Защо си струва да посетите скалната църква

1. Чудесен повод за полудневна лежерна разходка по една достъпна и почти равна пътека на чист въздух и тишина. Препоръчвам да се разходите до тази светиня през пролетта или ранната есен, когато е приятно прохладно, а не като нас – в най-големия юлски пек.
2. За да стъпите на вулкан, за да се насладите на безбрежни гледки към река Струма, към Рупите, към отсрещния Пирин, чистата природа и … безвремието.
3. За да се почувствате откривател. Липсата на асфалтиран път до мястото налага известно усилие, за да стигнете пеш. Благодарение на което няма да се сблъскате с шумни туристически тълпи по джапанки, нито ще ви цвърчи скара на фона на ориенталски припеви. Това е и повод  да се поставите на изпитание, като се изкачите по нестабилните стълби, прикрепени към една от монашеските килии…
4. За да научите нещо ново и любопитно за живота и вярванията на нашите предци. Както и за историята на този край, населяван още в древността.
5. За да се усамотите сред природата на едно пропито с тайнство и мистика място, да запалите свещичка и да потърсите връзка със себе си и с Вселената. И т.н и т.н.

Как да стигнете до скалната църква „Св. Пантелеймон“ ?

Освен че е надвесена над меандрите на Струма, скалната църква, или това което е останало от нея, е приютена близо до кратера на вулкана Кожух. Но спокойно, за последно е изригнал преди един милион години. А усещането, че стъпваш на вулкан, макар и угаснал, допринася за мистиката на това място.

Скалната църква се намира в средата между градовете Сандански и Петрич или на около 20 – на км. северно от Петрич. Заходихме към „Св. Пантелеймон“ от село Генерал Тодоров. След като отминахме селцето, хванахме черен път, който криволичи край малка черква. Оттам пътят започва да се стеснява и да се влошава. Но автомобилът ни е сравнително висок и успяхме да преодолеем по-критичните участъци.

След около 15-на минути паркирахме на малка полянка, която бележи началото на пътеката към църквата. Впрочем има си и табела, така че няма как де се объркате. Самата пътека е почти равна и лесно проходима. Ала в ранния юлски следобед живакът започна стремително да се покачва. Сигурно е било около 40 градуса на слънце, защото преходът ми се стори безкраен. Да не говорим, че го извървяхме в двете посоки на празен стомах, а бяхме забравили да си вземем и вода.

Панорамата към Струма и отсрещните била на Рупите 

Сребристата нишка на реката непрекъснато надничаше зад дървета и храсталаци, изкушавайки ме на всяка крачка да спра, за да я снимам, въпреки изпепеляващото слънце. Така и не успях да запечатам непокорната й красота – няма техника, която да улови неуловимото ! След има – няма 40 минути /по субективни мои изчисления/ стигнахме до новоизградената постройка на някогашната църква, издълбана високо в скалата. На отсрещния бряг пък се намирали лечебните извори при Рупите, но така и не стигнахме дотам! Съвсем близо до храма е и една от монашеските килии, от които се открива още по-красива гледка към реката.

Какво знаем за скалната църква „Свети Пантелеймон“

В олтарната ниша археолози открили релеф на  древногръцкия бог и лечител Асклепий, заради което се предполага, че тук е имало антично светилище, посветено на божеството. През 11 в. на това място възниква християнски храм, посветен на Св. Пантелей, който също бил лечител и впоследствие е бил канонизиран от църквата. Затова до ден днешен се смята, че мястото е лековито. Съдейки по издълбаните ниши в околните скали, в средновековието тук е живяло многобройно братство на монаси исихасти.

И още – подобно на много мистични места в България, и скалната църква „Свети Пантелеймон“ се свързва с житието и битието на св. Иван Рилски. Според легендата именно с тази обител се свързва най-ранното му отшелничество. А едно предание гласи, че докато пребивавал в килиите, младият отшелник бил набеден за появилия се мор по добитъка и тутакси бил прогонен от местните жители !

В наши дни скалната църква е много добре поддържана 

През 2015 доброволци обособяват пътека със стълби и парапети, така че да е достъпен за всеки. Тогава е изградена и постройката на мястото на някогашната скална църква. В скалите наоколо има няколко издълбани ниши, служели за килии. Но само една от тях е достъпна за туристите благодарение на прикачените стълби.  Храмовият празник е на 27 юли, когато тук прииждат хора от околията, за да отдадат почит на светеца. Това е единствената скална църква в цяла Югозапазна България – още едно основание да я посетите!

В района можете да посетите и  : Чуриловският манастир край село Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 причини да посетите скалната църква „Свети Пантелеймон“ край Петрич appeared first on Пътешествия без край.

Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.

През 2001-ва пещерняци случайно попадат в тази недостъпна част на планината в района на село Ненково. Поглеждайки нагоре към скалните венци, ахват от изненада. Високо над тях се откроила черната паст на зейнал към небето отвор на пещера. По-късно на място пристига проф. Николай Овчаров с негов екип и започва проучването на скалната ниша. Заключението на видния археолог е че става дума за тракийско светилище от 11-10 в. преди н.е.

Какво знаем за пещера Утробата ?

Култовият комплекс е с формата на вулва, затова местните го нарекли Утробата. Първоначално скалната цепнатина била далеч по-малка и тясна. Но древните хора са я доизваяли  така, че да придобие формата на въпросния женски орган. По този начин, според изследователите, дълбочината й от първоначалните 16 м. станала 22 м.

В дъното на пещерата предците ни са издялали олтар, който  да наподобява матка. Всяка година в деня на пролетното слънцестоене през входния отвор попада слънчев лъч, който опложда вулвата, т.е. стига до дъното на пещерата и осветява „матката“.  Според учените Утробата е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. Близо до входа й те са издълбали и серия от трапецовидни скални ниши.

Как да стигнете до Утробата ?

Култовият комплекс се намира на 23 км. от Кърджали по пътя за село Ненково. Вторачени в GPS- навигацията за малко да подминем село Дъждовница без да  забележим трапецовидни ниши, издълбани високо в скалите край селото. Виждат се вдясно от пътя. След това отминахме х-л Боровица, разположен на брега на язовир Кърджали и започнахме да се оглеждаме за пътеката към Утробата, която се пада вдясно на пътя. На около 1 км. от хотела видяхме указателна табела за Утробата и няколко паркирани автомобила. Спряхме до тях и поехме нагоре към заветната цел.

За да стигнете до това чудо на природата и на човешкия съзидателен устрем, ще трябва да положите сериозно усилие. До самата пещера има добре маркирана пътека, но тя е стръмна, на места ронлива. Преходът в едната посока е около час или малко повече. За целта е добре да се екипирате с подходящи обувки и да си носите вода. Оказва се, че Утробата е добре разработена туристическа атракция. Въпреки горещия пролетен ден, десетки туристи – млади и стари, плувнали в пот, но решени да достигнат целта, пъплеха упорито нагоре-надолу но склона . Усилията си струват, защото веднъж стигнали до подножието на тъмния отвор на вулвата, човек изпитва необяснимо страхопочитание към това

природно творение, обвеяно с мистика

Но докато се изкачвах нагоре по желязната стълба, която води до отвора на Утробата, получих сърцебиене. Зави ми се свят от височината и от необятната гледка към хоризонта, която се разгърна пред ошашавения ми поглед.

Вътре, в полумрака на пещерата, имах чувството, че съм попаднала в утробата на гигантско извънземно същество. По стените се стичаха миниатюрни капчици вода, подобни на някакви секрети. Изведнъж, от навлажнената „матка“ в дъното на кухината, ме лъхна … едва доловимо дихание. Но долу, в подножието на пещерата, вече се беше заформила опашка от нетърпеливи туристи в очакване да освободим терена.

Затова побързахме да направим снимки и потеглихме обратно по пътеката, като внимавахме да не се подхлъзнем на някой сипей. Но как да гледаш непрекъснато в краката си, когато си заобиколен от такава красота! Пред нас, като на длан, се ширнаха родопските хребети, а между тях сребристите води на язовир Кърджали подканващо ни намигваха.

В село Ненково времето е спряло

Отдавна си го бях набелязала – обезлюденото родопско селце, застинало във времето, в което рядко стъпва туристически крак. А се намира само на 5 км. от Утробата! Привлече ме въженият му мост, който е единствената му връзка с цивилизацията.  Признавам – въжените мостове са ми слабост. Виж: „Голдън Гейт“ ли?Не, мостът на село Лисиците  . Оказва се обаче, че Ненково си има не един, а цели два моста. И то какви!

Малко преди да стигнем до селото, от лявата страна на пътя, видяхме стария мост, огънат над  река Боровица. Мостът е с 5 каменни свода и е дълъг 58 метра, т.е. с два метра повече от прословутия му побратим Дяволския мост край Ардино. Не е ясно от кога е. Според някои източници Ненковският мост е изграден още от римско време. Но по-разпространената версия е, че датира от средновековието и че по него са минавали кръстоносците и т.н. За съжаление в наши дни е полу-разрушен. Най-вече от иманяри, привлечени от легенди за скрито съкровище в основите му.

Затова пък въженият мост на селото си е цяла атракция! Нищо, че е с поизгнили дъски и съвсем леко се поклаща! Хората разчитат на него за връзка с останалия свят. В горещия следобед видяхме възрастен човек, натоварен с 20-на комата хляб да се движи бавно моста. „Ами те не са само за мен, а и за съседите, помагаме си!“- заяви човекът и добави, че най-близкият магазин отстои на 15 км. Веднъж на няколко дена до моста спирало микробусче с най-необходимите стоки. Всичко се пренасяло на ръце или с магарета по моста.

 Каменните къщи на Ненково 

Но това което прави най-силно впечатление са старите каменни къщи с тиклени покриви. Зидовете на повечето от тях са  „сглобени“ като конструктор „Лего“. Просто строителите са домъкнали речни камъни от близката река Боровица и са ги наставили един върху друг. Така, лесно и бързо, са стъкмили домовете си по подобие на къщите от каменната ера.

Същата техника са използвали и за изграждане на дуварите си. И се е получила истинска каменна приказка! Липсата на автомобили е съхранила непокътнати старите селски улички. За жалост почти нищо не се знае за историята на Ненково. Освен, че повечето му къщи са от 1912 г., че някога тук е имало смесен магазин с пивниц, както и училище. Единствено поддържаната миниатюрна джамия с тенекиеното минаре навежда на мисълта, че няколкото му възрастни жители все още не са изгубили вярата си. Както и надежда, че животът, макар и труден, все пак има смисъл !

Хилядолетни скални ниши

Видяхме ги на отсрещния бряг още докато пресичахме въжения мост. Въпросните ниши са били изсечени от човешка ръка върху скалните венци край река Боровица съвсем близо до днешното село Ненково.  Разхождайки се в крайните му квартали, успяхме да разгледаме отблизо тези издълбани в ронливите скали кухини. Но за разлика от други подобни творения в Източните Родопи, тези са почти заличени от хилядолетията и природните стихии.  Предполага се, че датират от II – I хилядолетие преди Хр. И се свързват с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по нашите земи долмени, менхири и скални светилища, а вероятно и близкият култов комплекс Утробата. Вижте: Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи

Вместо заключение:

Пролетта и есента са най-удачните сезони за разходки в Източните Родопи. Ние отседнахме в малък хотел в центъра на Кърджали и за един ден успяхме да разгледаме тези две магнетични късчета, скрити в планината. В района обаче останаха още неизследвани места – следи от ранни християнски църкви, мегалитни структури, тракийски светилища и най-вече – удивително красиви и недокоснати от човешка ръка местенца, които предстои да посетим в съвсем скоро време.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде точно се намира село Ненково и как да стигнете до него.

The post Пещера Утробата и каменното село Ненково – далеч от времето appeared first on Пътешествия без край.