Гледайте видео репортажа

Срещам ви с местните хора, които движат духа на града и ви водя по непознати еко маршрути и кулинарни пътеки, които разкриват истинското и гостоприемно лице на това дивно гръцко кътче.

 Предимства на Александруполис пред други места в Северна Гърция

Освен морска почивка, градът и околностите предлагат чудесни възможности за приключения сред природата, с които ще ви запозная по-долу в статията. Именно тази пъстра палитра от преживявания го прави подходящ не само за традиционните туристи – консуматори, които умират да мързелуват по цял ден на плажа и да разпускат по таверни, но и за пътешественици с приключенски дух и любители на дивата природа.

Освен това, Александруполис се намира на едва 76 км. от българо-гръцката граница, което ще рече, че плажовете в района са едни от най-близките до България. Посетихме го в началото на юни. На отиване минахме през ГКПП Кулата-Промахон, където чакахме по-малко от час на граничния пункт, а се върнахме обратно в България през ГКПП Илинден-Ексохи, където пък почти нямаше опашки от коли. Пътуването в една посока от София до Александруполис, заедно с преминаването на границата, ни отне между 5 и 6 часа в посока.

Направи ни впечатление, че цените в ресторантите са горе-долу като тези в България, а на места – дори с една идея по-ниски. Самите гърци твърдят, че в Александруполис е доста по-евтино отколкото да речем по – на Юг, като в Кавала или на остров Тасос, например.

Александруполис е кулинарна дестинация

 Калмари, октоподи, миди, скариди, лаврак и въобще всякаква прясна средиземноморска риба се предлага под път и над път в заведенията.

Тук, естествено, на почит са рибните дарове, а гърците са майстори по приготвянето им. Признавам си, че толкова много и вкусна риба не бях яла през живота си. Има няколко „маркови“ таверни, които посрещат гурмета от цял свят. (В описанието под видеото съм посочила координатите на две от тях). Така че само заради кухнята си струва човек да отскочи до града.

Подобно на българите, гърците обичат да купонясват докато се хранят, да щракат с пръсти, да пеят и да танцуват в ресторантите, докато музиката оглушително гърми (по възможност с ориенталски ритми).

Но пък си е зрелище да попаднеш на импровизирано изпълнение на сиртаки или на старинния зейбекико под дъжд от салфетки. Градът никога не спи. Нощем народът се втурва по барове и заведения, а централните улици гъмжат от народ до малките часове. Просто гърците са като нас – обичат да се веселят и да социализират.

Приятна изненада – плажовете са с пясък

 Хубавото е, че градът е близо до България и можете да отскочите до моренцето без да се налага дълго да пътувате. Към 11 са плажовете в района. За разлика от други кътчета на Гърция, повечето са с чудесен мек пясък, а морската вода е прозрачна и топла.
Посетихме плажа на къмпинг „Александруполис“, където срещу 1,50 евро можеш да си наемеш шезлонг и чадър и цял ден да се излежаваш на слънце, да си пиеш коктейлчето и да се плискаш в морето. Таксите в къмпинга са 35 евро за каравана и 5-7 евро за палатка на ден.

На централния градски плаж пък има клуб за Wind & Kite сърфинг, където да си наемете оборудване и да се втурнете към вълните. Ако сте начинаещи, като мен, за вас ще се погрижи инструкторът Насос – търпелив и спокоен човек.

Фарът на Александруполис

 (Внимание, да не се бърка с фара на Александрия, разрушен още през 14 век !) Един от символите на крайбрежния град е красивият 27 – метров фар, който се издига в централната му част и е считан за втория по височина в Европа. В подножието му е обособен красив фонтан. Известен е още като фарът на Дедеагач – така се е казвал Александруполис по време на Османската власт.

Фарът е проектиран и издигнат в края на 19 в. от френска компания, вероятно същата, която е изградила нашия Шабленски фар. При хубаво време светлината му се вижда на разстояние от 44 км. в морето.

Но Александруполис не е само знойни плажове, кулинарни приключения, узо и нощен живот ! Оказва се, че тази част на Северна Гърция е рай за приключенци.

 Ето няколко идеи как да разнообразите морската си ваканция

Разходете се с лодка по делтата на река Марица/Еврос

Само 20-на километра южно от града попаднахме на истинско природно съкровище – делтата на река Марица. Гърците я наричат ЕВРОС. С нейните 472 km., това е една от най-дългите реки на Балканите. Извира от нашата Рила планина и се влива в Бяло море в близост до Александруполис.

Делтата се разстила на 350 хиляди хектара площ и е втората по големина в Европа, след тази на Дунав. От града се организират полудневни екскурзии до района, включващи разходка с лодка по някой от речните ръкави. Това е една от най-значимите влажни зони на континента. Тук гнездят над 300 вида водолюбиви птици. От Александруполис ни извозиха с джипове до брега на един от ръкавите на Еврос, след което, с моторна лодка се спуснахме по течението. Невероятна красота !

Нашите гръцки приятели решиха да ни изненадат с рибено-скариден пикник в една от крайбрежните хижи на Марица. За нула време обелиха картофите и свариха най-гигантските и вкусни скариди, които съм виждала някога.

 Дегустирайте био вино с дъх на свобода и вятър в косите …

Аз много обичам гръцката Рецина и когато съм в Гърция, тя присъства неотменно на трапезата ни. Но и другите вина Made in Greece  не са никак за подценяване. За пореден път се убедих в това по време на нашия винен тур в района на Александруполис във винарната на Кики Хатисава.

Младата жена се грижи за 7 хектара лозя съвсем сама, като произвежда био вино от органично грозде, култивирано в максимално естествена среда. И вместо да копае и да полива лозята до изнемога, Кики просто е оставила природата да се погрижи за гроздето. Само е засадила между редиците разните му там билки и полезни стръкове, които да прочистват лозята.

Отскоро Кики посреща туристи в нейната дегустационна зала. Винената й демонстрация, сама по себе си, е истинско шоу! Да не говорим за ароматните вина, които начаса повдигнаха градуса на настроението ни. Завършихме винения тур с разходка с трактор из лозята. Беше забавно!

Разхладете се с горски излет до водопада Аванта

В околностите на Александруполис попаднахме на още едно малко природно чудо. На около 20-на километра северно от града, паркирахме автомобила и поехме нагоре по сенчеста пътечка, която криволичи край поляни, изпъстрени с горски цветя.

Маршрутът е кратък и подходящ за семейства с деца. След по-малко от половин час стигнахме до красив водопад, който образува малък вир с кристална вода – чудесна разходка сред природата с живописна крайна цел – горска водна каскада.

До водопада ни заведе първата гъркиня, покорила връх Еверест. Кики Цакалдими е голяма чаровница, а ентусиазмът й е заразителен.

През 2018 г. тя успешно се изкачва на връх Еверест и се превръща в истинска знаменитост в Гърция. Сега Кики си има туристическа агенция и организира планински преходи за туристите, които отсядат в Александруполис. Признава, че много добре познава българските планини, тъй като поради липса на високи масиви в Гърция, цялата й подготовка за Еверест е преминала в нашите Рила и Пирин.

Включете се в маслинено-зехтинен тур

Опитвали ли сте сладолед от шамфастък залят със … зехтин ? Разнообразихме пътешествието си с поредната дегустация. Но не на вино, а на зехтин. За целта се отбихме в потомствена маслинена ферма край града.

Тук от векове се отглеждат маслини и се произвеждат всякакви зехтини по старинни технологии с нестандартни добавки, като билки, плодове, гъби и пр. Беседата беше интересна. Разбрах точно как да всмуквам въздух през устата, за да усетя аромата и съставките на даден зехтин, че не е препоръчително да се пържи със зехтин на висока температура, защото губи вкусовите си качества, и че някои от маслинените дръвчетата във фермата са на 2000 години. И т.н.

Посетете отсрещния остров Самотраки

За жалост не успяхме да отскочим до Самотраки, за който самите гърци твърдят че е един от най-красивите и зелените им острови. Предлага много добри условия за планински преходи и не е пренаселен с туристи. Самотраки има един пясъчен плаж, останалите са каменисти. До него се стига с ферибот от Александруполис за около час и половина.

Българска следа в миналото на Александруполис

Александруполис е сравнително млад град, основан преди по-малко от два века. В периода когато е бил под османска власт, се е казвал Дедеагач. В превод от турски означава „старо дърво“ или „дърво на отшелник“. По време на руско-турската война, руснаците окупират града, а руски инженери полагат основите на градоустройствения план. Затова някои от булевардите са прави и широки, което не е много типично за гръцките градове.

В миналото тук е живеела голяма българска колония. През 1891 г. отваря врати българско школо, а година по-късно е открита и българската църква „Св. св. Кирил и Методий“,  която в наши дни е гръцка и се казва „Св. Елефтериос“.  В началото на 20-ти век в Дедеагач вече е имало три действащи български училища, научавам от Уикипедия. През 1920 градът влиза във владение на гърците, които го преименуват на Александруполис, но не в чест на Александър Велики, както пише на много места, а на гръцкия крал Александрос Първи.

Етнографският музей „Тракия“ съдържа уникална частна колекция от носии, инструменти и предмети на бита. Експонатите разкриват интересни подробности от миналото на града и неговите жители, които не са се отличавали особено от нашенци по същото време. Самата сграда на музея е архитектурно бижу в неокласически стил от 1899 г.

Вместо заключение :

Александруполис е третото по големина пристанище в Гърция. В момента градът претърпява бурен възход не само по отношение на инфраструктурните проекти и чуждите инвестиции, (в т.ч. и на НАТО, който се готви да изгради своя база тук), но и на туризма. Градът има всичко, от което се нуждаете за да прекарате идилична морска ваканция. Александруполис е вашата гръцка мечта на една ръка разстояние. Бягство от сивотата и приключение без край за сетивата.

И още едно предложение за лято в Гърция : Топ 9 на най-красивите плажове на Тасос

Материалът е изготвен с любезното съдействие на община Александруполис, за което безкрайно благодаря. Впечатленията, които споделям тук са си лично мои.

The post На море в Александруполис – вашата гръцка мечта на една ръка разстояние appeared first on Пътешествия без край.

В нашите представи обикновено свързваме Свиленград с един от най-натоварените ни ГКПП със съседна Турция. Оттам транзитно се изнизва огромният поток пътници не само от България, но и от цяла Европа към южната ни съседка. Малцина обаче отсядат в самия град с цел почивка или туризъм. С изключение на любителите на хазарта. И ако доскоро Свиленград се славеше като българския Лас Вегас заради множеството си казина и игрални зали, към които се стичаха гости най-вече от Турция, Covid епидемията си казва думата.

Посетихме го в разгара на лятото. Въпреки оживения ГКПП с периодичните опашки от тирове и автобуси, градът пустееше, а част от хазартните обекти, кичозните хотели с неонови реклами и ресторантите от които се носят ориенталски ритми, не работеха. Отседнахме за три вечери в приятна къща за гости на тиха улица близо до центъра и успяхме да се запознаем с немалка част от забележителностите в района. В това отношение Свиленград е „златна мина“ за любознателния пътешественик.

Свиленград като свила

В буквален превод, името на Свиленград означава Градът на свилата (коприната). През 1932 г. тук се произвежда 25% от коприната на България и се изнасяла на пазарите в Одрин, Солун и Истанбул и т.н.. Разбира се, тази индустрия отдавна е замряла, но развитието й може да бъде проследено в местния исторически музей, който обаче беше затворен по време на посещението ни.

Старият мост над река Марица е визитната картичка на Свиленград

Който казва Свиленград, казва и мостът на Мустафа паша. Сигурна съм, че дори да не сте го виждали наяве, в мрежата сте попадали на безброй снимки на това архитектурно бижу, което е фотогенично през всички сезони и по всяко време на денонощието! Намира се в центъра и свързва двата бряга на р. Марица. Чудесно място за разходки, снимки и съзерцание. Каменният мост е издигнат през 1529 г. като част от комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, от които днес няма и помен.

Дълъг е 300 м. и има 20 красиви каменни свода. Има и подробна легенда, свързана с него и с въпросния Мустафа паша, но тук няма да ви занимая с нея. През 2016 г. Свиленградският мост е бил реставриран и затворен за автомобили, което е добре дошло за пешеходците! Наблизо попаднахме на няколко приятни заведения за вкусна речна риба.

Свиленград като малеби

 Да отидеш в Свиленград и да не хапнеш малеби е като да посетиш Неапол и да не си поръчаш пица. Опитах най-вкусното малеби, което съм яла от детство. Десертът с аромат на роза ме върна назад в соца и по-точно в славните времена, когато малебито беше основен десерт по ресторанти и столове, като се сервираше в типичните алуминиеви купички. В наши дни свиленградчани са превърнали приготвянето на скромния, блудкав за вкусовете на мнозина специалитет, в истинско изкуство.  Всъщност рецептата била донесена от арабския свят в Свиленград в началото на миналия век.

Оказва се, че дори по време на Втората световна война в града нито за ден не е спирало производството на въпросния вид ориенталски пудинг.  В наши дни малебито се прави по стара изпитана рецепта в местния сладкарски цех, който захранва цялата околия. Т.е. тук под път и над път се предлага прясно приготвено малеби. Най-общо казано малебито се приготвя от оризово брашно, прясно мляко, захар, розова вода и сладкарска боя, ала си има чалъми, които и до днес се пазят в тайна от потомствените свиленградски майстори сладкари.

А какво да кажем за природата ?

Около 80 % от територията на община Свиленград попадат в Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. В този крайграничен район се диплят възвишенията на Сакар планина, а над тях прелита невероятно разнообразие от птици. Орнитолозите са привлечени от възможността да наблюдават големи колонии от световно защитения царски орел, от лешояди, белошипи ветрушки и пр. Освен това Свиленград е съвсем близо до Източните Родопи, които са истинска магия и предизвикателство за всеки пътешественик и любител фотограф. И още – околностите на малкия крайграничен град са все още незасегнати от масовия туризъм. Тъй че движейки се бавно и предпазливо по разбитите пътища, се почувствахме като пришълци от друго време.

Свиленград – пътешествие в миналото

 Самотното село Маточина и крепостта Букелон

Село Маточина се намира в гънките на Сакар планина на около 40 км. от Свиленград. Но пътуването до него ни отне към час и половина заради безобразното състояние на пътната настилка. В горещия августовски пек имах чувството, че никога няма да стигнем до заветното село. Но ето че в далечината се открои гордата осанка на крепостта Букелон, кацнала на малко възвишение с разхвърленото в подножието му село Маточина. Паркирахме автомобила в полите на хълма, близо до каменна чешма край руините на някогашен Посетителски център, замислен с ентусиазъм и ненадейно изоставен по неясни причини.

Подобно на повечето населени места в Сакар, и Маточина се обезлюдява, а старата му църква се руши, изоставена на произвола на ветровете и вековете. След 10-на минути вече разглеждахме отблизо следите от добре запазената средновековна кула тип донжон, извисяваща се на цели 18 м. над околностите. Тук на 14 април 1205 г. българският цар Калоян разгромява латините, предвождани от император Балдуин Фландърски, който е пленен и отведен в Търновград. Гледката от тези възвишения в посока днешна Турция и град Одрин е неповторима.

Не щеш ли, на връщане край селото изскочи автомобил на гранична полиция. Като разбраха, че сме безобидни туристи, граничарите тутакси ни предложиха да ни заведат до

Скалната църква на село Маточина

Наричат я още “Свети дух“. Намира се на по-малко от километър от селото. Нашият автомобил е сравнително висок, въпреки това едва успяхме да последваме джипа на граничарите по неравния коларския път. Те паркираха пред входа на скалната църква, а ние  – около 200 метра по-надолу. През 10 век монаси отшелници  издълбали църквата в скалата. Оформили я като правоъгълно помещение със свод. „Свети дух“ е била използвана чак до 20 век.

 Още за „Свети дух“ и за забележителностите наоколо ще разберете от краткото видео:

Айпандо – ехо от миналото

На около 10 на км. от село Маточина, попаднахме на още една находка, пропита с тайнство и мистика – скалният храм край село Михалич, наричан от местните Айпандо.  До него стигнахме пеш, след като паркирахме автомобила близо до указателната табела на пътя. Кръстокуполната скална църква е била издълбана преди повече от хиляда години в подножието на малко плато в Сакар планина.

Всъщност тя е съвременник на съседния храм в село Маточина и също е дело на монаси отшелници. 14 стъпала отвеждат надолу във вътрешността й. А от върха на Айпандо, в маранята на августовския следобед, успях да различа мязащите на иглички далечни очертания на минаретата на Селимие джамия в Одрин.

Вижте още : Букелон и скалните църкви край Маточина и Михалич – чудесата на Сакар

Крепостта Неутзикон край село Мезек

 Най-известната и достъпна местна забележителност отстои на около 15-на км. от Свиленград и посреща туристи по всяко време. Тя е от 11-12 век, от времето на византийския император Алексий I Комнин, но тук са живели и тракийското племе одриси. Неутзикон е една от най-добре запазените крепости по нашите земи. Функционирала е до османското нашествие в края на 14 в., а до началото на 20 век все още е била много добре съхранена.

В наши дни крепостта е обособена като туристическа забележителност с удобен път до нея и с паркинг. Пред стените й е изграден атракцион – паянтови декори на военен лагер, шатри, военно снаряжение. Тук-там са поставени и манекени в средновековни доспехи, за радост на туристите. Освен това всяка пролет Неутзикон е домакин на фестивал на средновековните традиции, бит и култура. Тъй че мястото е много добре „социализирано“ и се радва на голям туристически интерес.

Уникалната тракийска куполна гробница край с. Мезек

Съвсем близо до крепостта се намира още една знаменитост – тракийската куполна гробница от 4-3 в. пр. Хр.. Тя е запазена изцяло в оригиналния си вид и е една от най-големите по нашите земи. Отличава се със своя почти 21 – метров дромос  (коридор). Вътре са представени холограми на откритите в нея артефакти. Предполага се, че е била ползвана като фамилна гробница на тракийски аристократ. Целият коридор е окичен с разяснителни табели, включително с рекламното пано на европроекта, по който е възстановена гробницата.
В полумрака  на погребалната камера ни посреща призракът на жената на тракийския аристократ, която от хилядолетия безутешно броди по тези места !!  При последното ми посещение на гробницата обаче, загадъчният манекен беше премахнат. Язък !

И една любопитна подробност – в началото на 20-ти век,  в насипа около обекта, местен селянин попаднал случайно на изящна бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177кг. Находката обаче била тутакси отнесена в Истанбул, където и до днес се съхранява в местния археологическия музей. Причината ? До 1912 г. тази част на България все още се намирала в пределите на Турция. Но пък в наши дни всеки може да види репликата на въпросния глиган, която краси центъра на село Мезек.

Вино с вкус на хилядолетна история

Районът се слави с хилядолетните си традиции във винарството, наследени още от траките. Край с. Мезек има две чудесни изби, където можете да си купите Мерло, Каберне Совиньон, Мавруд ( Евмолпия), Сира местно производство и т.н. По предварителна заявка се организират дегустации на бутикови вина. 

Потайностите на Глухите камъни 

Това е един от най-големите скални култови комплекси в Източните Родопи и един от най-мистичните. Намира се на около 30-на км. от Свиленград. Паркирахме автомобила на малко уширение край пътя и поехме  пеш по полегата сенчеста пътека, която за има-няма 20 минути ни отведе до местността Глухите камъни.

Подобно на много подобни места в Източните Родопи, и тук открихме безброй необясними, издялани в скалите трапецовидни  ниши. Кой, защо и по какъв начин е създал тези удивителни скални творения, си остава загадка.Най-силно впечатление ни направи древното светилище – огромен мегалит разположен в най-високата част на комплекса, издялан преди 3 хилядолетия от човешка ръка – най-вероятно тракийска. Учените предполагат, че светилището се е намирало в пределите на древен град с улици, сгради и храмове, който достигнал разцвета си през I-во хилядолетие пр. Хр.

Вместо заключение:

Гореспоменатите забележителности далеч не изчерпват богатството и многообразието на Свиленград и околностите. На тръгване се разходихме за последно по моста Мустафа паша, хапнахме по едно малеби и си обещахме, че отново ще се върнем, тук, на ръба на България, за да преживеем пътешествие във времето. Какво по-хубаво от това !

Вижте още : Глухите камъни или безмълвният шепот на времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте на картата по-долу къде са разположени обектите, за които споменавам и как да стигнете до тях .

The post Свиленград като свила, малеби и пътешествие във времето appeared first on Пътешествия без край.