За първи път видях Сицилия преди доста години, но тогава островът още не беше такава популярна дестинация, по улиците звучеше предимно сицилианска реч, градчетата бяха с една идея по-бедни и опърпани, но пък в повечето туристически обекти се влизаше без вход т.е. безплатно. Но в наши дни, въпреки глобализацията и свръхтуризма, Сицилия е запазила своя дух и колорит. Екзотична растителност, стари барокови градчета, следи от древни култури, пъстро многолюдие от всякакви раси и религии, невероятна кухня…

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви повеждам из античните театри на Таормина и аристократичните улици на Сиракуза, за да усетите как хилядолетната история диша във всеки камък под изпепеляващото слънце на Средиземно море.

Това е земя на митове, целуната от вечността. Трудно се описва с думи – трябва да я видиш, да я обходиш, вкусиш и преживееш лично, от първо лице! И ако навремето пристигнах в Сицилия с ферибота, който акостира в пристанищния град Месина, сега кацнах със самолет на летище  Fontanarossa, което е на 20-на мин. път с автобус от центъра на Катания.

Катания – град от лава и мрамор

Избрахме да отседнем в Катания и да използваме града като изходен пункт за еднодневни разходки до най-интересните кътчета на източното крайбрежие.  За целта си резервирахме малък апартамент в центъра близо до автобусната спирка с удобна връзка до ж.п. гарата.

Посветихме два дни, за да опознаем този калеидоскопичен, изтъкан от контрасти град, сгушен в подножието на Етна. Това е перфектният изходен пункт към Етна и околните градчета.

Катания е бил унищожаван от вулканични експлозии, чудовищни земетресения и епидемии цели 7 пъти /а според някои източници са 9/ и всеки път е възкръсвал от гибел !  В настоящия си облик градът е от края на 17 век, когато е бил възстановен след поредното силно земетресение. По нареждане на главния архитект на Катания, градът е реконструиран в модерния за времето бароков стил, като сградите са построени от лава и бял мрамор. Всъщност лавата допринесла за здравината на конструкциите, благодарение на което, въпреки честите изригвания на Етна и земетресения, са оцелели до наши дни.

Почти в идеалния център на Катания се намира Stazione Centrale (Централната им ж.п. гара ) и Piazza Borsellino (централната им автогара) . Оттам потеглят автобусните линии и влаковете, които отвеждат до най-красивите местенца на острова.
За забележителностите на Катания и друга полезна информация как да си организирате сами пътуването, вижте публикацията : Катания – сицилианска приказка в сянката на Етна

Ако сте запалено гурме и искате да се запознаете подробно със сицилианската кухня и местните вина, може да се включите в организираните гастрономически турове в Катания

Таормина – перлата в короната на Сицилия

Това е райско място с нереална красота. Отстои на около час с влак северно от Катания. Градът е стъпил на ръба на огромна скала с лице към Йонийско море. А в далечината се вижда бялата шапка на вездесъщия Етна. Извадихме късмет с времето и със светлината, която беше перфектна за снимки. Първо разгледахме най-голямата забележителност на Таормина – Античният театър построен през 3 век пр. Хр. на 200 метра надморско равнище. Билетът за Античния театър и за  достъпа до изумителния пейзаж струваше около 10 евро на човек. Гледката от него е … главозамайваща, а цветовете – контрастни и живи сякаш излезли от моята фотошоп програма, при която винаги прекалявам с функциите Vivid и Highlights !

На Юг погледът се рее към сгушения в нозете на вулкана залив

Наксос и старата част на Таормина. На Север  пък се очертава цялото калабрийското крайбрежие.  Попаднахме на междинно ковид затишие, беше спокойно, нямаше я кошмарната човешка гмеж, способна да обезличи и най-райското кътче на планетата.

Самото градче Таормина е не по-малка атракция

Центърът е изпълнен с романтични площади и малки дворци, строени между 15 и 19 век. Градът е смесица на римска, гръцка и средновековна архитектура и открай време разпалва въображението на хора с поетични души – писатели, художници, фотографи .. И всеки възпява красотите му. Така например френският писател Guy de Maupassant възкликнал: „Тук сякаш всичко е създадено, за да пленява духа и въображението!“. Еми да,  напълно съм съгласна с него!

В наши дни Таормина е най-туристическото място в Сицилия. Кабинков лифт от стария град отвежда до морския курорт в подножието на хълма, където са се разгърнали някои от най-известните плажове на острова.  Хотели, заведения, магазини, туристически автобуси, през лятото градът е като мравуняк , затова е препоръчително да го посетите в ранна пролет или късна есен.

Оттук можете предварително да закупите билет за Античния театър на Таормина, за да не чакате на километрична опашка.

Сиракуза – градът на Архимед

Старият град или Isola di Ortiggia

От Катания си взехме влака и за час и половина се озовахме на юг, в Сиракуза . Железопътната гара се намира в новата част на града, но ние се насочихме директно към историческия център, където са скупчени основните забележителности.

От ж.п. гарата до т.нар. centro storico стигнахме пеш за около половин час. Старата част, известна още като Ортиджа, представлява малък полуостров вдаден в морето, който е свързан със сушата чрез моста Умбертино. На това място, през 735 г. пр. Хр. гърците основават една от най-бляскавите колонии на античността, която си съперничела с Рим и Картаген.

Това е родният град на математика и философ Архимед. На него е кръстен най-красивият градски площад, както и поредица от градски ресторанти, хотели, спортни центрове и пр. И разбира се, в Сиракуза има музей на Архимед и на неговите изобретения. Твърди се, че тукашната Piazza del Duomo е един от най-елегантните площади в цяла Италия. Самото дуомо /катедрала/ някога е било гръцки храм, за което подсказват импозантните 26 дорийски колони. Приятно е да се разхождаш из малките тесни улички, изпъстрени със сувенирни магазинчета, кафенета, занаятчийски работилници и джелратерие /сладоледжийници/.

А какво да кажем за крайморската алея или Lungomare. Остров Сицилия е бил владение на араби, гърци, нормани, шведи.  И този пъстроцветен миш-маш от влияния се усеща на всяка крачка.

Археологическият парк Неаполис

Това е задължителна спирка в Сиракуза. Струва си да му отделите поне 2 часа. Намира се в новата част на града. От Ортиджа до Неаполис стигнахме с автобус за 10-на минути. Билетът за  археологическия парк струваше около 15 евро на човек.  Невероятен музей на открито с екзотична растителност и находки още от бронзовата ера.

Най-популярната атракция е пещерата „Ухото на Дионис“ (L’Orecchio di Dionisio).  Сводът й е висок 25 метра, дълбока е около 65 м. Предполага се че в миналото на това място се намирало водохранилището на Сиракуза. Ала опустошително земетресение срутило част от скалата и образувало въпросния отвор, през който водата изтекла.

Според една легенда местният тиранин, злият и отмъстителен Дионис Първи, настоявал на всяка цена враговете му да бъдат изтезавани именно в тази пещера. Причината ? На тавана има малък отвор, така че злодеят можел в захлас да наблюдава издевателствата и да се наслаждава на писъците на жертвите си и т.н.

В парка Неаполис се намира вторият по големина древногръцки театър на острова /след този в Таормина/ . Построен е през 5 в. пр. Христа и е побирал 15 хиляди зрители.

Разходка с теснолинейката около вулкана Етна

Вулканът Етна доминира източната част на Сицилия и всява респект със своята  внушителна осанка и … непредвидимите си настроения. Препоръчаха ни да опознаем тази непокорна рожба на Сицилия по един нестандартен начин – с тестолинейка. Линията е открита през 19 век. Общата й дължина е 110 км. , изминава се за около 4 часа.

La Сircumetnea – така се нарича теснолинейката, която потегля от Катания и обикаля за по-малко от 4 часа разпръснатите в подножието на Етна населени места. Влакчето криволичи нагоре през  гъсто култивираната сицилианска провинция. През това време край възторжените  пътници се нижат цитрусови горички, маслинови дръвчета, тук-там някоя лозя и любимите ми кактуси с бодливи круши и дори цели кактусови горички. Най-високата точка на маршрута е около 1000 м.

И колкото повече се издигахме във въздуха, толкова по-мрачно и мъгливо ставаше, защото Етна не обича да разкрива прелестите си току-тъй! Докато теснолинейката пъплеше нагоре по набраздени от лава полета, пред нас се разкри леко зловещ лунен пейзаж. Личи си как лавата неумолимо е погълнала всичко по пътя си… Слязохме в планинското градче Рандацо, където се разходихме за около час -два  и после взехме последния влак, който ни откара обратно на Йонийския бряг.

Вижте как да си организирате сами едно незабравимо ретро пътешествие извън отъпканите туристически пътеки на Сицилия :  С теснолинейката около Вулкана Етна – другата Сицилия

 Ното – Бароковото сърце на Сицилия

От централната автогара на Катания, разположена близо до Stazione Centrale (централната ж.п. гара) си взехме автобуса за еднодневна разходка до градчето Ното. През 17 век Ното е бил сринат със земята от опустошителното земетресение, което унищожило  кажи-речи половината остров. Но градът възкръсва по-красив от всякога. За целта били поканени най-талантливите художници и занаятчии от цяла Сицилия. Те превръщат Ното в истинско архитектурно бижу. В наши дни Ното е под егидата на Юнеско.  Наричат го също „ каменната градина“.  Защо ли ? Заради камъка от който са построени,  дворците и църквите му са в златистожълт оттенък и на залез градът излъчва особено сияние.

Местната катедрала Сан Николо ди Мира се счита за ярък представител на сицилианския барок. Шест модерни скулптури, сред които и една глава „търкулнала се„ по стълбите, красят катедралата. Те са дело на полски скулптор, но са поставени там временно.  Жалко, защото много ми допадат и смятам че добре пасват на барока !! Отсреща е общината на Ното. Срещу няколко евро, човек може да се качи на терасата на сградата , откъдето се открива приятна гледка към „каменната гора“.

Ачитреца и Циклопските острови

В последния ни ден в Сицилия решихме да отскочим до разположеното на няколко километра от Катания курортно градче Ачитреца. До него стигнахме  с катанския градски транспорт за около 20-на минути.  През лятото тук гъмжи от народ, но в дъждовния октомврийски преди обед мястото пустееше. Докато се разхождахме по дългата крайбрежна алея, съзерцавахме забуления в облаци Етна и разтревоженото Йонийско море, което се плискаше в стените на разхвърлените близо до брега големи базалтови късове. Наричат ги Циклопските острови и  са свързани с легенда от митологията. Според нея циклопът Полифрен, който бил пазител на Етна, хвърлил тези гигантски късове по кораба на бягащия от него Одисей. В наши дни въпросните скални блокове са част от туристическото лого на Сицилия.

Всъщност Ачитреца , заедно с още няколко малки градчета, са част от т.нар. Ривиера на циклопите – Това е 12-километрова крайбрежна отсечка в полите на вулкана, кръстена именно на тези плуващи в морето късове. Ачитреца си има приятна църква, пристанище, ресторанти и много хотели. Обикновено през лятото българските туроператори настаняват туристите си именно тук заради плажовете и заведенията.

Вместо заключение:

Сицилия е тържество на багри, светлини и аромати –  истинска наслада за сетивата ! Веднъж опознал това изумително късче земя, на човек му е трудно да се раздели с него. Оставих частица от сърцето си в Сицилия. Завинаги. Защото който веднъж е видял тази красота, ще я притежава за цял живот!

Вижте тук за организирани еднодневни пътувания от Катания до близките градчета и забележителности.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми  по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Къде в Сицилия оставих сърцето си appeared first on Пътешествия без край.