Къде се намира Мъглижкият Манастир

Светата обител се намира в Стара планина на по-малко от 2 км. северно от областния град Мъглиж и на едва 14 км. от гр. Казанлък.

Ние съчетахме посещението на манастира с разходка до никому известното село Селце, разположено на 16 км. от светата обител. Вижте : Да избягаш на края на света в приказното село Селце.  Мъглижкият манастир предлага и възможност за нощувки в монашески килии. Но лично аз не съм отсядала там и не знам какви са условията.

Какво знаем за миналото на това пропито с духовност място

Оказва се – почти нищо! Историците обаче са единодушни в едно – че и в най-смутните времена на Османското владичество, Мъглижкият манастир е пазел българския дух и православната вяра. И че още през 16 в. в обителта се подготвяли свещеници за цяла Южна България. Освен това доста кръв се е проливала тук и в околностите по време на владичеството.

Според писмени източници, през  1623 г. еничарският предводител Склав пристига в Мъглиж, за да събира кръвен данък. Подплашени, хората скрили децата си в манастира. И понеже монасите не ги издали, за назидание обителта била опожарена, а свещениците – до един обезглавени.

Днес Мъглижкият манастир „Свети Николай“ посреща посетителите си с гордата осанка на еднокорабната си църква, издигната на мястото на предишен православен храм, чийто руини са разпилени в околностите.

Манастирът е бил многократно опожаряван и възстановяван

Последното възобновяване става между 54 и 69-та година на 20-ти век. Тогава той е двукратно реконструиран и напълно възстановен. През Възраждането  тук е било открито мъжко училище, а няколко години по-късно – и  женско такова. През 1870 г. училището прераства в прогимназия. Освен това в манастира е имало изключителна богата библиотека. За жалост по-голяма част от архива й изгорял по време на Руско- турската освободителна война през 1877-78 г.. Предполага се, че тук нееднократно е отсядал Апостолът на Свободата Васил Левски.

В наши дни килията на Левски, както и килийното училище,  са възстановени. Тези своеобразни  музеи, заедно с църквата, двата параклиса и стопанските сгради се поддържат от доброволци, а духовният водач на светата обител е дядо Йоан – единственият обитател на Божия дом.

Православие и католицизъм рамо до рамо в един стенопис

В църквата на Мъглижкия манастир съществува нещо, уникално за Европа. Става дума за един иконопис, на който заедно са изобразени Светите Братя Кирил и Методий и Св. Патрик – покровител на Ирландия.

Според местна легенда необичайната фреска била поръчана и изписана с дарения на неизвестен ирландец. А изследователи  обясняват съществуването й с факта, че и тримата светци са записали имената си в историята на европейската цивилизация, изпълнявайки сходни мисии. Свети Патрик, живял през V век, донесъл християнството сред северните народи. Четири века по-късно Солунските братя превеждат Библията на старобългарски и разпространяват писаното слово сред славяни и българи.

И още нещо прави впечатление – част от българските светци в стенописната украса на църквата, са изрисувани в народни носии.

Мъглиж и манастира – между легенди и реалност

Според разпространена местна легенда, Мъглижкият манастир е основан още по времето на цар Калоян.  С помощта на местното население, царят успял да разбие латинците. В знак на благодарност дал пари да се съгради обителта.

Интересна е и историята, свързана с името на Мъглиж. Според литературни източници, през 1454 г. султан Мехмет събира огромна войска и се насочва в района на днешен Казанлък. Уплашили се местните, хукнали да се крият нагоре в планината. Ала турците наближавали.  Ужасени българите отправили отчаяна молитва към небето. Господ ги чул и тутакси спуснал гъста мъгла над хребети и била. Настанала тъма. Султанът и армията му се объркали. До тях долитали неясни викове и те решили, че многобройна българска армия ги напада. Започнали хаотично да се отбраняват, но всъщност се избили до крак помежду си.  Чак тогава се вдигнала мъглата, а хората нарекли града Мъглиж, оттам и Мъглижката света обител.

В миналото Мъглижкият манастир е бил метох

Допреди 5-6 години светата обител се стопанисвала от предприемчивата майка Рахила и още няколко сестри. Но след кончината й за манастира се грижи дядо Йоан, помагат му жени от близкия Мъглиж.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Мъглижкият манастир – святост и красота в прегръдката на Балкана appeared first on Пътешествия без край.

1. Екстремен туризъм

В България има много центрове за екстремен туризъм. Те организират на търсачите на силни усещания всякакви рискови преживявания. Скално катерене, полети с парапланер, проникване в неблагоустроени пещери, подводно гмуркане, алпинизъм – всеки повод да повишите адреналина си е добре дошъл!

Да споменем само, че край прохода Витиня е най-високият мост за бънджи скокове на Балканите. Калофер пък е известен като култово място за полети с парапланери. Кресненското дефиле е магнит за  феновете на рафтинга по Струма. Созопол е рай за любителите на подводните гмуркания. А Врачанският Балкан привлича като магнит скалните катерачи и т.н. Поставяйки на изпитание духа и издръжливостта си ще опознаете красотите на България от птичи поглед, под земята или от морските дълбини.

2. Урбекс туризъм

Годишно стотици чужденци пристигат у нас, водени от едно единствено желание – да преживеят тягостно усещане, като посетят изоставени заводи, обезлюдени села, рушащи се къщи и монументи от изминали епохи. А такива забележителности у нас – колко щеш! Страната ни е топ дестинация за феновете на урбекс или дарк туризма. Северозападна България и Източните Родопи са предпочитани от тях места за разходки сред руини и меланхолия.

Този нестандартен туризъм върви рака за ръка с опознаването на нашето комунистическо наследство. Популярни са комунистическите турове из София които разкриват ембематични сгради от тъмното ни тоталитарно минало. Хит сред туристите са и т.нар. „траби турове“. Качвате се на едва пърпорещ трабант и тръгвате по следите на соца в столичния град. Случва се трабито да се развали и вие да трябва да го поправяте или бутате.

Вижте още : България, мечтана дестинация за Dark Tourism?

Кино  туризъм

България е домакин на известни холивудски продукции. А ние, българите редовно разпознаваме локациите, където са заснети някои от знаковите сцени в тях. „Конан Варварина“ с Джейсън Момоа, „Черната Далия“ на Брайън де Палма,“Бягството” с Колин Фарел и Ед Харис, „Кilling season”  с Робърт де Ниро и Джон Траволта, научно-фантастичната лента с Антонио Бандерас „Аутомата“ и още много други докараха някои от най-известните холивудски знаменитости у нас. Част от продукциите са снимани в киноцентъра Бояна в полите на Витоша. Там е изграден цял град с декори от различни епохи. Струва си да посетите това място!  Вижте : На кино като насън или фабрика за мечти в полите на Витоша

А нашите планини и пещери са най-търсената локация за екшън сцени. Най-известната подобна локация е Деветашката пещера, където бяха заснети култови моменти от „Непобедимите 2“ с участието на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер. Чудесен повод да я посетите!

Любителите на нестандартен туризъм и на  българското кино с трепет посещават Чудните мостове и Агушевите конаци в Родопите, за да си спомнят сцени от „Време разделно“. Изоставените ивайловградски села „Одринци“ и „Сив кладенец“ пък са декор на популярната бг лента „Мила от Марс“, култово място за феновете на родното кино е Велико Търново – сцена на десетки български продукции – повечето исторически  и т.н. и т.н.

Религиозен туризъм

Над 120 православни действащи манастири, великолепни църкви, покрити с уникални стенописи, тайнствени аязми и оброчища, древни светилища, обвеяни с легенди и още и още разпръснати из цяла България религиозни храмове на различни религии и епохи примамват пътешественика да ги опознае, за да усети духа им. Само около София ще откриете плеяда от манастири и параклиси. Някои от тях са все още действащи. Същото важи и за околностите на градове като Велико Търново и Асеновград.

А какво да кажем за тракийските скални светилища, като Утробата или Глухите камъни в Родопите ? Или за скалните манастири, създадени от монаси отшелници през 11-13 век.? Те са истинско предизвикателство за любознателните туристи, защото са скрити в планината и са трудно достъпни. Но пък са пропити с мистика и от тях се откриват изумителни гледки .

Струва си, например и да обиколите Странджа и Сакар, за да се запознаете с множеството долмени, разпръснати в най-затънтените им кътчета.

 Аграрен туризъм

Да те събуди домакинът в 5 сутринта и да те изпрати да доиш кравата в обора, да прекопаваш цял ден доматите в градината, да вариш сладко от малини или да помагаш в събиране на реколтата на полето в най-големия пек. Туристите вече търсят непосредствен допир с автентичния начин на живот и запазения селски бит. У нас има немалко ферми и селски къщи за гости, които предлагат подобно преживяване.

Ако отседнете в някое казанлъшко село, например ще ви приобщят към целия процес, свързан с розопроизводството. В Централна Стара планина пък има млечни ферми с хотелска база и възможности да пасете стадото или да приготвяте сирене цял ден.  В село Горно поле в Източните Родопи ще ви покажат как се отглежда на свободна паша българско късокрако говедо – местна аборигенна порода.  или да търсите песъчинки злато в близката река Арда и т.н.

Целта е да се откъснете от офиса и дигиталната реалност, която ви изсмуква. Трудът на чист въздух сред животни и природа е най-добрият начин за това!

Вижте още: Родопски каубои посрещат гости в „Дивата ферма“

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 идеи за нестандартен туризъм в България appeared first on Пътешествия без край.