Червената църква се намира в полите на Родопите на два километра от  Перущица и е един от най-забележителните паметници на раннохристиянската ни архитектура. Дълги години тънеше в забвение и разруха, но впоследствие бе възстановена и консервирана с европейски пари.

Укрепени са зидовете й /макар и по спорен за мнозина начин/, изградена е асфалтова алея, която отвежда до нея, както и будка за билети, в която бди екскурзовод.

Никой не знае със сигурност кога Червена църквата е била построена,

Но се предполага че датира от края на IV или началото на V век. Това я прави една от най-старите църкви на територията на България. Предполага се, че подобно и на други наши християнски храмове, Червената църква  била издигната върху древно тракийско светилище. На това място е имало хероон на неизвестен  воин или цар.  

След  Вселенски събор през 324 г. , на който християнството е обявено за официална религия в Римската империя,  сградата започнала да се използва като мартирий, където са съхранявани мощите на  мъченици за Христовата вяра.

Първоначалната  сграда въобще не е била църква, а ротонда.

Била е кръгла с два околни коридора и е служела като място за поклонение.  През Средновековието обаче ротондата се превръща в християнска базилика, която се наричала „Света Богородица”. В течение на вековете храмът е бил разрушаван и надграждан няколко пъти.

В наши дни е известен още като „Червената църква” заради римските тухли и розовия хоросан, с които е бил построен.Повечето раннохристиянски църкви по нашите земи оцеляват със средно 50-на  сантиметра зид и части от мозаечния под.

Но в случая имаме 14-метрова стена.

Специалисти твърдят, че от пода на основното помещение до върха на основния купол, сградата е достигала 17 м. височина. Можете да си представите колко величествена е била постройката! Наричат я базилика. Но базиликите по принцип са едно цяло помещение. А този храм е четирикуполен.

Помещенията са отделени. Имаме наос, два околни коридора, вътрешно и външно преддверие, параклис, олтарна абсида и баптистерий. Удивление будят двата стенописни пласта. Единият е от V-VI в., а другият е от по-късен период или от X-XII в.

Някога подът на Червената църква бил покрит с мозайка. Стените й били облицовани донякъде с мрамор, а в горната си част били изписани с красиви стенописи. Предполага се, че е унищожена през XIII в. Константин Иречек пръв проявява научен интерес към нея.

През 1883 г. той за пръв път  вижда уникалния паметник и го описва в своите хроники. Обектът е бил възстановен и консервиран при соца, след което обаче е бил дълго време оставен на произвола на природните стихии.  

The post Червената църква край Перущица appeared first on Пътешествия без край.