Най- безнадеждно изостаналият регион в ЕС – с тази нерадостна слава се е сдобил северозападният дял на страната, наричан Бедният Северозапад. Въпреки че съживяването му е един от приоритетите на държавата, безработицата и липсата на перспектива са причина за масовото му обезлюдяване. Затова пък туризмът е златна мина, на която тук никой не обръща внимание.

 Северозападна България обхваща някои от най-живописните дялове на Стара планина

За радост на природозащитниците, те още не са презастроени с хотели, ски курорти, спортни центрове, бингозали и пр. Най-високият й връх Миджур (2168 м.) се намира в района на градовете Чипровци и Берковица. Които пък са сред най-посещаваните в района.

Въпреки това Бедният Северозапад не може да се похвали с добре развит туризъм. А иначе районът е златна мина в това отношение. Като се започне с природата.

Сред планинските грамади на Северозападния Балкан си прокрадва път проломът на река Искър

Районът на град Враца пък изобилства с разнообразни карстови форми и много красиви пещери, най-известната от които е благоустроената за целите на туризма Леденика. Всъщност, Искърският пролом е най-дългият в България – около 100 км. По него се вие шосе, както и железопътна линия.

Фолклорен празник в Монтана.

С идеята да се даде тласък на устойчивия туризъм няколко общини в района са обединили усилията си .  „Работим съвместно с общините Чипровци, Руженци и Чупрене с идеята да направим един общ маркетинг на дестинацията Северозападна България. Акцентът е върху културно-познавателните турове“  – обяснява Нели Василева от община Монтана. Според нея интерес към този китен край напоследък проявяват и туристи от Сърбия, Македония, Гърция и Румъния.

Какво могат да видят хората, ако изберат да прекарат един уикенд в българския Северозапад?

„Могат да пътешестват назад във времето, като например се отбият в античната крепост на Монтана – обяснява Нели Василева. – Много хора се чудят откъде идва името Монтана, а то е именно от крепостта Монтанензиум. Тя е основана от племето сугамбри. Това е немско племе, населявало територията на нашия регион по римско време „

Историческият музей на Монтана съхранява емблематични експонати. Най-голямата му атракция е Якимовското златно съкровище от І век. Съставено е от петдесет  златно-сребърни женски накита.

На фона на красивите възвишения на Западен Балкан се откроява и  град Чипровци. Там човек може да се докосне  до изкуството на Чипровската златарска школа от епохата на Възраждането. А също и с прочутото чипровско килимарство.

Чипровските килими са от чиста вълна и с  естествени багрила.

Имат специфични фигури и шарки. Във всяка от тях има кодирано някакво послание.

Клисурския манастир

Някогашно оживено рударско селище, Чипровци е интересна дестинация за любителите на историята. През XIV век тук се заселват саксонски рудари, наричани „латини”.

Покрай тях позициите на католицизма в града непрекъснато се засилват, за което допринася и усилената дейност на францисканските монаси. За дълъг период Чипровци е седалище на Българската католическа кустодия. Тя включва селища и от днешните земи на Унгария и Румъния.

Днес от католическото минало на града са останали следите от катедралата „Успение Богородично”, построена през 1371 г.

Затова пък в Чипровци може да се посети православният храм „Св. Възнесение Христово” от 1857 г., а наблизо се намира и манастирът „Св. Йоан Рилски” от Х век – един от най-старите в България. Това е място, заредено с енергия, може би защото в обителта се съхранява костницата на избитите по време на Чипровското възстание жертви на османския поробител. Наблизо има и оброчища, типични за този  край.  

Белоградчишките скали-едно от чудесата на България

В маршрутите на българи и чужденци се вписват още уникалните скални образувания край Белоградчик и близката пещера Магурата с рисунки от праисторията, балнеокурортният градец Вършец с чудесните си спа центрове и вторият по големина парк в България. Както  и язовир „Огоста” край Монтана с възможности за водни спортове и колоездене край бреговете му.

А иначе, ако реши да прекара уикенда си в българския Северозапад, човек може да отседне в местните къщи за гости и малки семейни хотелчета. Покрай кризата броят им намаля, но въпреки това интернет изобилства с оферти за почивка в този край.

Снимка: Венета Николова  Праисторически рисунки в МагуратаП

Какво могат да предложат местните хотелиери на гостите си?

„Те могат да ги изненадат с традиционни храни, да им покажат как се берат билки, как се доят козите, да копаят заедно с гостите си царевица или да прибират реколтата – казва Нели Василева. 

Но едва ли е възможно, а и необходимо тук да изброявам всички забележителности на този дивен край, за да се убедиш в  уникалния му колорит. По подобие на 100-те национални туристически обекта, социална група, обединяваща усилията на местни ентусиасти, е успяла да систематизира най-интересните места в този облагодетелстван от природата край. Така че в мрежата вече можеш да откриете и списъка на 100-те туристически обекта на Северозападна България.БНР

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Бедният Северозапад таи неподозирани съкровища appeared first on Пътешествия без край.

 Национален парк „Централен Балкан”, разположен в сърцето на Стара планина, е „златна мина” за хора с приключенски дух, способни с часове да бродят по стръмни планински пътеки, за да стигнат до някой изумително красив водопад, до нащърбено в небето убежище на скални орли или до мрачното гърло на непристъпна пропастна пещера.

Като част от европейската екологична мрежа PAN Parks„Централен Балкан” опазва най-доброто от природата между Атлантика и Средиземно море.

Това е една от най-непокътнатите и най-строго защитените от закона територии в България. Не случайно през 2003 г. „Централен Балкан” стана част от европейската екологична мрежа PAN Parks, която опазва най-доброто от природата, намиращо се между Атлантика и Средиземно море. Критериите за членство в мрежата са изключително строги. Най-важното изискване е свързано с наличието на добре запазени природни богатства. А в това отношение „Централен Балкан” е истинска съкровищница.

Тук все още можете да срещнете мечка, вълк, дива котка и други животински видове, които отдавна са изчезнали в западноевропейските страни. Да не говорим за птичия свят, представен от 130 редки и застрашени в световен мащаб вида или за обширните букови гори. Те  покриват, като зелени килими, целия масив.

Ако човек реши да грабне раницата и да поеме нагоре в планината срещата му с дивата природа е 100% гарантирана. Малко хора подозират за безценните богатства, стаени сред диплите на Стара планина.

Онова, което е опазило тази природа в почти първичния й вид, е трудната достъпност

Ако имаше пътища и лесен достъп до тези диви места с изключително сложен релеф, цялото това богатство едва ли щеше да оцелее от набезите на масовия туризъм! Теренът не е от най-лесните.

Иска се усилия , за да покориш Стара планина! Но след като човек е вървял 4-5 часа, за да стигне до набелязаната от него точка, усилията му се възнаграждават с уникална среща с непокътнатата природа.

Политиката на Национален парк „Централен Балкан“ е да не превръща защитената територия в забранена зона.

Там където човек може да влезе, за да й се наслади, се опитваме да му създадем удобства. Така че туристите са добре дошли, стига да уважават природата и да се съобразяват с правилата.

 През „Централен Балкан” преминават цели 80 км от трансграничната пешеходна магистрала Е-3.

Тя е добре позната сред любителите на трекинга от цяла Европа.

Маршрутът започва от връх Ком в Западна Стара планина, криволичи по билото на Стара планина, напуска пределите на националния парк и стига до черноморския нос Емине

А това е най-източната точка на планината и на страната ни. Гъста мрежа от хижи и добре поддържани пътеки със съответната маркировка улеснява любителите на трекинга.

„Ръководството на „Централен Балкан“ поддържа  общо 430 км пешеходни пътеки и 47 маршрута. Те отвеждат  до различни природни забележителности.

В парка са „начертани” и тематични маршрути. Движейки се по тях, туристите могат да се запознаят с определен растителен вид, да стигнат до някое природно явление или до панорамна площадка, от която се разкрива фантастична гледка към близките върхове.

По тези пътеки са поставени информационни табла, има изградени дървени мостове, стълби, навеси, заслони и пр.

Но най-зрелищната атракция на „Централен Балкан” са водопадите

За парка са характерни високите водопади .

 Тук се намира и най-високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало с височина 124,5 метра.

Бавското пръскало пък е водопад, който не е толкова висок, около 54 м. Но хубавото е, че пътеката отвежда посетителя на едно страхотно място – там, където той се ражда, на самия скок на пръскалото, където реката се превръща във водопад. На много малко места човек може да стигне до такова вълшебно място! Освен тази екопътека, изключително популярна е Бяла река край Калофер, която отвежда до много красиви каньони. Популярна е и екопътеката до Видимско пръскало в района на гр. Априлци. Водната каскада е с височина на пада 80 м и се спуска по отвесна каменна стена, дълга 500 м!”

Венета Николова. Пътешествия без край

The post „Централен Балкан” е част от еко мрежата PAN Parks appeared first on Пътешествия без край.