Оказва се, че Мусина е истинска съкровищница за приключенци, защото притежава не една, не две, а цели три забележителности, за които почти никой не е чувал. Това, което прави селото уникално не може да се види с просто око, защото то е … под земята. Районът около Мусина е карстов. Тук в продължение на няколко милиона години водни потоци са дълбали скали, каньони и пещери, които все още не са достатъчно проучени и разпалват любопитството на туристи и изследователи.  По думите на хората, цялото село е върху пропасти. Но да започнем по реда на нашите открития !

Първото нещо, което ни посрещна на пътя, малко преди да влезем в село Мусина , бе една очукана табела с надпис:

Геокомлекс „ Пропастите “

Защо пропастите? Защото тук от незапомнени времена местното население е изпитвало страх и почит от едно необяснимо карстово образувание. Става дума за две почти вертикални шахти, зейнали сред сравнително равния терен.

Феноменът е без аналог в България. От векове тези дълбоки цепки в земята са обвеяни от поверия и легенди. Хората смятали, че те са портал към  „Долната земя“ или към „Царството на мъртвите“, откъдето никой никога не сее завърнал. Понякога, през мразовитите безлунни нощи, край Мусина се понасял злокобен вой. Той се надигал от бездните и огласял цялото село, като всявал ужас у мало и голямо.  Обяснението е просто: в пропастта попадали животни, които се съпротивлявали на бавна, мъчителна смърт.

Двете шахти, разположени една до друга, са дълбоки около 25 м.- това е колкото един 9 етажен блок. А надвесиш ли се над тях трудно различаваш дъното.

Една от дупките е съоръжена с метална стълба с перила. Така че без да му мислим много, се спуснахме към „Царството на мъртвите“. Колкото  повече слизахме надолу, толкова  по-кални и хлъзгави ставаха стъпалата. А когато стигнахме дъното установихме че е кално и клисаво като блато. Предполагам, че ако се бяхме прежалили да наджапаме в калта, щяхме да открием кости на животни, а може би и … на хора ?

Как да стигнете до пропастите ?

Мусина се намира на 23 км. от Велико Търново и на 15 км. от Павликени. Въпросните природни шахти са разположени на около 400 метра южно от селото. Падат се вляво от пътя.  Малко встрани от шосето ще видите разнебитена беседка.

Точно до нея, обрасли в храсталаците, са двете дупки. Твърди се, че  са свързани под земята чрез карстова галерия. И че тази галерия  с подземни тунели, разпростираща се на километри в района,  отвежда  до още една местна забележителност :

Мусинската пещера

 До нея стигнахме след като прекосихме село Мусина и излязохме на приятна полянка с рекичка на другия му край .  Спряхме колата до поредната беседка с чешма. Наблизо има рибарници, а на около 50-на метра видяхме малко мостче, което ни отведе право в Мусинската пещера.

Старо водно колело пред входа й, свидетелства, че някога тук е имало мелница.  Достъпът до пещерата е свободен. Но не е препоръчително влизането навътре за обикновени туристи без подготовка и необходимата екипировка. Причината е, че подземната галерия не е благоустроена.

Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. Не е много дълга – около 380, но през нея минава подземна река, която оформя т.нар. „Синьо езеро“. От него води началото си опасен сифон. Според местна легенда на дъното му е скрито римско съкровище. А защо точно римско? Защото точно до Мусинската пещера се намира още една местна забележителност :

Римският каптаж в село Мусина

Той е построен заедно с  римския град Никополис ад Иструм от император Траян още през II век. Римляните каптирали извора от пещерата и изградили внушителен водопровод с 20 километров акведукт за доставяне на прясна вода до града. Днес, 1 900 години по-късно, каптажът все още работи и от него блика бистроструйна вода.  Местността  е благоустроена за туристи с приятна беседка, мостчета и пейки за съзерцание на красивата природа.

В района можете да посетите още природни забележителности:

• Село Емен и Еменската екопътека
• Хотнишкия водопад
• Геокомплекс Запарово

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Село Мусина или пътешествие в Долната земя appeared first on Пътешествия без край.

За Делчево казват че е „орелът” на Пирин

Селото е кацнало точно като скален орел по суровите пирински склонове, обрасли с букови гори. По уличките се носи полъх от времето на Възраждането, от когато датират повечето му къщи. Можеш да видиш натоварено със сено магаренце или притичващи домашни животни по прашните дворове. Улиците на Делчево са тесни, понякога преминават в пътеки, които се вият нагоре по чукарите между старите къщи. Някои от тези постройки са обновени, накипрени, украсени с цветя, оживени от човешко присъствие, други са рухнали под тежестта на времето, изоставени, самотни.

Автомобилите са рядкост заради недостъпните сокаци, а междуградският автобус спира на централния площад от дъжд на вятър. Така че ако мечтаете да се откъснете от стреса и мрачните мисли, задрямалото в пазвите на Пирин селце е вашият адрес!

Делчево очарова с автентична архитектура

Повечето къщи са строени през 18 век. Разположени са амфитеатрално и напомнят на тези в близките села Ковачевица и  Долен в отсрещните Родопи. Строи се от камък, дърво и от т.нар. гнайз  – прочутият плосък камък, с който са покривали покривите. Самите основи на къщите са изградени от големи каменни блокове. Горният етаж е от дърво, облицован е с гъст плет от лешникови клонки, замазани с глина. Тази замазка е най-добрият изолационен материал и осигурява защита от студ, влага и жега.

На места приземният етаж е буквално иззидан в скалата и така се получава необичайна симбиоза между природа и архитектура. Селото е като вкопчено в гръдта на планината.

В сърцето на Делчево се намира трикорабната каменна  църква „Успение Богородично“ от 1838 г. В миналото тя е била на два пъти почти отнасяна от дъждовни порои, но всеки пък е възстановявана с дарения на хората.  Не успяхме да я разгледаме, защото беше затворена, за което съжалих, защото имала много красив дървен иконостас.

Селска идилия в прегръдката на Пирин

В Пиринското селце се влюбват не само българските туристи, но и чужденците. Някои от тях си купуват къщи , за да ги ремонтират и да прекарват ваканциите си тук. Преди години холандец закупил и възстановил 5 възрожденски къщи с намерение да развива селски туризъм. На централния селски площад попадаме на приятна механа с вкусно меню и чуден изглед към Гоце Делчев. Но и в самите къщи за гости ще ви посрещнат с домашни гозби.

Така че можете  да отседнете в Делчево и да заживеете в хармония с природата и с архаичното ежедневие на местните. Сутрин ще се будите от кудкудякането на петлите, ще закусвате с топли домашни катми и с току що издоено козе мляко. А  после … потайностите на Пирин ви очакват. В района има изградени 4 екопътеки с барбекюта, заслони, пейки и маси, но лично аз още не съм ги опознала.

Самото разположение на Делчево под върховете на Пирин с изглед към цялата долина е фантастично. Местните твърдят, че оттук се виждали отблясъците на Бяло море, макар че колкото и да се взирах, не успях да ги различа …  Но пък си струва да станете рано сутрин, за да видите изгрева на слънцето, което първо се подава зад билата на отсрещната Родопа планина!

Според легендата селото е леговище на змей

Крилатото същество живеело в планината. Но един ден то се спуснало към селото и откраднало най-красивата девойка, за  да я направи своя жена. Хората от Делчево преживели трагично загубата. Но пък похитената мома притежавала борбен балкански дух. Тя приела да стане змейова невеста и да го дари с потомство и преданост. Но поставила условие – в замяна съпругът й да закриля родното й село.  Красотата и благородството на момичето стопило сърцето на люспестото същество. То си дало сметка, че е по-достойно да бъдеш закрилник на слабите отколкото да си злодей и да им пакостиш. Драконът толкова се влюбил в младата си жена, че се съгласил да заживеят заедно в Делчево. Хората обаче приели новия жител с недоверие. За да ги убеди в своята добронамереност змеят докоснал с длан чешмата в центъра на селото и от нея потекла благодатна вода

 

Празници в Делчево

Легендата за добрия змей – закрилник оживява всяка година. На Еньовден, когато се предполага че змеят похищава девойката, се правят възстановки на т.нар. „Змейова сватба“ . Тогава в старинното селце пристигат стотици гости, за да посрещнат лятното слънце, което се къпе в росата. Празникът преминава с песни, хора, бране на диворастящи билки и пр.

Не по-малко колоритнни са ритуалите на Трифон Зарезан през февруари. На този ден се зарязват лозята и се организират фолклорни спектакли, както и конкурс на домашните вина. И разбира се това е още един повод местните да представят двоя  ритуал „Змейова сватба“ със съответните народни носии и танци. Много често младоженците са истински. Оказва се, че много млади хора избират Делчево като място за сватбената им церемония. Напълно ги разбирам!

 Как да стигнете до Делчево

 Селото се намира на около 215 км. южно от София и на 10 километра от град Гоце Делчев. Хубав, макар и тесен асфалтов път потегля от крайния квартал на града и криволичи нагоре и нагоре в планината.

Денивелацията между завоите е голяма. А гледката която постепенно се разкрива пред очите ви към разпръснатия в краката ни Гоце Делчев беше приказна. От последните два завоя виждате сгушеното в скалите селце във формата на … подкова. Имало идея да се изгради лифт с начална спирка Гоцето и крайна – Делчево, но засега всичко си остава във сферата на добрите пожелания.

За още едно приказно пиринско село прочетете тук: Омагьосаното село Пирин

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Делчево – змейовото село на ръба на Пирин appeared first on Пътешествия без край.

Преди арабската пролет Тунис беше една от най-туристическите северно-африкански дестинации. Поредицата атентати  в най-демократичната и западно ориентирана африканска държава обаче са на път да охладят туристическия ентусиазъм на милиони.

Но тунизийците са приветливи хора и разчитат  на туризма, за да дръпне икономиката .

Затова повече от всякога се стараят да угодят на гостенина с надеждата да го привлекат и задържат. Като цяло населението е лошо настроено към всякакви прояви на фанатизъм и агресивен ислям, обича да се весели, да флиртува и да пийва местното винце, бира и ракия от фурми .

Според едно проучване всеки пети тунизиец упортебява алкохол, а след арабската пролет броят на надигащите чашката се е увеличил значително.

Жителите на Тунис се гордеят с космополитните си корени и люто се обиждат, когато ги наречеш араби.

Подобно на България, в течение на хилядолетия, Тунис е бил на кръстопът между различни култури и цивилизации. Преди арабите да се установят тук и да заличат почти всички следи от християнското му минало, районът е бил във владение на финикийците, на римската империя, на Византия и на Османската империя.

Много силно влияние върху местната култура са оказали и французите, които през 1881 г. колонизират малката африканска страна. До средата на 20-ти век Тунис е бил протекторат на Франция. Въпреки всичко, хората са запазили добри спомени от тези времена.

До ден днешен тук всички говорят много добър френски език и страдат че френските туристи вече ги игнорират. Така че всеки път, когато се обръщахме на френски  към някое камиларче или таксаджия, засияваха с думите „Ма вие французи ли сте?“.

И въпреки че ги убеждавахме,че сме си българи, получавахме „traitement spécial“, а усмивките не слизаха от лицата им. Тунис ме спечели със синьо-белите си градове, с пикантните ястия с дъх на harisa, с хипнотичната красота на Сахара и наивната доброта на неговите жители. .

За приключението ни в тунизийската част на Сахара кликнете Тук

Click on image to open Gallery 

Кликнете върху снимка, за да влезете в галерията и да проследите коментарите

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

The post Синьо-белият Тунис appeared first on Пътешествия без край.

Венета  Николова . Пътешествия без край

The post Балканска рапсодия – Черна гора, Хърватска, Албания appeared first on Пътешествия без край.