Чудноватите конструкции се намират в района на град Луковит, известен с карстовите си образувания и проломите на реките Искър и Златна Панега, които рисуват изумителни природни картини.

Не веднъж сме се разхождали в околностите, най-вече заради скалните манастири и  приятните пътеки край реките. Но този път решихме да наблегнем на архитектурата и по-точно на каменните къщички. Дъждът и лошата светлина не ми позволиха да направя снимките, които това място заслужава, но пък нямаше жива душа и можехме спокойно да му се насладим.

Гледайте видео репортажа

Докоснете се до причудливата атмосфера на това каменно градче край река Златна Панега – място, което ще ви накара да повярвате в чудеса.

Някои ги наричат къщите на Флинстоун,  други – хобитските къщички и т.н. Тези приказни постройки се сливат в едно с природата, излъчвайки ведрина и покой. Групирани са на две места.

„Златният парк„ – оазис на хармонията край града

Това място е сравнително ново и затова не е много известно сред туристите. Причината е, че липсват указателни табели, вероятно защото още не е завършено. Намира се почти в самия град Луковит в местността „Синдиката“. Тук, до малък язовир, образуван от река Златна Панега, изниква симпатичен парк. Всичко в него е в съзвучие с околната среда. На всяка крачка окото среща красив детайл – каменна скулптура на малка фея с ефирни крилца, старинна каручка на брега на язовира, чешма във форма тана гъбка,  парапет с очи , за да ни напомни за близката пещера „Проходна“ и т.н. Тук всичко се прави с любов и с усет за хармония, така че да вдъхва радост и доброта.

Каменните къщички са съществена част от тази идилия. Едната прилича на хобитски дом и доколкото разбрах, е там от доста време. Другата, която е надвесена над водата, още не е завършена. Въпреки това тя отсега впечатлява с необичайната си осанка и най-вече с каменните цветя. Те са като живи и сякаш се готвят да затанцуват, подобно на  андерсеновите цветя на малката Ида.

А какво да кажем за плаващата мини къщичка в язовира!

Имаш чувството, че от нея всеки момент ще се подаде заоблената муцунка на Муминтрол от поредицата на Туве Янсон.  В язовира са посадени водни лилии, докарани чак от река Ропотамо! В съседство пък има изкуствено езерце с плаваща още по-миниатюрна дървена къщурка … може би дом на пчеличката Мая ?

Някой може да каже, че тези постройки са кичозни или че нямат нищо общо с българската възрожденска архитектура. Но ако имаш усет за красота, не можеш да ги подминеш с безразличие.

„Златният парк“ е частен имот. Тези къщи не са хотели или заведения, нито се отдават под наем. Но собствениците им са ги създали с една единствена цел – да ги споделят с хората. Затова всеки може да дойде, да се разходи по алеята, която отвежда до брега на язовира, да поседне на пейката с гледка към плаващата къщичка и да усети хармонията с природата.

Каменните къщички в района на Карлуково

На десетина километра от Луковит, в района на село Карлуково, попадаме на още един ансамбъл от необичайни каменни постройки, които са далеч по-популярни от „Златния парк“.  Намират се близо до пещерата „Проходна“ и са обозначени с артистични табели, така че лесно ще ги откриете.

През уикендите тук се стичат много хора, за да се насладят на тази приказка. Под навеса на едната къщурка дори е поставена книга за впечатления, която е изпълнена с възторжени отзиви и благодарности.

Каменните къщички, включително и тези в „Златният парк“ , са собственост на Андриан Йорданов –  Ачо родом от Луковит.  Пещерняк и природолюбител,  той сам си ги проектира и строи. И не само тях! Заедно с негови съмишленици, Ачо е облагородил целия район около Луковит с табели, каменни скулптури и дървени беседки. Поддържа пътеките и туристическата маркировка, пещерата „Проходна“, възстановил е скалните манастири и т.н.

С една дума – човек щедър, трудолюбив и с широко сърце.

Ачо с удоволствие посреща хора в двора си, кани ги на чай и може с часове да си говори с тях. Но не иска да дава интервюта и да се изтъква защо и какво прави в ползу роду! Попитах го какво го вдъхновява докато създава тези фантастични къщи ? На този въпрос се съгласи да ми отговори така:

„Това са съществуващи сгради, ние сме ги облекли с камък. Те са стари,  от едно време, четвъртити са, със старото излъчване. Сега сме ги префасонирали“ – каза Ачо.  Той строи само с естествени материали. А на покрива на една от къщите е засадил трева. „Явно по такъв начин ти усещаш природата, природните форми и движение. Ето, например камъкът си е естествен материал, той е жив. Един камък можеш да го завъртиш на 100 различни страни и всяко едно завъртане трябва да бъде в синхрон с другия камък„- казва Ачо. Да, наистина тук всичко е така обмислено, че да синхронизира едно с друго и да създава усещане за симбиоза и покой .

уникалният феномен  „Проврътеника“ 

От двора на Ачо се открива чудна гледка към – „Проврътеника“. Скалният феномен с широката халка се извисява над останалите каменни грамади и привлича вниманието отдалеч.  Не случайно се е превърнал в знаменитост. Ще го откриете по магнити, картички, чаши и всякакви местни туристически сувенири.

Предполага се, че е бил използван от траките като астрономическа обсерватория. Всяка година по време на  Слънцестоенето  слънчевите лъчи „пронизват“ халката и осветяват … познайте какво?  Малко парченце от двора на каменните къщички на Ачо.

Разгледайте още една забележителност наблизо. Вижте : Да погледнеш в очите на Бога – пещерата „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Каменните къщички край Луковит – добре дошли във вълшебната долина! appeared first on Пътешествия без край.

Още от дълбока древност тук се заражда животът, а заедно с него и първите наченки на изкуство и религия. Те са тайнство и предизвикателство, разделна зона между Долната и Горната земя, феерична красота, притихнала в хилядолетен мрак. Прекрачиш ли прага им попадаш в свят, населен с ефирни драперии, скални гъби, подземни реки, водопади и езера…  Полумракът рисува силуети на митични чудовища и феи, а въображението работи на пълни обороти.

Кратка история на българските пещери

Някои, като „Магурата“ и „Козарника“,  са били обитавани още от времето на неолита. За това свидетелстват хилядолетните рисунки, които покриват стените им. Други, като „Лепеница“ били използвани от траките като астрономически обсерватории или  светилища.

По-късно през 13-14 век, в скалните ниши и пещери в Североизточна България се настаняват последователи на исихазма. Монасите отшелници доиздълбават нишите и създават цели скални колонии. За жалост в наши дни много от тях са разрушени или недостъпни. А стенописите им са заличени от времето и човешкото нехайство.

Някога около пещерите  витаели легенди за вампири, таласъми и змейове. А по време на Османското иго в тях населението  се укривало от нашествениците. При едно нападение на село Ягодина, народът потърсил убежище в близката Ягодинска пещера. Ала турците зазидали входа й и запалили огън. Така, в ужасни мъки, загинали над 400 души- предимно жени, деца и старци.

През соца властите са експлоатирали до дупка някои от най-красивите български пещери, превръщайки ги във военни складове, мандри, гъбарници и винарни.. В някои от тях  дори били обособени временни болнични стаи.

Ала нито времето, нито природните стихии или човешката намеса са в състояние да отнемат от вълшебството им. Вижте

12  удивително красиви български пещери

1. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

Дори да не сте имали шанса да я посетите, най-вероятно сте виждали безброй нейни снимки.  Известна е с красивите си 7 отвора на тавана, от които се процежда слънчева светлина, а нощем през тях надничат звездите. Деветашката пещера е била обитавана още от неолита. Откритите в нея археологическите находки са изложени в Ловешкия исторически музей.

При соца е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. По-късно тук се складирал петрол в огромни  цистерни. Затова пещерата е била засекретена като военен обект и дълго време е била недостъпна за туристи. Това е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа. Тук зимува колония от над 35 000 екземпляра. Част от тях обаче бяха безочливо унищожени по време на снимките на холивудската продукция „Непобедимите 2“ с участието на Силвестър Сталоун и Брус Уилис. За да компенсира щетите, екипът изгражда мост над р. Осъм, който води до входа на пещерата. На 50 м. от него се намира малък паркинг, където да оставите колата си.  Пещерата е разположена  на 20  км. от Ловеч и е лесно достъпна дори за кашкавал туристи!.

2. „УТРОБАТА“

Една от най – мистичните български пещери. Намира се в Родопите в района на Кърджали. Наричат я „Утробата“, защото прилича на … женска вулва.

Предполага се, че през  XI – Х век пр. Хр. е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. За целта скалната кухина е била доиздялана от тях. Всяка година  в деня на пролетното слънцестоене, слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза навътре, оплождайки въпросната … вулва или Богинята майка. Близо до отвора на пещерата траките са издълбали и трапецовидни скални ниши. От „Утробата“ се открива изумителна гледка към морето от преливащи един в друг родопски хребети, които се разстилат като на длан чак до хоризонта.  Но за да стигнете до Утробата ще се наложи да се изкачвате нагоре и нагоре по стръмна, на места ронлива пътека. Маршрутът е добре обозначен и варира от час до час и половина в зависимост от темпото ви. Не забравяйте да носите със себе си вода.

3. „РУСКИНА ДУПКА“

В околностите на село Русокастро, притихнало в Бургаската низина се намира една неизвестна и сравнително малка  пещера.  Дълга е едва 17 м. и е висока 4 м. Но пък от нея се открива чудна гледка към ширналата се в нозете й равнина. Освен това на 10-на мин. пеш оттук се намират руините на средновековната крепост Русокастрон. Известна е с това, че през 1332 г.  край нея цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III –  последната българска победа преди падането на България под османска власт. Най-вероятно пещерата е била използвана като стратегически обект по време на битката.

Според изследователи през V в. пр Хр. в „Рускина дупка“ е имало светилище на траките. Дори някои предполагат, че под пещерата има каменни стълби, които отвеждат до други помещения, които пък били част от мащабно светилище и т.н..  Около нея витаят и много легенди. Според една от тях  Змей Горянин се спуснал от планината и грабнал мома Руса, докато играела хоро в близкото село. Затворил я той в пещерата, че искал невеста да му стане. Горко плакало девойчето, а сълзите му се стичали та стичали по стените на пещерата. Така се образувало аязмо. И до днес народът счита бликащата в нея вода за свещена и лековита. Тук идват хора да се помолят и да запалят свещ за здраве и плодородие –  едно свято кътче от българската природа.

4. „СЪЕВА ДУПКА“

Това е един малък природен шедьовър.  Притаила се е сред гънките на Балкана край с. Брестница само на час от София.  Според местните хора името на пещерата идвало  от двамата братя – Съе и Сею. По време на турското робство двете невинни овчарчета от близкото село  успешно  се  укривали в нея от турците. И малко сервизна информация:  „Съева дупка“ е дълга  около 400 метра, температурата й целогодишно варира между 7 и 11 градуса по Целзий. Характерно за нея е, че стените й  са оцветени в червеникав отенък, който се дължи на железния окис в тях. А обиколката на най-големия й сталактит е 60 метра.

Пещерата разполага с 5 зали. И навсякъде окото се диви на разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити, сталактони и дендрити и пр. Влизането в пещерата се осъществява с групи. Разходката, придружена от беседа на екскурзовод, продължава 30 мин.

5. „ЛЕПЕНИЦА“  /край Белоградчик/

Има две български пещери с това име. Едната се намира край село Ракитово в Родопите. А другата – в Северозападна България  в околностите на Белоградчик. Именно последната попадна в моя списък на любими български пещери. Сводът на „Лепеница“ е бил дооформен от човешка ръка. Изумителното в нея, е че е разположена на два етажа.

Подобно на жилищен блок, тя е съоръжена с вътрешни стълби, издълбани в скалата, които отвеждат до горния етаж с огромен „прозорец“. Предполага се, че въпросният сводест отвор е бил допълнително обработен от човешка ръка във формата на … око. През него се открива шеметна гледка на изток към нащърбените каменни кули, обрасли целите в зеленина. Смята се, че оттук нашите древни предшественици извършвали своите астрономически наблюдения на слънцето и звездите. Най-старите следи от човешко присъствие в пещерата са на 7 хиляди години. На заравнена площадка над пещерата са открити издълбани дупки, представляващи древна „звездна карта“. А долу, в подножието, ентусиасти от местния археологически клуб са построили колибка по образец на жилищата от медно-каменната епоха.

6. „ТЕМНАТА ДУПКА“

Това е една от най-дългите пещери в България. И внимание! Тя не е благоустроена! Проникването в дълбините й не е никак препоръчително за хора без опит. Но пък си струва човек да разгледа свода й и да отправи замечтан поглед към отсрещните гънки на планината. От площадката пред пещерата се открива гледка към сребърната нишка на река Искър, която се вие долу в нозете ви. „Темната дупка“ е част от Лакатнишките скали.

Намира се в Искърското дефиле на 52 км. от София.

Представлява сложен лабиринт от галерии, подземни водопади, сифони, езера и реки, потънали във вековен мрак и тишина.  До пещерата ще стигнете лесно ако поемете по стръмната пътека с начална точка изворът Житолюб. Малко преди да стигнете село Лакатник ще видите заведение с паркинг. Оттук започва маршрутът. Той минава край извора, после се изкачва до входа на пещерата и продължава нагоре. От Лакатнишките скали се разкриват главозамайващи панорами към дефилето. Това е едно от любимите ми места в България !

7. “ ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО“ 

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело в Родопите, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

„Дяволското гърло“ била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите. Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му… Всички знаем тази легендата, а пещерата на Орфей е не коя да е, а Дяволското гърло – ще ви увери вашият екскурзовод. Проникването в Дяволското гърло е истинско приключение . Може да опитате и с гумена лодка.

Вижте още: .. „Дяволското гърло“  или добре дошли в царството на Хадес !

8. „МАГУРАТА“

Пещера „Магурата“ край белоградчикшкото село Рабиша е с колосални размери!  Тя наподобява подземна катедрала с нейните изваяни от майстор Природа сталактити, сталагмити и сталактони. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й.

Най-старите са на 8 – 12  хиляди години. Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров. Според някои изследователи пещерата е била своебразна библиотека, в която са закодирани познанията на древните хора за света.

И една любопитна подробност. През 70-те години в една от залите на Магурата, която нарекли „Санаториумът“, се помещавала временна болница за болни от астма. Оказало се, че стерилната обстановка в пещерата, лишена от бактерии, вируси и алергени е перфектна за астматици !

Вижте: Познанията на древните са закодирани в „Магурата“

И още : Рисунки на 8 хиляди години красят стените на „Магурата“

9. „УХЛОВИЦА“

Родопите таят безброй непознати кътчета, които си струва да откриеш, за да им се насладиш и да се обогатиш от досега с дивата природа. Едно от тези места е пещерата Ухловица. Намира се в крайграничната зона с южната ни съседка Гърция, на не повече от 3 км. от с. Могилица.

Допреди години мястото беше почти девствено, но напоследък все повече хора проявяват интерес към природните съкровища, съхранявани от милиони години в бездънните пропасти на пещерата – една от най-старите в тази част на Балканите. Предполагаемата възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години. Представлява тектонска пукнатина, през която някога си е провирала път река. Трудно се стига до „Ухловица“, но веднъж преодолели 180-те железни стъпала, които се изкачват нагоре по отвесния склон към входа й, установяваме, че усилията ни не са били напразни.
Вижте още : Потайностите на „Ухловица“

10. „ВЕНЕЦА“

За да проникнеш в тайнствения й свят ще се наложи да се екипираш с много удобни обувки, да преодолееш страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнеш въображението си на макс !

Само така ще усетиш магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина.  Добре дошъл в пещера „Венеца“. Намира се край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали.Открита е на мястото на каменна кариера  още през 1973 година. Но отваря врата за посетители чак през 2015 г, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр.

С помощта на цветното светодиодно осветление „Венеца“ оживява в цялото си великолепие пред погледа на ошашавения от красота й турист.

Още вижте : Пещера „Венеца“ – тайнствена и феерична

11. „ПРОХОДНА“

Те са толкова съвършени, че ги нарекли „Очите на Бога“. Две очи, които те гледат от небето и сякаш проникват в мислите ти. Пред този хипнотизиращ небесен поглед времето спира, чувстваш се малък и смирен.  Добре дошли в пещерата „Проходна“ край Карлуково на около 110 км. от София.

Била е обитавана от дълбока древност, най-вече от траките. Тук те провеждали своите култови обреди, впечатлени от играта на светлината в пещерата. Подобно на траките и ние онемяваме пред мистиката и магнетичната красота на „Проходна“ – напук на ордите туристи и на разположилите се на входа й търговци, продаващи магнити и царевица.

Още вижте: Да погледнеш в очите на Бога – пещера „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

12. МУСИНСКА ПЕЩЕРА

Това е последната пещера, която посетих. До нея стигнахме след като прекосихме павликенското село Мусина и излязохме на приятна полянка с рекичка на другия му край.  Спряхме колата до беседка с чешма. Наблизо има рибарници, а на около 50-на метра видяхме малко мостче, което ни отведе право в Мусинската пещера. Старо водно колело пред входа й, свидетелства, че някога тук е имало мелница. Преди 1990г тя е била благоустроена и осветена. В наши дни железната й врата зее отворена, а пещерата е безстопанствена. Така че достъпът до нея е свободен. Но не е желателно влизането навътре за туристи без подготовка и необходимата екипировка.

Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. Не е много дълга – около 380, но през нея минава подземна река, която оформя т.нар. „Синьо езеро“. От него води началото си опасен сифон. Според местна легенда на дъното му е скрито римско съкровище. Ние направихме няколко крачки навътре, като си светихме с фенерчетата на смартфоните ни. Но стигнахме до подземната река и се върнахме.

Още много български пещери , малки и големи, известни и неизвестни, благоустроени и недостъпни разпалват въображението на природолюбители и хора с приключенски дух. В материала не съм включила всички пещери, които съм посетила, а има и такива, които са в списъка ми за близките месеци. Така че за тях – някой друг път.

The post Те са загадъчни и удивително красиви – вижте 12 български пещери appeared first on Пътешествия без край.