ е простодушен, пресметлив, ловък местен типаж, а  жена му непрекъснато го мами и изневерява. През XVII век ролята му е се изпълнява на неаполитанска сцена от едни от най-добрите актьори.

                                        Влезте в църквата Сан Доменико Маджоре

Хаотичната разходка из градските улици ни отведе до закътаното площадче Сан Доменико Маджоре / Piazza San Domenico Maggiore /с едноименната църква и някогашен манастир, основани от Доминиканския орден. В миналото това свято място било огнище на теологията и хуманитарните науки. Тук е преподавал самият Тома Аквински.  А през 1565 г. 17- годишният Филипо Бруно е приет в Доминиканския орден и  получава името Джордано, като по-късно е ръкоположен за свещеник. В центъра на площада се извисява красива колона, издигната през 17 век, за да оповести края на опустошителната чума в града. Това е една от трите т.нар. „чумни колони“ в Неапол. През 1656 г.  епидемията  изтребила над 240 хиляди души от общо 450 – хилядното население на града. 

Яжте Пица !

Да отидеш в Неапол и да не ядеш пица е недопустимо! Неаполитанци се гордеят със своята пица. Всъщност градът е родината на пицата, която според различни проучвания, е най-обичаната храна на всички хора по света. За сведение при разкопки в близкия Помпей били открити вкаменени плоски питки, считани за пра-прототипите на съвременната вкусна неаполитанска пица. Историци твърдят, че в края на 18 век неаполитанци вече имали няколко утвърдени рецепти за пица- с чесън и зехтин, с аншоа и специално сирене. А  крал Фердинандо IV (1751-1821) ползвал специална пещ за пица в лятната си резиденция. Пицата в Неапол е наистина мнооого вкусна!! Изберете си някоя закътана пицария в Стария град. Освен, че са вкусни, пиците са големи, така че няма да останете неудовлетворени.

 Вижте още симпатични кътчета на Неапол

Piazza Dante /Пиаца Данте/е един от живописните площади на града със статуята на Данте, която не заснех. В миналото тук се разполагал градският пазар и затова се наричал Пазарния площад. През 2002 площадът е реконструиран заради спирката на метрото и превърнат в пешеходна зона. В разгара на туристическия сезон тук гъмжи от народ. Затова е препоръчително да посетите града през пролетта или есента.
Наблизо се намира Port’ Alba  /Порта Алба/ – една от най-старите градски порти на Неапол. А уличката, която се промушва под нея се казва Виа Алба и е известна със своите книжарници, магазини за инструменти и приятни ресторанти.
Basilica San Lorenzo Maggiorе /Базилика сан Лоренцо Маджоре/основана от Францисканския орден и то по времето, когато свети Франциск е бил жив. Тук се помещава и манастир, а в прилежащата сграда е открита музейна експозиция, проследяваща историята на Францисканския орден в Неапол.

Какво НЕ успях да направя в Неапол

1. Да видя скулптурата „Христос под плащеницата„/ Cristo velato /.

Това е най-изящната и красива скулптура на Христос, както и най-известният артефакт в цял Неапол. Творбата е от 1753 г. и е дело на не особено известния неаполитански скулптор  Джузепе Санмартино.  Сравняват я с „Пиета“ на  Микеланджело. „Христос под плащеницата“ се съхранява в Museo Capella Sansevero /музея Капела Сан Северо/, който пази уникални колекции от забележителни скулптури от 18 век

2. Да посетя Археологическия музей

, в който са изложени всички скъпоценни скулптури и артефакти, открити при разкопките на близките Помпей и Херкулан

3. Да разгледам Кастел дел ‘ Ово  / Castel dell‘Ovo/

Основите на крепостния замък , разположен на полуостровче, били поставени от гърците. В течение на столетията замъкът бил дострояван, опожаряван и отново издиган от всеки, който минавал по тези земи.  Наричат го „Замъкът на яйцето“, заради една легенда. Тя гласи, че  сам Вергилий поставил в основата му магическо яйце, като заявил, че докато яйцето седи непокътнато и здраво и Неапол щял да е целеничък и да се радва на благоденствие. Проблемът е, че Вергилий живял доста преди построяването на замъка.

4. Да снимам Antica Pizzeria da Michele –

любимата пицария на Елизабет Гилбърт – авторката на „Яж, моли се и обичай“, но не бих се наредила на километрична опашка, за да вляза. След появата на филма с участието на Джулия Робъртс основаната през 1870 г. пицария се превърна в световна атракция, а собствениците й – в милиардери. Клонове на пицарията има вече в Рим, Милано,Лондон и Мадрид, но там определено не предизвиква такъв интерес.

5. Да се разходя по улиците от романа „Гениалната приятелка“

на любимата ми авторка Елена Феранте. Тя най-добре е възпяла необяснимото обаяние на този безумен град в романите си!

6. Да отскоча до Капри.

От пристанището на Неапол непрекъснато сноват фериботи и корабчета, които отвеждат ненаситните на гледки и емоции туристи право в Капри. Цените са поносими. Предлагат се и еднодневни автобусни маршрути до Соренто, Херкулан и Помпей, където вече съм била.

Не успях да видя още много, много други забележителности на шумния, мафиотския, мръсния, хаотичния, но въпреки това толкова чаровния Неапол.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Виж Неапол и … го обикни! appeared first on Пътешествия без край.