пустиня Archives • Пътешествия без край https://pateshestvia.net/tag/пустиня/ Авторски сайт за пътешествия и фотография по света и у нас. Thu, 08 Aug 2019 17:34:40 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.9.4 https://pateshestvia.net/wp-content/uploads/2023/06/cropped-Patashestvia-favicon-32x32.png пустиня Archives • Пътешествия без край https://pateshestvia.net/tag/пустиня/ 32 32 Приключение в Сахара https://pateshestvia.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b0/ https://pateshestvia.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b0/#comments Thu, 05 Mar 2015 19:29:00 +0000 http://pateshestvia.net/?p=94 Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара  ! Да зарееш поглед в далечината. Там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие. И  да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая...

The post Приключение в Сахара appeared first on Пътешествия без край.

]]> Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара  ! Да зарееш поглед в далечината. Там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие. И  да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая и да опознаеш … себе си.

 

Съзерцанието и философските разсъждения насред пясъчните ширини  на Сахара обаче вървят ръка за ръка с приятните емоции и приключенията. Тунис е много добре уредена туристическа страна с чудесни традиции, от които ние българите, бихме могли да почерпим опит.

А тунизийците  са идеалните аниматори, организатори и екскурзоводи, които не те оставят и за миг да бездействаш с идеята алъш веришът да върви и да капят бакшишите. Ако искаш да кривнеш от утъпканите туристически пътеки , за да се гмурнеш в дълбините на тази уникална култура и да опознаеш истинското лице на арабския свят, е по-добре сам да си организираш пътуването, на автостоп например.

Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията.

А дали подобно начинание не е малко рисковано в тези размирни времена е въпрос на лична преценка. Ние избрахме стандартния, но по-сигурен вариант – организираната от бг туроператор екскурзия. И останахме доволни.Потеглихме в една ранна октомврийска утрин от старинния крайбрежен гр. Сус, където бяхме отседнали и след дълго пътуване се озовахме в симпатичен оазис пред входа на Музея на палматаПочерпиха ни със сладко от фурми в комбинация с лимонени или портокалови кориКъносването е хилядолетна традиция по тези земи. Съжалих, че не си направих временна татуировка с къна в традиционни тунизийски мотиви. Разходка с каручка из оазиса. Някои от тези кончета бяха доста измършавели А вонята на застояла вода, която се носи от реките и локвите им е неописуема. В Тунис навсякъде мирише на тиня и на изгнило, но се свиква нали е Африка! А понякога надделява аромат на жасмин и други екзотични растенияЦивилизацията с всичките й джаджи удобно се е настанила и в най-отдалечения сахарски оазис. Всяко от тези пустинни деца, освен че владее компютърните технологии, говори на приличен френски.Стигнахме до малка палмова плантация с над 120 годишни дръвчета. Е това се казва екзотика !Каква живителна сянка насред нажежените пясъци. Това да не е райската градина?Атракционният пакет включваше и демонстрация на катерене на палма и събиране на фурми. Слизането не е по ствола на дървото а по самите „листа“. За всяко нещо вадехме по един динар бакшишПлантацията си има и туристическа ферма. Камила пие кола. Дай един динарМилото бебче на мама и татко. Та то е едва на един ден!Един отровен гущер разбуни духовете в туристическата ни групаПясъчна риба – изчезва под пясъка и дим да я няма!Аниматорът беше много артистичен. След като ни заплаши със змии и отровни скорпиони, ми метна тези два саламандъра, които си впиха ноктенцата в кожата ми и не искаха да ме пуснат. Най-дългоочакваният момент настъпи . Потегляме на сафари с високопроходими возила. Средната скорост с която се движим е 80-100 км. , като в програмата са предвидени лупинги и спускания от 70 -80 градуса наклон по дюните, съпроводени с ужасени писъци и молби да намалят скоростта. Придвижваме се по трасето на ралито Париж-Дакар, прославило се най-вече с инцидентите и нещастните случаиПясъчният Еверест зове ненаситния за гледки турист. Хайде след тълпата и ний да снимаме!Спряхме на един check point в пустинята. За разлика от египтяните например, тунизийците са по-сдържани и мрачни хора. Освен това се обиждат, когато им кажеш,че са араби. Обикновено отговорът е "Какви араби, ние сме европейци!"Тунизийската част на Сахара е истинска снимачна площадка. Тук са заснети цяла поредица холивудски продукции, сред които "Индиана Джоунс-похитителите на изчезналия кивот" и любимия ми "Английския пациент"А това познато ли ви е?Ами да, точно така! Това е звездното градче от култовата продукция Star wars, което за жалост тъне в разруха. В момента се обсъждат начини за набиране на средства с които да бъде възстановено.Незнайно защо отвътре някои от къщичките са изградени с тези подобия на кошери от които всеки момент ще изскочат извънземни осиА тези симпатични съоръжения са всъщност от дървоДиви камили. Водачът им е без глава!!!Нощувахме в много приятно хотелче в оазиса Touseur, който е толкова популярен сред туристите, че си има летище. Калин е гроги.С болка и недоумение детето установи, че майка му отново се е проявила, като е забравила банския му. Вместо това бе напълнила куфарите с дебели якета и шалове, защото чела някъде, че нощем температурите в пустинята падат до минус 10. Наложи му се да се утеши с една фурмаНа следващата сутрин потеглихме към 3 и половина за да посрещнем изгрева край соленото езеро на около 150 км от размирния АлжирМоже би така ще изглежда земята след глобалната промяна на климата?Шот ел-Джерид - така се казва второто по големина солено езеро в Сахара след Чад. Дълго е 120 км. и е широко около 60 км.Част от него се простира в централен Тунис и стига до бреговете на Средиземно море.Соленият слой, покриващ езерото може да издържи тежестта на автомобил, но може и да се срине под краката ти и тутакси да потънеш на дъното на мрачния пустинен търбух. Недалеч от езерото е обособен специален наблюдателен пункт за посрещане на изгрева с изваяни от ветровете пясъчни образувания. Навсякъде в по-туристическите части на пустинята са опнати следните възстановки на шатри щото да радват туриститеЕто я и огнената топка! Ще има да ни пърли цял ден. Кадърът не е лош, като се изключат кабелите на фона, напомнящи за настъпващата и тук цивилизация.Който казва пустиня, казва и камили. Какво е Сахара без нейните камили и какви туристи щяхме да сме ако не се бяхме записали за най-популярната местна атракция – разходка с камила в пясъка. Продължи час и половина, но ми се стори цяла вечност.Както подобава организаторите на експедицията въдворяват строг ред и финансова дисциплина.Не съм предполагала,че е толкова неудобно да яздиш това гърбаво създание! Моето беше безобразно нервно и зло. Не спря да подскача и да хапе околните животни. Истинско чудо, че не ме метна на земята и не ми счупи гръбнака! Някои хора обаче случиха на по-кротки създания, благодарение на което успяха да направят нелоши снимкиКато тази, например.Камиларите са пекани аниматори. Грижат се за животинките, забавляват те и те снимат. И всичко за един динар бакшиш. По принцип тунизийците не обичат да ги снимат, но този се оказа истинска находка.Малкият принц си потърси приятел в пустинята, но никой не му обърна внимание.Когато не ги яздиш излъчват мъдрост и достолепие!Голям бизнес пада. Камили, делтапланери, бугита – всички ресурси са впрегнати в туризмаПустинята, подобно на България, се обезлюдява. Често минавахме покрай изоставени селища ghost towns. Тъжна гледка.Казаха ни, че това село било опустошено от… наводнение. Чудовищен порой изневиделица се изсипал от небето и унищожил всичко наоколо. Не знам дали това е истина, но ми харесва библейското послание..И насред пустошта се е пръкнал този 5-звезден хотел възстановка на берберска къщаА това вече е автентична берберска къща. Живеят под земята, за да им е прохладно и сенчесто. Забележете обаче спътниковата антенаИмат си ток, вода и телевизия. Както и автомобил паркиран в пясъка. Какво повече му трябва на човек!Това е Matmata - едно от най-древните населени места в районаБерберите са най-древното население в Сахара. Някои от тях са със сини очи и руси косиНикой не знае откъде са дошли. Някои казват, че това са варварски племена, нахлули от СеверРибката изобразена, на балдахина на леглото е мюсюлмански символ за благополучие и се среща в повечето пустинни къщиА нашата екскурзоводка, която е рускиня, заяви, че берберите са КАЗАЦИ. Така или иначе нашите домакини бяха доста мургавиСлънцето е ослепително, нажежава нервите до краен предел и размеква мозъка ми. Чудя се как тези хора са способни да живеят и да мислят в тази жегаПоредната заловена в пустинята твар е впрегната в местния поминък-туризмаВсичко се терасира, за да спира свлачищата, но нашата руска екскурзоводка така и не можа да ни обясни как и защо точно се прави. Аз лично не видях да се отглеждат някакви култури в пясъкаТази жега не се търпи. През цялото време се потиш и лепнеш. Бързо в автобуса при климатика.Време за обяд. Попадаме на следния берберски туристически ресторант.Храната е скромна , но вкусна. Това е берберска баница. Пълнежът е с яйца и някакви пустинни треви или храсталаци.И насред горещите пясъци изниква чудо на чудесата. Амфитеатърът или колизеумът, както му викат, е от 3 век и е вторият по големина в света след римскияНамира се в днешният град Ел Джем и е една от археологическите гордости на Тунис.Тук са снимани филми като „Гладиатор“ с небезизвестния Ръсел Кроу. Не сме очаквали че ще видим толкова импозантно и добре запазено съоръжение от древносттаС което одисеята ни в тунизийската част на Сахара приключи за всеобщо съжаление, но и с усещането, че сме преживяли приключение, което ни разкри невиждани пейзажи и друга, колкото близка, толкова и далечна култура . Дали отново някога ще се скитам сред пясъците на Сахара ? Пожелавам си го час по-скоро.
Пътешествия без край . Венета Николова



Booking.com

The post Приключение в Сахара appeared first on Пътешествия без край.

]]> https://pateshestvia.net/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b0/feed/ 2 Ще умре и друга камила https://pateshestvia.net/%d1%89%d0%b5-%d1%83%d0%bc%d1%80%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b0/ https://pateshestvia.net/%d1%89%d0%b5-%d1%83%d0%bc%d1%80%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b0/#respond Tue, 25 Mar 2014 15:09:00 +0000 http://pateshestvia.net/?p=104 „….Дъщеря на пустинята, тя знаеше как да тича из нея. Тънки вихрушки се надигаха изпод петите й и се смесваха с разпилените й дълги коси. Но краката й се препънаха, тя падна и остана разперена в пясъка, усетила горещата прегръдка на пустинята, податливо мека, миришеща на вятър и безбрежност….. „....

The post Ще умре и друга камила appeared first on Пътешествия без край.

]]> „….Дъщеря на пустинята, тя знаеше как да тича из нея. Тънки вихрушки се надигаха изпод петите й и се смесваха с разпилените й дълги коси. Но краката й се препънаха, тя падна и остана разперена в пясъка, усетила горещата прегръдка на пустинята, податливо мека, миришеща на вятър и безбрежност….. „.  Какво е да си потомка на бедуини в  свят на табута и суеверия ? Откъс от книгата „Арабески“ на Лидия Николова, майка ми.                                            
 „Арабески“ -така се казва последната книга на Лидия Николова. В нея тя събира видяното и преживяното през годините на престоя си в Персийския залив, поднасяйки на читателя емоционален коктейл от истории с библейски привкус. На фона на нажежените пясъчни простори, осеяни с бедуински селища и градове за чудо и приказ,  една след друга, като перли от броеница, се нижат човешки съдби, разяждани от потайни копнежи и безнадеждни страсти   ….
 
 
 
Лидия Николова

                                                                       
Когато я срещнах случайно, аз я обикнах,                                                 
Тя обича него

А той пък обича не нея, а друга жена.
Всеки от нас е ловец и плячка
           
Ал Аша VІ в.
древноарабски поет       
 
Сорея се събуди остана да лежи на пода присвита, прегърнала лакти. Боли я цялото тяло. Миризмата на овнешки гозби още не е успяла да се пребори със свежия дъх на варова мазилка и безирена боя. Очите й шарят из малката стая, задържат се върху чергата на кафяви и бели ивици, върху съдовете, донесени от Али в деня на сватбата им.
Чергата й подариха, когато напусна бащината шатра, за да дойде тук в това ново бедуинско селище.
Властите го построиха, за да привлекат вечните скитници из пясъците, да спрат странстванията им и ги приземят с дом и челяд.

 
 Новите къщи изглеждаха на Сорея, като еднакви тухлени кошари, заградени с жълт дувар, за да не избягат овцете.   И да бъдат все край стопанина си.  Макар той сега да нямаше  такава нужда от тях, както в пустинята по време на пясъчна буря, поне щеше да чува блеенето им в долния етаж на къщата си. Миризмата и близостта им ще го успокояват.
А ключът на вратата ще ги пази от крадлива съседска ръка.  На Сорея й се стори странно, че къщите са построени за две семейства и входовете им са на противоположни страни, за да влизат съседите без да си пречат и да се карат.  Но как ще попречиш на скитниците да се карат? Как ще ги отучиш да не си крадат овцете, камилите и жените?
Баща й я даде на Али, защото му хареваха тези бели постройки край модерния град. Струваше му се че би могъл добре да си почива там на старини.

Но го бе срам да признае мислите си пред другите възрастни мъже от рода, които събрани вечер около наргилето в някоя шатра, одумваха онези, които се готвеха да заживеят в селището. Обсъждаха как би изглеждал животът им там. За старите пустинници „заседналите” бяха недостойни, а краят на волното скитане сред пясъците означаваше израждане.

 
Наближава обяд, а тя още не е сварила агнешкия дроб. Дали Али ще се върне и намръщен ще повдигне капака на тенджерата? Дали ще се
обърне към нея с яростта, която донася отвън?
Сорея не може да разбере откъде извира тази негова ярост,
но е сигурна, че за да избяга от нея, да я забрави поне за малко, тя позволи на замаята да проникне в нея. Онази топла замая, която струи от Маджуб. Срещу Сорея прозорецът зее със счупено стъкло и парчетата му стоят неизметени по пода.
Съдовете, на които в първите дни след сватбата тя се радваше, като дете на мечтани играчки, изкривени и счупени, се търкалят по чергата. Сорея обгръща посинените си рамене и пръстите й неволно се спират в дупката на скъсаната й рокля.
 
Снощи Али дълго чука, докато я събуди. Не можа да види в тъмното израза на лицето му, за да се покрие поне с одеялото, за да омекоти ударите му. Беше пиян.
Колко пъти тя проклинаше тези негови нощни скитания из пясъците и тайно пренасяне на каси уиски през границата.
Оттам дойдоха парите, с които си купиха камила и телевизор, но там Али се научи да пие. Снощи, без да каже дума, още като пристъпи в стаята, той я блъсна към прозореца. Издрънчалото стъкло го ожесточи.
Намери я на пода и продължи да я рита, докато се умори, или се изплаши, че я е убил, защото тя не издаде звук. За да доизтощи злобата си, той започна да тъпче съдовете, които Сорея изнасяше на двора и търкаше с пясък и вода. В тъмнината усети по лицето си плътна лепкава вълна, постепенно като че ли всичко се отдалечи от нея, и тя потъна в някакъв тих пясък, черен и примамливо топъл.
 


Събудиха я слънцето и болката.

От нея мисълта й неусетно прелетя към вчерашната наслада, която Маджуб вля в тялото й. И вече не знаеше от какво я боли това нейно тънко, окаяно тяло – от ласките, от ритниците ли! Домъчня й за роклята, дето Маджуб с такова желание ши, първата й модерна рокля, направена не от сестрите или от майка й, а от майстор.

Заедно с новодомците, и той се бе настанил в една от празните къщи.

Към нея още през следващите дни се зачу пошляпване на женски чехли и едва овладян смях.  Черният сатен на покривалата не можеше да скрие радостта на новодомките, че освен покрив над главата и телевизор в стаите имат и махленски шивач.

 
Имаше и нещо друго. Дали така се струваше на Сорея, но когато  отиваха към шивачницата, стъпките на жените бяха някак по-ситни, макар и да затъваха в пясъка, а в гласовете им звъняха познати нотки на срамежливо очакване.
Подозираше, че всяка  от тях се надяваше на нея да спре поглед синеокият сириец.
Сорея беше познала задавящото вълнение да притича до шивачницата, да забави престорено крачка пред входа и да зачака , спряла дъх в предверието , където двамата чираци на Маджуб шиеха, омотани с конци и ленти от пъстри платове. 

В душата си благославяше тези малки сирийчета, които три пъти размениха кройките й. Цял месец тя имаше за какво да идва и всеки път отново и отново да потъва в бистротата на Маджубовите очи и в парещата тръпка на ръцете му в стаичката за проби, където за минути отаваха сами.
Тук Сорея за първи път откри каква всеобемаща  радост може да донесе мъжкото докосване.  И се изплаши от празнотата, която светът представляваше вече без него.

Нека страните й да са нарязани от парчета стъкло, раменете й да са на сини петна, а краката да я болят като счупени.

Тя е благодарна, че може да затвори очи и ненаситно да плува в синевата на неговия поглед, нерабираем, с прозирна острота.

 
От другия двор Сорея чу да се надприказват разностройни гласове, някой да вика името й. Тя се навеси от счупения прозорец. Нейната нова съседка се провикваше през дувара, че вчера  в един от оборите е умряла камила.
Това означавало, че някъде наоколо е извършена изневяра, защото тези благородни животни не можели да преживеят близостта на такъв грях.
Като научил за смърта на камилата,  съседът заподозрял жена си, че твърде често ходи при шивача. Тази сутрин я проследил, видял я в прегръдките му и на място я убил с малка секира. 

А Маджуб забягнал към пустинята. Много от платовете били изцапани с кръв, та ако Сорея има нещо дадено за шиене, да отиде да си го прибере. Убитата понесли да погребат, мъжът й отишъл в града да се предаде, защото знаел, че за такова нещо няма да го осъдят строго, а камилата  оставили да лежи, докато властите съставят акт.
Лицето на вестоноската не е забулено.  От светлините в присвитите й срещу слънцето очи,  от усмивката на оголените й зъби Сорея разбира, че всички са доволни от възмездието, което Аллах е пратил на прелюбодейката заради невинната смърт на камилата.
 
Неопомнена, чула шум зад себе си, Сорея се дръпна от прозореца. Насред отворената врата Али бе застанал с мокра от пот разгърдена риза и в ръцете държеше два вързопа, от които се подаваха  дръжки на нови тенджери и джезвета.
Усмивката му бе така ласкава и умолителна, както в деня на сватбата.
– Ех, слава на Аллаха, не ти си била причината да умре камилата – прошепна той с чистосъречно облечение и тръгна към масата, за да остави пакетите.
 
Отворът  на вратата бе свободен и Сорeя хукна навън. Краката й неусетно я понесоха край дуварите на къщите. Тя ги отмина и нагази в дълбокия пясък. Дъщеря на пустинята, тя знаеше как да тича из нея.
Тънки вихрушки се надигаха изпод петите й и се смесваха с разпилените й дълги коси. Но краката й се препънаха, тя падна и остана разперена в пясъка, усетила горещата прегръдка на пустинята, податливо мека, миришеща на вятър и безбрежност.
 
Смрази я шумът на стъпки зад гърба й
– Върни се, гълъбице! Нали обеща да ми родиш син! Няма вече да пия, няма да те бия!
 
Сорея повдигна безизразно лице и устните й с полепнали песъчинки се раздвижиха
– Ами ако умре и друга камила?

Кувейт, 70-те години на 20 век. Майка ми с нашия хазяин Мистър Джесъм
– колоритен прототип на някои нейни разкази

Лидия Николова . Пътешествия без край        



                                           

        

The post Ще умре и друга камила appeared first on Пътешествия без край.

]]> https://pateshestvia.net/%d1%89%d0%b5-%d1%83%d0%bc%d1%80%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b0/feed/ 0 С корабче по река Нил https://pateshestvia.net/%d1%81-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%87%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%bb/ https://pateshestvia.net/%d1%81-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%87%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%bb/#comments Mon, 03 Mar 2014 13:39:00 +0000 http://pateshestvia.net/?p=169 Не бях мечтала, че някога ще посетя  Египет, че ще пътувам с корабче по река Нил и ще опозная южната част на страната, там където са разпръснати някои от най-емблематичните храмове на древността, че ще вдишвам с пълни дробове африкански въздух, пропит с тръпчивия привкус на ориенталски подправки и ще  се запозная...

The post С корабче по река Нил appeared first on Пътешествия без край.

]]>
Не бях мечтала, че някога ще посетя  Египет, че ще пътувам с корабче по река Нил и ще опозная южната част на страната, там където са разпръснати някои от най-емблематичните храмове на древността, че ще вдишвам с пълни дробове африкански въздух, пропит с тръпчивия привкус на ориенталски подправки и ще  се запозная с един горд народ, запазил аристократичното си достойнство и хилядолетната мъдрост на дедите си. Но ето че се случи!
Пътешествие с корабче по река Нил
се предлага от редица български туроператори. Но човек може сам да си организира пътуването на място. Дори съм чувала, че излиза доста по-евтино ако отидеш на пристанището в Асуан и си купиш билет за няколкодневен круиз директно от местна агенция.  Египет е много добре организирана туристическа държава, а полицията бди на всяка крачка и дава всичко от себе си, за да осигури спокойствие и сигурност на гостите. Ние избрахме да пътуваме със столичен туроператор и останахме много доволни. Корабчето ни беше с 5 звезди, а каютата ни беше удобна и просторна с голям прозорец, през който надничаше осеяното със сребристи лунички лице на Нил.
Разгледайте още и фоторепортажът „Един уикенд в Кайро“ ТУК

CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY

Натиснете върху някоя от снимките, за да влезете в галерията и да прочетете коментарите.

От Кайро до Асуан, където ни чакаше нашето корабче, пътувахме с влак. Тръгнахме вечерта и стигнахме чак на следващия ден по обед. През това време през мръсното стъкло на прозореца се нижеха подобни гледки.Ех, че беше хубаво на влакчетоВ Асуан ни показаха язовира, строен от бг специалисти още от времето на соца, както и невероятния храм на Изида-един от 7-те обекта в Египет, които са били разглобени, пренесени в страни и сглобени отново ,за да не потънат под язовирните води.За пристигналия от зимна България изтерзан столичанин тази гледка е истинска благодат.Повечето колони на храмовете са с формата на лотос-свещеното цвете на древен Египет, символизиращо творението, раждането и Слънцето, като източник на живота.Красота ! Дали някога ще имам шанса отново да посетя тези места?!Едно отегчено от туристическия наплив нубийче. Толкова бях ангажирана да го снимам, че не обърнах никакво внимание на изкуството му. Ужасна съм!Счупеният обелиск, безпомощно полегнал в кариерите на Асуан. Бил е поръчан от царица Хатчепцут за храма в Тива, но работниците го счупили, докато се опитвали да го пренесат преди повече от 3 400 години.Нашата сладка каюта.Имаше си всички удобства, като на 4-звезден хотел.Персоналът се грижеше усърдно за нас. Това би трябвало да е паун от нашите хавлии,Декемврийските египетски нощи са прохладни и не особено подходящи за басейни и джакузита на борда, но през деня беше идеално!Вечерта се разходихне на пазара в Асуан. Не успях да опозная вкуса на повечето им плодове с изключение на т.нар. гуава - хибрид между нашата круша, пъпеш и киви,А какво изобилие от подправки имат!!Но добре, че не си купих подправки. Иначе на тръгване на летището можеха да ме арестуват. Забранено е да се изнася каквото и да е органично вещество от Египет ! Успях обаче да скиря в раницата си една гуава.От този сектор се носеше непоносима смрад, докато екскурзоводът Махгуб обясняваше как си осолявали рибата и какви деликатесни ястия приготвяли с нея. Не мерси!Нубийците /жителите на южните райони/ са неочаквано общителни, любознателни и добронамерени хора. Навсякъде ни заговаряха и искаха да се снимат с нас. Този симпатяга придърпа Калин към щанда си и настоя да ги снимам. He's cool, man !На дневна светлина цветовете щяха да са още по-добри!Обичат да събуват сандалите си. Явно така се съсредоточават по-добре. Често си чоплят пръстите на краката.Махгуб /и той горд нубиец/ ни черпи със сок от захарна тръстика.Имаше вкус на ябълков сок,Пустинята не е това, което беше от детството ми. Цивилизацията чука на вратата!Язовирът Насер. С това корабче се правят круизи до отстоящия на 30 км. по течението на Нил Судан. Идеше ми да се метна на него и да .. отпраша натам!Храмът Абу Симбел ,изграден от Рамзес ІІ, останал на дъното на язовира. Преместен е на сушата със средсва на ЮНЕСКО, по подобие на храма на Изида и на още 5 други подобни обекта.Рамзес ІІ много обичал женицата си Нефертари, затова й направил 13 деца и й изградил храм наблизо. За сведение, човекът имал общо 150 отрочета.Вътре е забранено да се снима. Хванаха ме че правя тази снимка и до края на престоя ме придружаваха цивилни полицаи.Невероятно. Една девойка от БГ групата засне храма и после на снимката й се появи този християнски кръст. Знаем, че част от древните египетски светилища били използвани тайно от ранните християни за техни обреди. ...Зеленината в пустинята носи неописуема свежест!Навсякъде нубийци ти предлагат стока за Оne dollarМираж! Заснех мираж, при това от автобуса в движение!Нашето корабче беше като това, но не успях да го снимам!С фелука /арабска ветроходна лодка/ по Нил на път за нубийско селище.Собственикът беше голям фен на Боб Марли, който е много обичан в Африка.Не ми омръзна да снимам характерния речен пейзажАааа ! Сега разбрах къде зимуват птиците!В този хотел е живяла Агата Кристи. В него тя пише "Смърт на Нил".Има и много туристически селца, които посрещат заможни, жадни за екзотика западняци.Всеки продава каквото може на зашеметения турист.В нубийското селце посетихме къща с "ферма за крокодили". В този мръсен аквариум се отглеждат 2-3 упоени болнави крокита, щото да радват туристите.Посрещнаха ни така !Бебе крокодилче бе на годинка. Погалих го, а то се опита да ми откъсне ръката, гадинката гнусна!!Собственикът на къщата беше местният занаятчия-интелектуалец.Я! Един египетски Бай Ганьо.Пореден ярък акцент в пъстрия нубийски дом, но ми пречат жиците !Стопанката на дома бе любезна, но сдръжана.Краката на крокито дори на са в естествената им позиция! За какви ни имат!Типично нубийско селце, лъснато за ненаситния за екзотика масов турист, в което всеки те дебне за бакшиш или да ти продаде нещо за One dollarВторият ден от круиза светкавично се изниза и започнах да се тревожа, че времето прекалено бързо лети.Нощта плавно се спуска над Нил и над ошашавените от цялата тази феерия пътешественици.През нощта спахме на отворени пердета, за да гледаме звездите /бяха огромни/ и осветените корабчета, с които се разминавахме. !Храмът край Едфу, на западния бряг на Нил, е посветен на богът Хор, представян във вид на сокол, смятан за първия фараон.Издигнат е от Птолмей еди-кой-си и го посетихме на изгрев. Беше внушителен.Дълго време храмът бил използван тайно от ранните християни, които са опушили таваните от техните свещи и обреди.Едно привидение от друг свят нарушава покоя на хилядолетното светилище.Поредният нубиец с аристократична осанка.Обратно в сладкото ни корабче. Водата беше на метър от възглавниците ни.Есна-още едно екзотично кътче по поречието.Шлюзовете на Есна - туристическа атракция, която не е за изпускане !Непрекъснато ни охраняваха полицаи.Навсякъде се опитваха да ни пробутат стока.Тези египтяни ни хвърлиха 4 хавлии на борда, за да ги купим за Five dollars. Хвърлихме им ги обратно, но те паднаха в реката. Жал ми стана, но знам, че са ги извадили оттам, изсушили са ги, и са ги пробутали на следващите наивници.Шлюзовете на Есна. Разликата в нивата е 6 метра.На корабчето-майка. Прекарах цял един ден на столчетата отпред...Палми... вода...пясък...небе... Какво му трябва на човека !!!А, и спътникова телевизия! Тук всяка колиба си има такава!Много от къщите им нямат покрив. За какво им е? Тук почти никога не вали!!Водата на Нил е гладка и мека ,като копринаКраят и на този ден наближава. Искам да го задържа в сърцето си за студените софийски зимни нощи...Е в такова корабче бяхме, но нашето беше по-хубаво...Последните слънчеви лъчи се сбогуват с реката, преди да я оставят на произвола на звездите и луната, които нощем се гонят по гладкта й повърхност.Наближаваме Луксор.Ето го и Луксор- един от най-колоритните египетски градове, пропит с хилядолетна история , разположен на мястото на Тива -столица на древен Египет. Наричат го най-големият музей на открито"..Круизът е към своя край. Тази нощ ни чака дълъг път с автобус към Червено море. Сбогом Нил! Душата и спомените ми ще останат завинаги тук и ще витаят над копринените ти води, населени с крокодили, които така и не видях!!Храмът на Амон - Ра край Луксор.Така осветени, храмовете им са още по-въздействащи.Джамии и древни храмове, протегнати към небесатаХристияните са покривали египетските храмове с изображения на техни светци, а след тях мюсюлманите са дошли и са изболи всичко с шишове.Египетският бог Мен /на плодородието/ дарява фараона с мъжка сила и плодовитост.Това е любимият ми кадър. Има дълбочина.Героите са уморени след дългия, наситен с културно-исторически маршрути ден и вече нищо не е в състояние да ги впечатли.Вълнуваща смесица от древност, средновековие и настояще.Нетипсут и Калинхотеп, който е с висока температура, след като цял ден се цамбурка в студените басейни и джакузи на корабчето, докато майка му, изпаднала в транс от красивите гледки, съвсем забрави за него!Долината на царете или на мъртвите, осеяна с над 60 открити до момента гробници. Посетихме няколко от тях, включително и на Тутмус Трети. Докато стигнем до гробницата на Тутанкамон обаче ни сръшиха парите :-( . Освен това е забранено да се снима!!Беше голяма жега, а този местен бастун ми препречи пътя, прикани ме да го снимам, а после ме изнуди да му дам Оne dollar. Почна да ми писва.Хубаво беше в ресторантчето, миришещо на съмнителни неща !Оттук Махгуб ни купи дюнери. Добре че не видяхме как и от какво се приготвят... Иначе бяха вкусни.Карнак- най-гигантският храм на всички времена!Построен е върху развалините на някогашната столица Тива.Прословутата "Алея на свинксовете" с овчи глави -символ на слънцето.Един местен, който нищо не ми поиска. Не можах да повярвам!Махгуб ни обучава как да различаваме древноегипетските цифри и йероглифи.:-) :-) :-)Его го пак богът Мен. Голям палавник! Забременил всички жени на Египет, докато мъжете им били на война и за назидание Рамзес наредил да бъде изобразяван с една ръка и един крак.Хургада - последна спирка на нашето 8-дневно пътешествие в Египет. Приятен курорт, който може да е навсякъде другаде.Национализъм, носталгия, или липса на въображение ?Водата беше гореща като чай в 9 часа сутринта и ледена в 3 следобед. Що за логика??Калин намери фурми, окапали на пясъка, като нашите джанки или черешиРазходиха ни с тази подводница, за да разгледаме риби и корали. Беше красиво, но очаквах да видя повечко подводни атракции и по-ярки цветове.Последните часове преди да се качим на самолета за София бяха тъжни и изпълнени с размисъл.

Венета Николова . Пътешествия без край

The post С корабче по река Нил appeared first on Пътешествия без край.

]]> https://pateshestvia.net/%d1%81-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%87%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%bb/feed/ 2