И още нещо –  малкото публикации за пирамидите на Банище, на които се натъкнах, настойчиво призовават към повишено внимание. Причината –  местната ловна дружинка била супер активна и редовно ловувала в района и най-вече през уикендите, било то в ловния сезон, било то извън него … Подобни предупреждения са способни да охладят ентусиазма и на най-запаления приключенец, нали?

Гледайте видео репортажа

Представям ви едно малко познато, но изумително място в Краището. Запознайте се с причудливите пясъчни форми на земните пирамиди край село Банище и тишината на старата средновековна църква „Св. Йоан Богослов“, която пази духа на миналото далеч от шумните пътища

Мина повече от половин година преди да се наканим да „рискуваме живота си“ в името на приятния излет сред природата. Междувременно разбрах, че село Банище си имало още една атракция – старата църква „Св. Йоан Богослов“, за която почти нищо не се знае. Това допълнително разпали фантазията ми. И в една топла, пъстра октомврийска неделя се отправихме към Краището с живописните му хълмисти извивки. Някъде там, далеч от туристическото любопитство, е притихнало световно неизвестното селце Банище.

Как да стигнете до земните пирамиди на Банище

Село Банище се намира на около 70 км. от София и на 22 км. от град Брезник. За да стигнем до него, трябваше да минем през град Перник и после да продължим към Брезник. Ала както често се случва при нас, успяхме да се заблудим още след излизането от София, въпреки двата вида навигационни системи, с които се бяхме въоръжили, и да отпрашим … в противоположна посока.

Но към обед вече се намирахме на площада на Банище и разпитвахме местните. Първият ми въпрос, разбира се, бе за ловците – дали няма да стрелят по нас ?  „ А, спокойно, днес ловуват на отсрещния хълм. При пирамидите ще е спокойно!“. Добре, отдъхнахме си ! А как да стигнем до пирамидите?

Посъветваха ни да се върнем назад в началото на селото и да оставим автомобила на шосето. Близо до табелката на Банище има черен път, който отвежда до отстоящата на 1 км. природна забележителност. Минавало се край някакъв стадион, после се продължавало нагоре. Ние обаче решихме, за по-бързо, да минем в права линия през полето. Не беше доброто решение, както винаги! Оплетохме се в трънаците, а и отново се поизгубихме. Но, все пак, за около 20-на минути стигнахме до въпросните природни чудеса.

Какво знаем за пирамидите 

Отговорът е – почти нищо, освен че местните им викат „Ровините“. Дори не са им измислили легенда!!  Красивите природни творения са били оформени преди 40 милиона години от слънцето, водата и вятъра. „Ровините“  се намират в малка, закътана в гората долина.  Като нищо можехме да я подминем. Причудливите им силуети надничаха между дърветата, обагрени в есенна украса и наподобяваха приказни замъци с нащърбени бойни кули.

Пирамидите много лесно се рушат, затова не трябва да стъпвате или да се катерите по тях. Полу-отъпкана пътечка минава над тясната долина, откъдето можете да им се наслаждавате. Успяхме да се разходим и в подножието на самите образувания. Е, по мащаби не могат да се сравняват с Мелнишките или със Стобските, но пък са не по-малко красиви! Истинска феерия!! А и нищо не може да се сравнява с гледките към живописните очертания на Краището отсреща.

На връщане не успяхме да открием отъпканата пътека и отново трябваше да минем през нивите, прескачайки трънаци и буреняци. В последствие разбрахме, че от центъра на селото си имало удобна пешеходна пътека, която отвеждала за нула време право до обекта. Ала кой да ни каже!

Църквата „Св. Йоан Богослов“ на Банище

Както споменах в началото, нашето есенно пътешествие имаше още една цел – възстановената старинна селска църква на края на Банище. Но както повечето църкви у нас – и тя е заключена ! Бай Димитър, който държи ключовете, се съгласи да ни я отключи. Храмът е красиво изрисуван отвън. Има и каменни пластики, сред които открихме и двуглав орел – символ на Цариградската патриаршия.

Но вместо с обичайния кръст, „Св. Йоан Богослов“ е  увенчан с подобие на …. звезда или на нещо като снежинка, оформена от сочещи в кръг кръстчета – стрелки. Честно казано не съм виждала подобна православна ….символика… От Историческия музей в Брезник не можаха да ми дадат еднозначно обяснение, освен че този символ се срещал на много места в района – по оброчища и гробища. Да не забравяме, че в древността кръстът е бил соларен символ, а кръгът може би е отзвук от езически времена, но това са вече мои размишления …

Какво знаем за църквата на село Банище

По време на Второто българско царство на това място имало голям и много богат манастир. Ала, както често се случвало в онези времена,  османският нашественик го опожарява и избива монасите до крак в красивата местност Калугерица.

След време върху руините хората издигнали малка паянтова църквица, но  и тя рухнала. Затова през 1875  тук изниква нова, трета църква. Същата, която виждаме и днес.  По-късно към нея построяват красива магерница, както и килийно училище – първото в целия регион.

Храмът „Св. Йоан Богослов“  е еднокорабна базилика. Стенописи откриваме само в олтарната му част. До наши дни са запазени изключително ярки и въздействащи изображения със сцени от евангелието. Ала техният автор е неизвестен.

Камбанарията е  същата,  каквато е била преди 150 години. По време на големи празници камбаненият й звън отеква из цялата долина, за да призовава хората да дойдат и да запалят свещичка. Църквата е ремонтирана в началото на хилядолетието от местен бизнесмен.

Вместо заключение:

Тръгваме си от село Банище заредени с красота и покой. И си обещаваме, че отново ще се върнем тук, в брезнишко, където багрите са по-ярки, а времето е забавило крачка, сякаш не иска да си тръгне оттук.

За още едни пирамиди , разположени до интересна църква, вижте в :  Село стоб и Стобските пирамиди – истории за минало и настояще

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Земните пирамиди на Банище и старата църква – разходка в Краището appeared first on Пътешествия без край.

Златолист е свято място. Усещаш го още щом поемеш по тясната асфалтирана ивица, която свързва този целунат от вечността кът с останалата част на света. Зарей поглед към пясъчните пирамиди в околностите на селото. Те не са толкова мащабни и зрелищни като „посестримите“ им в съседния Мелник. Но пък крият в потайностите си магнетични гледки и възможност за уединение сред природата.

Хората идват най-вече заради храма „Свети Георги“ и спомена за легендарната пророчица, живяла някога тук. Построен е през 1857 година на мястото на църква от 9 век. Изрисуван е целият със странни, противоречащи на каноните на православието изображения.

В притихналия полумрак различаваме помътнелите от времето образи на Дявола с арбалет, на Свети Христофор с конска глава, на гола до кръста Мария Магдалина…

По всяко време църквата на Златолист посреща поклонници, дошли от всички краища на България в търсене на лек срещу болежките и упование на душевните си терзания. Причината е, че в началото на 20-ти век храмът е бил дом на известната лечителка и ясновидка Преподобна Стойна, сочена като предшественичка на Ванга. И макар, че не е канонизирана като светица от Православната църква, Пророчицата е била силно почитана както приживе, така и след смъртта й през 1933 година.

Какво знаем за Преподобна Стойна?

 Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар на територията на днешна Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява, в резултат на което се появяват безспорните й ясновидски и лечителски способности. Получава прозвището „Преподобна“ заради аскетичния й начин на живот. Обитава скромно обзаведена стаичка в пълно уединение, а когато навършва 16 години насън й се явява Св. Георги, който й заръчва да помага на хората.

През 1913 г. семейството й се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през днешното село Златолист, Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги“. Тук тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитви. До смъртта й хората се обръщат към нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица.

Преподобна Стойна обитавала тясна стаичка на втория етаж на църквата в Златолист, която е запазена и до днес.

Тук е леглото й, голямата икона, чергите… Клаустрофобичното помещение е пропито със святост и покой. Именно тук първо се отбиват болните, отчаяните, обезверените… Всеки търси лек и утеха чрез духовно общение с непризнатата светица. Но за целта трябва да се събуеш и да пристъпиш прага на стаичката със смирение, да се уединиш с молитвата си, да оставиш малък дар от себе си. Таванът е покрит със снимки.

Има поверие, че ако закачиш своя лик до останалите, ще се радваш на завидно здраве. На ниска масичка на втория етаж има книга, в която всеки записва желанията си. Според старите хора от Златолист Стойна лежала като мъртва в продължение на дни. Тя твърдяла, че през това време напуска тялото си и разказвала странни истории за срещите си в други измерения.

Виждали са Преподобна Стойна  да левитира над мраморната плоча с двуглав орел

Тази плоча е разположена в центъра на черквата точно под купола. Хората вярват, че камъкът с орела излъчва лечебна сила. Затова те стъпват боси върху плочата с надеждата, че тя ще изсмуче болките от тялото и терзанията от душата им.

В двора на църквата е гробът на Преподобна Стойна, където винаги са поставени свежи цветя. Тук се намира и гигантският трийсетметров чинар на 1295 години – редовен участник в класацията Дърво на годината. Препоръчва се да прегърнеш ствола му и да останеш така известно време, за да се пречистиш, а после да се полюлееш на люлката, закачена за клоните, че да се отърсиш от душевните несгоди. На тръгване непременно отпий глътка лековита вода от чешмата. И най-важното – запази огънчето на надеждата в душата си.

Вижте галерията от Златолист по-долу !

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

The post Златолист или вярата, която лекува appeared first on Пътешествия без край.