Read in English |
Lire en Français

Този приказен свят от скални арки, каменни грамади и млечно-сини речни води е достъпен благодарение на изградената преди 10 – на години екопътека.  Маршрутът се движи по течението на река Златна Панега. За целта са изградени дървени мостчета, прикрепени към скалите платформи, по които сякаш се плъзгаш ниско над водата, както и сенчести беседки за почивка и похапване.

Ако решите да посетите геопарк Искър–Панега е препоръчително да изберете подходящия сезон. А това са пролетта или ранната есен. Тогава времето е прохладно, а природата е най-красива!  Но внимавайте с дъждовете. Когато за пръв път се опитахме да се разходим / в началото на м. юни/ екопътеката беше наводнена от прииждащата р. Златна Панега и не можахме да я посетим.  Оказва се, че реката често залива пътеките. Затова е добре да изберете по-сух период.

Как да стигнете до геопарк Искър-Панега

Геопарк Искър-Панега е разположен буквално на входа на град Луковит. Ако пътувате от София, малко преди да влезете в града,  в ляво от шосето ще видите паркинг. Това е началото на екопътеката. Тя е полегата и не изисква специална екипировка или подготовка . НО има  само един стръмен и хлъзгав участък и той е в самото й начало. Щом го преодолеете, нататък маршрутът е много приятен. Пътеката е подходяща за семейства с малки деца, възрастни хора и туристи с домашни любимци.

Още за екопътеката край река Златна Панега

Екопътеката  е дълга 12 км. и свързва гр. Луковит със село Карлуково и прословутата му пещера „Проходна“.  В този оазис на дивата природа  гнездят 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България.  Растителността по поречието е тучна, буйна, почти като в джунгла. Тук-там имало и змии – най-вече водни. Аз такива не видях, но все пак човек трябва да е нащрек.

А напролет докато се разхождате край златистите отблясъци на Златна Панега, ще ви придружават облаци от водни кончета и пеперуди.

Това което ни удиви  е млечно-синият цвят на реката, дължащ се на високата концентрация на калциев карбонат във водите й.

Пътеката в геопарк Искър-Панега минава покрай входа на пещерата „Темната дупка“

Но внимание! Тя не е благоустроена и влизането не е препоръчително. В нея са открити следи от човешко присъствие от дълбока древност.

В даден момент пътят се отклонява от реката и продължава по сравнително равен терен в посока Карлуково.  И макар, че дървените мостчета и беседките са сравнително добре поддържани, маркировката не е никак добра.  След като стигнахме към средата на екопътеката не открихме продължение или разклонение, което да  води до Карлуково. Оказа се, че и други като нас се лутаха насам-натам и разпитваха как да стигнат до крайната й точка, но напразно!

Така или иначе най-атрактивната част на пътеката е в самото й начало, там където тя е сенчеста и се промушва през каньона на река Златна Панега с дървените мостчета и приятните кътове за отдих.

Хипнотизирани от гледката, останахме плътно до водата. Есента беше решила да ни шашне с ярките си багри. Като изкусен майстор импресионист, тя рисуваше пъстри картини върху млечно-синята повърхност на реката. Птичките спряха да цвърчат, гората притихна, времето застина. Колкото и да щраках с фотоапарата, бях безпомощна да уловя в кадър магията на Златна Панега – река потайна и обвеяна с легенди.

„Глава Панега“ – тайнствените извори на реката

За разлика от Искър, Арда или Тунджа, Златна Панега е малка, не особено популярна река, но затова пък е толкова красива! Тя води началото си от най-големия у нас карстов извор „Глава Панега“ край село Златна Панега на 14 км. от гр. Луковит.

Решихме да се запознаем и с тази забележителност, макар и не особено успешно. Причината –  липса на указания и маркировки, както и на добра предварителна подготовка. Първият път, когато се отбихме в селото пътеката, която местните ни посочиха беше наводнена.

Вторият път тръгнахме по нея и открихме живописен, закътан в гората вир, който е част от системата карстови извори на реката. Докато се разхождахме по горската пътека край реката, стигнахме до непрогледната паст на малка, тясна  пещера. Тя ни отведе от другата страна на баира до още един фееричен вир на Златна Панега, но не точно този който търсихме и т.н.

А иначе водата на „Глава Панега“ е минерална. В римско време тук имало минерална баня, сочат проучвания. Измерванията на хидролози установили, че дебитът на този забележителен карстов извор достига зашеметяващите 4000 литра в секунда, а температурата на водата е между 8.4 и 15.4 градуса. Ето защо през зимата реката никога не замръзва. В района се намира и още една забележителност –

каменните къщички край Карлуково и един подобен ансамбъл до Луковит.

Тези симпатични елфски конструкции ще ви очароват и ще ви пренесат в приказен свят. Вижте видеото:

The post Геопарк Искър-Панега – оазис на дивата природа appeared first on Пътешествия без край.

Пещерата „Проходна“ е била обитавана от дълбока древност, най-вече от траките. Тук те провеждали своите култови обреди, впечатлени от играта на светлината в пещерата. Така забелязали, че в ранния следобед слънчевите лъчи осветяват едно скално образувание което прилича /според някои/ на вулва. Затова предците ни решили да почитат своята Богиня – майка, като провеждали тук различни обреди за символично оплождане. Според друга теория, траките използвали природното явление, като календар, който отмервал сезоните.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Подобно на траките и ние онемяваме пред мистиката и магнетичната красота на „Проходна“ – напук на ордите туристи и на разположилите се на входа й търговци, продаващи магнити и царевица.

В момента, в който прекрачваме прага на скалната катедрала, като по чудо, пространството се изпълва с божествена музика. Група момичета – хористки, седнали на най-високата скала в пещерата  /май въпросната „вулва“/, извисяват кристални гласове и запяват някакви самодивски мелодии. Акустиката е перфектна.  Хората притихват, отправили поглед нагоре към очите на Бога.

Четох някъде, че когато вали дъжд от небесните отвори се стича вода, която прилича на сълзи. В лятната слънчева утрин обаче от пещерните окна струи светлина. Тя се спуска над нас и плъзва по отсрещната стена, за да освети поставената нависоко икона на Исус Христос – подарък от братството на Троянската Света обител. Иконата е с размер 1,60 м. на 1,50 м. и е била поставена там през 2016 г..  А по думите на Сионий – игумена на манастира : “ Очите на Бога“ са истински Божий знак за всички нас – как Бог от своята висота гледа света, грижи се за него и го предпазва от всяко зло“.

   Какво знаем за пещерата „Проходна“?

1. „Проходна“ е най-големият т.нар. пещерен тунел в България с дължина 365 м. и височина 56 м.

2. Оформена е преди 66-68 млн. год. В миналото водите на река Искър запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода й. Пещерата има два входа. Малък вход /35 м/ и голям вход /45 м/

3. „Проходна“ е идеалната снимачна площадка. Тук са заснети някои от най-силните епизоди от „Време разделно“ по романа на Антон Дончев, както и някои други продукции, сред които и чуждестранни.

4. Пещерата е любимо място за скално катерене, както и за бънджи скокове

5. Археолози открили тук следи от човешко присъствие още от Неолита

6. Пещера „Проходна“ открай време е била място на духовен живот. През Средновековието тя е влизала в състава на местния манастир „Света Богородица“, към който се числят и трите скални манастири наоколо.

Скалният Манастир „Света Марина“

Намира се съвсем близо до пещерата. До него стигнахме по тясна пътека, която тръгва от „Очите на Бога“ и следва течението на р. Искър. Преходът е кратък, леко екстремен, но много живописен.

Манастирът е бил построен в края на 14 век на мястото на стар тракийски храм на Богинята – майка. Бил е  обитаван от монаси исихасти . Изписан е отвътре и отвън.  За жалост голяма част от тези уникални стенописи са унищожени от вандали. Но през 1970 г. част от тях са реставрирани, а други са пренесени в Националния исторически музей. Съдейки по ярките цветове на фреските, църквицата е била реставрирана отново сравнително скоро.

Националният пещерен дом – Карлуково

На 20-ина минути пеша от пещерата „Проходна“ и от скалния манастир „Света Марина“ се намира Националният пещерен дом – Карлуково. До него стигнахме по стръмна камениста пътека.  Сградата е построена на оригинално място между скалите. От терасата му  се открива спираща дъха панорама към Искърския пролом и отсрещните карстови образувания, сред които наднича и розовата сграда на лудницата, със зловещо притихналите й обитатели.  Пещерният дом разполага с ресторант, както и с удобни стаи за нощувки.

Скалният манастир „Свети Никола“- Глигора

Близо до лудницата на Карлуково, на някакви си 5 км. от селото, попадаме на  още една света обител, обвеяна в тайнство и мистика – скалният манастир „Свети Никола“. Стръмни стъпала отвеждат нагоре, високо в скалата, където манастирът е бил издълбан по време на Второто българско царство. Съставен е от църква с прилежащи към нея малки двуетажни помещения. В момента манастирът „Свети Никола“- Глигора се реставрира, но ако се изкачите по нестабилните дървени стълби към горните помещения, пред удивения ви поглед ще се разгърне фантастична картина, а в далечината ще видите тъмната паст на пещера „Проходна“.

Още за скалния манастир „Свети Никола“ ще научите от 5 -минутния ми видеорепортаж :

Самата манастирска църква е издълбана два метра в скалата. Била е изписана през 1360 година, а вторият й слой е от края на 17 век. Малка част от фреските са реставрирани, а друга – се съхранява в НИМ. Мястото е уединено и почти нямаше посетители. Запалихме свещички и записахме молитвите си към Св. Никола в т.нар. „Книга на желанията“.

На тръгване от този целунат от Бога кът пред мен се стрелна следната неземна гледка.

Обещах си отново да посетя района на Карлуково , за да разгледам и третия скален манастир  „Свети Безсребреници Дамян и Козма“, както и т.нар. „Геопарк Искър-Панега“, който пък разкрива природните красоти на долината на р. Златна Панега. Но за това – друг път !

Вижте още : Геопарк Искър-Панега – оазис на дивата природа

The post Да погледнеш в очите на Бога – пещерата Проходна и скалните манастири край Карлуково appeared first on Пътешествия без край.