Никополското плато е известно с невероятното си птиче богатство и е златна мина за орнитолози и природолюбители. Но не само! Най-голямата атракция на Никопол е реката и множеството речни острови, които са необитаеми и предлагат бягство от шума и стреса. В тази публикация ще ви разкажа за моето пътешествие с лодка по Дунав.

Разходка с лодка по „черешови води“ из Никополския архипелаг

Никополският архипелаг включва десетина малки и по-големи острова. Във зависимост от сезона и нивото на водата, реката вае островите, променяйки  големината и формата им. Затова хората тук казват „Дунава не спи“. През месеците май и юни, когато се топят снеговете, речните води започват рязко да се покачват. Никополските рибари им викат „черешови води“, защото тогава зреят черешите. Случвало се е всички острови около Никопол да останат под вода. Нашето речно пътешествие съвпадна именно с „черешови води“.

Бреговете на повечето дунавски острови бяха зляти от водата, но пък на моменти, лодката ни попадаше в тесен коридор от растителност, като в истинска джунгла – все едно се спускаш по Амазонка, например! ? През лятото пък нивото на реката значително спада и тогава някои от островите дори са достъпни пеша от брега на Никопол.

Гледайте видео репортажа

Споделям вълнението от разходката с лодка покрай речните острови и скалните църкви, разкривайки една по-различна, малко позната и невероятно живописна страна на българското поречие на Дунав.

Кои са най-емблематичните острови в района на Никопол ?

От тази пролет сдружение „Амур-Никопол“ предлага разходка с лодка по реката. Речният тур продължава от два до три часа и може да включва и пикник на някой остров с току що уловена риба на скара. Ала тъй като ние пътувахме при „черешови води“, бреговете на повечето острови бяха трудно достъпни. И така, в един слънчев майски предиобед потеглихме от плажа на Никопол на борда на 5- местна моторна рибарска лодка и веднага се насочихме към

Остров Средняк

В момента той е съединен с Румъния и на практика е полуостров, защото навремето румънците потопяват два товарни кораба, за да могат да го свържат с техния си бряг и да си го присвоят съвсем законно, тъй да се каже.  При високи води обаче, Дунав залива изкуствената връзка и Средняк отново става остров. Дълъг е 5 км. и около 1 км. е широк. На българския му бряг никополските рибари са си построили рибарски заслон със всички удобства. Туристите могат да посетят острова и да видят 60-метровата гранична бразда между България и Румъния. Лодката ни мина и край

Островите Лакът, Палец и Градина,

като на последния успяхме да акостираме и за малко да се поразходим сред обраслите чукари. Наричат го Градина, защото навремето тук местните си отглеждали дини и зеленчуци. На носа на остров Лакът, пък гнездяла колония от морски орли. Размахът на крилете им бил над 2 метра.

Бягство в рая на Никополските Малдиви

Да правилно сте прочели ! Дунавските острови са пясъчни и когато падне нивото на реката, водата се отдръпва от бреговете им. Тогава се откриват въпросните „малдивски плажове“ – достойна алтернатива на известните ни морски курорти, категорични са местните. Тези красиви природни кътчета, потънали в тишина и зеленина са най-добре пазената тайна на реката. Особено атрактивен е

Остров Катунара

През лятото той разполага с почти трикилометров бряг с фин като звезден прах пясък. Мястото е известно само на местните жители, които пристигат тук със семействата си, защото брегът е плитък– вървиш на 100-200 км. навътре в реката и водата ти е до кръста.

Никополският архипелаг е оазис на дивата природа

Тук гнезди уникално птиче разнообразие. И докато лодката ви пори водната шир, над главите ви прехвърчат корморани, чапли, къдроглави пеликани, морски орли, бекасини и прочие пернато разнообразие.

Освен това, противно на очакванията, на никополските острови можете да срещнете диви свине, сърни, чакали, лисици, диви котки и фазани, както и някой друг заек. Животинките преплуват реката, за да потърсят спокойствие и уединение от хората. Така че не тръгвайте към Никопол и островите без бинокъл и снимачна техника!!

Скалната църква “Свети Стефан“ – черешката на тортата

Шеметната разходка с лодка по Дунав предлага и пътешествие назад във времето. Лодката ни спря в подножието на отвесни варовикови скали на никополския бряг. Високо в тях е изсечена скалната църква „Свети Стефан“ от III – IV век, за която се предполага, че е част от заличен от времето голям манастирски комплекс. Освен това, според преданията, апостол Андрей, един от Христовите ученици, е служил именно тук по пътя си към Черно море.

До скалните ниши стигнахме по стръмна, хлъзгава и необезопасена пътека. Но си струваше усилията и риска. Отгоре, през отворите, ни посрещна синята усмивка на Дунава. В момента, наблизо се полагат основите на рибарско селище с Музей на риболова. Идеята е да се съживи туризмът в този изключително благодатен за отдих и екомаршрути край.

Какво още ще видите в град Никопол

Шишмановата крепост

След превземането на Търновград от завоевателите през 1393 г. цар Иван Шишман премества столицата на българското царство тук, на брега на Дунав, където прекарва последните си дни. Крепостта се превръща в сцена на отчаяната и храбра съпротива срещу турците. През 1395г. твърдината е превзета с хитрост, а цар Иван Шишман е заловен и посечен пред главната порта по нареждане на султан Баязид.

Това е едно от последните късчета свободна българска земя, преди България да падне под Османски ботуш. Гледката към сгушения в подножието на крепостта град и към синевата на Дунав е изумителна. За жалост, в наши дни това, свято за всички българи място тъне в буреняци и забрава. Подобно е състоянието на

Средновековната църква „Св. апостоли Петър и Павел“ ,

Тя е била използвана и от цар Иван Шишман. Дори се твърди, че таен тунел свързвал храма с крепостта над Дунав. Ала кръстокуполната църква от години е затворена и занемарена. Въпреки това тя привлича вниманието с красивата си архитектура и горда осанка. Туристите посещават и

Паметникът на Победата

Издигнат е  високо на живописен хълм над реката през 1906 г.  в чест на 1300 руски и румънски войници, загубили живота си по време на освобождението на България през 1877 година. Наскоро паметникът е бил ремонтиран.Край паметника има приятен кът за отмора и за съзерцание на панорамната гледка. Монументът  се вижда и от отсрещния хълм ,к ъдето се извисява Шишманова крепост .Никопол си има още една гордост

Чешмата “Елия” (Сютлийка)

Тя е разположена в приятен парк в центъра на града. Водата на малкото изворче е питейна.

Чучурът му излиза от автентичен римски саркофаг от II век с изсечен латински надпис под формата на епитафия, която изразява скръбта на римския чиновник Фронтон, по починалата му млада съпруга Елия.

Още идеи за пътешествия по река Дунав в участъка от Видин до Никопол ще откриете във видеото 

Вижте още забележителности наблизо:  Град Белене и остров Персин – 7 причини да ги посетите

До Никопол пътувахме с агенция Травентурия, която периодично провежда екскурзии с кауза за съхраняване на българската природа чиста и дива чрез запознаване на възможно най-много хора отблизо с нейната красота и биологично разнообразие, за което им благодаря .

Лодка за разходка до никополските острови може да резервирате на сайта на сдружени „Амур-Никопол . Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България. Всяка резервирана лодка директно подпомага никополската рибарска общност в съхранението на нейния бит, същност и дейност.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Непознатият Никопол – разходка с лодка до островите и скалната църква appeared first on Пътешествия без край.

В горното си течение р. Велека  е буйна и необуздана, с множество бързеи и прагове.

Там тя се вие край отвесни канари, бреговете й са стръмни и скалисти и затова е почти недостъпна за  туристите. Но с наближаването си  към Черно море Велека постепенно променя облика си. Коритото й се разширява, водите й се успокояват и започват да се гънат в живописни меандри. Недалеч от  странджанското село Бродилово тя вече е забавила шеметния си ход, а дълбочината й стига до 5-6 метра – достатъчно, за да може спокойно да се спуснете с лодка или с кану и да преплавате до устието.

А близо до морския бряг, се простира може би най-красивата част от речния маршрут.

Горите при устието на Велека често са заливани от пролетните дъждове.  Така се е образувала уникална влажна зона с лонгозна растителност и редки за тази част на Европа животински видове. Не случайно местността е включена в Природен парк Странджа и е под защитата на закона. Въпреки това всяко лято народът  буквално „щурмува”  реката в търсене на приятни емоции с риболов, пешеходни преходи по бреговете й, фото сафари и пр. А за споменатите водни разходки с лодка някои си правят предварителна резервация по интернет. Водното пътешествие може да ви пренесе във все още непокътнат от цивилизацията свят.

Тази част на Странджа е обявена за защитена зона

Причините? Наличието на уникалното за географските ни ширини  съобщество на жълтата водна роза и на многобройната популация на каспийските водни костенурки.  Освен това Велека, заедно с разливите около нея, е една от основните  спирки по пътя на птиците от Северна Африка  към Северна Европа, известна още като Виа Понтика.  Затова тук можете да видите различни видове редки птици като пурпурната чапла, малкия и големия воден бик, земеродното рибарче, както и  представители на 32 вида речни риби. Отделно има морски риби, които влизат в реката, за да се хранят или за да се размножават и  после се връщат обратно в морето –  като океанската змиорка например.

Самият резерват е обитаван от елени и диви прасета, които често могат да се видят привечер или на разсъмване да пият речна вода. Това е една от най-чистите реки в България . Край бреговете й никога не е имало каквото и да е производство. Така че Велека си тече такава, каквато е текла преди милиони години ! Поне така твърдят местните екскурзоводи,които придружават групите.

Докато лодката бавно се придвижва срещу течението, навлизаме в стеснен участък, ограден с лонгозни гори и лианоподобни растения. Избуялата зеленина оформя сенчест тунел над главите ни, сякаш сме попаднали в истинска джунгла. Повърхността на водата буквално гъмжи от всевъзможни представители на семейство насекоми. Сред тях се открояват многочислените колонии на огненочервени водни кончета – т.нар. червена либела, която вирее само в тази част на България.

Но господарят на Велека  е  каспийската водна костенурка

Това е много рядък и  застрашен в световен мащаб вид. Животинките се препичат върху сухите дънери, носещи се по течението на реката, и с готовност позират за снимки ! После водният круиз ни отвежда и до самото устие на Велека, на северния плаж на Синеморец.  Тук слизаме от лодката, за да се разходим по златистия пясък и да потопим краката си в морските вълни.  А след това поемаме обратно към кея, където се е събрала поредната туристическа група за деня.  Разходката с лодка по реката  може да продължи от 1 до 3 часа в зависимост от желанието на пасажерите.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Хайде на разходка с лодка по Велека ! appeared first on Пътешествия без край.