Гледайте видео репортажа

Представям ви впечатляващата природна забележителност „Джуглата“ , която прилича на гигантска гъба и меандрите на река Искър край Церово – идеален маршрут за бягство сред природата на крачка от София .“

„От Искъро по-глибоко нема! “

Също така, според шопите, от Витоша по-високо нема и нема таквоз животно като жирафа. Виждала съм жирафи, виждала съм и множество дълбоки реки и още по-високи планини по света. Ала Искър, заедно с величествения му  пролом, винаги ме е изпълвал с вълнение и с едва доловима тръпка на национална гордост.  Вярно, това не е най-дълбоката , но пък е най-дългата река която тече изцяло на територията на България с нейните 368 км.

И не, названието й не произлиза от шопското „из къра“, а има доста по-сложна етимология, кореняща се в дълбока древност. Според някои топонимът на Искър е с тракийски корени и произхожда от думата „ескурой“, което се превежда като „вода в реката“ т.н.  Друга хипотеза  пък свързва името й с древно келтската дума uisge /уиске/ , която означава река и  вода и се обяснява с присъствието на келтски племена по нашите земи.  По-късно думата се трансформира в познатото ни вече латинско название на реката –  Oescus или Ескус, а оттам – Искър.

Искър извира в Рила планина и се влива в Дунав. Малко след  гр. Нови Искър , тя започва да си пробива път сред стръмните отвеси на Стара планина и забързва водите си, оформяйки великолепно дефиле със серия от бързеи, водопади и всечени в скалите меандри.

Меандрите на Искър

Няма как да отминете с безразличие село Церово, докато се движите с автомобил по пътя София – Мездра. От дясната ви страна изведнъж  ще изникне видение.  Тук за кой ли път мосю Искър, като изкусен живописец от френската школа,  е нарисувал следната идилична картина.

В тази си част, реката нагледно очертава геоложкия строеж на Стара планина с характерните й ждрела, дълбоки каньони и главозамайващи теснини. Изваяните от речното корито скали завършват с недостъпни каменни венци. В далечината се открояват амфитеатрални стъпала с хоризонтални скални пластове и множество пещерни отвори.  А в подножието плавно се вият меандрите на Искър.

Червената скала над Церово

След поредица от плавни завои, реката с накацалите на брега й къщурки, стига до подножието на гигантска скала с червени оттенъци и рязко завива край нея, за да продължи пътешествието си на север. Един от любимите ми маршрути е разходка до върха на Червената скала , откъдето се открива безбрежна  гледка към меандрите и върховете на Понор планина.  За да стигнете до скалата, /ако пътувате от София/ ще  трябва да завиете вдясно от главния път, малко преди центъра на селото.

Пресичате моста и ж.п. линията и започвате да се изкачвате по стръмна селска уличка. В даден момент завийте по черен път вляво от улицата . Но най-добре да питате местните, които с готовност ще ви упътят. Пътеката е кратка и приятна, а гледката от ръба на скалата е зашеметяваща. И една препоръка – ако искате да снимате целия меандър в подножието на скалата, изберете късната есен или зимата, когато скалата не е обрасла с досадна  растителност , която пречи на видимостта. Никога не съм посещавала местността извън топлия сезон, но в мрежата съм попадала на чудни кадри от това място през зимата…

Джуглата

В село Церово, близо до ж.п. линията, се намира и природният феномен „Джуглата”. Тук, непосредствено над коритото на р. Искър, сякаш изкусен майстор, какъвто може да бъде само природата, е подредил така каменните блокове, че да рисуват във въображението различни фигури. Феноменът е изграден от хоризонтални пластове и бива оприличаван най-често на човешка глава или на гъба.

Джуглата е висока 18 м. Образувана е преди 250 милиона години от кварцови пясъчници, оцелели по чудо от разрушителната мощ на реката. А в наши дни, можем да се радваме на образуванието и да си правим селфита пред  него благодарение на още едно чудо. През 1895 г. българските власти канят италиански инженери да изградят ж.п. линията, която пресича Искърското дефиле. Италианците  обаче решават да разрушат Джуглата, която им пречела.

Да, ама не! Жителите на Церово скочили единодушно в защита на своята забележителност и принудили инженерите да отклонят леко трасето. През 1964 г. Джуглата е обявена за природен феномен. Около нея е обособен малък парк с беседка и стълби.

Подмола – рай за скалните катерачи

Районът на Церово е добре познат на скалните катерачи, а едно от  любимите им места   е т.нар. Подмола. Това е скален венец с издълбани в подножието му ниши и отвори, който предлага перфектни условия за катерене. Местният приключенски клуб  „Под ръбъ” редовно организира експедиции на Подмола, както и на съседните скали.

За нас, обикновените пътешественици, това е идеалното място за усамотяване под сянката на скалните ниши. Тук можеш да си направиш скромен пикник /но без да замърсяваш природата / и да съзерцаваш до безкрай Искърския пролом с красивите мандри в нозете ти. Разклонът към Подмола се намира вляво по пътя към село Заселе, малко след като излезете от село Церово.

Други красоти и емоции край Церово

Церово си има и водопад с височина около 12 метра, известен още като Варовитец.  Намира се в района на Подмола. В околностите има и множество пещери. Най-дългата сред тях е т.нар.  „Водната пещера” с нейните  3264 м., следвана от  „Маяница” и „Говорът на водата”.

Те са необлагородени, така че  ако решите да ги изследвате, се обърнете за съдействие към момчетата от „Под ръбъ”. Селото е и изходен пункт за спускане с каяци по поречието на река Искър. Подобни експедиции се организират от местни клубове, които осигуряват екипировка и опитни водачи.

The post Церово – меандрите на Искър, Джуглата, Подмола и други красоти appeared first on Пътешествия без край.

Още от дълбока древност тук се заражда животът, а заедно с него и първите наченки на изкуство и религия. Те са тайнство и предизвикателство, разделна зона между Долната и Горната земя, феерична красота, притихнала в хилядолетен мрак. Прекрачиш ли прага им попадаш в свят, населен с ефирни драперии, скални гъби, подземни реки, водопади и езера…  Полумракът рисува силуети на митични чудовища и феи, а въображението работи на пълни обороти.

Кратка история на българските пещери

Някои, като „Магурата“ и „Козарника“,  са били обитавани още от времето на неолита. За това свидетелстват хилядолетните рисунки, които покриват стените им. Други, като „Лепеница“ били използвани от траките като астрономически обсерватории или  светилища.

По-късно през 13-14 век, в скалните ниши и пещери в Североизточна България се настаняват последователи на исихазма. Монасите отшелници доиздълбават нишите и създават цели скални колонии. За жалост в наши дни много от тях са разрушени или недостъпни. А стенописите им са заличени от времето и човешкото нехайство.

Някога около пещерите  витаели легенди за вампири, таласъми и змейове. А по време на Османското иго в тях населението  се укривало от нашествениците. При едно нападение на село Ягодина, народът потърсил убежище в близката Ягодинска пещера. Ала турците зазидали входа й и запалили огън. Така, в ужасни мъки, загинали над 400 души- предимно жени, деца и старци.

През соца властите са експлоатирали до дупка някои от най-красивите български пещери, превръщайки ги във военни складове, мандри, гъбарници и винарни.. В някои от тях  дори били обособени временни болнични стаи.

Ала нито времето, нито природните стихии или човешката намеса са в състояние да отнемат от вълшебството им. Вижте

12  удивително красиви български пещери

1. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

Дори да не сте имали шанса да я посетите, най-вероятно сте виждали безброй нейни снимки.  Известна е с красивите си 7 отвора на тавана, от които се процежда слънчева светлина, а нощем през тях надничат звездите. Деветашката пещера е била обитавана още от неолита. Откритите в нея археологическите находки са изложени в Ловешкия исторически музей.

При соца е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. По-късно тук се складирал петрол в огромни  цистерни. Затова пещерата е била засекретена като военен обект и дълго време е била недостъпна за туристи. Това е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа. Тук зимува колония от над 35 000 екземпляра. Част от тях обаче бяха безочливо унищожени по време на снимките на холивудската продукция „Непобедимите 2“ с участието на Силвестър Сталоун и Брус Уилис. За да компенсира щетите, екипът изгражда мост над р. Осъм, който води до входа на пещерата. На 50 м. от него се намира малък паркинг, където да оставите колата си.  Пещерата е разположена  на 20  км. от Ловеч и е лесно достъпна дори за кашкавал туристи!.

2. „УТРОБАТА“

Една от най – мистичните български пещери. Намира се в Родопите в района на Кърджали. Наричат я „Утробата“, защото прилича на … женска вулва.

Предполага се, че през  XI – Х век пр. Хр. е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. За целта скалната кухина е била доиздялана от тях. Всяка година  в деня на пролетното слънцестоене, слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза навътре, оплождайки въпросната … вулва или Богинята майка. Близо до отвора на пещерата траките са издълбали и трапецовидни скални ниши. От „Утробата“ се открива изумителна гледка към морето от преливащи един в друг родопски хребети, които се разстилат като на длан чак до хоризонта.  Но за да стигнете до Утробата ще се наложи да се изкачвате нагоре и нагоре по стръмна, на места ронлива пътека. Маршрутът е добре обозначен и варира от час до час и половина в зависимост от темпото ви. Не забравяйте да носите със себе си вода.

3. „РУСКИНА ДУПКА“

В околностите на село Русокастро, притихнало в Бургаската низина се намира една неизвестна и сравнително малка  пещера.  Дълга е едва 17 м. и е висока 4 м. Но пък от нея се открива чудна гледка към ширналата се в нозете й равнина. Освен това на 10-на мин. пеш оттук се намират руините на средновековната крепост Русокастрон. Известна е с това, че през 1332 г.  край нея цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III –  последната българска победа преди падането на България под османска власт. Най-вероятно пещерата е била използвана като стратегически обект по време на битката.

Според изследователи през V в. пр Хр. в „Рускина дупка“ е имало светилище на траките. Дори някои предполагат, че под пещерата има каменни стълби, които отвеждат до други помещения, които пък били част от мащабно светилище и т.н..  Около нея витаят и много легенди. Според една от тях  Змей Горянин се спуснал от планината и грабнал мома Руса, докато играела хоро в близкото село. Затворил я той в пещерата, че искал невеста да му стане. Горко плакало девойчето, а сълзите му се стичали та стичали по стените на пещерата. Така се образувало аязмо. И до днес народът счита бликащата в нея вода за свещена и лековита. Тук идват хора да се помолят и да запалят свещ за здраве и плодородие –  едно свято кътче от българската природа.

4. „СЪЕВА ДУПКА“

Това е един малък природен шедьовър.  Притаила се е сред гънките на Балкана край с. Брестница само на час от София.  Според местните хора името на пещерата идвало  от двамата братя – Съе и Сею. По време на турското робство двете невинни овчарчета от близкото село  успешно  се  укривали в нея от турците. И малко сервизна информация:  „Съева дупка“ е дълга  около 400 метра, температурата й целогодишно варира между 7 и 11 градуса по Целзий. Характерно за нея е, че стените й  са оцветени в червеникав отенък, който се дължи на железния окис в тях. А обиколката на най-големия й сталактит е 60 метра.

Пещерата разполага с 5 зали. И навсякъде окото се диви на разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити, сталактони и дендрити и пр. Влизането в пещерата се осъществява с групи. Разходката, придружена от беседа на екскурзовод, продължава 30 мин.

5. „ЛЕПЕНИЦА“  /край Белоградчик/

Има две български пещери с това име. Едната се намира край село Ракитово в Родопите. А другата – в Северозападна България  в околностите на Белоградчик. Именно последната попадна в моя списък на любими български пещери. Сводът на „Лепеница“ е бил дооформен от човешка ръка. Изумителното в нея, е че е разположена на два етажа.

Подобно на жилищен блок, тя е съоръжена с вътрешни стълби, издълбани в скалата, които отвеждат до горния етаж с огромен „прозорец“. Предполага се, че въпросният сводест отвор е бил допълнително обработен от човешка ръка във формата на … око. През него се открива шеметна гледка на изток към нащърбените каменни кули, обрасли целите в зеленина. Смята се, че оттук нашите древни предшественици извършвали своите астрономически наблюдения на слънцето и звездите. Най-старите следи от човешко присъствие в пещерата са на 7 хиляди години. На заравнена площадка над пещерата са открити издълбани дупки, представляващи древна „звездна карта“. А долу, в подножието, ентусиасти от местния археологически клуб са построили колибка по образец на жилищата от медно-каменната епоха.

6. „ТЕМНАТА ДУПКА“

Това е една от най-дългите пещери в България. И внимание! Тя не е благоустроена! Проникването в дълбините й не е никак препоръчително за хора без опит. Но пък си струва човек да разгледа свода й и да отправи замечтан поглед към отсрещните гънки на планината. От площадката пред пещерата се открива гледка към сребърната нишка на река Искър, която се вие долу в нозете ви. „Темната дупка“ е част от Лакатнишките скали.

Намира се в Искърското дефиле на 52 км. от София.

Представлява сложен лабиринт от галерии, подземни водопади, сифони, езера и реки, потънали във вековен мрак и тишина.  До пещерата ще стигнете лесно ако поемете по стръмната пътека с начална точка изворът Житолюб. Малко преди да стигнете село Лакатник ще видите заведение с паркинг. Оттук започва маршрутът. Той минава край извора, после се изкачва до входа на пещерата и продължава нагоре. От Лакатнишките скали се разкриват главозамайващи панорами към дефилето. Това е едно от любимите ми места в България !

7. “ ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО“ 

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело в Родопите, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

„Дяволското гърло“ била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите. Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му… Всички знаем тази легендата, а пещерата на Орфей е не коя да е, а Дяволското гърло – ще ви увери вашият екскурзовод. Проникването в Дяволското гърло е истинско приключение . Може да опитате и с гумена лодка.

Вижте още: .. „Дяволското гърло“  или добре дошли в царството на Хадес !

8. „МАГУРАТА“

Пещера „Магурата“ край белоградчикшкото село Рабиша е с колосални размери!  Тя наподобява подземна катедрала с нейните изваяни от майстор Природа сталактити, сталагмити и сталактони. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й.

Най-старите са на 8 – 12  хиляди години. Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров. Според някои изследователи пещерата е била своебразна библиотека, в която са закодирани познанията на древните хора за света.

И една любопитна подробност. През 70-те години в една от залите на Магурата, която нарекли „Санаториумът“, се помещавала временна болница за болни от астма. Оказало се, че стерилната обстановка в пещерата, лишена от бактерии, вируси и алергени е перфектна за астматици !

Вижте: Познанията на древните са закодирани в „Магурата“

И още : Рисунки на 8 хиляди години красят стените на „Магурата“

9. „УХЛОВИЦА“

Родопите таят безброй непознати кътчета, които си струва да откриеш, за да им се насладиш и да се обогатиш от досега с дивата природа. Едно от тези места е пещерата Ухловица. Намира се в крайграничната зона с южната ни съседка Гърция, на не повече от 3 км. от с. Могилица.

Допреди години мястото беше почти девствено, но напоследък все повече хора проявяват интерес към природните съкровища, съхранявани от милиони години в бездънните пропасти на пещерата – една от най-старите в тази част на Балканите. Предполагаемата възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години. Представлява тектонска пукнатина, през която някога си е провирала път река. Трудно се стига до „Ухловица“, но веднъж преодолели 180-те железни стъпала, които се изкачват нагоре по отвесния склон към входа й, установяваме, че усилията ни не са били напразни.
Вижте още : Потайностите на „Ухловица“

10. „ВЕНЕЦА“

За да проникнеш в тайнствения й свят ще се наложи да се екипираш с много удобни обувки, да преодолееш страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнеш въображението си на макс !

Само така ще усетиш магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина.  Добре дошъл в пещера „Венеца“. Намира се край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали.Открита е на мястото на каменна кариера  още през 1973 година. Но отваря врата за посетители чак през 2015 г, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр.

С помощта на цветното светодиодно осветление „Венеца“ оживява в цялото си великолепие пред погледа на ошашавения от красота й турист.

Още вижте : Пещера „Венеца“ – тайнствена и феерична

11. „ПРОХОДНА“

Те са толкова съвършени, че ги нарекли „Очите на Бога“. Две очи, които те гледат от небето и сякаш проникват в мислите ти. Пред този хипнотизиращ небесен поглед времето спира, чувстваш се малък и смирен.  Добре дошли в пещерата „Проходна“ край Карлуково на около 110 км. от София.

Била е обитавана от дълбока древност, най-вече от траките. Тук те провеждали своите култови обреди, впечатлени от играта на светлината в пещерата. Подобно на траките и ние онемяваме пред мистиката и магнетичната красота на „Проходна“ – напук на ордите туристи и на разположилите се на входа й търговци, продаващи магнити и царевица.

Още вижте: Да погледнеш в очите на Бога – пещера „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

12. МУСИНСКА ПЕЩЕРА

Това е последната пещера, която посетих. До нея стигнахме след като прекосихме павликенското село Мусина и излязохме на приятна полянка с рекичка на другия му край.  Спряхме колата до беседка с чешма. Наблизо има рибарници, а на около 50-на метра видяхме малко мостче, което ни отведе право в Мусинската пещера. Старо водно колело пред входа й, свидетелства, че някога тук е имало мелница. Преди 1990г тя е била благоустроена и осветена. В наши дни железната й врата зее отворена, а пещерата е безстопанствена. Така че достъпът до нея е свободен. Но не е желателно влизането навътре за туристи без подготовка и необходимата екипировка.

Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. Не е много дълга – около 380, но през нея минава подземна река, която оформя т.нар. „Синьо езеро“. От него води началото си опасен сифон. Според местна легенда на дъното му е скрито римско съкровище. Ние направихме няколко крачки навътре, като си светихме с фенерчетата на смартфоните ни. Но стигнахме до подземната река и се върнахме.

Още много български пещери , малки и големи, известни и неизвестни, благоустроени и недостъпни разпалват въображението на природолюбители и хора с приключенски дух. В материала не съм включила всички пещери, които съм посетила, а има и такива, които са в списъка ми за близките месеци. Така че за тях – някой друг път.

The post Те са загадъчни и удивително красиви – вижте 12 български пещери appeared first on Пътешествия без край.

Известен в миналото като „срамът на Италия“, Матера гордо носи титлата Европейска столица на културата 2019

През последните години  стотици хиляди туристи заливат стръмните му улички, пъплещи по скални сипеи, с издълбаните в тях ниши и кухини.

За трудното минало на града, за неговото възраждане и надежди вижте в 3 -минутното видео:

Някои от пещерите на Матера са били превърнати в църкви, други – в кладенци или в примитивни жилища, свързани помежду им с подземни тунели. В наши дни част от тези първобитни домове са благоустроени като ресторанти, магазини за сувенири и уютни хотели. Човек би могъл да си наеме стая от Airbnb на разумна цена и да се почувства, макар и за една нощ, като пещерен човек!

Матера е град с над 8 хилядолетна история, съхранил е изцяло древния си облик.  Твърди се че тези скални кухини са обитавани още от епохата на неолита.  Според една хипотеза името на града произлиза от индоевропейския корен „мета“ или „мата“, който означавал „купчина“, „камъни“ и „хълм“. Следователно Матера може би се превежда като „купчина от камъни“.

Сухият, негостоприемен  пейзаж, наподобяващ древен кошер,  те кара да притаиш дъх пред  способността на човека да оцелява на всяка цена и в най-екстремните условия!

Какво да видите за един ден в Матера

Един ден е достатъчен, за да го опознаете, да усетите атмосферата му и да посетите някои от забележителностите му.

Започнете разходката от Piazza Vittorio Veneto – централния площад в новата част на Матера

Тук се намира  Belvedere Luigi Guerricchio /„белведере“ = красива гледка или панорамна площадка за съзерцание/. Насладете се на великолепен изглед  към стария град, известен още като Sassi di Matera /Камъните на Матера/. Гигантският лабиринт от тесни  улици, килнати покриви, скални пещери и тъмни ниши, е увенчан от островърхия силует на неотменното за италианските градчета дуомо.

Интересното е, че до 90-те години на 20 век въпросната панорамна площадка била зазидана, защото местните се срамували от бедността и разрухата в отсрещната част на града /ако сте изгледали видеото вече знаете защо/.

Музеят на подземна Матера –  Ippogei се намира също на площад Vittorio Veneto. Той отвежда туристите 12 метра под земята и разкрива историята на древна Матера. Входът е 3 евро. За жалост беше затворен.

Наблизо е и Palombaro lungo – един от най-впечатляващите археологически обекти. Представлява огромно водохранилище. Гигантската кухина е издълбана от човешка ръка още през 16 век. Можела да побере до 5 милиона литра вода.

Изгубете се в лабиринта от тесни улички на стария град

Минете през всичките Белведерета на Матера / те са общо 5/. Съзерцавайте красивите панорами, снимайте. Надникнете в някои от магазинчетата за сувенири. Те представляват благоустроени някогашни скални жилища.  Някои от тях имат табелки „Ingresso libero”/безплатен достъп/.  Стопаните им ще ви поканят да влезете в подземието, издълбано в скалата и превърнато  я в магазин, я в изба или ресторантче.

Разгледайте скалните църкви на Матера

Повечето са основани през късното Средновековие. Представляват издълбани в шуплестия камък помещения. Някои  са изградени от монаси, избягали от гоненията във Византия през 8-9 век. По стените откриваме стенописи със избледнелите ликове на православни светци. С течение на времето част от тези храмове променят предназначението си, превръщайки се в жилища, складове и дори в обори за животни. За жалост снимките в скалните църкви са забранени.

Сред знаковите скални църкви е кацналата на стръмно възвишение Madonna dell’Idris  от 12 век. А на площадката в подножието й се намира едно от най-красивите белведерета на града. Непременно посетете и символа на Матера – дуомото  или Cattedrale Santa Maria della Bruna e di Sant’Eustachio от 13 в., която доминира града с изящната си осанка.

Запознайте се с бита на някогашните скални обитатели на Матера

Всъщност до 50-те години на 20 век,  30-те хиляди жители на скалния град живеели в тесни задушни помещения, заедно с децата и добитъка си. И разбира се – без ток и вода. Смъртоносни епидемии редовно плъзвали из града, покосявайки част от населението му.  Докато един хубав ден властите не изселили хората насилствено от мрачните им леговища. Ако посетите музея Casa grotta di Vico Solitario ще се убедите в каква мизерия са битували родителите на днешни матеранци.  И може би някои ще спрат най-накрая да се оплакват колко беден и нещастен народ сме ний, българите !!

В съседство на въпросния обособен в музей скален апартамент се намира хладилното помещение.  Показано е как до 1954 г. хората изстъргвали леда и снега от повърхността на скалата, за да си го складират в пещерата и да съхраняват на студено хранителните си продукти и т.н. Оказва се, че до 50-те години народът не е и чувал за хладилници…

Разходете се по мостчето Тибетано над река Гравина

Матера не е само камъни и история! Градът е заобиколен от фантастична природа. Мостчето Тибетано свързва скалния град с отсрещния  природо-археологически парк Мурджия, осеян целия с ниши, дупки и редки растителни видове. В района са открити пещери, обитавани още от времето на палеолита и неолита, както и десетки издълбани в камъка християнски храмове.  Чудесен повод да заснемете Матера от друга перспектива. Ние обаче не успяхме да стигнем дотам!

Посетете културно събитие

Матера е редовен домакин на десетки събития с участието на местни и чуждестранни творци. Впечатление ми направи изложбата, посветена на Салвадор Дали, включваща над 150 скулптури, инсталации, плакати и  пр., които се вписват по неочакван начин в градското пространство.

През зимния сезон градчето е по-спокойно , благодарение на което  успяхме да усетим неподправения му дух. Но не липсваха разочарования – част от музеите бяха затворени.

Как да стигнете до Матера

Най – близкото летище до Матера е летище Бари. От него потеглят редовни влакчета до Матера.  Разстоянието между двата града е около 70 км., стига се за 2 часа

Ако сте отседнали в град Бари, вземете влака за Матера от Централната гара (Stazione Centrale Bari). Влакчетата тръгват от крилото Bari Sud-Est.  Имайте предвид, че ж.п. линията, която обслужва трасето е частната Ferrovie Apullo Lucane. Цената на еднопосочния билет е 5 евро. За два часа вагончето ще ви отведе до Stazione Centrale на Матера, разположена в новата част на града. А до самия каменен град се стига за не повече от 15 минути пеша от гарата. Връщането обратно обаче е по-бавно и трудно. Защото никак не искахме да се разделим с тази каменна приказка, застинала във времето !

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Матера – какво да видите за един ден appeared first on Пътешествия без край.

По това време на годината село Кюлевча е притихнало под пухкавата си снежна завивка и единствено димящите комини на къщите му напомнят, че те са обитавани

Няма ги обичайните лодки, нито дежурните рибари, опънали въдица в очакване на успешен улов. По всичко личи, че селцето е потънало в своя зимен сън.

В подножието на платото има и следи от раннохристиянски параклис.

Докато навън снежната вихрушка набира сила, бай Руси ни налива по чашка домашна ракия.

Подобно на пищен театрален декор, пред очите ми изплува загадъчният силует на Мадарското плато.

 Зимните студове са направили чудеса с процеждащите се през скалните процепи води. Дълго съзерцаваме прозрачните ледени висулки, преди да се отправим към подножието на прословутия релеф с изображението на Мадарския конник.

Става ясно, че нашият домакин е запален авджия и предишния ден, заедно с приятелите от местната ловна дружинка е уцелил млад глиган.

The post Един зимен уикенд в село Кюлевча appeared first on Пътешествия без край.

Ярко синьо небе с накъсани като захарен памук облачета и лек ветрец, пропит с аромат на борова смола…

Най-често това е Пампорово – дестинация на скиори и сноубордисти. Но също така и Чепеларе в подножието на връх Мечи чал, от който се спускат някои от най-живописните ски писти у нас.

Малки и големи писти ще откриеш и в други населени места в района. Като например край с. Могилица, близо до границата ни със съседна Гърция, или в местността Предела край с. Стойките. Там има ски влекове и малки писти за начинаещи. Високият адреналин и приятните емоции в ски зоните обаче далеч не изчерпват възможностите за забавления и отмора в планината.

Плеяда от изгубени в снега селца приканват любопитния пътешественик да опознае най-съкровените й гънки, пропити с носталгия и самота

Така е в крайграничното село Кестен например. То наброява не повече от 20 жители – предимно възрастни хора. В околностите му се издига силуетът на малък, изгаснал преди милиони години вулкан – чудесен обект за двучасов маршрут до него и обратно по заснежената планинска пътека. В селото няма къща за гости. Човек може да отседне в близкото село Триград, което пък изобилства с възможности за настаняване. Наблизо се намират едни от най-посещаваните пещери у нас – Ягодинската и Дяволското гърло. А иначе къщи за гости, предлагащи домашен уют край камината и вкусни родопски гозби има в навсякъде в планината. Стопаните им развиват успешен бизнес по всички европейски стандарти. Наред с удобствата и автентичната родопска атмосфера, тези хотелчета с по две-три стаи за гости имат още едно предимство – ниските цени. Затова са предпочитани от хора, избрали да прекарат една по-различна ваканция, далеч от пренаселените ски курорти, без да се охарчват прекалено.

 Ако попаднеш в района на Смолян, непременно посети Широка лъка.

Магнит за туристите са и местните  фестивали

Село Солища

The post Зимна приказка в Родопите appeared first on Пътешествия без край.