Гледайте видео репортажа

Вижте видеото от това почти забравено кътче, където природата е прегърнала старите къщи, а гледката към планината ще ви накара да затаите дъх. Пътуване към спокойствието, което зарежда с енергия.

 Е, няма такова село ! Това паралелна реалност ли е?

 Точно това си помислих, след като отминахме красивата табела в началото на Долене, спряхме се за малко, почти като хипнотизирани от удивителната гледка към отсрещните планински ридове, отминахме първите спретнати каменни къщи, подредените като войници лехи с градински цветя и стигнахме до централния селски площад, където ни очакваше красив градински фонтан. Оттук, накъдето и да насочиш поглед, мигаш и не вярваш. Това българско село ли е? Отговорът е – да, по-българско от което и да е друго – неповторимото село Долене! Но трябва да имате предвид, че в самото село Долене няма хотели или къщи за гости, нито условия за настаняване на туристи. Поне засега. Мястото е замислено за дневна разходка и потапяне в природата, твърдят стопаните му. така че най-близкият и удобен вариант за нощувка е град Петрич, който е само на 22 км.

Информацията в тази статия е актуална към март 2026 г.“

ВНИМАНИЕ ! От  лятото на 2025 г. посещението на етноселото вече става с предварителна резервация и срещу заплащане. Билетът за възрастен  – към 20 лв., за деца от 12 до 17 г. – към 15 лв., за  малчуганите от 7 до 11 г. – 10 лв.  За 2026-та година още нямам информация !

Как да стигнем до село Долене с кола (път и маршрут)

Долене е петричко село, внимавайте да не го объркате с Долен в Западните Родопи. Намира се на 10-на  километра от границата ни със Северна Македония и на  22 км. от град Петрич. Разположено е живописно в по-високата част на Огражден – една от най-дивите и малко изследвани от туристите планини в България. Нейният първенец – вр. Огражденец   (1747,6 м. ) се намира в Северна Македония. Не много далеч от Долене, пък се издига Билска чука (1644 м) – най-високият връх на планината на българска територия.

Пътят за Долене минава през село Първомай. След което започва изкачването нагоре и нагоре по склоновете на Огражден. Гледките, коя от коя по-безбрежни, се редят една след друга и ние непрекъснато спирахме, за да снимаме, заради което пътуването ни отне повече време. На места обаче асфалтовата лента се стеснява, има много завои, както и разбити участъци. Самото село се намира на 700 м. надморска височина.

Кой стопанисва село Долене?

В късния летен следобед, селският площад пустееше. Не забелязах признаци на живот и от селския ресторант. Затова, когато ненадейно се появи един човек, веднага се втурнах към него, за да го разпитам – какво е това село?? Ала отговор не получих.

Впоследствие разбрах, че съм разговаряла с местния предприемач и т.нар. благодетел на селото.  През 2018 г. той се захваща с облагородяването на Долене с идеята да го събуди за нов живот. За целта ангажира хора от съседните населени места, които да възстановят част от къщите и да създадат въпросния атрактивен ландшафт.

Предприемачът, който е родом от Долене, финансира проекта със собствени средства и, доколкото знам, до момента няма парични печалби от това негово дело. Човекът накара дъщеря му да ме разведе из Долене и да ми разкаже за селото. Така , от дума на дума, разбрах че всъщност стопаните не желаят да популяризират това удивително място, по неразбираеми причини.. Затова ще уважа молбата им да останат в анонимност и няма да спомена имената им.
Иначе всеки е добре дошъл в този приказен кът на Огражден. На входа на Долене ви посреща табела със следния надпис: „Уважаеми гости, с посещението ви на село Долене вие подпомагате развитието на региона. Благодарим ви, за нас е чест“.

Хобитско село, скрито от погледите

 Всичко тук е направено с усет и вкус, за да e красиво, за да радва хората. Част от къщите са рухнали, но тук-там зидовете им са укрепени. Други къщи пък са реставрирани напълно, но повечето са необитаеми. Изградени са от кирпич, камък, дърво и слама. Личи си, че професионалисти са проектирали зелените площи. Хризантеми, мушката, теменужки и други градински цветя, са засадени между зидовете. Модерна напоителна система осигурява капково напояване на цветята. Алеите са добре поддържани.

За идиличната атмосфера допринасят дървените пейки и мостчета, изкуствените водоскоци и  фонтани. Зелени килими, нашарени с цветя, образуват стъпаловидни градини, с разпръснати по тях малки каменни къщи, от които очакваш всеки момент да изскочи я някой елф или джудже. Долене е като хобитско село от приказките.

Църквата с цветята

Долене е разположено терасовидно по склоновете на планината, а в най-високата му част се издига църквата „Света Богородица“ . Тя е изградена през  70-те години на 19 век на мястото на предишен, вкопан в земята храм. В църквата са заложени 11 изображения на гълъби под формата на рисунки и малки фигурки. Така че човек може да ги потърси за свое удовлетворение! Аз открих около 4 ! Явно в селото цветята са открай време на почит, защото отвътре, цялата църква е изписана с пъстри флорални мотиви.

Подобни декорации откриваме и в  „Св. Георги“ на т.нар. „Манастира с Дяволите„ в съседното село Гега. Църквата на село Долене е дело на майстори от дебърската школа и е истинско произведение на изкуството.

Какво знаем за миналото на село Долене 

Долене е основано през  1570 г. Преди това се намирало на 3 км оттук. Ала чумата пристига и опустошава целия район. Оцелелите от набезите на неканената гостенка се преселват на отсрещния хълм, за да основат днешното село.

През периода 16-19 век Долене се славело със своя панаир – един от най-големите в европейските земи на Османската империя. За него споменава и пътешественикът Евлия Челеби. На панаира можело да се намери от пиле мляко, и дори се носят слухове, че продавали …  роби.

В най-добрите му години, Долене наброявало около 3 500 жители. В средата на 19 век в селото е построено училище с около 30-на ученика и един учител.

Дестинация за фестивален туризъм

 На няколко места са възстановени зидове и части от разрушени къщи, които са превърнати в открити сцени. Тук от време на време се канят фолклорни състави или занаятчии от околията, които демонстрират своите умения. В селския ресторант пък се провеждат кулинарни дегустации. В  деня преди посещението ни, жени от околията демонстрирали местни ястия от речни раци.

Повечето от тези инициативи, обаче не се огласяват от медиите. За тях знаят само ограничен кръг от хора, тъй като те се организират за местното население. В Долене засега няма къща за гости, където човек да отседне, но пък има ресторант, където да похапне. Е, ако извадите късмет, може случайно да попаднете на някоя седянка и така да се насладите на тукашните песни и вкусни гозби по рецепти на баба.

Вижте още едно приказно място съвсем наблизо: Чуриловският манастир край село Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте как да стигнете до село Долене от Петрич  !

The post Удивителното село Долене – най-добре пазената тайна на Огражден планина appeared first on Пътешествия без край.

Защо си струва да посетите скалната църква

1. Чудесен повод за полудневна лежерна разходка по една достъпна и почти равна пътека на чист въздух и тишина. Препоръчвам да се разходите до тази светиня през пролетта или ранната есен, когато е приятно прохладно, а не като нас – в най-големия юлски пек.
2. За да стъпите на вулкан, за да се насладите на безбрежни гледки към река Струма, към Рупите, към отсрещния Пирин, чистата природа и … безвремието.
3. За да се почувствате откривател. Липсата на асфалтиран път до мястото налага известно усилие, за да стигнете пеш. Благодарение на което няма да се сблъскате с шумни туристически тълпи по джапанки, нито ще ви цвърчи скара на фона на ориенталски припеви. Това е и повод  да се поставите на изпитание, като се изкачите по нестабилните стълби, прикрепени към една от монашеските килии…
4. За да научите нещо ново и любопитно за живота и вярванията на нашите предци. Както и за историята на този край, населяван още в древността.
5. За да се усамотите сред природата на едно пропито с тайнство и мистика място, да запалите свещичка и да потърсите връзка със себе си и с Вселената. И т.н и т.н.

Как да стигнете до скалната църква „Св. Пантелеймон“ ?

Освен че е надвесена над меандрите на Струма, скалната църква, или това което е останало от нея, е приютена близо до кратера на вулкана Кожух. Но спокойно, за последно е изригнал преди един милион години. А усещането, че стъпваш на вулкан, макар и угаснал, допринася за мистиката на това място.

Скалната църква се намира в средата между градовете Сандански и Петрич или на около 20 – на км. северно от Петрич. Заходихме към „Св. Пантелеймон“ от село Генерал Тодоров. След като отминахме селцето, хванахме черен път, който криволичи край малка черква. Оттам пътят започва да се стеснява и да се влошава. Но автомобилът ни е сравнително висок и успяхме да преодолеем по-критичните участъци.

След около 15-на минути паркирахме на малка полянка, която бележи началото на пътеката към църквата. Впрочем има си и табела, така че няма как де се объркате. Самата пътека е почти равна и лесно проходима. Ала в ранния юлски следобед живакът започна стремително да се покачва. Сигурно е било около 40 градуса на слънце, защото преходът ми се стори безкраен. Да не говорим, че го извървяхме в двете посоки на празен стомах, а бяхме забравили да си вземем и вода.

Панорамата към Струма и отсрещните била на Рупите 

Сребристата нишка на реката непрекъснато надничаше зад дървета и храсталаци, изкушавайки ме на всяка крачка да спра, за да я снимам, въпреки изпепеляващото слънце. Така и не успях да запечатам непокорната й красота – няма техника, която да улови неуловимото ! След има – няма 40 минути /по субективни мои изчисления/ стигнахме до новоизградената постройка на някогашната църква, издълбана високо в скалата. На отсрещния бряг пък се намирали лечебните извори при Рупите, но така и не стигнахме дотам! Съвсем близо до храма е и една от монашеските килии, от които се открива още по-красива гледка към реката.

Какво знаем за скалната църква „Свети Пантелеймон“

В олтарната ниша археолози открили релеф на  древногръцкия бог и лечител Асклепий, заради което се предполага, че тук е имало антично светилище, посветено на божеството. През 11 в. на това място възниква християнски храм, посветен на Св. Пантелей, който също бил лечител и впоследствие е бил канонизиран от църквата. Затова до ден днешен се смята, че мястото е лековито. Съдейки по издълбаните ниши в околните скали, в средновековието тук е живяло многобройно братство на монаси исихасти.

И още – подобно на много мистични места в България, и скалната църква „Свети Пантелеймон“ се свързва с житието и битието на св. Иван Рилски. Според легендата именно с тази обител се свързва най-ранното му отшелничество. А едно предание гласи, че докато пребивавал в килиите, младият отшелник бил набеден за появилия се мор по добитъка и тутакси бил прогонен от местните жители !

В наши дни скалната църква е много добре поддържана 

През 2015 доброволци обособяват пътека със стълби и парапети, така че да е достъпен за всеки. Тогава е изградена и постройката на мястото на някогашната скална църква. В скалите наоколо има няколко издълбани ниши, служели за килии. Но само една от тях е достъпна за туристите благодарение на прикачените стълби.  Храмовият празник е на 27 юли, когато тук прииждат хора от околията, за да отдадат почит на светеца. Това е единствената скална църква в цяла Югозапазна България – още едно основание да я посетите!

В района можете да посетите и  : Чуриловският манастир край село Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 причини да посетите скалната църква „Свети Пантелеймон“ край Петрич appeared first on Пътешествия без край.

Огражден планина се простира южно от Петрич и навлиза на територията на Северна Македония, където е най-високата й част. В гънките си масивът крие недокоснати от времето и масовия туризъм местенца. Тук хората все още живеят в 20-ти век и държат на старите си ценности, някои от които се коренят назад в езическите времена.

В края на месец юни решихме да се разходим до китното село Гега и местната гордост – Чуриловския манастир „Свети Георги“, известен още като Манастира с дяволите.

Гледайте видео репортажа

Мистична разходка до село Гега и до „Манастира с дяволите“ . Вижте магията на това енергийно място , пазено от отец Кирил и неговото конче сред тишината на Огражден планина.

Как да стигнем до Чуриловския манастир и село Гега с кола

Светата обител отстои на 203 км. от София и на около 27 км. западно от град Петрич съвсем близо до границата ни със Северна Македония. Манастирът е разположен на 2 км. от селцето.

Пътят е изпъстрен с красиви гледки. В момента в който автомобилът ни започна да се изкачва нагоре по изненадващо високата Огражден планина, пред нас се занареждаха чудни картини.  В далечината, по  стръмните склонове бяха разпръснати стари махали. Пътят се виеше около планината и пресичаше притихнали в снагата й селца с по няколко жители. И ето че се озовахме пред село Гега, което посреща гостите си така :

Спряхме да питаме един човек как да стигнем до Чуриловският манастир и се оказа, че се е запътил именно натам. Качихме го в колата а той занарежда. Разбрахме, че манастирът е в средата на пътя между селата Гега и Чурилово, че наскоро са ремонтирали шосето и сега обителта е достъпна и с автомобил. Разказа ни и за отец Кирил, който прихождал с кончето си на всеки 3 дни от съседното село Кукурахцево, за да се грижи за манастира. Разходката ни до Гега съвпадна с Петровден и половината народ се беше изнесъл в Чуриловския манастир, за да присъства на службата и на раздаването на курбана.  В обителта се отслужва служба само три пъти в годината – по Коледа, на Гергьовден, когато е патронният й празник, и на Петровден. Е, извадихме късмет ! Иначе как щяхме да го разгледаме целия и да се запознаем с колоритния отец Кирил !

Стенописите в Чуриловския манастир – нагледен урок за доброто и злото

В миналото неправедните и грешниците настръхвали от ужас, когато посещавали църквичката на Чуриловския манастир. Защо ли? Защото целият открит притвор грее подобно на детски комикс  с наивистични изображения от „Страшния съд“. Затова го наричат – манастирът с дяволите. Според отец Кирил идеята е хората да се подсещат какво ги очаква ако нарушат 10-те божи заповеди.

Така например на Страшния съд мелничарят, който лъже, дяволът му увисва воденичен камък на врата, а на лъжливия овчар му връзва овцата, за да му тежи и да не му дава мира на съвестта. Изобразен е пророк  Исай, който много злословил срещу властите. За назидание дяволът наредил на го нарежат с трион.

Друга картинка показва как  жена води детето си на врачка-лечителка. Но църквата отрича тези практики. Затова дяволът се … изхожда в съда с лекарството на нещастното дете. И т.н. и т.н.

Какво знаем за Манастира с дяволите ?

Не много освен че в сегашния си вид датира от 1854 г. Църквата е построена на мястото на много стар храм от 14 век. Според местните той е бил разрушен от турците, защото бил издигнат на върха на хълма. Но след това на негово място изникнал днешният Чуриловски манастир. В миналото Чуриловският манастир е бил духовно и просветно средище. В килийното училище  се обучавали децата от цялата околия.

Първият светски учител – някой си Стоян Гълъбов, бил изпратен на разноски на селото чак в Цариград, за да получи качествено образование и да предаде познанията си на децата от околните села. В тези тесни стаички на четмо и писмо се е учил и самият отец Кирил. В наши дни сградата, в която се помещават двете класни стаи и магерницата, са ремонтирани. Възстановени са също църквата и камбанарията. Местните твърдят, че баба Ванга често посещавала Чуриловския манастир. Мястото е пропито с енергия.

Огледалото – творение на дявола

Чуриловският манастир си има църква за чудо и приказ! Покритите с ярки цветове колони, детайлите по дърворезбите, трептящото сияние на свещите.. Тук всичко навява усещане за святост. На втория етаж е женското отделение.

За да няма нечисти помисли в божия храм е монтиран висок парапет, който не позволявал на момите да кокетничат с мъжката част долу.

В полумрака попадам на избледняло изображение. Млада жена се оглежда в огледало. И познайте кой й го поднася?  Лукавият, естествено ! Някога  стенописът бил придружен с надпис „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото“.

 Жертвените агънца и вкусният курбан

Тази празнична утрин отец Кирил имаше много работа. След като отслужи литургията, той се зае с важен ритуал – освещаване на жертвените агнета.  За целта животинките се вкарват една по една в църквата, за да бъдат осветени лично от божия служител в присъствието на благоговеещите  стопани. Ритуалът ми напомня на бебешко кръщене.

По традиция на Петровден се освещават ябълки или кокошки. Но явно агнето тук е на почит.!  Горкинките! Оказва се, че след освещаването им,  животинките се разпродавали на търг. И чак тогава минават под ножа.

Но ето че дойде време за раздаване на курбана. Народът се скупчи в сградата на килийното училище с магерницата и търпеливо зачака да му сервират вкусната супа и второто ястие – агнешко с картофи.

По масите един до друг бяха насядали само местни отрудени хора – едри мъже с мазолести ръце, жени с басмени рокли и забрадки, деца дошли през лятото на гости на баба… На този фон ние изпъквахме като единствените чужденци, предизвиквайки добронамерено любопитство. Докато не ни нахраниха с вкусния курбан и „второто“ не ни оставиха да си тръгнем. 

Чуриловският манастир и светът от камбанарията му 

Преди да поемем обратно към Петрич, се изкачихме по скърцащите стълби на камбанарията. Оттук се разгръща величествена гледка към Огражден и Беласица. Долу, се е сгушил манастирът. И църквата с дяволите, които злорадстват, мъчат и изкушават изтерзаните човешки души.

Но тук, от висините на камбанарията, по-близо до небето и планинските първенци, времето е спряло. Обзема те покой … и безразличие към вихрещите се долу човешки страсти и дяволски хитрини. Защото красотата лекува. А в Чуриловския манастир край село Гега тя е навсякъде.

Вижте още едно спокойно и красиво място съвсем наблизо – село Долене

Посетете още едно свято място в Югозападна България – Златолист или вярата, която лекува

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Чуриловският манастир край с. Гега – истории за дяволи, грешници и жертвени агнета appeared first on Пътешествия без край.