Става дума за общо 11 маркирани пешеходни маршрута, които  пресичат някои от най- емблематичните планински вериги и природни забележителности на Европа. На пътя на три от тях се намира и България.

В България маршрутите следват билата на няколко планини, криволичат край пенливи водопади, бистри езера, сенчести гори, просторни пасища и отвеждат до някои от най-богатите ни природни резервати и защитени зони.  Общата дължина на маршрутите у нас е 1 600 км., което за малка страна като България си е своебразен рекорд.

Освен това предимството ни, според познавачи, е, че тези пешеходни трасета са отлично маркирани, а гъстата мрежа от хижи и заслони  са гаранция, че няма да замръкнете без покрив в планината.

Е- 3, Е- 4 и Е -8 –  това са названията на  трансевропейските пешеходни магистрали

Те пресичат и територията на страната ни. Описани са подробно в съответните карти и пътеводители, които се разпространяват у нас и в чужбина. За да ги обходите, ще са ви необходими добра екипировка и солиден опит в планинарството.

На територията на България завършва най-известният и най-дългият  трансевропейски пешеходен маршрут – Е 3. 

Трасето е дълго над 10 хиляди километра и стартира от Скандинавия, за да завърши на българското Черноморие.  У нас минава през старопланинския връх Ком в северозападна България, криволичи по  „гръбнака” на Балкана и стига до нос Емине, в който се разбиват вълните на Черно море.  Маршрутът е популярен още преди 90-те години на миналия век, когато Европейската асоциация по пешеходен туризъм започва маркирането на тези трасета на наша територия.

У нас общата му дължина надхвърля 700 км. Той минава през близо 100 –на планински върха.  Едно от предимствата му е, че от двете страни на Стара планина са изградени около 30-на хижи на най-малко един ден разстояние пеша една от друга.

Така че туристите могат в края на всеки преход да отседнат в тях, за да се нахранят и да възстановят силите си за следващия ден. Маршрутът минава и през първенеца на Стара планина – вр. Ботев /2376 м./ и  пресича Национален парк „Централен Балкан”, както и други защитени природни зони.  Цялото трасе може да се премине за 20-25 дни без човек да се пренатоварва особено.Струва си човек отвреме навреме да „кривне” встрани от тези строго начертани трасета и да се спусне в по-ниските части на планината, за да посети някои от потъналите в зеленина населени места, запазили старинния си облик.

Трявна, Боженци, Априлци, Троян, Калофер и още цяла плеяда от китни старопланински селища посрещат гости в местните фамилни хотелчета. След продължителните преходи насаме с природата досегът с цивилизацията  ще ви се отрази добре, преди да се „гмурнете” обратно в напрегнатото си градско битие!

От планината Витоша край София пък стартира другата популярна пешеходна магистрала – Е-4

Тя пресича най-красивите места на Рила и Пирин, а оттам се прехвърля към граничната планина Славянка, за да продължи на територията на южната ни съседка Гърция. Маршрутът е чисто алпийски и разкрива очарованието на най-високите български планини заедно с първенците на Балканите като вр. Мусала /2925 м/ , вр. Вихрен / 2914 м. / и пр. Общо 100 планински върхове, сред които и десетки двухилядници  провокират търсачите на силни усещания да пробват своето постоянство и издръжливост.

Но ако все още не сте придобили така необходимата за по-екстремните маршрути туристическа закалка, вероятно ще изберете Е -8

Пешеходната магистрала пресича югоизточна България. А там се разпростират меките извивки на Родопите– една от най-живописните ни планини.  На наша територия Е-8 започва от Боровец, изкачва се на вр. Мусала и оттам се прехвърля  в Родопите.  Той пресича най-интересните места в тази част на България-  язовири, ждрела,  пещери като Ягодинската, Дяволското гърло и пр.  В източните Родопи пешеходната магистрала минава покрай  най-новите археологически разкопки, датиращи от дълбока древност.
Това е една  по-мека, по-обла планина. Затова маршрутът  е достъпен през по-голяма част от годината. Може да се премине за две седмици. По отношение на хижите не е толкова добре обезпечен. Но планината е осеяна с малки старинни селца, където ще откриете чудесни къщи за гости и фамилни хотели. След като напусне територията на България, Е- 8 продължава в Турция.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Трансевропейските пешеходни магистрали пресичат и България   appeared first on Пътешествия без край.

Безспорно най-търсеното,  достъпно и добре познато убежище от градския стрес и бензиновите изпарения е Витоша. През уикендите обаче планината  изнемогва  от туристи. Но има и други, по-малко познати маршрути в околностите на града, които отвеждат далеч от навалицата, инфарктния трафик и натрупания стрес.

След по-малко от час автомобилен път от София можеш да се озовеш на висок планински връх, сред сумрачните галерии на дълбока пещера или в двора на старинен манастир в подножието на скалисти възвишения.  България има 37 планини. Ако тръгнете с кола от София, за час можете да стигнете до над 20 от тях. Това си е сериозно предимство, защото край столицата ще откриете удивително разнообразие от всякакви планини – ниски, високи, зелени, стръмни, скалисти… Има планини за всички сезони.

На юг се редуват билата на Голо Бърдо, които крият в дълбините си неизследвани пещерни системи. А сред суровите й хребети се намира един от най-старите български резервати – Острица. В него се съхраняват растителни видове от преди ледниковия период. Струва си да отделиш време и за една малко известна и не много висока, но затова пък удивително красива планина, разположена на 70 км западно от София. Става дума за Любаш. Всеки, който се изкачи на едноименния й първенец /1398 м./, ще бъде възнаграден с незабравима гледка. 

Оттам се вижда поне една пета от България. Популярна за излети в края на седмицата е и близката планина Лозен, покрита с гъста мрежа от сенчести пътечки и беседки за отдих. Малко софиянци знаят, че хълмистите й извивки са част от Средна гора, която пък започва от стената на близкия до София язовир Панчарево и пресича от запад на изток почти цяла България.

Горещо препоръчвамe да отскочиш за няколко часа до Искърското дефиле. Тук почти всеки връх е увенчан от старинно оброчище или ударено от гръм дърво, а погледнеш ли надолу, ще останеш  без дъх от разстилащата се в краката ти магнетична гледка към р. Искър и нейните притоци. Друг все още незасегнат от масовия туризъм район е т.нар. Краище. Намира се на запад от София, недалеч от границата ни със Сърбия.

Мнозина са чували за него, но много малко знаят, че там има 11  планини, образувани в различни периоди . Това са диви, непознати масиви, там човешки крак рядко стъпва. Няма маркировки, асфалтирани алеи или хижи. Вървите през обрасли коларски пътища или кози пътеки, а селата са почти обезлюдени. Едно от интересните места в Краище е Земенският пролом. Няма човек, който да е пътувал с влак от София за Кюстендил и в пасажа от град Земен до село Ръждавица да не е бил впечатлен от огромното количество скални кули и странни каменни фигури. Лично аз, когато съм пътувал, съм притичвал  като совалка от единия до другия прозорец, възхитен от това, което виждам!”

Малко познат кът за излети в края на седмицата е планинският район около град Трън. На няколко километра от него сред непристъпните чукари на ждрелото на р. Ерма е обособена екопътека, която пресича райски красива местност. Маршрутът обаче е труден и е подходящ по-скоро за опитни планинари. Затова пък разположената на Запад от София Люлин планина е достъпна за всеки. Тук въздухът е кристален и лечебен. Не случайно в подножието й се намира балнеоложкият курорт Банкя. 

Поемеш ли по асфалтирания път, свързващ градчето с високите части на планината, ненадейно пред теб ще изникне пъстра картина – манастирът „Св. Петка”. Варосаните му в бяло стени са покрити с ярки рисунки на светци и сцени от библията. Старата му църквичка е била построена преди повече от 300 години и е обявена за паметник на културата. А иначе София е заобиколена от малки и големи манастири, сгушени в пазвите на разгънатите до хоризонта планински масиви. Така че за да изживеш  приключение във времето и пространството, е достатъчно в края на седмицата да разтвориш картата на България и да си зададеш въпроса „А сега накъде?”.

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Познаваме ли планините край София ? appeared first on Пътешествия без край.