Самоков се намира на около 60 км. от София и на 10 км. от ски пистите в Боровец. Чудесна дестинация за еднодневно зимно бягство !!!  НО има малка подробност! Подобно на повечето ни провинциални градове и тук музеите НЕ работят по празници и почивни дни. Същото важи за туристическия информационен център, който посреща със затворени врати разочарования посетител попаднал тук през уикенда, например.

С какво е известен Самоков

Самоков е известен не само със своите вкусни картофи, които се отглеждат в изобилие в околностите! Въпросният кореноплоден вид е внесен от Гърция през 1835 г. от видния местен възрожденец Димитър Смрикаров.Но консервативните самоковци отхвърлят  чуждоземния продукт с думите „Оно е отровно“. След организиране на масова дегустация на варени картофи в града, народът реагира с думите :“Много са арни, брамбойките, ке ги садиме !“- твърдят историческите източници.

Самоков е град на скиорите, което е разбираемо предвид близостта му до ски пистите на Рила. Тук е роден един от най-успешните български скиори на всички времена Петър Попангелов – многократен носител на световни отличия в алпийски дисциплини, който прослави България зад граници. За да продължат делото  на видния самоковец,  учениците от 1 до 12 клас от община Самоков имат право да ползват безплатно всички писти на „Боровец“.

Вероятно знаете и за Самоковската художествена школа,  възникнала в края на 18 век.  Самоковските зографи, гравьори, иконописци и резбари създали уникални шедьоври по стените на църкви и манастири из цяла България.  Сред най-видните представители на Самоковската школа са Захарий Зограф и баща му Христо Димитров, който всъщност е основател на школата.

В миналото Самоков  бил проспериращ град с богато и образовано население. През 19 век градът бележи бурен икономически разцвет. Появяват се първите големи фабрики и предприятия. Полагат се и основите на българския печат с излизането на списание „Любословие“  и пр.  От тази епоха са останали няколко красиви сгради, които напомнят за вкуса и културата на някогашните им стопани.  Но най-интересният паметник от миналото, поне според мен, се намира в покрайнините на града по пътя за Боровец.

1 . Бельова църква 

Църквата „Рождество Богородично“ е вкопана в земята и едва от няколко години е отворена за посещения. Предполага се, че е била построена на мястото на християнска базилика от 5 век, а през 12-13 век е била възобновена като гробищна църква. Според легендата Бельовата църква била издигната от болярина Бельо, затова е кръстена на него. Съдейки по многобройните гробове на монаси, открити в църковния некропол през Средновековието на това място е съществувал манастир.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

В средата на 17 век обаче Бельовата църква е затрупана с пръст –  вероятно за да бъде защитена от набезите на турците. В продължение на десетилетия храмът бил скрит под земята, далеч от хорските погледи и сърца, а на покрива му израснал самотен бряст. Чак в средата на 19 век хората изровили и възстановили църквичката. Стените й грейнали с нови изящни стенописи – дело на талантливи самоковски зографи. В Бельова църква са погребани мощите на Свети Симеон Самоковски – патрон на града. Предполага се, че  мястото притежава чудодейни сили. В двора на манастира има аязмо – малък кладенец със светена вода, ремонтиран наскоро.  Векове наред тук се стичали хора, за да лекуват болежките си или да кръщават децата си.

2 . Възстановка на металургично съоръжение “Самокóв”

Името на Самоков се свързва с развитието на  железодобивната индустрия и масовото използване на огромните механични чукове за добив на желязо или т.нар. „Самокóви“ / думата идва от само-кове!/. Районът изобилствал с желязна руда, водни потоци, гори за въглища и дърва и пр. Всъщност железодобивът бил  основният местен поминък от Средновековието та чак до Освобождението. Благодарение на него самоковци се замогват, а  културата и изкуството в града процъфтяват.

Преди време общината решава да създаде възстановка на действащ модел на самокóв с идеята да зарадва туристите. Обектът е разположен на пътя свързващ Самоков с Боровец. Обектът работи по предварителна заявка, така че обикновено е затворен. Но човек може да разгледа отвън съоръжението и да добие бегла представа какво е представлявало.

                                     3 . Девически манастир „Покров Богородичен“

Това тихо и свято място, целунато от безвремието се намира на стръмна уличка в самия град.  Светата обител е с над 200-годишна история. Тук може да разгледате икони, рисувани от местни зографи, в т.ч. и от Захарий Зограф. Преди години посетих манастира и имах удоволствието да разговарям с игуменката – сестра Пелагия. Още за манастира и впечатленията ми ще разберете от публикацията: Живот в молитва – Самоковския манастир 

4 . Байракли джамия

До Освобождението в града е имало 12 джамии. Предполага се, че те са били издигнати на мястото на християнски храмове. Вероятно такъв е случаят и с единствената оцеляла до нас Байракли джамия. Тя е разположена в центъра на Самоков и е много стара. Последното й преустройство е от 19 в.. Изградена е от български майстори и е изписана от местни зографи. Експерти нареждат фантастичните й стенописи до най-високите постижения на Самоковската художествена школа.  В наши дни Байракли джамия е действащ музей.

Но това което ме впечатли е разположената в близост „Чадър чешма“. Изписана е цялата  с характерните за Самоковската школа пера и цветя. Прилича ми на изящно украшение от порцелан, въпреки че е от бял мрамор. Според местните, който пие от водите й, ще се венчае за онзи, когото най-силно желае.

5 . Ледена пързалка и снежни емоции

Самоков разполага с чудна ледена пързалка. Именно тя беше причината за нашето неделно бягство в полите на Рила.  През зимата тук  гъмжи от народ. Обикновено в началото на месец декември общината монтира пързалката на централния градски площад и открива сезона с 3Д шоу! Ледената пързалка е добре поддържана, вечерно време се осветява и работи докато има желаещи да се плъзгат по леда. Туристи слизат от курорта Боровец специално, за да карат кънки в центъра на Самоков !  За 4 – 6 лева можеш да наемеш кънки и цял час /а и повече/  да усъвършенстваш уменията си на фона на заснежените рилски върхове!!!

В града има изградена и ски щанца / наклонена площадка за ски скокове/, която  наскоро бе обновена и посреща скиори от цялата страна,  желаещи да усъвършенстват техниката си. Там всеки може да „репетира на сухо“ преди да се пробва по пистите в  близките Боровец или Мальовица.

6 . Голямата Чешма

Самоковци се гордеят с Голямата чешма, разположена в центъра на града близо до читалището. Тя е от 1660 г. и се отличава с богатата си каменна пластика. През 19 век това било една от десетките обществени чешми в града, а Константин Иречек определил архитектурата й като … мавританска. Има поверие, че който пие от чучурите й, ще остане завинаги в града. Така че добре си помислете …

7 . Историческия музей

За да разгледате богатите му колекции ще трябва да посетите Самоков през седмицата. Работното му време е до 17 часа!  Бях се подготвила да се запозная уникалните етнографски сбирки, както и  колекцията с артефакти от древността и средновековието. Но уви, беше празничен ден и музеят бе затворен!

Не успях да видя и изложбата, посветена на Захарий Зограф с негови творби, лични предмети, както и … надгробната плоча на Християния – съпругата на брат му. Младият зограф бил безнадеждно влюбен в красивата си снаха от знатен род. Но не става ясно дали са имали греховна връзка или платоническа любов. През 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, която покосява и неговата обичана Християния. Малко преди тя да почине, Захари я целува – за пръв и последен път /или може би?/  и така се заразява и той. Две седмици по-късно най-талантливият ни възрожденски художник си отива от този свят. Днес неговият паметник краси  двора на историческия музей.

8 . Някои красиви самоковски забележителности

Община Самоков е положила специални грижи, за да възстанови някои старинни къщи с красива архитектура , най-вероятно с евросредства. Такъв е случаят  със сградата на читалището „Отец Паисий“, проектирана в началото на 20 век, като театър. Читалището е прясно ремонтирано. Боядисано е /незнайно защо/ в тъмно зелено и е украсено с бакър. В града има интересни църкви с великолепни стенописи, дело на самоковски зографи. Няколко етнографски къщи  са превърнати в музеи. Като Сарафската къща, например ! Ала и тя ни посрещна със заключена порта. Иначе из целия Самоков са разположени указателни табели и пана със снимки с описания на местните забележителности. Ще откриете и много паметници на изтъкнати местни общественици и герои.

9 . Природата – най-голямото богатство на Самоков

В сърцето на града си провират път водите на река Искър. А на единия й бряг е обособен чисто нов много красив градски парк с различни атракциони, детски кътове, беседки, заведения и пр. И накъдето и да се извърнеш, погледът среща магнетични планински гледки. Самоков е изходен пункт за пешеходни преходи сред гънките на Рила. А най-популярната еко пътека в района е „Бели Искър“. Тя  е на 9 км. от града и отвежда до най-съкровените кътчета на планината.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Самоков – град на самокóви, зографи и скиори appeared first on Пътешествия без край.

 

В горещия юлски предиобед слънцето безмилостно напича друетажните постройки скупчени край старата църква „Св. Покров Богородичен”. Толкова е горещо, че и птиците са се изпокрили на сянка. 

В изпъстрената с цветя градинка на Самоковския манастир обаче виждам две монахини, които се опитват да пренесат голяма тенекия, засадена със зукум. Една от тях ме вижда и бодро се запътва към мен.

Светата обител  е основана през 1772 г. като девически метох от образовани монахин. И бързо се превръща в средище на духовност и просвета за целия регион. 

Към средата на XIX век в Самоковския манастир  вече живеели около 100-тина монахини и послушнички.

Много от тях били вдовици или заможни гражданки на Самоков.  Със собствени средства изграждали тези скромни къщички, за да прекарат в тях остатъка от живота си в пости и молитва. Постепенно се оформил цял комплекс от жилищни и стопански сгради, повечето от които са оцелели и до днес.

В наши дни обаче метохът се обитава от едва четири монахини. Те водят тих и съзерцателен живот.

Сред тях е и сестра Херувима, която е на 94 години и е най-старата монахиня в България.

Дошла в метоха на петгодишна възраст, но е още с бистра мисъл и помни всички исторически събития през последното столетие. 

Манастирите ни обаче се обезлюдяват. А младите, готови да наметнат черното расо са изключение. „Така е, като се шири бездуховност! В другите православни държави, вероучението е въведено като учебен предмет, но не и у нас. Как да не се срине ценностната система на младите!” – възкликва сестра Пелагия. А иначе делникът на сестрите в самоковския манастир е еднообразен, изпълнен с труд и молитви:

„ Монахът има ангелски образ и би трябвало да покаже как човек ще живее в царството небесно

Затова се трудим много, трудим се и да образоваме хората. А и много миряни в беда се обръщат към нас за помощ.” Сестра Пелагия ме повежда в манастирската църква „ПокровБогородичен”. 

Издигната е през 1837-39 г., т.е. близо половин век след основаването на метоха. Пристъпвам прага и ахвам пред позлатените дърворезби на иконостаса и великолепните стенописи. Дърворезбите са от прочутата самоковска школа. Иконостасът – също.

В притвора на храма пък има композиция от знаменития самоковски иконописец Захари Зограф (1810 – 1853). 

Разглеждам и негов автопортрет, както и една необикновена икона на Св. Богородица: „Виждате, че на нея са поставени тези сребърни крачета. Сложени са там от хора, които са били изцелени от майка Богородичка и са направили този дар в знак за останалите, че тази икона е чудотворна и лекува!” – обяснява игуменката на манастира.

Но най-дълго се задържам пред двете икони – едната голяма, а другата малка или т. нар. целувателна, на които

Св. Богородица е изобразена с… криле.

Това е в пълно противоречие с каноните на православната църква, според които Дева Мария стои над ангелите и архангелите и не може да бъде изобразявана с криле. Сестра Пелагия обаче разказва следната легенда.

„Когато турците нападат града пред тях се явява образът на Св. Богородица, разперила своя плащ над целия град. А знаете, че те са много вярващи и също почитат светицата. Така че когато виждат нейното покровителство, те веднага се връщат назад и не нападат Самоков. Затова Св. Богородица е изобразена по този начин в нашата църква.”

Сега в манастира тече усилен ремонт. Предстои откриването на новата му част, в която от есента ще се помещава неделно училище по вероучение. В обновените помещения ще се провеждат и курсове по иконопис, в които учениците от града ще усвояват тънкостите на самоковската иконописна школа. 

Предвидени са и килии за външни хора. В тях вярващите, болните и нуждаещите се ще могат да останат за известно време в търсене на изцеление и упование в Бога на разноски на манастира. На тръгване сестра Пелагия ме благославя и ми пожелава да живея честно и в мир и покой с душата си.   

The post Живот в молитва – Самоковският манастир appeared first on Пътешествия без край.