Read in English |
Lire en Français

 Хитови дестинации за подобни мрачни пътешествия са бившите страни от соцлагера, които с фантазия и чувство за хумор, разработват комунистически маршрути за любопитни или носталгично настроени пътешественици. Но не и България.

„Фабриката е рожба на българо-съветската дружба“ гласи избледнелият лозунг на  призрачна постройка в родопския град Рудозем

Северозападна България или „The day after tomorrow“

Каква по-умилителна гледка за всеки уважаващ себе си привърженик на dark tourism /или мрачен туризъм/ ! Въпросът е, че стане ли дума за социалистическото й наследство, страната ни се държи като свенлива девойка.

„Ние се срамуваме от комунистическото си минало, искаме да го забравим и… да го скрием”

– обяснява 32-годишната Цветелина Цанкова – собственик на единствения специализиран туроператор у нас, който организира т.нар. „комунистически тур за носталгици”. И добавя:

„Най-вероятно наистина не сме го преосмислили, не го приемаме като история, като минало, а все още го свързваме с настоящето. Когато посещават Националния исторически музей, чужденците питат защо историята ни е показана до 1943-44 г., след което продължава с… химикалката на Георги Първанов, с която е подписал договора ни за членство в ЕС”.

Язовир Копринка или бившия яз. Георги Димитров, погълнал няколко села, заедно с останките от древния Севтополис

Цвети се чуди как така в експозицията не е отразен цял един съществен 45-годишен период, времето на тоталитаризма.

„Къде е социалистическият отрязък от историята ви?” питат хората

“А обясненията, че е още рано да го експонираме, защото трябва да минат поне 80-100 години, докато го осмислим, буди недоумение.”-обяснява младата собственичка на туристическа агенция.

Любителите на мрачен туризъм са предимно шведи, белгийци, французи и американци. Тези хора никак не скучаят в България, защото тук определено има какво да видят и да снимат. Цвети разказва как чужденците изпадат във възторг от пустеещата, оставена на произвола на времето и природата, индустриална зона на град Перник – някогашен проспериращ център на стоманолеенето у нас.

Ленин и Маркс са на почит  в старопланинското село Селце!

Да не говорим за Северозападна България. Развитият индустриален регион по време на соца беше буквално опустошен в годините на прехода. Доколко тези „забележителности” обаче са символ на 45-годишната тоталитарна държава или са по-скоро белег на последвалите 25 години мъчителен, несъстоял се демократичен преход, е въпрос на лично тълкуване.

В соцмаршрутите на чужденците се вписва Паметникът на съветската армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век язовири, „погълнали” цели селища, заедно с църквите им.

Пътешествениците разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка, отбиват се в оцелял през годините на демокрацията хоремаг, за да си купят лимонени резенки и да видят какво означава празен магазин.

Но когато любителите на т.нар мрачен туризъм настояват да посетят някой музей на комунизма, остават разочаровани. Защото се оказва, че  в България няма такива. „Питат ни как така всички бивши соцстрани си имат музеи, които разобличават тоталитаризма, но не и България” – разказва Цвети и добавя, че често й задавали следния въпрос: „Не можем ли да посетим бившия концлагер на дунавския остров Белене?”.

Някогашният най-голям завод за електромери на Балканите стърчи самотен и ненужен в местността Калето над град Никопол.

За жалост от концлагера няма запазени сгради и помещения. Защо ли?

Истината е, че  по света хората са свикнали,  такава информация да не се крие. “В останалите посткомунистически страни е широко разпространено виждането, че историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Тези страни се опитват да запазят места, които напомнят за близкото минало.”-казва Цвети.

 Хората, живели отвъд Желязната завеса, продължават да ни възприемат като „бивша социалистическа страна”. Те искат да разберат как българите са оцелявали 45 години в еднопартийно общество със забрана на частната собственост, политически репресии, цензура, планова икономика, ДС и пр. Оказва се обаче, че не само комунизмът буди любопитство, но годините на преход, опустошили цели райони на България.

Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи, някогашни фабрики, превърнати в руини…

 Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка за феновете на dark tourism  и да донесат пари на държавата. Стига да успеем най-сетне да се дистанцираме от годините на социализма и да проявим щипка въображение и… чувство за хумор.

А иначе България отдавна присъства в най-популярните специализирани сайтове за мрачни пътувания. Просто е въпрос на време да преосмислим близкото си минало. Дано това не ни отнеме 80-100 години!