Read in English |
Lire en Français

Решихме да се гмурнем в това спокойно море от зелени хълмове, притаило в дълбините си села с дървени къщи, параклиси, аязма и тайнствени светилища от древността. Направихме си резервация в село Бръшлян около Малко Търново в една типична странджанска къща на повече от 100 години с всички съвременни екстри. Селото беше изходен пункт към набелязаните забележителности в Странджа. Прекарахме 4 прекрасни дни, наситени с толкова много преживявания и впечатления, че имах чувството че съм пребивавала там цял месец !

Гледайте видео репортажа

Представям ви мистични мегалити, вековни гори и странджански села, за да усетим заедно магията на тази древна земя, която все още пази своите най-дълбоки тайни.

9 забележителности в Странджа, които си струва да видите поне веднъж в живота

1. Село Бръшлян – разходка в миналото

Защо избрахме Бръшлян ли ? Защото се намира сравнително близо до повечето забележителности в Странджа. Селото е запазило автентичния си облик от преди повече от 150 години. Докато се разхождахме по живописните му улички, се спирахме на всяка крачка за да се дивим на приказни дървени къщурки, потънали в цветя.  Няма и следа от чалга и простащина. Нито от бетон, рекламни билбордове, сергии и бира-скара. Тук времето е спряло. За последно бях идвала в Бръшлян през 2015 г. Нищо не е мръднало оттогава.

Покрай ковид пандемията обаче църквата, килийното училище и етнографската къща са затворени. Но пък на входа им е посочен мобилен телефон, така че се обадихме, за да ни отключат и дори ни изнесоха беседи.  Единственият минус е, че няма къде да хапне човек, а продавачът в хоремага е на повикване. Но пък разполагахме с чудесно оборудвана кухня. Освен това в близкото Малко Търново има няколко ресторанта. Още з вижте Тук: Село Бръшлян – сън или реалност

2. Разгледайте 4-те музея на Малко Търново

Малко Търново, отстои на около 10 км. от границата ни с Турция. Бяхме приятно изненадани от зеленината, чистия въздух и спокойствието, типични за провинциалните градчета. Посетихме храмът „Успение Богородично”, който съхранява невероятно богатство от икони. Казаха ни, че в зидовете са вградени антични фронтони, открити в околностите, които пък изобилстват с тракийски и римски светилища. Малко Търново си има и католическа църква – „Света Троица”, издигната през 1931 г. на мястото на предишен храм, в основите на който пък лежат следи от древно езическо светилище.

Местните определено се гордеят с историческото и природното си наследство. А то е представено подробно чрез богатите сбирки, подредени под административната шапка на т.нар. Общински музей. На практика обаче музеите в градчето са не един, а четири, тъй като експозициите им са подредени в четири различни къщи – коя от коя по-старинна и красива. Намират се в самия център на града и представляват изящни образци на характерната странджанска архитектура от края на 19 в..

3. Заредете се с отрицателни йони край водопада Докузак

Най-големият водопад в Странджа е лесно достъпен.  Намира се на около 7 км. северно от Малко Търново. Обозначен е с табелка, има и място за паркиране. Докузак е висок 10 метра и е изключително красив и пълноводен, дори през горещите летни месеци. Намира се в сенчеста горичка на няколко метра от шосето.

Наблизо е изграден заслон с огнище за барбекю. Всъщност думата докузак означавала 9 извора. Името на водопада идва от едноименната река, оформена от 9 карстови извора. Приятно е да се разхладиш от пръските му и да вдишваш до насита отрицателни йони, които оказва се, имали позитивно влияние върху организма /нищо че се водят „отрицателни“/.

4. Местността „Пропада“ – усетете полъха на вековете в могилния некропол

От Малко Търново продължихме по пътя към границата с Турция. На около 4 км. след града, вдясно от шосето, видяхме леко разклонение. Тесен черен път отвежда почти до началото на пътеката, която криволичи през некропола. Това е една от знаковите исторически забележителности в Странджа планина.

Маршрутът е лек и приятен. Местността се намира в сенчеста вековна гора, осеяна цялата с погребални съоръжения от различни епоха. Мястото е тайнствено и леко злокобно. Било е използвано като град на мъртвите в продължение на 8 века. На площ от около един километър са разпръснати над 70 могили и гробове, обрасли в храсталаци и дървета. Но повечето са били разграбени от иманяри. Най-интересни са римската гробница от II – III век и двете тракийски гробници.

Много добре съхранена е тракийската куполна гробница от V-III в. пр. Хр.. Открихме я в западната част на некропола накрая на пътеката, оградена с метална ограда. За конструкцията  казват, че е без аналог в тази част на Балканите. Изградена е от големи каменни блокове, а куполът е  майсторски сглобен с трапецовидни камъни опряни един в друг.

5.  „Света Троица“ – загадъчният параклис и неговата лечебна пещера

Странджа е планина духовна и мистична. Никъде другаде няма да видите такава концентрация на параклиси и свети места. Те излъчват особена сила и спокойствие. Между село Граматиково и Визица, на около 30 км. северно от Малко Търново,  попаднахме на един от най-интересните и мистични храмове в Странджа. До него стигнахме след  30-минутен преход по почти равна горска пътечка.

Параклисът „Света Троица“ е изграден от дялан камък върху пещера, за която се предполага, че е била използвана като тракийско светилище, най-вероятно от племето асти, населявало в древнотта тази част на планината. Според историци, през ранното средновековие тук е имало манастирски комплекс, основан от монаси исихасти. В продължение на векове храмът е бил духовен център на Странджа. Скрито в дълбините на гората, и до днес това свято място излъчва покой и достолепие.

Разгледахме параклиса, а после се опитахме да покорим и пещерата по тесни каменни стъпала, които започват от пода на църквата и отвеждат до два подземни коридора. Единият е срутен и, слава богу, някой го е заградил с дървена решетка. Другият коридор отвежда до малко подземна ниша. По стените й се стича вода, за която казват, че е свещена и лековита, а в дъното имало и икона. Но признавам, при мен клаустрофобията надделя, стигнах до средата на стълбите и се върнах обратно. Край параклиса растат 500 вековни дъбове.

6.  „Петрова Нива“ – меандрите на р. Велека от птичи поглед

Има едно място в Странджа, което е магнит за ценители на природата и колекционери на речни меандри.  В района на местността „Петрова нива“ е изградена наблюдателна площадка, от която се открива спираща дъха гледка към един от най-живописните меандри на река Велека, под формата на сърце. Разклонението към наблюдателницата се пада вдясно от шосето. Има обозначителна табелка, която се вижда от пътя. Пред ошашавените ни погледи, на фона на залеза, се разгърна следната гледка:

Самата местност „Петрова нива“ е райско кътче – идеално за почивки и съзерцание на природните красоти. Това е и една от най-популярните забележителности в Странджа. Мястото е историческо. Тук през 1903 г. се провел конгрес на вътрешната македоно-одринска революционна организация на който се изработва план за присъединяване към Илинденското Преображенското въстание, което избухва на 19 август в същата година.

По този повод в местността е издигнат паметник, църква, музей, амфитеатър, както и поредица от беседки за отдих и съзерцание на красивите панорамни гледки.  И всяка година на 19 август хиляди се стичат на „Петрова нива“,  за да  почетат паметта на илинденци и преображенци.

7. Потърсете изворите на река Младежка и се изкачете на върха на „Замъка“

Една от най-живописните забележителности в Странджа се намира в околностите на село  Младежко на 30-на км. от Малко Търново. На това благословено от природата място посветихме цяла сутрин, през която се лутахме нагоре надолу по сенчести  пътечки в търсене на изворите на река Младежка. Параклис, чешма,  заслон, дървени мостчета и парапети, обозначителни табели и две наблюдателни кули… Маршрутът определено не е скучен, а красивите гледки се редуват една след друга.

Стигнахме до т.нар. „Замъка“. В подножието са нахвърлени обрасли с мъхове следи от градеж. Стръмна пътечка отвежда до скала, увенчана с изградена по европроект наблюдателна кула. А от върха й се разкрива чудна панорама към билата на Странджа и към отсрещната наблюдателница, където са разпилени следи от ранновизантийска крепост.

След около 20-на минути, разходката ни сред дебрите на Странджа ни отведе до изворите на река Младежка. Серия от дървени мостчета осигурява достъп до това нереално красиво кътче, недокоснато от времето. Водите на Младежка са кристално чисти. Твърдят, че били полезни за ревматизъм и за болни нерви. Тук-там прехвърчат водни кончета. Пътеката стига до няколко пещери, ала беше непроходима заради изгнилите парапети и решихме да не рискуваме по хлъзгавите камънаци. Но пък се заредихме с позитивна енергия и куп впечатления !

8. Минете през Провиралката на скалната гъба в тракийското светилище Камъка

Докато се движихме по пътя Малко Търново – Царево, преди село Граматиково, в дясно от шосето, видяхме табела с информация за светилището. Паркирахме автомобила на малката полянка до табелата и се шмугнахме на сяна в гората по приятна полегата пътечка. След около 30-на минути пред нас изникнаха тайнствени камъни, безразборно нахвърлени, като от сърдито дете и обрасли целите в храсталаци и мъхове.

Според учените това е древно светилище на 3-4 хиляди години. В издълбаните щерни нашите предци възливали вино, вода или кръв, за да омилостивят боговете. Вероятно мястото е било използвано и като астрономическа обсерватория от траките. Те дълбаели върху камъните соларни кръгове и улеи в чест на Бога Слънце. Но понеже са обрасли с мъхове, не успяхме да ги открием с изключение на някой друг по-дълбок улей.

Разбирасе, най-атрактивна е скалната гъба, за която също се счита ,че е била използвана като светилище. В подножието й има процеп или провиралка, вероятно дооформена от нечия сръчна тракийска ръка. Хората и до ден днешен се промушват оттук за здраве през цялата година.

9. Светилището в местността „Мишкова нива“ – една загадка на 4 хиляди години

Това е едно от чудесата на Странджа, но не го включих в маршрута си, тъй като, вече съм го посещавала преди време. Дотам съм стигала с високо проходим джип, организиран от Природен парк Странджа. Но има и удобен път, достъпен и с обикновен автомобил. В „Мишкова нива“, непосредствено до граничната бразда, са разпилени останките на най-древното странджанско светилище. Някои дори се изсилват, като го сравняват със Стоунхендж, защото е  древно и с кръгла форма.

Представлява внушителен култов комплекс, в който първоначално бил погребан висш жрец, а после бил превърнат в светилище на Аполон. Съоръжението е използвано от второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. И една препоръка – преди да се отправите към „Мишкова нива“, е желателно да се сдобиете с разрешително за преминаване на граничното съоръжение, за да нямате излишни главоболия. За целта се свържете с Музея в Малко Търново, с ТИЦ-а  или с Гранична полиция.

Пътищата в Странджа

Избягваме да се движим по магистрали, предпочитаме винаги страничните шосета, които криволичат край малки населени места и красиви гледки. В случая избрахме Подбалканския път, който ни отведе до Бургас. Оттам до Бръшлян, се стига за един час по пътя за Малко Търново. За жалост това е единственото сносно двулентово шосе в района. Пътищата в Странджа са доста тесни и с разбити настилки. Но хубавото е, че през повечето време се движихме в зелени сенчести коридори от дървета и храсти, така че дори не усетихме летните жеги. Внимавахме на завоите, защото шосето е тясно и разминаването на два автомобила е на косъм. Повечето забележителности в Странджа са добре обозначени с малки табелки, на самия път, така че няма как да ги пропуснете.

Как се ориентирахме в Странджа ?

За целта използвахме Google maps, който този път ни подведе само веднъж. Информирахме се и от този сайт , който съдържа ценна информация и съвети и разбира се, се допитвахме до местните хора. Останах приятно изненадана от доброто покритие на интернет в района. Благодарение на което успяхме да посетим уникални кътчета и да се почувстваме като истински Индиана Джоунси, попаднали в друго време и измерение. Странджа е истинско откровение !

Разледайте фоторепортажа ми от Приморска Странджа

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 спиращи дъха забележителности в Странджа (около Малко Търново) appeared first on Пътешествия без край.

Църквата  „Никола Летни“ – бижуто на Чуковец 

И така, първото нещо ,което ни направи впечатление, още щом прекосихме мегдана на Чуковец и поехме по уличката вляво от него , беше стройният силует на селската камбанария, който се белееше зад занемарените къщи, накацали по склона. Паркирахме автомобила и бързо се насочихме към църквата. А картината, която се разгърна пред нас ни удиви. Няма как да останеш равнодушен пред неочаквано живите стенописи на сцени от Евангелието, които покриват цялата фасада на малката църква подобно на старинен комикс.

Разбира се, основният персонаж тук е дяволът, който постоянно преследва нещастните християни. Ту ги ръчка с вила, ту ги хапе, души или изкушава с лукава усмивка. Лее се кръв, хора ужасени пищят и се молят за прошка, а ангели се опитват с нещо да помогнат, най-вече с наставления и притчи.

С други думи Страшният съд е пресъздаден по възможно най-въздействащия начин, подобно  на картините на Йеронимус Бош.  Някои от по-старите стенописи на църквата датират горе-долу от същата епоха, в която любимият ми нидерландски художник създава своите шедьоври. Вижте: Неразгадаемият Йеронимус Бош 

И малко конкретика за църквата на Чуковец

В миналото църквичката се е казвала  „Света Троица“, но впоследствие, незнайно защо,  е била преименувана на „Св. Никола Летни“. Предполага се, че е построена през средновековието. През 1865 г., е  обновена и разширена допълнително с женско отделение на втория етаж. До него отвеждат дървени стълби. Някъде по това време е издигната и камбанарията от която се открива красива гледка към Чуковец и ширналата се в нозете ви равнина.

Хубавото е ,че в момента текат ремонтни работи за консервация на църквата. Но не и на стенописите! Църквата е изографисана на два слоя. Най-новият е от Възраждането. Част от изображенията са дело на Димитър Зограф от Самоковската школа. В абсидата ще видите най-старите стенописи – за жалост те са в тежко състояние.

И още една подробност. „Св. Никола Летни“ е функционирала през цялото средновековие, оцеляла е през турското робство, дочакала е Освобождението, съхранила се е и през атеистичните години на соца, за да достигне почти непокътната до „демокрацията“. Но уви, през 1990 г. храмът е изоставен и започва да се вандализира и руши. И ето, че напоследък бяха предприети действия за съживяването му с дарения от местната общност. Поздравления на хората, които се грижат за тази светиня и не разчитат на подаянията на Министерството на културата!

 Аристократично село със славно минало

Тази част на Мраката е тясно свързана с българската история и с кръстоносните походи през 13 век.  Местните се хвалят, че във вените им тече не каква да е, а чуждоземска кръв. Според една от тукашните легенди през 13 век в  Мраката се подвизавал рицарят с белгийски произход граф д’ Офре, или на френски le comte d’Offré. Той  бил участник в четвъртия кръстоносен поход и се отличил със своята храброст. Затова бил назначен от цар Иван Асен II за областен управител на Радомирско с идеята да укрепява граничните райони на българската държава. За целта аристократът бил обдарен с обширни имоти в района на днешното село Чуковец и околностите.

Конт д ‘Офре се установил тук, хванал си местна булка и създал многобройна челяд. Не случайно съседното селце Кондофрей /на 2 км. от Чуковец/ е кръстено на него. В хоремага на Кондофрей се заприказвах с негови потомци. Ето техният синтезиран разказ за знатното им потекло: „ Е па некъв белгийски рицар нещо закъсАл тук и останАл. Затуй половината сме с белгийска кръв “. Ти да видиш!!  Наистина, всички мъже в хоремага бяха с млечно бели кожи и сини очи. Същото се отнася и за коренните жители на Чуковец!!

5-те параклиса на Чуковец

Оказва се, че и при Османското владичество чуковци били привилегировани. По това време селото се е казвало Чукофча, а сред жителите му преобладавали т.нар. войнуци или българи на служба на турската власт. Това  били все заможни хора, силно привързани към християнската си принадлежност. Затова изградили множество църкви, оброчища и един манастир.

Нищо чудно, че в наши дни чуковци са дълбоко религиозни и продължават да тачат своите духовни убежища. За поддръжката и реставрацията им не се щадят средства и усилия. Благодарение на което Чуковец е съхранило своите цели пет параклиса. Те са разположени на кръст в различни части на селото на еднакво разстояние един от друг. Издигнати са на мястото на средновековни оброчища или аязми. Хубавото е, че всички са възстановени и допълнително благоустроени със средства на щедри тукашни бизнесмени.

„Свети Георги“ –  най-импозантният параклис, който прилича по-скоро на църква, се кипри накрая на селото по пътя за Кондофрей. Пада се от лявата страна на шосето. Ще го познаете по златния купол. Параклисът е изрисуван целият с ярки изображения като захаросана фигурка от сладкарски магазин. Кръстен е на свети Георги, защото в селото имало много мъже с това име.  В непосредствена близост тече бурно строителство – расте магерница. Тя ще бъде обрисувана в същите пъстроцветни картини и увенчана с подобаващи златни куполи.

В центъра на виртуалния кръст се намира параклисът „Свети Рангел“/Св. Архангел Михаил/. Той се е притаил сред дърветата на малко възвишение съвсем близо до църквата „Св. Никола Летни“ и се отличава със своя модернистичен архитектурен облик.

Успяхме да запалим свещичка и в параклиса „Света Богородица“. Намира се на другия край на селото. Попаднахме на него след като пресякохме площада с кметството и отминахме едно изоставено ТКЗС.

 Мистерията на покрития кладенец

От кмета на Чуковец разбрахме, че селото си има още една забележителност. Тя обаче е скрита в гората, далеч от хорското любопитство. За нея почти никой нищо не знае. Това е покритият каменен кладенец.  Открихме го в  югоизточния край на селото. Отминахме селската църква и стигнахме до една чешма, където пътят свършва.  Паркирахме колата и продължихме по тясна козя пътечка вляво от пътя покрай малък ручей.

За около 5-7 мин. стигнахме до един каптаж. Наблизо, полускрито от шубраците, се намира старинното съоръжение. Местните твърдят, че  кладенецът е изграден още от траките. През средновековието той е бил покрит с каменен свод, а на големия празник Богоявление хората се събирали край него за водосвет. Жалко, че  въпросният културен паметник е забравен от хората и е оставен да се руши на произвола на вековете и природните стихии.

Вместо заключение: Със своята изрисувана църквичка, 5-те параклиса, каменния кладенец и легендите за белгийски рицари, село Чуковец е истинска находка. Само едно нещо му липсва – място където човек да хапне след разходката на чист въздух. Най-близкото капанче се намира на 10 км. оттук в село Кленовик, където само за 15 мин. ни ще ви приготвят вкусен и евтин обяд. Гарантирано от първо лице!

The post Радомирското село Чуковец е пълно с изненади appeared first on Пътешествия без край.