Какво знаем за Пропадалото

Въпросното чудо представлява каменна долина, образувана  преди 40 млн. години от потънала земна кора между два тектонични разлома. Наричат го Пропадалото, защото е пропаднало с около 60 м. и отвсякъде е обградено с отвесни скали.

Някои от тях достигат главозамайващи височини. Това своебразно каменно срутище е дълго не повече от километър, но е наситено с причудливи фигури. Въобще целият район около Червен бряг и  Карлуково изобилства с карстови образувания. Тук са открити над 400 пещери, а в една от тях археолозите попадат  на фосили от динозавър!

Как да стигнете до Тектонски гребен калето

Пропадалото се намира на около 130 км. от София. Отминахме Червен бряг и след 6 км. бяхме вече в Реселец. Пресякохме  живописното селце, продължихме  около 2 км. на запад и стигнахме до началото на екопътеката, която отвежда до въпросния феномен. /Вижте картата в края на статията/

А веднъж попаднал тук човек може да се изгуби в гора от каменни кули, нащърбени скали, гигантски блокове, прорязани от дълбоки цепнатини и пещери. Да не говорим за невероятното разнообразие от птици, които гнездят в каменните ниши.

И най-хубавото е, че това природно съкровище още не е залято от масовия туризъм, така че човек може спокойно да се наслади на неопетнената му красота.

Екопътеката Тектонски гребен „Калето“

Въпросната пътека е леснодостъпна. Тя е обходна /т.е. кръгова/.  Общата й дължина 6 км. и обхваща както Пропадалото, така и местността „Калето“ с красивата панорамна площадка. Част от пътеката минава по древен римски път.  Ала за жалост маршрутът и забележителностите по него не са маркирани.

Изходният пункт е в околностите на село Реселец в приятна местност, облагородена с полянка, паркинг и беседка. На широката поляна е паркирана каравана с няколко маси, където хапнахме бързо, вкусно и евтино. Самата пътека към Пропадалото започва с дървени стълби близо до асфалтираната алея. Тук е поставена информационна табела, в която нищо не се споменава за самия маршрут. Пресякохме сенчеста горичка и след около 10-на мин.  се озовахме в каменната гора, заобиколени отвсякъде от скални късове, обрасли в треволяци. Пътеката криволичи край варовиковите грамади, а ние се спирахме на всяка крачка, за да съзерцаваме надвесените над нас фигури и да щракаме с фотоапарата.

Пещерата „Темната дупка“ на Пропадалото

Малко разклонение вляво от пътеката ни отведе до входа на зловеща цепнатина. Тук скалата се е пропукала, образувайки невероятен, около 60-метров процеп, от който струи ледено дихание. Това разбира се, не ни попречи да се промушим в него. Клаустрофобичната пролука  отвежда 15 м. навътре, но не стигнахме до “търбуха“ на пещерата.

Според местни пещернячи в една от залите има два отвора към небето. Местните ги наричали „Очите“ по подобие на тези в близката пещера „Проходна“.  Вътре имало две разклонения, едно от тях отвеждало  до дълбока пропаст. Така че не е желателно да се влиза навътре.

Няма как да не ви направят впечатление два великански каменни късове, изправени един срещу друг на фона на небето. Заприличаха ми на оцелели от атомен взрив небостъргачи сред руините на опустошен град.

Отсечената скала

Докато обикаляхме в подножието на скалните гиганти, свихме по малко стръмно разклонение и се озовахме на закътана полянка, от която се открива гледка към част от каньона. Пред нас изникна около 30 – метрова каменна стена, висока колкото 10-етажен блок,  разсечена на две от огромна цепнатина.

Местните хора разказват легендата за безумно красивата девойка Ресела, която се хвърлила от върха й, защото не искала да смени вярата си. От мъка скалата се разцепила и т.н.

Когато изгубиш чувство за ориентация

За по-малко от час успяхме да обиколим каменната долина. Докато скитахме насам натам, питайки се как да стигнем до „Калето“ и до панорамната площадка, срещнахме и други туристи. И те като нас се чудеха колко е дълъг маршрутът и къде отвежда. Излязохме от каньона и влязохме в сенчеста борова гора. Продължихме надолу към река Ръчене. Надявахме се, че пътеката ще ни изведе към паркинга, но в даден момент тя просто … изчезна.

Жалко, че точно в такива моменти интернет покритието ми пропада, заедно с Google maps. Признавам си, че чувството за ориентация редовно ми убягва, затова разчитам най-вече на навигацията и предварителната подготовка от интернет. Но не би! Явно пак се изгубихме.  Решихме да се върнем обратно, благодарение на което още веднъж го разгледахме и открихме нови дупки и цепнатини.

Впоследствие ни казаха, че е трябвало да продължим нагоре между стените на естествен каменен коридор, който се пада вдясно от пътеката и отвежда до равна полянка. Оттам по една пътечка се стигало до въпросното Кале! По пътя се откривала приятна гледка към каньона.

Местността „Калето“ и панорамната площадка

Но ние се върнахме в изходната точка на маршрута на паркинга и поляната. Оттам поехме по асфалтовата алея вляво от дървените стълби. Вървяхме около 15-на мин. и стигнахме до някогашната хижа „Момина сълза“, оставена на произвола на природните стихии.

Оттам продължихме нагоре към наблюдателната площадка на местността „Калето“ по стръмна пътека, облагородена с 200 дървени стъпала. Минахме край разхвърлени сред шубраците камънаци на заличена от времето римска крепост. И не след дълго се озовахме на въпросния пункт за съзерцание на каньона.

Е, гледката докато се разхождаш долу в полите на колосите, е по-впечатляваща. Оттук се вижда „Коминът“ –  върхът на цепнатината на Отсечената скала.  Има и живописна беседка с красива изглед към отсрещните не по-малко импозантни скални дантели. Освен това в далечината се се очертава и халката на скалния феномен  „Провъртеника“.

Реселешките кукли – една от най-добре пазените тайни на Северозапада

Който посещава Реселец и Пропадалото получава в бонус Куклите. За целта обаче трябва да поемете по пътя между Реселец и село Бресте. Вляво от шосето, пред възхитените ви погледи, ще изникне гора от островърхи скални качулки. Цялата долина от двете страни на река Ръчене е осеяна с тях.

За съжаление няма трасиран път между въпросните качулести формирования, но много хора използват козите пътечки край коритото на река Ръчене, която лятно време е напълно проходима, за да се възхитят отблизо на това чудо на природата. Наблизо има и водопад. Въобще – още една чудесна дестинация за разходка . Но за Реселешките кукли – някой друг път. ?

Вместо заключение

Районът на село Реселец е истинска природна съкровищница, която е малко известна на пътешествениците. А това може само да радва хората, които обичат да търсят и да откриват красиви, недокоснати от цивилизацията бисери.  И все пак, въпреки усилията на община Червен бряг за облагородяването на района, местните биха могли да проявят повечко съобразителност ако искат да посрещат туристи. Колко му е да обозначиш маршрутите с няколко дървени табелки или поне да нарисуваш с боя върху скалите няколко стрелки ? Така любителите на приключенията ще могат пълноценно да опознаят дивата природа на реселешкия край. А той с нищо не отстъпва на близкото Карлуково с неговата гордост Геопарка „Искър-Панега“ – оазис на дивата природа
и  Eмблематичната пещера Проходна, известна още като  „Очите на Бога“

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира Пропадалото и как да стигнете до него!

The post Пропадалото или Тектонски гребен Калето – да се изгубиш в каменната долина appeared first on Пътешествия без край.

Още от дълбока древност тук се заражда животът, а заедно с него и първите наченки на изкуство и религия. Те са тайнство и предизвикателство, разделна зона между Долната и Горната земя, феерична красота, притихнала в хилядолетен мрак. Прекрачиш ли прага им попадаш в свят, населен с ефирни драперии, скални гъби, подземни реки, водопади и езера…  Полумракът рисува силуети на митични чудовища и феи, а въображението работи на пълни обороти.

Кратка история на българските пещери

Някои, като „Магурата“ и „Козарника“,  са били обитавани още от времето на неолита. За това свидетелстват хилядолетните рисунки, които покриват стените им. Други, като „Лепеница“ били използвани от траките като астрономически обсерватории или  светилища.

По-късно през 13-14 век, в скалните ниши и пещери в Североизточна България се настаняват последователи на исихазма. Монасите отшелници доиздълбават нишите и създават цели скални колонии. За жалост в наши дни много от тях са разрушени или недостъпни. А стенописите им са заличени от времето и човешкото нехайство.

Някога около пещерите  витаели легенди за вампири, таласъми и змейове. А по време на Османското иго в тях населението  се укривало от нашествениците. При едно нападение на село Ягодина, народът потърсил убежище в близката Ягодинска пещера. Ала турците зазидали входа й и запалили огън. Така, в ужасни мъки, загинали над 400 души- предимно жени, деца и старци.

През соца властите са експлоатирали до дупка някои от най-красивите български пещери, превръщайки ги във военни складове, мандри, гъбарници и винарни.. В някои от тях  дори били обособени временни болнични стаи.

Ала нито времето, нито природните стихии или човешката намеса са в състояние да отнемат от вълшебството им. Вижте

12  удивително красиви български пещери

1. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

Дори да не сте имали шанса да я посетите, най-вероятно сте виждали безброй нейни снимки.  Известна е с красивите си 7 отвора на тавана, от които се процежда слънчева светлина, а нощем през тях надничат звездите. Деветашката пещера е била обитавана още от неолита. Откритите в нея археологическите находки са изложени в Ловешкия исторически музей.

При соца е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. По-късно тук се складирал петрол в огромни  цистерни. Затова пещерата е била засекретена като военен обект и дълго време е била недостъпна за туристи. Това е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа. Тук зимува колония от над 35 000 екземпляра. Част от тях обаче бяха безочливо унищожени по време на снимките на холивудската продукция „Непобедимите 2“ с участието на Силвестър Сталоун и Брус Уилис. За да компенсира щетите, екипът изгражда мост над р. Осъм, който води до входа на пещерата. На 50 м. от него се намира малък паркинг, където да оставите колата си.  Пещерата е разположена  на 20  км. от Ловеч и е лесно достъпна дори за кашкавал туристи!.

2. „УТРОБАТА“

Една от най – мистичните български пещери. Намира се в Родопите в района на Кърджали. Наричат я „Утробата“, защото прилича на … женска вулва.

Предполага се, че през  XI – Х век пр. Хр. е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. За целта скалната кухина е била доиздялана от тях. Всяка година  в деня на пролетното слънцестоене, слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза навътре, оплождайки въпросната … вулва или Богинята майка. Близо до отвора на пещерата траките са издълбали и трапецовидни скални ниши. От „Утробата“ се открива изумителна гледка към морето от преливащи един в друг родопски хребети, които се разстилат като на длан чак до хоризонта.  Но за да стигнете до Утробата ще се наложи да се изкачвате нагоре и нагоре по стръмна, на места ронлива пътека. Маршрутът е добре обозначен и варира от час до час и половина в зависимост от темпото ви. Не забравяйте да носите със себе си вода.

3. „РУСКИНА ДУПКА“

В околностите на село Русокастро, притихнало в Бургаската низина се намира една неизвестна и сравнително малка  пещера.  Дълга е едва 17 м. и е висока 4 м. Но пък от нея се открива чудна гледка към ширналата се в нозете й равнина. Освен това на 10-на мин. пеш оттук се намират руините на средновековната крепост Русокастрон. Известна е с това, че през 1332 г.  край нея цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III –  последната българска победа преди падането на България под османска власт. Най-вероятно пещерата е била използвана като стратегически обект по време на битката.

Според изследователи през V в. пр Хр. в „Рускина дупка“ е имало светилище на траките. Дори някои предполагат, че под пещерата има каменни стълби, които отвеждат до други помещения, които пък били част от мащабно светилище и т.н..  Около нея витаят и много легенди. Според една от тях  Змей Горянин се спуснал от планината и грабнал мома Руса, докато играела хоро в близкото село. Затворил я той в пещерата, че искал невеста да му стане. Горко плакало девойчето, а сълзите му се стичали та стичали по стените на пещерата. Така се образувало аязмо. И до днес народът счита бликащата в нея вода за свещена и лековита. Тук идват хора да се помолят и да запалят свещ за здраве и плодородие –  едно свято кътче от българската природа.

4. „СЪЕВА ДУПКА“

Това е един малък природен шедьовър.  Притаила се е сред гънките на Балкана край с. Брестница само на час от София.  Според местните хора името на пещерата идвало  от двамата братя – Съе и Сею. По време на турското робство двете невинни овчарчета от близкото село  успешно  се  укривали в нея от турците. И малко сервизна информация:  „Съева дупка“ е дълга  около 400 метра, температурата й целогодишно варира между 7 и 11 градуса по Целзий. Характерно за нея е, че стените й  са оцветени в червеникав отенък, който се дължи на железния окис в тях. А обиколката на най-големия й сталактит е 60 метра.

Пещерата разполага с 5 зали. И навсякъде окото се диви на разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити, сталактони и дендрити и пр. Влизането в пещерата се осъществява с групи. Разходката, придружена от беседа на екскурзовод, продължава 30 мин.

5. „ЛЕПЕНИЦА“  /край Белоградчик/

Има две български пещери с това име. Едната се намира край село Ракитово в Родопите. А другата – в Северозападна България  в околностите на Белоградчик. Именно последната попадна в моя списък на любими български пещери. Сводът на „Лепеница“ е бил дооформен от човешка ръка. Изумителното в нея, е че е разположена на два етажа.

Подобно на жилищен блок, тя е съоръжена с вътрешни стълби, издълбани в скалата, които отвеждат до горния етаж с огромен „прозорец“. Предполага се, че въпросният сводест отвор е бил допълнително обработен от човешка ръка във формата на … око. През него се открива шеметна гледка на изток към нащърбените каменни кули, обрасли целите в зеленина. Смята се, че оттук нашите древни предшественици извършвали своите астрономически наблюдения на слънцето и звездите. Най-старите следи от човешко присъствие в пещерата са на 7 хиляди години. На заравнена площадка над пещерата са открити издълбани дупки, представляващи древна „звездна карта“. А долу, в подножието, ентусиасти от местния археологически клуб са построили колибка по образец на жилищата от медно-каменната епоха.

6. „ТЕМНАТА ДУПКА“

Това е една от най-дългите пещери в България. И внимание! Тя не е благоустроена! Проникването в дълбините й не е никак препоръчително за хора без опит. Но пък си струва човек да разгледа свода й и да отправи замечтан поглед към отсрещните гънки на планината. От площадката пред пещерата се открива гледка към сребърната нишка на река Искър, която се вие долу в нозете ви. „Темната дупка“ е част от Лакатнишките скали.

Намира се в Искърското дефиле на 52 км. от София.

Представлява сложен лабиринт от галерии, подземни водопади, сифони, езера и реки, потънали във вековен мрак и тишина.  До пещерата ще стигнете лесно ако поемете по стръмната пътека с начална точка изворът Житолюб. Малко преди да стигнете село Лакатник ще видите заведение с паркинг. Оттук започва маршрутът. Той минава край извора, после се изкачва до входа на пещерата и продължава нагоре. От Лакатнишките скали се разкриват главозамайващи панорами към дефилето. Това е едно от любимите ми места в България !

7. “ ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО“ 

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело в Родопите, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

„Дяволското гърло“ била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите. Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му… Всички знаем тази легендата, а пещерата на Орфей е не коя да е, а Дяволското гърло – ще ви увери вашият екскурзовод. Проникването в Дяволското гърло е истинско приключение . Може да опитате и с гумена лодка.

Вижте още: .. „Дяволското гърло“  или добре дошли в царството на Хадес !

8. „МАГУРАТА“

Пещера „Магурата“ край белоградчикшкото село Рабиша е с колосални размери!  Тя наподобява подземна катедрала с нейните изваяни от майстор Природа сталактити, сталагмити и сталактони. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й.

Най-старите са на 8 – 12  хиляди години. Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров. Според някои изследователи пещерата е била своебразна библиотека, в която са закодирани познанията на древните хора за света.

И една любопитна подробност. През 70-те години в една от залите на Магурата, която нарекли „Санаториумът“, се помещавала временна болница за болни от астма. Оказало се, че стерилната обстановка в пещерата, лишена от бактерии, вируси и алергени е перфектна за астматици !

Вижте: Познанията на древните са закодирани в „Магурата“

И още : Рисунки на 8 хиляди години красят стените на „Магурата“

9. „УХЛОВИЦА“

Родопите таят безброй непознати кътчета, които си струва да откриеш, за да им се насладиш и да се обогатиш от досега с дивата природа. Едно от тези места е пещерата Ухловица. Намира се в крайграничната зона с южната ни съседка Гърция, на не повече от 3 км. от с. Могилица.

Допреди години мястото беше почти девствено, но напоследък все повече хора проявяват интерес към природните съкровища, съхранявани от милиони години в бездънните пропасти на пещерата – една от най-старите в тази част на Балканите. Предполагаемата възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години. Представлява тектонска пукнатина, през която някога си е провирала път река. Трудно се стига до „Ухловица“, но веднъж преодолели 180-те железни стъпала, които се изкачват нагоре по отвесния склон към входа й, установяваме, че усилията ни не са били напразни.
Вижте още : Потайностите на „Ухловица“

10. „ВЕНЕЦА“

За да проникнеш в тайнствения й свят ще се наложи да се екипираш с много удобни обувки, да преодолееш страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнеш въображението си на макс !

Само така ще усетиш магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина.  Добре дошъл в пещера „Венеца“. Намира се край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали.Открита е на мястото на каменна кариера  още през 1973 година. Но отваря врата за посетители чак през 2015 г, след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр.

С помощта на цветното светодиодно осветление „Венеца“ оживява в цялото си великолепие пред погледа на ошашавения от красота й турист.

Още вижте : Пещера „Венеца“ – тайнствена и феерична

11. „ПРОХОДНА“

Те са толкова съвършени, че ги нарекли „Очите на Бога“. Две очи, които те гледат от небето и сякаш проникват в мислите ти. Пред този хипнотизиращ небесен поглед времето спира, чувстваш се малък и смирен.  Добре дошли в пещерата „Проходна“ край Карлуково на около 110 км. от София.

Била е обитавана от дълбока древност, най-вече от траките. Тук те провеждали своите култови обреди, впечатлени от играта на светлината в пещерата. Подобно на траките и ние онемяваме пред мистиката и магнетичната красота на „Проходна“ – напук на ордите туристи и на разположилите се на входа й търговци, продаващи магнити и царевица.

Още вижте: Да погледнеш в очите на Бога – пещера „Проходна“ и скалните манастири край Карлуково

12. МУСИНСКА ПЕЩЕРА

Това е последната пещера, която посетих. До нея стигнахме след като прекосихме павликенското село Мусина и излязохме на приятна полянка с рекичка на другия му край.  Спряхме колата до беседка с чешма. Наблизо има рибарници, а на около 50-на метра видяхме малко мостче, което ни отведе право в Мусинската пещера. Старо водно колело пред входа й, свидетелства, че някога тук е имало мелница. Преди 1990г тя е била благоустроена и осветена. В наши дни железната й врата зее отворена, а пещерата е безстопанствена. Така че достъпът до нея е свободен. Но не е желателно влизането навътре за туристи без подготовка и необходимата екипировка.

Пещерата е дом на многобройна колония прилепи. Не е много дълга – около 380, но през нея минава подземна река, която оформя т.нар. „Синьо езеро“. От него води началото си опасен сифон. Според местна легенда на дъното му е скрито римско съкровище. Ние направихме няколко крачки навътре, като си светихме с фенерчетата на смартфоните ни. Но стигнахме до подземната река и се върнахме.

Още много български пещери , малки и големи, известни и неизвестни, благоустроени и недостъпни разпалват въображението на природолюбители и хора с приключенски дух. В материала не съм включила всички пещери, които съм посетила, а има и такива, които са в списъка ми за близките месеци. Така че за тях – някой друг път.

The post Те са загадъчни и удивително красиви – вижте 12 български пещери appeared first on Пътешествия без край.

Read in English |
Lire en Français

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

Пещерата „Дяволското гърло“ била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите

Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му.

Но точно на мястото на т. нар. Бучаща зала в пещерата Орфей вече не чувал стъпките на Евридика и притеснено се обърнал да я потърси. Така завинаги я загубил. Минавали години, векове, хилядолетия, а бездънната пропаст, зейнала като вкаменена рана в планината, си стояла все там, всявайки страх и почит сред местните хора.

По време на турското робство пещерата била кръстена Страшната съдийка, а в гърлото й, без съд и присъда, хвърляли крадците и убийците.

Никой смъртен обаче не дръзвал да проникне в непрогледната й паст до 1961 г. Тогава за пръв път трима смели алпинисти от София се спускат в нея. И установяват, че това е 60-метрова пропаст, в която пада най-големият подземен водопад на Балканите. Става дума за цялата река Триградска, която идва от съседна Гърция, минава през село Триград и се сгромолясва с чудовищен рев в Дяволското гърло.

„ Хубавото е, че въпросните трима изследователи остават живи, за разлика от младите им колеги от гр. Варна” – твърди нашият гид Мичо Солаков. И разказваа как в началото на 70-те години на миналия век 21-годишната Сияна и 27- годишният Евстати правят единствения засега опит да изследват т.нар. Сифон. Това е мястото, където буйните води потъват в недрата на земята, сякаш погълнати от сифон. Водолазите се гмуркат, но повече не излизат живи на повърхността.

Никой не може да разгадае подземния път на реката

Според изследователи става въпрос за огромен воден лабиринт, който задържа всичко, което попадне в нея. Правени са опити за проследяването на водните течения с оцветена вода. Но тя излизала на повърхността след цели два часа.

„Къде ходи водата през това време, какви ги върши, никой не знае” – чуди се и се мае гидът ни. И ни вкарва в 150-метровия естествено прокопан тунел, отвеждащ право в т. нар. Бучаща зала. „Това е най-голямата благоустроена за туристите подземна зала в България, вътре може да се побере целият столичен храм-паметник „Св. Александър Невски” – разказва Мичо Солаков.

И добавя,че в подземната река живее пъстърва, която никога не е виждала светлина и е видоизменена. Цялата била покрита с бели петна, а някои по-възрастни и достолепни екземпляри са със закърняло зрение.

През това време край входа на пещерата съзирам огромни черни петна. „Тук се е събрала цялата прилепна колония от околностите – това са над 35 хиляди екземпляра, които прекарват зимния си сън в пещерата” – обяснява Мичо Солаков.

Според него няма съмнение, че именно Дяволското гърло е митичното Царство на Хадес. Доказателство за това са изваяните от природата каменни изображения на Орфей и Евредика, както и на цяла плеяда митични герои:

„Героите от тази легенда са замръзнали от камък“ – разказва Мичо. Разглеждаме вкаменения лодкар Харон, а също и Сизиф, който мъкне тежкия си товар, така, както е описан в легендата, според която „Когато чул песента на Орфей, Сизиф се спрял и се заслушал в музиката”. Пред нас е и кучето Цербер, което пази изхода на подземния свят.

Стигаме и до  т. нар. „Орфеева вода”, където Орфей оплаквал любимата

И както се казва в легендата „А от сълзите му бликна ручей, от който душите на мъртвите утоляваха жаждата си”. Ето го, същият този малък ручей се намира пред нас. Превърнат е в светилище, тук хората са поставили иконки. Всеки пипа водата, мие лицето си, някои отпиват глътка, трети остават монетка и си намислят нещо. „Досега нямаме рекламации за несбъднати желания” – отсича Мичо.

Още на входа те посреща издялана в камъка дяволска глава, а в Бучащата зала те стряска фигурата на тракийски войн в цял ръст. А за да се измъкнеш от пропасстта, ще трябва да изкачиш стръмна метална стълба с 301 хлъзгави стъпала, които водят нагоре към естествения й вход, покрай буйните води на водопада – преживяване, което не се забравя лесно!

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Дяволското гърло или добре дошли в царството на Хадес appeared first on Пътешествия без край.

Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров.

 Пещера Магурата е с обща дължина почти 3 км

Това е една от най-големите български пещери. Благоустроена е със съответните стълби, наблюдателни площадки, парапети и пр., Така че е лесно достъпна за туристите. За да опознаеш поне частица от потайностите й, ще са ти необходими поне час и 40 минути. Толкова продължава обиколката на пещерата.

Друга забележителност в  пещера Магурата е „Падналият бор” .

 Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8 хиляди години преди Христа, т.е. още от епипалеолита, който предхожда неолита .

Наред с първичния инстинкт за самосъхранение и за продължаване на рода, древните хора изпитвали присъщия човешки стремеж към творчество и красота.

Потребността им да общуват със заобикалящата ги среда е намерила израз в създадените от тях рисунки по стените на пещерата. В култовите сцени жените са изобразени в по-голям ръст от мъжете, защото това било времето на матриархата.

Абстрактните скални композиции изобразяват ежедневния бит на древния човек, както и примитивните му представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи.

Най-старите рисунки в Магурата са от преди 8 хиляди години.

От стените на „Галерията с рисунките” ни гледат танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали. Вниманието на посетителя е приковано и от чудновати „шахматни пана”, както и от невероятното разнообразие от праисторически животни и растения. 

The post Рисунки на 8 хиляди години красят стените на пещера Магурата appeared first on Пътешествия без край.

Какви традиционнни вкусотии можете да опитате в района на Средните Родопи вижте  Тук

Гледката, която се разкрива от скалистия рид, радва окото и изпълва душата с копнеж да полетиш над планинските склонове. изпъстрени с цветовете на родопската природа.

С „египетския” труд на местното население нагоре по стръмния баир са били извозени, на гръб или с мулета, над 40 тона желязо, което само по себе си е истински подвиг 

Предполагаемата възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години.

Сякаш съм попаднала на дъното на океана от филма „20 000 левги под водата” по романа на Жул Верн.

В едно от пещерните езера се „вливат” водите на каменен водопад.

The post Потайностите на Ухловица appeared first on Пътешествия без край.