Ако НЕ си падате по старините, ако пустеещите места и рушащите се къщи, превзети от бръшляна и забравата ви отблъскват, ако не се интересувате от история, а разговорите с малкото оцелели възрастни жители на планинските ни селища ви изпълват със скука и отегчение  – излезте бързо от тази статия, село Пирин едва ли ще ви трогне!

Но ако сте от хората, които изпитват особена емоция когато се озоват в подобни кътчета, навяващи меланхолия със зловещата красота на разнебитените, пропити със спомени къщи, притиснати една в друга край призрачни сокаци, село Пирин е вашият адрес!

Гледайте видео репортажа

В това видео ви отвеждам в подножието на една от най-красивите планини, за да ви покажа село Пирин такова, каквото го видях аз – сурово, истинско и неподвластно на времето.

Къде се намира село Пирин

Разположено е в Пирин планина на 200 км. от София и на 30 км. от Гоце Делчев. По-бързо ще стигнете до него ако изберете автомагистрала Струма през Благоевград. След Катунци, пътят става много живописен, като се изкачва нагоре в планината. До село Пирин се стига по 2- километрова отбивка от главния път за Гоце Делчев. Сгушено е в котловина, а къщите му са накацали една върху друга по склоновете на Пирин планина от двете страни на река Пиринска Бистрица.

7 причини да посетите село Пирин 

1. Потопете се в друго времево измерение

Селото е замръзнало някъде през 50-те години на 20-ти век с типичните за тази част на Пирин стари каменни и  кирпичени къщи, с килнати покриви и с дървени порти. Тук няма да откриете заведения, супермаркети, сергии, билбордове, капанчета и други „кукички“ на глобализацията. Село Пирин буквално се е капсулирало в миналото. Не случайно то е търсен декор за филмови продукции.

В него са заснети поне 3 нашенски филма.  Да не говорим, че това е едно от най-фотогеничните български села  – накъдето и да погледнеш ахваш от почуда ! Истински магнит за фотографи, меланхолични души, .любителите на старините и на т.нар. Dark Tourism  (към които се причислявам и аз).

И малко история

Славно и превратно е миналото на село Пирин. През средновековието местните се изхранвали с добив на желязна руда. Пиринчани  стопанисвали 5 самокови и  11 пещи, а от 30- те селски ковачници излизали огромни количества пирони, подкови и земеделски уреди, които тутакси заминавали за пазарите към Беломорието.

Хората от село Пирин открай време били горди и непокорни. Не понасяли те османски ботуш да тъпче нивите им и родното им място. Затова малко преди да избухне Илинденско-Преображенското въстание (1903 г. ), народът тук се вдига на борба срещу нашественика, но въстанието бива потушено в кръв.

2. Запалете свещичка в старата църква „Св. Никола“

Част от жителите на село Пирин обаче се скриват в църквата „Свети Никола“ от 1885г.  и се заключват зад голямата й дървена порта. Когато видели здраво залостената врата и изписания над нея лик на Свети Николай, турците, които са суеверни, се отказали от намеренията си да избият местното население.

Днес църквата е обявена за паметник на културата. Твърди се, че в абсидата й е погребана отсечената от турците глава на Спиро войвода, както и костите на други четници от селото, загинали по време на Илинденско-Преображенското въстание. Храмът се извисява на малък хълм над селските къщи. Ключ за него има клисарката баба Вела и кметът на село Пирин. Струва си да се посети.

 3. Питайте за змея Гинчо и мома Калина

Странен е начинът по който местните разказват змеювата легенда сякаш става дума  за реално случило се събитие на техни роднини. Сюжетът е много дълъг и заплетен, като човешка съдба. Общо взето става дума за следното. Докато се разхождала край реката в един дъждовен ден, мома Калина (или Стана) била отвлечена от Змей. Той я отнесъл в своята пещера край село Пирин. След време Калина му родила мъжка рожба – полу човек, полу-змей, която нарекли Гинчо и се върнала в селото с детето. Змеят им построил красива къща, като домъкнал за основите й огромни скални късове и от време на време идвал да навестява семейството си.

Минали години, но Гинчо, който имал криле, не можел да свикне с хората и когато пораснал, отлетял навръх планината завинаги. До ден днешен жителите на село Пирин вярват, че змеят Гинчо пази нивите им от градушки. Гинчовата къща, която се отличава от останалите, отдавна пустее. Но по-старите хора си спомнят последния й обитател. Става дума за реален човек, починал през 20-ти век с фамилно име Гинчов. Според местните той бил потомък на змея и имал наченки на … криле.

Други пък разправят за починалата през 60-те на 20 век Николинка – още един реален персонаж.  Когато разбрала, че змеят я харесва, красивата девойка намазала лицето си с отровни билки, така че кожата й да изгори и да погрознее и той да не я краде. Змеят се отказал от намеренията си, ала жената останала грозна и самотна до края на дните си!

И не, град Габрово не е основан от Рачо Ковача,  а от 6 пирински родилки  !!!

Село Пирин възникнало на отсрещния хълм в ранното средновековие. Но както обикновено, турците подгонили жителите му. Част от тях се установили в котловината на брега на река Пиринска Бистрица и основали сегашното село Пирин. Но една групичка поела на Север.

И докато хората се скитали из България се случило чудо – за една нощ три жени родили  шест мъжки рожби под един … габър. И групата решила там да се установи!  В резултат на което се появил град Габрово.

4. Селски мегдан като картинка !

За да увековечи легендата за змея, кметът поръчал и платил от джоба си дървена скулптура на изправен в цял ръст змей и коленичила в нозете му девойка, която незнайно защо целува ръката му, но сякаш прави … друго нещо.

Покрай нестандартното творение, селото влезе в медиите и започнали да го посещават туристи. Специално за тях е поставено информационно табло на български и на английски език, което разказва надлъж и шир за легендата. А на мегдана грейнаха още три дървени скулптури – на Спиро войвода, чиято отсечена глава е погребана в църквата, на свети Никола, покровител на селото и най-последната атракция – майка мецана с малко мече, както и чисто нов малък изкуствен водопад, който тихо ромоли.

5. Село Пирин си има къща за гости

Хубавото е че пиринското селце отстои на светлинни години от съвременността. Но това не означава че е скарано с туризма. Открай време ценители на старите български села и автентичните преживявания отсядат в къщата за гости на бившата народна певица Любимка Бисерова. Дядо й – поп Стамат, е бил съратник на Яне Сандански и на Спиро войвода.

Стопанката посреща гостите с домашни гозби и ги запознава с уникални пирински традиции и ритуали. Под нейно наставление, желаещите могат да усвоят тънкостите на т.нар. ложена баница, лятна супа шербет и други тукашни вкусотии.  В околностите пък има няколко маршрута. Единият от тях отвежда до „Змеювата дупка“, т.е. брачното ложе на змея и Калина.

Още за омагьосаното село Пирин и срещата ми Любимка Бисерова Тук

6. Разходете се до манастира „Св. Троица“

На около 3 км. от село Пирин се намира манастирът „Св. Троица“, където било местоположението на старото село Пирин. Местните го наричат „Турица“ и твърдят че до ден днешен районът е осеян с руини от някогашното село. Наскоро т.нар. манастир е бил реставриран.

Пътят до него също е ремонтиран и е сравнително добър. Тясната асфалтова лента, която на моменти изчезва, се вие  нагоре в планината и разкрива прекрасни гледки към Ирин-Пирин. Разбира се, може да се стигне и пеша.

Всъщност става дума за малък параклис, кацнал на едно възвишение в красива местност. Но тук не е имало манастир и не разбрах защо така го наричат. Всяка година на Свети Дух, село Пирин отбелязва своя празник с голям събор именно край  „Света Троица“ , като за целта жените приготвят курбан в над 10 огромни тенджери.

7. Местните, които живеят между два свята

В средата на 20 век село Пирин било едно от най-големите в околията с неговите над 2000 обитатели. Днес то наброява не повече от 80 постоянни жители – предимно стари хора, чийто бит не е много по-различен от този на предците им. И тъй като тук сравнително рядко идват туристи, всеки пришълец бива оглеждан с любопитство и добронамереност. Пиринчани са приветливи и контактни, раздумката с тях върви леко.

Така разбрахме за змея Гинчо, за шестте родилки под габъра и разбира се, за славната история на село Пирин. Навсякъде ви спират и заговарят, радват се че някой проявява интерес към тях. Ако искате да разгледате църквата, потърсете кмета или баба Вела клисарката. Те ще ви я отключат и с удоволствие ще ви разкажат за нея.

Вижте къде се намира другото змейово село на Пирин планина !

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Капсула на времето – 7 причини да посетите село Пирин appeared first on Пътешествия без край.

Става дума за общо 11 маркирани пешеходни маршрута, които  пресичат някои от най- емблематичните планински вериги и природни забележителности на Европа. На пътя на три от тях се намира и България.

В България маршрутите следват билата на няколко планини, криволичат край пенливи водопади, бистри езера, сенчести гори, просторни пасища и отвеждат до някои от най-богатите ни природни резервати и защитени зони.  Общата дължина на маршрутите у нас е 1 600 км., което за малка страна като България си е своебразен рекорд.

Освен това предимството ни, според познавачи, е, че тези пешеходни трасета са отлично маркирани, а гъстата мрежа от хижи и заслони  са гаранция, че няма да замръкнете без покрив в планината.

Е- 3, Е- 4 и Е -8 –  това са названията на  трансевропейските пешеходни магистрали

Те пресичат и територията на страната ни. Описани са подробно в съответните карти и пътеводители, които се разпространяват у нас и в чужбина. За да ги обходите, ще са ви необходими добра екипировка и солиден опит в планинарството.

На територията на България завършва най-известният и най-дългият  трансевропейски пешеходен маршрут – Е 3. 

Трасето е дълго над 10 хиляди километра и стартира от Скандинавия, за да завърши на българското Черноморие.  У нас минава през старопланинския връх Ком в северозападна България, криволичи по  „гръбнака” на Балкана и стига до нос Емине, в който се разбиват вълните на Черно море.  Маршрутът е популярен още преди 90-те години на миналия век, когато Европейската асоциация по пешеходен туризъм започва маркирането на тези трасета на наша територия.

У нас общата му дължина надхвърля 700 км. Той минава през близо 100 –на планински върха.  Едно от предимствата му е, че от двете страни на Стара планина са изградени около 30-на хижи на най-малко един ден разстояние пеша една от друга.

Така че туристите могат в края на всеки преход да отседнат в тях, за да се нахранят и да възстановят силите си за следващия ден. Маршрутът минава и през първенеца на Стара планина – вр. Ботев /2376 м./ и  пресича Национален парк „Централен Балкан”, както и други защитени природни зони.  Цялото трасе може да се премине за 20-25 дни без човек да се пренатоварва особено.Струва си човек отвреме навреме да „кривне” встрани от тези строго начертани трасета и да се спусне в по-ниските части на планината, за да посети някои от потъналите в зеленина населени места, запазили старинния си облик.

Трявна, Боженци, Априлци, Троян, Калофер и още цяла плеяда от китни старопланински селища посрещат гости в местните фамилни хотелчета. След продължителните преходи насаме с природата досегът с цивилизацията  ще ви се отрази добре, преди да се „гмурнете” обратно в напрегнатото си градско битие!

От планината Витоша край София пък стартира другата популярна пешеходна магистрала – Е-4

Тя пресича най-красивите места на Рила и Пирин, а оттам се прехвърля към граничната планина Славянка, за да продължи на територията на южната ни съседка Гърция. Маршрутът е чисто алпийски и разкрива очарованието на най-високите български планини заедно с първенците на Балканите като вр. Мусала /2925 м/ , вр. Вихрен / 2914 м. / и пр. Общо 100 планински върхове, сред които и десетки двухилядници  провокират търсачите на силни усещания да пробват своето постоянство и издръжливост.

Но ако все още не сте придобили така необходимата за по-екстремните маршрути туристическа закалка, вероятно ще изберете Е -8

Пешеходната магистрала пресича югоизточна България. А там се разпростират меките извивки на Родопите– една от най-живописните ни планини.  На наша територия Е-8 започва от Боровец, изкачва се на вр. Мусала и оттам се прехвърля  в Родопите.  Той пресича най-интересните места в тази част на България-  язовири, ждрела,  пещери като Ягодинската, Дяволското гърло и пр.  В източните Родопи пешеходната магистрала минава покрай  най-новите археологически разкопки, датиращи от дълбока древност.
Това е една  по-мека, по-обла планина. Затова маршрутът  е достъпен през по-голяма част от годината. Може да се премине за две седмици. По отношение на хижите не е толкова добре обезпечен. Но планината е осеяна с малки старинни селца, където ще откриете чудесни къщи за гости и фамилни хотели. След като напусне територията на България, Е- 8 продължава в Турция.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Трансевропейските пешеходни магистрали пресичат и България   appeared first on Пътешествия без край.