Може ли туризмът да е мрачен, да навява тягостни спомени и емоции? Отговорът ще откриете в огромния интерес към старите, изоставени заводи, административни сгради, болници, църкви, та дори застиналите във времето призрачни села. България е златна мина за търсачите на т.нар. Dark (мрачен) Tourism със занемарената си инфраструктура от времето на соца и рушащите се сгради, стадиони, училища от тази епоха. Не случайно страната ни фигурира в челните позиции на чуждестранни сайтове, специализирани в този вид пътувания. И макар че не влизат в статистиките, много млади хора, предимно бекпекъри, пристигат тук с една единствена цел – да тръгнат по следите на един свят, белязан от тъгата и забравата. Напоследък и българите поемат по стъпките на близкото ни минало, водени от откривателска тръпка с щипка носталгия по отминалите времена.

Вижте 7 изоставени и зловещо красиви места в България 

1. Чинията на Бузлуджа

Безспорно това е най-знаковият символ от епохата на соца у нас. Включен е в международната класация за „33-те най-красивите изоставени места в света“ и се посещава от хиляди туристи всяка година. Бетонната конструкция на т.нар. Дом-паметник на партията е издигната през 1981 г. и е увенчана от 70-метров пилон, от върха на който, по-близо до звездите, блещукат 2 гигантски рубиненочервени петолъчки. Днес това чудо на соц архитектурата, кацнало като летяща чиния на планинския връх, се руши в очакване да бъде възстановено по линия на международен проект. Така че побързайте да го видите в най-зловещия му и въздействащ облик, преди да бъде възстановен и „социализиран“!

2. Концлагелът на остров Персин

По време на комунизма над 8 000 наши сънародници (по неофициални данни)– предимно представители на интелигенцията, срещат смъртта си в концлагера на дунавския остров Персин. Понтонен мост, дарен лично от Сталин, свързва и до днес брега на град Белене с острова, където се намират малкото незаличени следи от т.нар. трудово възпитателен лагер. Направена е възстановка на някогашния портал с цитати от Максим Горки. От предната му страна пишело „Човек звучи гордо“, а отзад –

„Ако врагът не се предаде, се унищожава!“.

И наистина, надзирателите безцеремонно уморили и избили по всякакви изобретателни методи хиляди „врагове на народа и на партията“ – лекари, адвокати, писатели, общественици… Има проект за изграждане на мемориален комплекс в памет на жертвите на тоталитаризма, но той от години чака да види бял свят.

Концлагерът е включен в касацията ни за зловещо красиви места в България заради фантастичната природа. Островът е част от природен Парк „Персина“ и е едно  от най-красивите и недокоснати от урбанизацията кътчета по Дунав, известно най-вече със своето уникално птиче богатство.

И три потопени църкви – призраци:

В България има близо 3 хиляди големи и малки язовири и всички те са били строени при соца. Стотици български селища с красива архитектура и богата история са били заличени завинаги от водната стихия. Днес от тях е останал само блед спомен и тук-там следи от полегнали зидове. Но язовирните води не са успели да прекършат гордата осанка на три български православни храма, от които лъха  духовност и … забрава.

3. Потопената църква на язовир Жребчево:

Едно от тях е село Запалня с великолепната му църква „Св. Иван Рилски“. За някогашния разцвет на това живописно късче от Розовата долина днес свидетелства единствено потопеният храм, който отдалеч прилича на призрачен кораб, носещ се меланхолично по мрачните води на язовир Жребчево. Напоследък той бе укрепен, за да не се разруши напълно. Лятно време тук гъмжи от народ – хора от цяла България идват, за да съзерцават пропитата с меланхолия гледка.

4. Потопената църква на язовир Копринка.

Това е едно от най-магнетичните места в Централна България, поне за мен. Намира се в средата на едно голо поле  близо до град Павел Баня, в сърцето на Розовата долина. Напролет, водите на язовир Копринка прииждат, заливат полето и плисват в нозете на изоставения храм „Св. Анастасий“.  Някога това било най-красивата и богато украсена църква в околията.  Днес, призрачният й профил с грозно озъбените дувари и продънения купол, със зеещите прозорци и изоставената камбанария, стърчи печален насред нищото. През 60-те на 20 век тук започва ентусиазирано изграждане на язовир „Георги Димитров“, както се е казвал навремето. Така, част от населението на китното селце Виден е принудено да се изсели. В наши дни са останали единствено следите от църквата. Още за това магическо място вижте :

5. Потопената църква на язовир Огоста

През 60-те години на миналия век в района на град Монтана започва строителство на язовир. По този повод властите изселват принудително жителите на селцата Живовци и Калиманци, които с тъга напускат родното си място. През 1986 г. яз. Огоста е завършен. Водите му  неумолимо плъзват по изоставените селски улици и къщи, помитайки всичко по пътя си и заливат църквата „Св. Вознесение Господне“.  Храмът обаче успява да устои на водната стихия. Днес, той се е смълчал на самия бряг.

Напролет, прииждащият  язовир Огоста залива основите на рушащите се каменните зидове, които упорито не се предават на природните стихии. „Св. Вознесение Господне“ е строена през 50-те години на 19 век от майстор Лило, известен и като строителят на Лопушанския манастир. Последния път, когато се опитахме да стигнем до потопената църква на язовир Огоста,  беше през месец юни. Но заради обилните валежи, пътят до храма беше залят и ние не успяхме да стигнем до него.  А един от членовете на компанията ни дори… падна в язовира. Но споко, остана невредим !!!

                            6. Мраморното езеро край град Брезово

Цветът му е със светлосиньо-зеленикав оттенък, а водата е равна като стъкло. Но това НЕ е природно творение. Езерото, разположено в Средна гора, представлява изоставена мраморна кариера от времето на соца, която постепенно се е запълнила с дъждовна, естествено филтрирана кристално бистра вода. Дълбочината му достига до 20 м. Мястото е магнит за любители на зловещо красиви места в България и на търсачи на необичайни гледки. Къпането е строго забранено, но това не пречи на ентусиасти да се хвърлят от мраморните тераси във водата. Водолазите пък го използват, съвсем легално, за тренировки.

7. Село Горно Луково

Страната ни таи истински съкровища за феновете на дарк туризма – това са стотиците обезлюдени селища с рушащи се църкви и стари каменни къщи, обрасли целите в буреняци и бръшлян, подобно на замъка на Спящата красавица. Едно такова вълшебно място е крайграничното село Горно Луковов Източните Родопи, което сякаш е заспало своя вековен сън. Да не се бърка обаче с Долно Луково, което се намира съвсем близо и е известно с уникалната си каменна църква построена за 7 нощи през 1806 г. Горно Луково също си има великолепна църква, дори са правени опити за нейната реставрация, която обаче не е довършена. Селото – призрак е започнало да се обезлюдява още при соца, когато народът се изселва в близките градове в търсене на препитание и по-добър живот. В наши дни тук идват фотографи и меланхолични души, за да се любуват на този удивително красив, застинал във времето туристически бисер.

Вижте още изоставени и зловещо красиви места в България и по-точно в района на Ивайловград

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Booking.com

The post Вижте тези 7 изоставени и зловещо красиви места в България appeared first on Пътешествия без край.

Крепостта Димум (I-IV век след Хр.)

Градът възниква на мястото на тракийско селище, а по-късно тук се установяват римляните, които завещават на днешния Белене античната военна крепост и митническа станция Димум.

В наши дни малка част от крепостта е възстановена. Издига се на самия дунавски бряг близо до Посетителския център на природен парк „Персина“. Мястото е идеално за разходки и съзерцания на реката и отсрещните острови. Останалата част от крепостта е била отнесена от прииждащите води на Дунав.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

Чуйте разговора ни с отец Паоло Кортези, който от години живее в България и се грижи за паството на местния храм „Рождение на Блажена Дева Мария“ или продължете надолу!.

Паметникът на папа Йоан Павел II в историческия център на Белене

Близо 70 на сто от населението в Белене проповядва католицизма. Останалите 20% са православни християни. През 40-те години на 20 век приливна вълна на Дунав унищожава историческия център на града. Днес на мястото на някогашния малък площад се издига паметникът на папа Йоан Павел II  (1920 – 2005). В това няма нищо случайно.

Още през 80-те години на ХХ век светият отец  призовава да бъде разпространена историята на българските католици и да се каже ясно как са били гонени и избивани от комунистите католическите ни духовници.  Хората от Белене са признателни на папата и за още нещо. През 1998 г с неговия значителен принос, Ватиканът провъзгласява за светец разстреляния от комунистите епископ Евгений Босилков /1900- 1952/.  Видният беленчанин бил духовен предводител на българската католическа общност. Паметникът на папата е открит през 2016 г. от тогавашния президент Росен Плевнелиев.

Католическият храм „Рождение на Блажена Дева Мария“

На това място е открит баптистериум от 3 век. Иначе самата църква съществува от 15 век. Храмът е бил опожаряван 4 пъти от турците, но след 19 век получава благословията от тогавашния паша. Причината – отците пасионисти от храма успяват с молитви да спасят живота на болната му жена. Пашата е толкова доволен, че издава указ, с който разрешава строителството и на по-височки католически църкви в района .

В настоящия си вид е от 1860 г. Интересното е, че  до 1912 г. , когато се открива „Александър Невски“ в София,  това е най-големият храм в България. Капителите на колоните са от мрамор и са докарани чак от Китай. А защо храмовият часовник е спрян завинаги на 11:30 часа ? Защото на 11 ноември в 11:30 часа 1952 г. в Софийския затвор е разстрелян техният обичан епископ Евгений Босилков. Всъщност „Рождение на Блажена Дева Мария“ е провъзгласена за негово светилище.

В двора е разположен бюст на светеца, а в самата църква е обособен параклис в памет на неговото мъченичество. Миряните не пропускат да се помолят и пред изящно изработена статуя на Света Мария на Белене, поръчана и транспортирана от Италия.  

Гледайте видео репортажа

След 04,57 мин. на видеото от последното ми пътуване в района, разказвам за птиците на остров Персин и разположения на територията му бивш концентрационен лагер

Остров Персин, където птиците са господари

Но най-голямото богатство на Белене е дивата природа. Над 200 вида птици гнездят в района на т.нар. Беленски архипелаг, състоящ се от 19 острова. Част от тях са разположени на територията на Природен парк „Персина“. Но единственият достъпен за туристите остров е  Персин.

За да ни допуснат на него се наложи ден – два по-рано да изпратим паспортните си данни в х-л „Престиж“  в гр. Белене, чийто екип организира туристически разходки до острова. Имайте предвид, че на Персин не се допускат туристи без придружител. 

Това е най-големият български остров на Дунав – дълъг е 16 км. и е широк 9 км.. Източната му част е дива и блатиста, обрасла е с водолюбива растителност и е постоянно огласена от мелодичен птичи хор. Островът си има наблюдателни кули за любителите орнитолози, както и пътища – тесни асфалтирани алеи, които минават близо до блатата.

 Докато се движихме бавно и тихо с автомобила,  край нас прелитаха всякакви птици без да се притесняват особено от присъствието ни.

Корморани, бели чапли, гъски, диви патици, пъдпъдъци и пр.

се стрелкаха в небето, а някои спокойно си се разхождаха по пътя и мързеливо се отместваха встрани, за да минем покрай тях. Най-голямата местна гордост е новозаселилата се колония от 88 двойки къдроглави пеликани, която е по-многобройна дори от тази в резервата Сребърна. Специално за тези големи пернати  са изградени дървени платформи над водата.

На остров Персин пристигат орнитолози от цял свят със списък на птици, които мечтаят да снимат или поне да зърнат като малки петънца,  стрелкащи се в далечината. Така че ако решите да отскочите до този земен рай трябва непременно да се снабдите с бинокли и фотоапарати и, разбира се, да направите заявка за посещението и да изпратите предварително своето ЕГН в хотела или в Посетителския център на природен парк „Персина“. 

А аз успях да снимам тази симпатична синявица, което си е истинска находка, защото е световно застрашен вид, включен в Червената книга:

Концлагерът Белене или как споменът за българския Аушвиц бе заличен

Това няма как да ви се случи нито в Аушвиц, нито в Алкатраз.! Къде другаде ще ви допуснат да преминете през портала на затвор с 800 осъдени затворници, само и само за да съзерцавате красива природа и редки птици ?

Малцина подозират, че на остров Персин има действащ затвор, където присъдата си излежават лица с тежки криминални престъпления. Затова има строг  пропускателен режим. Още от портала туристите биват инструктирани да не заговарят или снимат блуждаещи из острова хора. Не че видяхме такива, де ! Личните карти остават при охраната, връчват ви ги обратно при напускане на острова. А някои идват тук не за да се дивят на природни красоти, а за да отдадат почит на жертвите на комунизма. 

Какво е останало от концлагера Белене ?

По време на тоталитарния режим над 8 000 наши сънародници /по неофициални данни/– предимно представители на интелигенцията, срещат смъртта си в построения на острова концлагер. Впоследствие той е разрушен до основи, за да бъдат заличени следите от зверствата на режима. Понтонен мост, дарен лично от Сталин, свързва и до днес сушата с острова. 14 км. навътре от брега се намират останките от т.нар. трудово възпитателния лагер. Направена е възстановка на някогашния портала с цитати от Максим  Горки.  От предната му страна пишело „Човек звучи гордо“, а отзад – „Ако врагът не се предаде се унищожава!“.

И наистина, надзирателите хич не си поплювали, като избили по всякакви изобретателни методи хиляди „врагове на народа и на партията“- лекари, адвокати, писатели , общественици…  И понеже цялата документация на лагера е унищожени, а част от телата на избитите – изнесени и заровени извън острова, никой с точност не може да каже колко в действителност са били жертвите и по какъв начин са били изтезавани и избити. Чудесен повод паметта за зверствата да бъде размита,  деянията на палачите – омаловажени, а проектът за изграждането на мемориал на мястото на някогашния концлагер – забравен. 

Последно лагерът е бил използван по време на Възродителния процес в края на 80-те 

В наши дни, по инициатива отец  Паоло Кортези – енорийски свещеник на храма „Рождение на Блажена Мария“ , в изтърбушена барака е обособен т.нар. Молитвена стая.  През пукнатини и решетки на стената в полумрака съзираме изсъхнало дърво, опасано цялото с някогашната тел на концлагера. Скулптурата е направена, за да напомня за мъчението и страданието на Христос на кръста и на хилядите жертви на комунизма,  които умират заради техните ценности, независимо дали са били религиозни, демократични и социални.

Какво е останало от кошмарния лагер ? Почти нищо. Или  по-точно : сградата на директора на лагера, неговият файтон и шейна и … тоалетните, където онези,  които се застоявали по-дълго получавали удар с палка в главата и политали към дъното на близкото блато. Толкоз за концлагера на остров  Персин. Смятам, че всеки българин трябва да посети това място. За да не се повтаря историята !

Да отседнеш на брега на Дунав

Ако си мислите, че Белене е на ръба на географията и че там няма как да попаднете на сносен хотел и на нормални условия за отдих, жестоко се лъжете. Покрай католическата църква тук пристигат духовни служители от Италия, Испания и пр., както и чужди бизнесмени, а напоследък и все повече туристи, включително орнитолози от цяла Европа. И всички те отсядат в местната хотелска база.

В градчето отвори врати  къща за гости,  а край  дунавския бряг са кацнали 2-те наскоро реновирани сгради на хотел „Престиж“, които са постоянно пълни с гости. Оттук се открива неповторима гледка към реката и отсрещните острови, включително се вижда понтонът, който свързва брега с остров Персин. Освен това човек може да се топне в открития басейн, буквално на метри от реката. 

Вкусната храна

В Белене хапнахме следните вкусотии с еко продукти от местното стопанство:

Рибена чорба със 7 вида риба. Нашите домакини твърдят ,че само в Тутракан и при тях въпросният деликатес се правел по традиционната дунавска рецепта.

Дунавски сом на скара – беше вкусен и сочен , но не прекалено мазен. 

Тирамису по рецепта на местния отец Корадо, палачинкова торта и баклава + вегетариански сладолед от малини.

Вместо заключение:

Град Белене е истинско туристическо бижу, което е пълно с изненади и тепърва ще привлича почитатели.  Побързайте да му се насладите докато мястото е още девствено и недокоснато от чалгата и масовия туризъм.

Вижте още 10 чудни разходки край Дунав – от Видин до Никопол

До Белене пътувахме с агенция Травентурия, която периодично провежда екскурзии с кауза за съхраняване на българската природа чиста и дива чрез запознаване на възможно най-много хора отблизо с нейната красота и биологично разнообразие, за което им благодаря

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Град Белене и остров Персин – 7 причини да ги посетите appeared first on Пътешествия без край.