орнитолози Archives • Пътешествия без край

Езерото Керкини – разходка до потайните леговища на птиците

Veneta Nikolova — Mon, 14 Oct 2024 15:45:05 +0000

Не е задължително да сте пристрастени любители на птици, за да посетите езерото Керкини в Гърция. Освен че е една от главните влажни зони в тази част на Европа, езерото е прекрасна дестинация за еднодневна разходка, снимки и досег с дивата природа на хвърлей от България.

Устието на река Струма, в която се оглежда планината Беласица

Къде се намира езерото Керкини и как да стигнете до него

Природното кътче е разположено на 240 км. от София и на 45 км. от ГКПП Кулата. Това са по-малко от 4 часа път с автомобил, при положение че се движите по магистрала Струма, няма никакви задръствания по пътя, нито опашки на границата. След като се отклоните вдясно от главния път, продължете в посока Ливадия. Има табели към село Керкини и малкото му крайбрежно пристанище. GPS – навигацията лесно ще ви отведе дотам. Посещавали сме този птичи рай през лятото на път за гръцкото море. Последно през октомври се разходих до езерото, но с организирана екскурзия от София (по-долу съм посочила коя).

Дори „прозаичните“ чайки изглеждат по друг начин на Керкини

Какво знаем за езерото Керкини

Всъщност това НЕ е езеро, а по-скоро язовир, който е бил изграден на мястото на заблатена зона в подножието на любимата ми планина Беласица. В Керкини се влива река Струма. Тя извира от Витоша, лъкатуши в Южна България и преминава през Беласица. След като пресече границата с Гърция, реката оформя този прекрасен воден басейн, разположен на миграционния път на птиците. Тук прелитат над 300 вида пернати. 140 от тях гнездят в езерото и крайбрежните зони.

Пристанището на село Керкини с акостиралите лодки за разходки

Но господар на Керкини е изящното розово фламинго. На моменти могат да се наблюдават до 20 хиляди дългокраки екземпляра как щъкат насам-натам по езерните води. Повечето са преселници от Южна Гърция и Италия. Компания им правят огромни ята къдроглави и розови пеликани. На практика тук зимува почти цялата европейска популация на този рядък вид птица, която се среща на няколко места на Балканите. Оказва се, че голяма част от къдроглавите пеликани, които плуват в Керкини са си … „наши“! )) Те гнездят във влажните ни зони Сребърна, Персин, около Тутракан и пр. , а наесен се изнасят на юг, за да зимуват в гръцко!

Група къдроглави пеликани кокетно позират пред обектива на д-р Георги Герджиков

И още – в миналото тази част на Гърция се е намирала в пределите на България. Предишното название на Керкини е Бутовско езеро. И понеже гърците наричат Беласица Керкини оттам дошло името на езерото.

Езерото Керкини е кръстено на планината Беласица

Към потайните леговища на птиците

Ако искате да научите повече за хвърчащите обитатели на езерото, а не само да си правите селфи на фона на водата и на птиците, е препоръчително да посетите Керкини в компанията на специализиран водач.

Д-р Герджиков показва нагледно характерните особености на малкия горски водобегач.

При последното ми посещение на езерото пътувах с туроператора Травентурия . Случихме на много добър водач – д-р Георги Герджиков – запален природозащитник, орнитолог и пристрастен изследовател на пернатия свят. В групата имаше любители на т.нар. birdwatching (наблюдение на птици). Това са хора, готови с часове да стоят тихи и неподвижни, вторачени в биноклите или в тръбите си в очакване да зърнат я опашката на някоя потапница, я едва разпознаваемо сред изсъхналите клонаци земеродно рибарче, което дебне плячката си.

Снимка:д-р Георги Герджиков Клюнът на лопатарката е дълъг с лопатовидно разширение на върха

Нашият водач ни заведе на няколко локации за наблюдение. Началната ни точка беше устието на река Струма, където ни посрещна невероятен птичи хор, а пред биноклите ни дефилираха миниатюрните изображения на всевъзможни пернати същества. От тях запомних само: бекасини, голям червеноног водобегач, зеленоглава и кафавоглава потапница , чапли, лопатарка и сойка. Освен това успях да видя един мишелов, който разкъсваше с човката си труп на птица, не стана ясно точно каква!!!

Фотографска гордост – успях да снимам тази чапла през обектива на тръбата :))

След което отидохме на друга локация, където по принцип зимува цялата скандинавска колония на белочелата гъска, съставена от около 60 семейства. Въпросните птици обаче се бяха запилели незнайно къде. Затова пък в далечината ни се мярнаха няколко фламинги.

По следите на пеликаните и фламингите

На малкото пристанище край село Керкини са акостирали няколко лодки за организирани плавания из езерото. Една разходка продължава около един час и струва между 10-12 евро. Нашият капитан Димитрис направи всичко възможно да ни доближи максимално до колонията фламинги.

Капитан Димитрис като един гръцки Хемингуей :)))

Ала фламингото е свенливо, недружелюбно същество, което никак не обича да бъде обезпокоено от щракащи с фотоапарати натрапници. Трудно можеш да го доближиш от брега на езерото. Усети ли хора, птицата тутакси се отдалечава. Единственият начин да я видиш малко по-отблизо е с лодка. Но и тогава грациозното пернато пази прилична дистанция.

Снимка:д-р Георги Герджиков Розовото фламинго се храни с планктон, червеи, миди, скариди и други богати на каротиноиди храни, затова е розово

Затова пък пеликаните се оказаха по-благосклонни и решиха да ни впечатлят с атрактивно зрелище. Важни и невъзмутими като кино звезди, големите бели птици започнаха да долитат ниско над водата от всички краища на езерото и да се скупчват на едно място, не много далеч от лодката ни, пляскайки с криле, за радост на изпадналата във възторг публика.

Разбира се, почти нищо не успях да снимам, тъй като нямам вариообектив.

Мой не много успешен кадър на керкинските пеликани

Най-красиви са пеликаните през зимата, когато са накипрени със сватбеното си оперение. Тогава капитан Димитрис ги храни с риба от лодката, докато развежда туристите и ставало голямо шоу. През април пък цялото езеро се покривало с някакви жълти цветчета. Било феерично.

Пътуване с кауза

Не знам за вас, но аз определено обичам природата и се чувствам ангажирана с нейното опазване. Затова ми стана приятно, когато разбрах, че в пакетната цена на нашата екскурзия до Керкини е включена скромна сума за дарение, която се превежда от туроператора на Българска Фондация Биоразнообразие. И тези средства ще отидат за защита на българската природа.

Бреговете на Керкини с неотменните фламинги, които се виждат като малки бели точици в далечината

Така че освен да се наслаждаваме егоистично на природните красоти, да колекционираме снимки и да „консумираме“ една след друга атракции (като наблюдение на птици,) в качеството си на туристи ние можем да подкрепим една кауза –опазване на природата. Не случайно пътуванията, организирани от Травентурия се наричат „Екскурзии с кауза“. Прекрасна инициатива и незабравимо преживяване до потайните леговища на пернатите от Керкини. Препоръчвам с две ръце!!!

Вижте още една дестинация за наблюдение на птици, но в България:

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка @VenetaNikolova

The post Езерото Керкини – разходка до потайните леговища на птиците appeared first on Пътешествия без край.

По пътя на птиците – Дуранкулашкото езеро

Veneta Nikolova — Tue, 15 Apr 2014 14:49:00 +0000

В късния следобед най-северният плаж на българското Черноморие изпращаше с носталгия още един безметежен летен ден. Последните слънчеви лъчи бавно се оттеглиха от губещата се в далечината пясъчна ивица, която отделя морската синева от тръстиковите брегове на Дуранкулашкото езеро.

Но малко преди слънцето да се потопи във водите му, настъпи истинска суматоха. Неочаквано небето се изпълни с рояк от птици. Пернатите започнаха да се стрелкат в лудешки танц, да се гонят около огненото кълбо, а после плавно се снишиха над езерото, преди да се скрият в тайнствените си леговища.

Виа Понтика

Така се нарича един от главните миграционни маршрути на птиците, прелитащи между Европа и Африка. В България птичата магистрала минава над вълнистите била на Странджа планина и влажните зони по черноморското ни крайбрежие.

На 6 км. от границата ни с Румъния ятата се спират, за да отдъхнат при Дуранкулашкото езеро – една от най-добре запазените влажни зони у нас. Край обраслите с водолюбива растителност езерни брегове гнездят над 150 редки и застрашени вида.

Районът е „златна мина” за орнитолози, фотографи и „колекционери” на красиви природни картини.

Снимка : btourism.com Червеногушата гъска

Сред пъстрото птиче множество, което от сутрин до вечер огласява небесата над Дуранкулашкото езеро, се откроява един уникален, застрашен в световен мащаб вид. Това е червеногушата гъска, превърнала се в нещо като туристическо лого на района.

„Най-красивата гъска на Земята изминава 7 хиляди километра от далечен Сибир, за да достигне водите на Дуранкулак. Тук зимува цялата 30 хилядна популация на този вид!” – разказва Павел Симеонов от фондация Льо Балкан.

Загадъчният свят на птиците се е превърнал в страст, обсебваща мислите и свободното време на някои от тях. Въоръжени с бинокли и скъпа фотографска техника, маниаците са готови да чакат. Те се крият с часове във високите тръстики на езерото, само и само, за да се срещнат „очи в очи” с белоока потапница, индийско шиварче или червена чапла.

Как любителите орнитолози отдъхват край бреговете на Дуранкулашкото езеро?

„Извън наблюдението на птиците е трудно да се каже какво правят, защото те само това правят –категоричен е Павел Симеонов. – От сутрин до вечер ние само гледаме птици. Вечер се прибираме късно, даже след вечеря ходим да слушаме бухали и сови“

Преди да си легнат, те попълват своя т.нар. „чек лист”. Това е списъкът на всички видове птици, които един любител орнитолог би трябвало да срещне по време на тура си. Някои от тях идват в Дуранкулак , за да видят своя „лайфър”.

Това ще рече нов вид птица, която никога преди това не е срещал в живота си. Тези хора са . „колекционери на видове”. Някои си плащат целия тур, за да видят един единствен нов вид.

Тук, в най-североизточния ъгъл на България, господари са не хората, а птиците.

Все още! Въпреки трескавите планове на инвеститори за изграждане на голф игрища и вилни селища край езерото, този оазис на дивата природа е непокътнат.

Наесен, когато прелетните птици се готвят да отлетят към топлите земи, Дуранкулак се превръща в „сцена” на удивителен спектакъл. Тогава небето над езерото и близкия плаж потъмнява от птици.

Подредени в стройни редици, те рязко променят посоката на полета си, подобно на изтребители-бомбардировачи, направлявани от вещи пилоти.

Ще видите как 70 хиляди щъркела се издигат нагоре в съвършен синхрон, образувайки жив облак с 15 км. дължина

Той грациозно се рее във висините. Или как ято от 1500-2000 пеликани свободно планира в небето, носено от топлите въздушни течения. Най-подходящият сезон за наблюдение на птици обаче е пролетта и по-точно месец май, когато пернатите се завръщат от зимните си леговища.

Тогава птиците пеят, те са активни, те са красиви и хората могат да ги наблюдават . Прелетът е също интересен, защото тогава имаме внушителни количества от мигриращи птици, или т.нар. реещи се птици.

Това са пеликани, щъркели, жерави. Любителите орнитолози наблюдават и хищни птици – орли, соколи, ястреби и т.н.

Всеки период има своя чар и тук целогодишно могат да се наблюдават пернати. Вярно е, че лятото, когато близките крайморски туристически бази са пълни с туристи, за птиците е вял сезон. Не защото няма птици, а защото по това време на годината те не са толкова активни. Горещо е, те се крият на сянка, повечето от тях започват да линеят и оперенията им не са толкова красиви. Но с повече търпение човек винаги може да попадне на някой интересен екземпляр!”

Пътешествия без край . Венета Николова

The post По пътя на птиците – Дуранкулашкото езеро appeared first on Пътешествия без край.