Как да стигнете до манастира „Свети Иван Пусти“

Манастирът отстои на 120 км. от София и на около 12 км. от центъра на град Враца. Известен е още като  Бистрешкия манастир „Свети Иван Касинец“, защото се намира в местността Касинец близо до Бистрец, който пък се води квартал на Враца. А защо „Свети Иван Пусти“ ли ? Защото, въпреки, че е построен на труднодостъпно място, той е бил многократно опожаряван и дълго време пустеел преди отново да бъде възстановен, и после отново опустошен…

Ако пътувате от Враца към Монтана, от лявата страна на шосето ще видите манастира в далечината, сгушен под високи скални зъбери. На главния път има указателна табела, така че трудно ще пропуснете отбивката. Иначе асфалтовата лента, която води до него, е много тясна. За около 10-на минути се озовахме на малък паркинг пред широко отворената манастирска порта.

Вижте едноминутното видео от разходката ни до манастира:

В слънчевия октомврийски предиобед тук цареше пълна тишина, нарушавана единствено от бълбукането на каменна чешма в двора и лекия ветрец, който сееше навред есенни листа. Църквата беше заключена, но преди да успея да възнегодувам, пред нас се появи пазачът на манастира. Той  с готовност ни отключи и с удоволствие на заразказва интересни случки.

Какво знаем за църквата на „Свети Иван Пусти“ ?

Манастирският храм е кръстен на друг светец –  Йоан Богослов.  Предполага се, че е изграден на мястото на тракийско светилище, тъй като тук археолози се натъкват на керамични съдове от I-во Хилядолетие пр. Хр. В църквата са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от 12 век.

Една много малка част от стенописите са възстановени. Те изобразяват Свети Константин и Елена, както и фрагменти от сцени от Страшния съд. След като разгледахме храма, решихме да потърсим и

Голямата пещера близо до манастира

Представлява вдлъбната в скалата ниша с висок свод. От самата скала блика карстов извор, който оформя малко езерце с лечебна вода. Тя се стича надолу, минава край манастирския двор и продължава по наклона, за да оформи малък водопад в по-ниската част. И тъй като беше месец октомври от него нямаше и помен.

Но най-забележителни са стенописите. На 10 – на метра височина, върху северната стена на пещерата, се открояват цветни изображения, за които се предполага, че са от 14 век. Те пресъздават сцени от живота на св. Димитър и св. Нестор. Интересното е, че св. Димитър не е изобразен по каноните на църковната иконописна школа. На един от стенописите той е яхнал бял кон, а на друг – е седнал на трон, като в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр., научвам от Нели Стоянова, уредник на Врачанския исторически музей, към която се обърнах за повече информация.

От нея разбрах още, че тези стенописи са били възстановени през 16 век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие.

Върху западната стена на Голямата пещера пък чезнат следите от още едни скални икони. Те са с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов и са също от 14 век, но не са били реставрирани и са в много тежко състояние.

Постницата на Свети Иван Рилски

Пещерата или т.нар. постница, в която свети Иван Рилски се оттеглил на пости и молитва, е обект на голям интерес. Ала, противно на разпространената в интернет версия, тя НЕ се намира в Голямата пещера и не става дума за голямата ниша до изображенията на светците Димитър и Нестор. От пазача на обителта, разбираме, че  постницата е разположена високо в една отвесна скала, доста  над Голямата пещера.

До нея се стига трудно, има и паянтова стълба, но в никакъв случай не се препоръчва човек да се пробва, стига да не е виртуоз по скално катерене. Имало е инциденти, а последната случка била с лекар, който въпреки предупрежденията, тръгнал да се катери, ала паднал от високото и си счупил двата крака.

Какво още знаем за историята на „Свети Иван Пусти“

През Османското иго в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. В него творят известни наши книгописци, книжовници и будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. В тези трудни времена „Свети Иван Пусти“ се превръща в център на книжовността и просветата, научавам от Нели Стоянова. На това място процъфтяват и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук е открита и първата медно-щампарска работилница по българските земи.  

Предполага се, че работилниците се помещавали в Голямата пещера. Местните майстори са автори на  уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Сред тях е една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Тук е създаден и красивият сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени.

Вместо заключение:

В наши дни манастирът „Свети Иван Пусти“ е възобновен и вече не пустее. Църквата е отворена през уикендите, а през останалото време на портата има посочен телефонен номер на пазача, който живее наблизо, така че по всяко време може да ви отключи. Мястото е пропито със святост и мистика, това е истински оазис на духовността в сърцето на Врачанския Балкан.

Вижте още едно място наблизо: Пещерата с дървото и други скални истории във Врачанския Балкан

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира манастира „Свети Иван Пусти“ и как да стигнете до него: 

The post Манастирът „Свети Иван Пусти“, пещерата и постницата – среща с мистиката appeared first on Пътешествия без край.